РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500157 по описа за 2022 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 243/23.12.2021 год. по гр.д.№ 333/2021 год. по описа на
Сливенския окръжен съд:
Е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.„Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати на З. Н. Т. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ № **, ет. *, ап. **, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *, чрез адв. Ж. Т.:
- сумата 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща неплатена
част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
от непозволено увреждане - причинена смърт на Т. С. Т. на **.**.**** г., в
резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 02.12.2020г.
цялото в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
- законната лихва за забава върху платената част от обезщетението
1
в размер на 120 000 лв. за периода от 11.12.2020г. до 16.11.2021г. ;
- сумата 216 /двеста и шестнадесет/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава,
считано от 11.12.2020г. до окончателното и изплащане и
- сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава,
считано от 22.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Отхвърлени са предявените искове за главница - до пълния му
размер до 250 000 лв. и за заплащане на мораторна лихва върху лихвата
за забава и главница в общ размер от 250 000 лв. за периода от 01.01.2021
г. до окончателното й изплащане.
Отразено е, че решението е постановено при участие на трето лице -
помагач на ответника Г. Я. К. от гр. С. З., ул. "Ц. И. А. **“ № *, ап. **.
Осъдено е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати по сметка на Окръжен
съд Сливен сумата 3 308,64 лв. държавна такса и сумата 300 лв. разноски.
Осъдено е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.„ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати на адвокат Ж.В. Т. на
основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита
сумата 5 530 лв.
Осъдена е З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. З., ул. „Б.
Ж“ № **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж,
офис *, чрез адв. Ж.Т. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68 направените
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 140 лв.
Въззивният съд е сезиран с две въззивни жалби:
1.Срещу решението в осъдителните му части е постъпила въззивна
жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68. Твърди се, че в обжалваните
2
части решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон и необосновано. Твърди се, че определеният от окръжния съд общ
размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди претърпени от
ищцата от 200 000 лв. е силно завишен, несправедлив и неотговарящ на
доказаните в хода на производството душевни болки и страдания преживени
от ищцата поради смъртта на съпруга й, настъпила при процесното ПТП.
Твърди се, че не са оценени правилно критериите по чл.52 от ЗЗД, тъй като не
е установена непреодолима психична травма за ищцата, а претърпените от
нея душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за случая. Твърди
се, че при определяне на размера на обезщетението не е съобразена социално-
икономическата обстановка в страната и обстоятелството, че по данни от
НСИ определеният размер на обезщетение от общо 200 000 лв. се равнява на
средния доход на едно лице в България за 27 години. Изложени са
съображения, че европейските стандарти относно размерите на
обезщетенията следва да се преценяват според конкретните условия в
страната, където процентът на МПС със сключена застраховка „ГО“ е твърде
малък. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерен и в сравнение с определените размери по практиката на ВКС в
идентични случаи. Твърди се, че претенцията за имуществени вреди е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а тази за неимуществени вреди е
неоснователна над размера на платеното обезщетение от 120 000 лв.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на исковите претенции в тези части със съответно присъждане на
съдебните разноски в полза на ответника за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба подадена от
ответника, от З. Н. Т., чрез процесуални представители адв. Н. Д. - *АК и адв.
Ж. Т. - *АК. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
възраженията на въззивника-ответник и за правилност на решението в
обжалваната от него част. Сочи се, че определеният общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди отчита действително претърпените
болки и страдания и всички останали относими обстоятелства, поради което
не са налице основания за намаляването му, а същото следва да бъде
увеличено до претендирания от ищцата размер от 250 000 лв. Направено е
искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ответника части и за
присъждане на адвокатско възнаграждение за защита на ищцовата страна на
3
осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
2. Срещу решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна
жалба от З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ №
**, ет. *, ап. **, чрез процесуални представители адв. Н. Д. - *АК и адв. Ж. Т.
- *АК. Твърди се, че решението в частта, с която е определен общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв. е неправилно като
постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че поради допуснати
нарушения при обсъждане на характера и на степента на емоционалните и
психически увреждания на ищцата в резултат на смъртта на съпруга й, съдът
е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
200 000 лв., неотчитайки всички значими обстоятелства по чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че не са задълбочено отчетени стресът и психическата травма за
ищцата, отношенията между ищцата и съпругът й приживе, както и
очакванията за бъдещия им щастлив съвместен живот в който те са имали
планове за деца, които очаквания никога няма да настъпят. Твърди се, че
окръжният съд не е изпълнил в достатъчна степен задължението си за
обсъждане и преценка на всички ангажирани доказателства по делото в
тяхната съвкупност. Пренебрегнати са характера и степента на психическата
травма за ищцата, настъпилата при нея коренна промяна след смъртта на
съпруга й, причинената й депресия, която все още се проявява в силна степен,
социалната изолация в която е изпаднала след ПТП. Твърди се, че не са
отчетени обстоятелствата при които е настъпило ПТП. Твърди се, че съдът не
е съобразил всички обстоятелства сочени от вещо лице М., като е направил
изводите си в противоречие с това заключение, при необсъждането му ведно
със свидетелските показания. Твърди се, че окръжният съд не е отчел
тежестта на преживяванията на ищцата както към момента на ПТП, така и за
в бъдеще. Твърди се, че съдът не е разгледал с необходимата пълнота и не е
отдал достатъчно значение на установените обстоятелства относно личността,
индивидуалността, социалната ангажираност, материално положение,
професионални и лични качества на починалото при ПТП лице. Сочи се, че
при съвкупен анализ на обстоятелствата сумата от 250 000 лв. е справедливия
размер на обезщетение за неимуществените вреди на ищцата, за който искът
следва да бъде уважен, върху който следва да се присъди и законна лихва
считано от 11.12.2020 год. до окончателно изплащане на сумата, както и
4
претендираната законна лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Заявено е, че
решението е неправилно в частите, с които не е уважена претенцията за
присъждане на законна лихва считано от 01.01.2021 год. общо върху
претендираните от ищцата обезщетения за имуществените и неимуществени
вреди и законни лихви върху тях, като се твърди, че в тези части решението
противоречи на чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ. Твърди се, че
задълженията за лихви по чл.429 и по чл.497 от КЗ са различни, но
съществуват паралелно, поради което претенциите за присъждане на лихви
заявени от ищцата следва да бъдат уважени изцяло. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваните части и за разрешаване на спора по
същество с присъждане на сумата от още 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществените вреди претърпени от ищцата, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 11.12.2020 год. до окончателното и изплащане, като
на осн. чл.497, ал.1 т.1 от КЗ бъде присъдена и законната лихва върху общия
размер на застрахователно обезщетение от главница и законна лихва по
чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 01.01.2021 год., до окончателното изплащане на
сумата. Направено е искане за присъждане на пълния размер на дължимото
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за първата инстанция, както и за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА
за защита пред въззивния съд.
Третото лице-помагач на ответника по предявените искове - Г. Я. К. не е
взело становище по подадените въззивни жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове за неимуществени и имуществени вреди с
правни основания чл.432, ал.1 от КЗ и по претенции за присъждане на
законни лихви върху претендираните обезщетения.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител поддържа възивната жалба, оспорва жалбата на насрещната
страна.
Процесуалният представител на третото лице-помагач на ответника
пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
5
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустими искове, обжалваното решение е
допустимо. Окръжният съд се е произнесъл по предявените пред него искове
от З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ № **, ет.
*, ап. **, срещу Застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков” № 68, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размерите на
главниците и законните лихви върху тях, описани по-горе.
Ищцата твърди, че поради смъртта на съпруга си Т. С. Т. на **.**.****
год., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие на 02.12.2020
год. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които ответникът в
качеството му на застраховател на виновното за ПТП лице следва обезщети,
като й заплати претендираните суми, ведно с претендираните законни лихви.
В исковата молба е изложена подробна хронология на отношенията на
ищцата приживе с починалото лице. Твърди се, че се запознали още когато
ищцата е била 11 клас, по което време Т. бил един от добрите готвачи в гр. Н.
З. Още тогава Т. проявявал внимание и грижа към ищцата, правел й изненади,
а след като тя навършила пълнолетие връзката им станала официална. През
2009 год. ищцата се преместила на учи в П., но се прибирала всяка събота и
неделя в гр. Н. З. за да бъде с любимия си. През 2010 год. Т. последвал
ищцата в гр. П.., където първоначално работел като готвач, но след това
решил да смени професията си и да завърши академията на МВР. И двамата
имали амбиции да получат добро образование и правели планове за
съвместно бъдеще. През 2013 год. Тодор бил назначен като младши
контрольор в гр. Н. З., с ищцата се преместили там, за да са по-близо до
родителите си. През 2017 год. закупили общото си жилище в гр. С. З. с
ипотечен кредит, в което заживели, а бракът им бил сключен на **.**.****
год. През есента на 2020 год. Т. бил много ангажиран в работата си в гр. Н. З.,
но при всяка възможност се прибирал при жена си в жилището им в гр. С. З.
6
На 02.12.2020 год. Т. бил нощна смяна. По време на нощното дежурство, при
изпълнение на служебните задължения, се случило процесното ПТП. При
процесното ПТП Тодор получил тежки травми и бил откаран в болницата в
гр.Сливен. Преди да разбере за случилото се ищцата се опитвала да се свърже
с Т. за да му благодари за изненадата-вечеря, която тя заварила след като се
прибрала от работа в дома им, но той не се обаждал. Към 22 ч. се обадил
колега на Т. и съобщил, че той е претърпял инцидент. Ищцата останала с
часове в коридорите на болницата да чака с надежда, че той ще се оправи, но
около 3 и 30 ч. и съобщили трагичната новина, че Т. е починал и това
променило завинаги целия й живот. Твърди, че приживе Т. е бил
изключителен човек, съпруг, приятел и професионалист. Бил мъжествен и
силен и на него винаги можело да се разчита. Той бил най-голямата опора в
живота на ищцата, давал й чувството за сигурност и подкрепа. От началото на
връзката им той по всякакъв начин, ежедневно, показвал любовта си към нея,
подкрепял я във всяко нейно начинание, всички планове за бъдещето те
правели заедно, а непосредствено преди случилото се планирали да имат
деца. В работата си Т. бил за пример, много съвестен и отговорен, колегите
му се възхищавали и се учели от него. Т. проявявал непрекъснато желание да
се усъвършенства като през ноември 2020 год. завършил висшето си
образование и имал планове за бъдещо кариерно израстване. Нелепата смърт
на Т. сложила край на всички бъдещи очаквания и мечти за ищцата. Дълго
време тя не можела да повярва и да приеме, че трябва да продължи живота си
без него, че е лишена от пълноценното и щастливо семейство, което са
изградили с Т., както и от неговата морална и съпружеска опора. Твърди се,
че негативните последици за нея са изключително дълбоки и невъзстановими.
Сочи се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се има предвид начина по който е станало ПТП-то - по време
на изпълнение на служебните задължения на Т., при отзоваване на сигнал за
друго ПТП, на което дежурните е следвало да извършат оглед и да го
подсигурят, както и неговата светла личност приживе, които обстоятелства
правят загубата за ищцата истински ужас и неописуема трагедия. Сочи се, че
преди инцидента ищцата е била активна и силна млада жена, а след това е
загубила желание за живот и социални контакти, изпитвала затруднения да
отиде на работа, не искала да се среща и да общува с никого. Твърди се, че
болката й никога няма да намалее, а предвид на силната й емоционална
7
връзка с Т. за нея негативните последици от смъртта му ще останат завинаги,
поради което размерът на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде определен от общо 250 000 лв., а след заплащането от
страна на застрахователя на сумата от 120 000 лв. в хода на производството
пред окръжния съд в нейна полза, следва да бъде присъден остатъка от общо
130 000 лв., ведно с претендираните законни лихви. Твърди се, че ищцата е
направила разходи за погребение в общ размер от 2716 лв., от които 216 лв.
за изкопаване на гробно място и 2500 лв. за погребални услуги, които са
имуществени вреди подлежащи на възстановяване от ответника. Ищцата
ангажира доказателства в подкрепа на предявените искове. Както пред
окръжния съд, така и пред настоящия съд, поддържа исковете в пълен размер,
ведно с претенциите за законни лихви и разноски.
От възраженията направени пред окръжния съд, пред въззивния съд
ответникът поддържа възраженията си за прекомерност на претенцията за
неимуществени вреди и за неоснователност на претенцията за имуществени
вреди. В хода на производството пред окръжния съд сочи, че е определил и
изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000
лв., което според него е достатъчно за обезщети ищцата за преживените от
нея болки и страдания от смъртта на съпруга й. Оспорени са и претенциите за
законни лихви, моли за произнасяне на съда в този смисъл и за присъждане
на съдебните разноски.
Третото лице – помагач на ответника Г. Я. К. е изразило становище за
основателност на предявените искове /л.58/. В хода на процеса процесуалният
му представител-адв. Д. е пледирал за завишен размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Установено е по делото, че на 02.12.2020 г., между с. Радево и с. Сокол,
общ.Нова Загора е настъпило ПТП, при което в резултат на неправомерните
действия нарушаващи правилата за движение по пътищата по ЗДв.П и
ППЗДв.П на водача на л.а. с марка БМВ модел 316i с регистрационен номер
СТ 8167 СМ, управлявано от Г. Я. К., при употреба на алкохол, с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, при мокра асфалтова пътна
настилка, при навлизане от остър завой същият загубил управление, навлязъл
8
в лентата за насрещно движение и ударил челно л.а. с марка „Киа Сиид“ peг.
№ СВ 5493 КВ, представляващ патрулно МПС на РУ МВР - Нова Загора,
което било спряло в пътния банкет по посоката на движение, с подаден
светлинен син сигнал за извършване на оглед на ПТП. В резултат на удара са
причинени тежки телесни повреди на Т. С. Т., който в момента на удара се
намирал зад патрулния лек автомобил изпълнявайки задълженията си и
извършвайки проверка по настъпилото ПТП. Същият е незабавно
транспортиран от спешен екип на Бърза помощ в болнично заведение в гр.
Сливен, но въпреки оказаната му помощ от медицинския екип, починал на
**.**.**** г. По случая е образувано сл.д. № 55/205/220 по описа на ОСлС -
Сливен пр.пр. № 2277/2020 г. по описа на ОП - Сливен, за което до момента
няма данни да е приключено.
Пред въззивния съд не се спори за наличието на кумулативните
предпоставки по чл.45 от ЗЗД, като не се оспорва описаният по-горе
механизъм на ПТП, който се установява и от заключението на вещо лице Х.
У. по приетата от окръжния съд съдебно-автотехническа експертиза,
неправомерното поведение и виновността на причинителя на ПТП, както и
пряката причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на Т. С. Т.
Не се оспорва, че ответникът е отговорния застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените от
процесното ПТП вреди спрямо увредените лица, между които и ищцата.
Установи се, че преди предявяване на исковете ищцата е заявила
писмената си претенция пред застрахователя на 11.12.2020 год., но същият не
е определил и изплатил търсените обезщетения. В хода на производството
пред окръжния съд, на 17.11.2021 год. /л.49/, застрахователят е определил и
изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв., като
към момента не оспорва, че в резултат на смъртта на съпруга си ищцата е
претърпяла неимуществени вреди под формата на душевни болки страдания,
за обезщетяване на които ответникът намира изплатената сума за достатъчна.
Обстоятелствата изложени по-горе са установени по делото и с
представени писмени доказателства.
Видно от удостоверенията за наследници и за родствени връзки, към
момента на смъртта си на **.**.**** год. Т. С. Т. - на ** години към този
момент, е оставил наследници по закон: съпруга - З. Н. Т., майка - Р. И. Т. и
9
баща - С. Т. Т. В близкия родствен кръг на починалия е и неговата сестра - П.
С. К. Всички те са заявили претенции пред ответния застраховател за
обезщетяване на неимуществените вреди причинени им от смъртта на Т. С. Т.
/л.111/, като по настоящото дело се разглеждат претенциите за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, само на съпругата на починалото лице
- З. Н. Т., която е била на ** години към момента на неговата смърт.
От събраните по делото доказателства и от свидетелските показания на
разпитаните от окръжния съд свидетели, за които няма основание да не бъдат
кредитирани, съдът намира за доказани твърденията изложени в исковата
молба относно личностните характеристики на починалия и ищцата, и
съществувалите до неговата смърт отношения между тях. От свидетелските
показания на свидетеля Н. Р. - баща на ищцата се установява, че Т. и дъщеря
му са били заедно ** години преди смъртта на Т. – „запознали се и повече не
се разделили“. З. била на ** години когато се запознали, след това тя отишла
за учи в П. Една година по-късно Т. се преместил в П., за да са заедно. Когато
се прибрали в Н. З. и двамата работели, искали да създадат свой дом. Т. искал
да стане полицай и въпреки, че първоначално кандидатствал и не го приели,
при следващото кандидатстване бил първи в класирането. През 2013 год.
Тодор започнал работа като автоконтрольор в МВР - Нова Загора, имал
желание за работа и самочувствие, бил „страхотен“ човек, спокоен,
уравновесен, сериозен, не предприемал необмислени действия, спортувал, не
пиел и не пушел, бил здраво и силно момче. Свидетелят сочи, че дъщеря му и
Т. били родени един за друг, допълвали се във всичко. С Т., З. била винаги
щастлива и усмихната. Пред 2018 год. двамата изтеглили кредит и си купили
жилище в гр. С. З., направили си ремонт и се преместили там. Всичко си
правели сами, „те си решавали“, били неразделни. Свидетелят и съпругата му
били спокойни за дъщеря си, тъй като Т. изцяло се грижел за З. Т. и З. сами
организирани сватбата си през *** год., имали голямо желание за бъдещ
съвместен живот, купили си кола, правели планове за деца. Свидетелят сочи,
че като бивш полицай се познава с началника на РУ-Нова Загора и на
02.12.2020 год. получил обаждане от него около 21 часа, с което му
съобщили, че Т. е претърпял инцидент и е в болница в гр. Сливен. Той и
съпругата му веднага тръгнали към болницата, не се обадили на З. защото
мислили, че е нещо леко, но не било така. Колега на Т. докарал З. в болницата
по-късно, там били и родителите му, когато около 03 часа им съобщили, че Т.
10
е починал. Докато чакали да им кажат за състоянието на Т., З. не спирала да
плаче и не можела да си намери място, а след като им съобщили за смъртта
му тя се свлякла и припаднала. Била в тежко състояние, не можела да повярва
какво се е случило, сринал се животът й. Прибрала се с родителите си в Н. З.
и останала при тях няколко седмици след погребението. Свидетелят сочи, че
към момента З. е в дупка, не е същият човек и сякаш не живее. След като се
върнала в гр. С. З. започнала работа в сладкарница „Н.“, работи по 13 часа
само за да не се прибира сама вкъщи. Тя още живее със спомена за Т., само за
него говори, запазила е вещите му непокътнати.
Свидетелят А. А. - кум на сватбата на Т. и З., сочи, че познава Т. много
отдавна-живели са през няколко къщи до 2008 год., а З. познава откакто са
заедно с Т., когато тя била 12 клас. Т. бил „момче на място“ и му се „чувала
приказката“. Когато се запознали със З. бил на ** години. По време на
връзката си с нея той станал по-отговорен, започнал да говори за семейство,
последвал я в П., където тя отишла да учи, тогава работел като готвач за да са
заедно. Т. бил волеви и упорит, искал да стане полицай, като най-накрая през
2014 год. това се случило. Двамата със З. се върнали в Н. З. и живеели при
нейните родители, но имали планове да си купят жилище и го реализирали
през 2018 год. След това направили сватба, искали да имат деца. Т. всичко
давал за З., тя винаги била на първо място в живота му. След смъртта му
нещата много се променили за нея, отслабнала физически, чувства се
нестабилна, отказва комуникация, не си вдига телефона, не искала да общува
както със свидетеля, така и с други общи приятели. Според свидетеля З. вече
„не е същият човек“.
Свидетелят Т. Т. – без родство със страните, колега и приятел на Т.,
сочи, че го познава от 2012 година, познава и съпругата му. Свидетелят
работи в РПУ - Н. З. - *** ***, където е работел и съпругът на ищцата – Т.
Свидетелят сочи, че Т. бил най-отговорният служител в пътен контрол,
справял се най- добре със съставяне на документи, бил много стриктен във
всяко отношение. Това било оценено от началника и на Т. му зачислили
служебен автомобил кратко време след като постъпил на работа през 2013
год. На първата година го повишили в „младши автоконтрольор“ първа
степен. Тодор бил „мъжко момче“ - много отговорен и разумен не само в
службата, но и извън нея. За Т. нямало друга жена освен З., постоянно и
правел изненади и подаръци, бил добър готвач, когато се събирали семейно Т.
11
приготвял вечерите. Вечерта на 02. срещу **.** /**** год./ другият колега,
който бил по време на ПТП се обадил на свидетеля и го помолил като по-
близък да се обади на З., за да и каже какво се е случило. Свидетелят докарал
З. в болницата. Тя била много притеснена. Всичко било внезапно, първо си
мислили, че състоянието на Т. е леко. Никой не предполагал, че ще стане най-
лошото. З. се променила изцяло след смъртта на съпруга си. Преди това
двамата с Т. правели планове да имат дете, а изведнъж всичко се променило
за нея – от жизнерадостен човек станала мълчалива, затворена, не се радвала
на нищо. Свидетелят има чувството, че тя още живее с Т., тъй като при
срещите им постоянно говори за него. Свидетелят станал баща малко преди
трагичното ПТП, Т. също много искал да стане баща и двамата със З. имали
такива планове. След като вече си купили жилище, оженили се, искали да си
имат и деца.
По делото е приета съдебно-психологична експертиза за оценка на
психическото и емоционално състояние на ищцата след ПТП и последвалата
смърт на съпруга й, извършена от вещо лице М. Вещото лице е ползвало
данни от становище на клиничен психолог от преглед на ищцата извършен на
16.12.2020 год. и амбулаторен лист от 17.12.2020 год., както и данните по
делото, проведени са интервю и психологично изследване на ищцата на
16.11.2021 год. След съвкупен анализ вещото лице сочи, че ищцата е в
адаптационен процес след внезапната загуба на съпруга си, която е
съпроводена със скърбене. Внезапната загуба на толкова близък човек се
разглежда в психологическата литература като едно от най-големите стресови
събития, защото води до значими промени в живота. Периодът на скърбене е
индивидуален при всеки човек като времетраене и проявления. В процеса на
адаптация към новите условия принципно човек преминава през пет етапа,
като последният е етапът на приемане, но това също е много индивидуално.
Към момента на прегледа на ищцата негативните й преживявания са усилени
от близостта до годишнина от загубата. Резултатите от проведените
личностни тестове на ищцата са в горната граница на нормата, без да
преминават в патологични. Личностните особености са несигурност,
колебливост, пасивно зависимо поведение, липса на увереност в социалните
взаимодействия, склонност към самоизолация, които отразяват изпитвани
напрежение, безпокойство, загриженост и нервност. Отдръпването от
социалните контакти е показател, че въпреки възприемането на определени
12
стимули оценявани от човека като опасни, той успява да се справи с
базисните социални роли. Успява да функционира самостоятелно въпреки
субективните негативни преживявания и има планове за бъдещето си.
През последната година ищцата е била поставена в ситуация на скръб, като е
нямала опит в подобни ситуации и тепърва изгражда механизми за справяне в
променената обстановка. На поведенческо ниво е успяла да приеме новите
обстоятелства около себе си, но на емоционално ниво все още преработва
негативните събития, но не се наблюдава склонност към соматизация
/физически промени в резултат на психологическо разстройство или
нараняване/. Приемането на загубата при ищцата се изразява в доброто
личностно функциониране – успява сама да живее в общото им жилище, да
ходи на работа и да се среща с негови роднини и приятели. В началото на
скърбенето е посетила психиатър веднъж, но не е отишла на контролен
преглед. Сама си определя и купува хранителни добавки за сън. Не споделя за
нарушения на съня, които да изискват специализирана помощ. Психотравмата
и нейните последици не са психична болест, а адаптация. При ищцата не се
отчитат дезадаптивни реакции като поведенческа дезангажираност,
употреба на алкохол или наркотици, сексуални проблеми, импулсивно
поведение, враждебност и др. Към момента на изследването тревожността и
несигурността при ищцата са свързани по-скоро с начина, по който тя се
справя. Продължава да живее в същия стереотип като преди травмата.
Декларираните намалени контакти с приятели могат да бъдат обяснени с
необходимостта от време за преработване на негативните емоции. Ищцата не
избягва места свързани със стресовото събитие, няма данни да се наблюдават
гневни изблици, като липсва основание да се приеме, че е налице
непреодолима психотравма. Вещото лице сочи, че към момента на
изследването ищцата е в период на адаптация, което е свързано с промяна
в личния й живот, с усвояване на нови умения, създаване на нов стереотип и
ритъм. В емоционално отношение загубата на водещия партньор я прави
емоционално нестабилна и я поставя пред нови предизвикателства. При
изследването не се отчитат патологични изменения, регистрирани са
нормални психологични особености в процеса на скърбене. Ищцата не е
определила състоянието си като налагащо специализирана психиатрична
помощ и/или медикаментозно лечение. Няма данни за толкова значими
нарушения на съня и други ежедневни дейности, които да нарушават
13
социалното и функциониране. Към момента на изследването вещото лице е
отчело адаптационни затруднения, които са в границите на естествената
реакция на скръб, определяща съответното поведение на траур.
На базата на установената фактическа обстановка се очертават следните
правни изводи по спорните въпроси:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие-ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съответствие с чл. 51 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Както е посочено и в обобщаващото съдебната практика на ВКС
Определение № 53 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 862/2019 г., II т. о., ТК, за
да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите
от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални
преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното
решение. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст
и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. При прилагането на критерия по чл. 52
ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да
бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически
условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост, като
определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с действително
14
претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 от ЗЗД, а не с
лимита на отговорността на застрахователя.
Предвид конкретните обстоятелства установени по делото съдът
намира, че в резултат на внезапната смърт на съпруга си, който е бил на **
години в разцвета на личния си, социален и професионален живот, ищцата,
която към този момент е била на ** години е преживяла значителни душевни
болки и страдания изразяващи се в дълбока мъка, тъга, отчаяние,
несигурност, стрес от внезапната загубата. Случилото се със съпруга на
ищцата я е шокирало, преобърнало е живота й, разбило е плановете и мечтите
й. Приживе между ищцата и починалото лице е била създадена утвърдена във
времето през последните 12 години хармонична и стабилна връзка, която от
момента на тяхното запознанство до момента на смъртта на Т. е била
постоянно надграждана с желанието и усилията на двамата. Ищцата и Т. от
самото начало на връзката си са имали прекрасни взаимоотношения, били са
„родени един за друг“. Т. е бил стойностен, отговорен и уважаван човек в
семейната, социалната и професионалната си среди. Ищцата е получавала
подкрепата, любовта, уважението и вниманието на Т. Той е бил готов на
всичко за нея, а тя го е имала за много близък човек, на когото е можела да
разчита безрезервно. От самото начало на връзката им действията на Т. се
били изцяло в съответствие с желанието му да бъде с ищцата. Мечтите и
очакванията за бъдещето на Т. и З. са били в една посока, като двамата са
полагали много усилия за да ги реализират. Непосредствено преди смъртта на
Т. голяма част от това, към което двамата са се стремили е било постигнато-и
двамата са завършили висшите си образования, имали са ясна визия за
професионално развитие и за общия си път заедно, купили са си жилище с
изтеглен от двамата банков заем, сключили са брак и са планирали да имат
деца. Всичко това е било разрушено безвъзвратно за един миг за ищцата и е
предизвикало първоначална много силна емоционална реакция на дълбока
скръб, която и към момента не е изцяло преодоляна. Година след смъртта на
Т. ищцата продължава да страда от загубата, живее със спомена и нагласата,
че той винаги ще й липсва. Все още изпитва адаптационни затруднения
съпроводени със съответно поведение на траур. След смъртта на Т. ищцата е
променила социалната си комуникация и към момента е по-затворена, избягва
контакти с приятели, загубила е своята предишна жизнерадостност и
веселост.
15
Въпреки изложеното по-горе, на базата на заключението на вещото лице
по приетата от окръжния съд психологична експертиза съдът намира, че не се
установи твърдяната пълна невъзстановимост от негативните последици
за ищцата. Психологическата характеристика направена на ищцата от
вещото лице сочи, че тя е завършена и изградена личност, с устойчив и силен
характер, която около година след инцидента е успяла да приеме случилото се
в достатъчна степен, за да навлезе в периодите на адаптация на психиката си
към новите за нея житейски обстоятелства. При ищцата няма патологично
развитие в процеса на скърбене. Влошеното емоционалното състояние след
загубата не е довело до сериозни и трайни физически промени или
увреждания на физическото здраве. След потърсена психиатрична помощ
непосредствено след смъртта на Т. ищцата е решила да се справи сама и не е
предприела медикаментозно или друго лечение. Нарушенията в съня й не са
толкова значими и не са нарушили другите ежедневни дейности и социалното
функциониране на ищцата. При ищцата има известни адаптационни
затруднения, но те са в границите на естествената реакция на скръб.
Горното сочи също, че не може да бъде прието твърдението на
ищцовата страна за изключителност на претърпените нематериални
вреди. В този смисъл заключението на вещо лице М. е ясно и недвусмислено
- при изследването не се отчитат патологични изменения, регистрирани са
нормални психологични особености в процеса на скърбене.
Това, че смъртта на съпруга на ищцата е настъпила по време на
изпълнение на служебните му задължения не е от съществено значение за
неимуществените вреди, тъй като внезапната загуба на съпруг за ищцата
щеше да е също толкова трагична и шокираща ако беше настъпила при
каквито и да е други обстоятелства.
От заключението на вещото лице М. става ясно, че благодарение на своя
висок личностен потенциал ищцата има добри перспективи за бъдещо
преодоляване на първоначално много интензивните негативни емоционални
последици от загубата. Съдът намира, че младата възраст на ищцата,
възможностите за създаване на ново семейство в бъдеще и за раждане на
деца, моралната подкрепа която тя е получила и получава от родното си
семейство и приятелите си, са обстоятелства, които влияят благоприятно за
по-бързото възстановяване на ищцата и връщането и към нормалния живот.
16
Икономическите условия в страната към момента на настъпване на
увреждащото действие сочат минимална работна заплата от 610 лв. месечно.
Лимитът на застрахователна отговорност общо за вредите към момента на
ПТП е до 10 420 000 лв. /чл.492, т.1 от КЗ/.
Отчитайки обстоятелствата изложени по-горе в тяхната съвкупност
настоящият съд намира, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди претърпени от ищцата от смъртта на нейния съпруг е
сумата от общо 180 000 лв. При съблюдаване и на принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване съдът намира, че обезщетение в този размер в
адекватна степен компенсира причинените на ищците неимуществени вреди.
Горното сочи, че след приспадане на вече заплатеното от
застрахователя обезщетение от 120 000 лв. предявеният иск за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
60 000 лв., а в останалата част до претендирания общ размер от общо 250
000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното обжалваното решение се явява неправилно като
несъобразено в достатъчна степен с определящите критерии на принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД, в частите, с които при отчитане на
извършеното в хода на процеса плащане от 120 000 лв., искът за
неимуществени вреди е уважен за сумата над 60 000 лв. до 80 000 лв. –
представляващи неплатена част от дължимо обезщетение в общ размер
от 180 000 лв., ведно със законната лихва, в която част жалбата на
ответника се явява основателна. Отмяната на решението в посочените по-горе
части предполага произнасяне на въззивния съд по същество на спора, с
отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди за сумата над 60 000
лв. до 80 000 лв., ведно с претенцията за законна лихва.
В частите, с които искът за неимуществени вреди е уважен за сумата
от 60 000 лв., ведно със законната лихва решението се явява правилно и
следва да бъде потвърдено, като в тази част въззивната жалба на ответника е
неоснователна.
Съдът намира за основателна и доказана в пълен размер
претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди представляващи направени разходи за погребение в общ размер от
2716 лв., от които 216 лв. за изкопаване на гробно място и 2500 лв. за
17
погребални услуги. Тези разходи са документално доказани съгласно
представени по делото фактури, касов бон и банков превод за плащане – л.
102 и л. 103 от делото, и са извършени от ищцата в пряка причинно-
следствена връзка с причинената смърт на съпруга й. Върху сумата дължима
за обезщетяване на имуществените вреди следва да бъде присъдена и
законна лихва. В тези части решението също се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
Върху дължимите главници по правилата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ, законната лихва следва да се присъди от момента на
уведомяването на застрахователя за претенциите на увреденото лице,
което в случая е станало 11.12.2020 год., до окончателното изплащане на
сумите, с изключение на лихвата върху главницата от 2500 лв. За тази сума
лихвата е дължима от момента от който е претърпяна вредата -
22.12.2020 год.
Съгласно приетото с Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018
год. на ВКС,1 т.о., изводите по което се споделят и от настоящия съд, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
/в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. На
осн.чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Ясно е, че независимо дали отговаря за забавата на делинквента или за
собствената си забава, застрахователят дължи на увреденото лице една лихва,
поради което съдът не споделя възраженията по въззивната жалба на ищцата
относно възможностите за присъждане на кумулативна лихва, включваща
освен законната лихва и лихва върху изтеклата вече лихва по чл. 497, ал. 1, т.
1 от КЗ. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение,
18
разрешението дадено в цитираното от ищцата Решение № 167/30.01.2020г. на
ВКС по т.д.№ 2273/18, II т.о. ТК не предвижда кумулативно присъждане на
лихви и особено присъждане на лихва върху лихва, което на основание чл. 10
ал.3 от ЗЗД е допустимо само в изрично посочени случаи, какъвто не е
налице. Ето защо настоящият съд изцяло споделя изводите на първата
инстанция, че в случая се дължи само една лихва, считано от 11.12.2020
год. до окончателното изплащане на неплатените главници, като за
платената в хода на производството сума от 120 000 лв. лихвата е
дължима до деня предхождащ този на плащането – т.е. до 16.11.2021 год.
Предвид горното в останалите обжалвани части, относно
присъдените законни лихви и в частите, с които претенциите за законни
лихви са отхвърлени, обжалваното решение също се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съдебни разноски пред първата инстанция:
Съобразно изхода от делото ответникът дължи държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2508,64 лв., поради
което решението следва да бъде отменено за размера над тази сума до
присъдения с обжалваното решение размер от 3 308,64 лв. Ответникът следва
да поеме изцяло разноските за вещи лица заплатени от бюджета на съда,
поради което решението е правилно и в частта, с която е осъден за сумата от
300 лв. /за възнаграждение на вещо лице М./. Поради пропуска на окръжния
съд, настоящият съд следва да осъди ответника да заплати и сумата от
400 лв. – платена от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице У.
/л.70/.
Съразмерно с уважените части от исковете в полза на адв. Ж. Т. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 5184,32
лв., поради което решението следва да бъде отменено за присъдения размер
над тази сума до 5530 лв.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника
по иска общо в размер на 300 лв., от което с оглед изхода от делото е
дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 84 лв., като няма
данни за направени от ответника други разноски пред окръжния съд.
Окръжният съд е присъдил разноски в общ размер от 140 лв., в която част не
е поискано изменение на решението от насрещната страна, поради което и в
19
тази част решението следва да бъде потвърдено.
Относно направените пред въззивния съд разноски:
Въззивната жалба подадена от ищцата се явява неоснователна, поради
което на въззивницата – ищца, респ. на процесуалните и представители, не се
дължат разноски за защита по нея. За защита по жалбата подадена от
ответника, при неоснователност на жалбата за 60 000 лв. в полза на адв. Н. Д.
е дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА определено в
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 за МРАВ, плюс 20 %
ДДС, поради което следва да се присъди сумата от 2796 лв. с ДДС.
Въззивната жалба подадена от ответника се явява основателна за сумата
от 20 000 лв., поради което за защита по въззивната жалба и за защитата
осъществена срещу неоснователната жалба на ищцата за 50 000 лв., при
определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за двете
защити от общо 400 лв. и направени разноски за платена държавна такса от
1654,31 лв., в полза на въззивника-ответник е дължима сумата от 569 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 243/23.12.2021 год. по гр. д. № 333/2021 год. по
описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които
-е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.„Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати на З. Н. Т. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ № **, ет. *, ап. **, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *, чрез адв. Ж. Т.
сумата над 60 000 лв./ шестдесет хиляди лева/ до 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева, представляваща неплатена част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане -
причинена смърт на Т. С. Т. на **.**.**** г., в резултат на претърпяно пътно-
транспортно произшествие на 02.12.2020г, цялото в размера над 180 000 лв.
до 200 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата за
20 000 лв., считано от 11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
-е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
20
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати сумата над 2508,64
лв. до 3 308,64 лв. – държавна такса дължима по сметка на Сливенския
окръжен съд.
-е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.„ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати на адвокат Ж. В. Т. на
основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита
сумата над 5184,32 лв. до 5 530 лв.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.
З. ул. „Б. Ж.“ № **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ № *, *
полуетаж, офис *, чрез адв. Ж. Т., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.„Княз Ал. Дондуков” № 68, за
сумата над 60 000 лв./ шестдесет хиляди лева/ до 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева – т.е. за 20 000 лв., представляваща неплатена част от
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от общо 180 000 лв. - болки
и страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на Т. С. Т. на
**.**.**** г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на
02.12.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за 20
000 лв., считано от 11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243/23.12.2021 год. по гр.д.№ 333/2021
год. по описа на Сливенския окръжен съд, ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.„ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати на адвокат Н. Н. Д. -
*АК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
съответен на изхода от делото размер от 2796 лв. с ДДС / две хиляди
седемстотин деветдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. З., ул. „Б.
Ж.“ № **, ет. *, ап. **, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
21
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68 разноски
пред въззивния съд съобразно изхода от делото, в размер на 569 лв.
/петстотин шестдесет и девет лева/.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 03026949, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.„ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати по сметка на Бургаския
апелативен съд сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ - направен разход от
бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице У.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на
ответника - Г. Я. К. от гр. С. З., ул. "Ц. И. А. **“ № *, ап. **.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22