№ 155
гр. Пазарджик, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500163 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260000 от 07.01.2022г., постановено по гр.д.№1291/2020г.
по описа на РС- Пазарджик е признато за установено, на основание чл.422 от
ГПК, че ответниците АНГ. АТ. К., ЕГН ********** и П. Т. К., ЕГН
********** и двамата с настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.„Г.Б.“ №135,
ет.4, ап.8, дължат на ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: грС., бул.„Д.Ц.“ №37, следното вземане по пера:
8767,43евро- главница; 7927,77евро- възнаградителна лихва; 846,56евро-
законна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода
04.10.2016г.- 08.09.2019г.; 60,88евро- законна лихва за забава, начислена
върху просрочената главница за периода 09.09.2019г.- 03.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда на 04.10.2019г. до плащането, дължимо по договор за банков кредит
№046LD-R-000609 от 10.09.2012г., за което вземане е издадена заповед
№2248 от 07.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
издадена ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на PC - Пазарджик, като е отхвърлен
иска за главницата за разликата над 8767,43евро до предявения размер от
1
8944,84евро; иска за договорната лихва за разликата над 7927,77евро до
предявения размер от 8005,82евро; иска за наказателна лихва за разликата над
846,56евро до предявения размер от 3152,12евро; иска за законна лихва за
разликата над 60,88евро до предявения размер от 62,12евро; иска за дължими
разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 48лв.,
както и искането за солидарна задълженост на ответниците по отношение на
признатото вземане.
Осъдени са ответниците АНГ. АТ. К., ЕГН ********** и П. Т. К., ЕГН
**********, да заплатят на ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********, съдебни
разноски по делото размер на 1385,34лв. и съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на PC- Пазарджик в размер на
732,11лв.
Осъден е ищецът „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********, да заплати на
ответниците АНГ. АТ. К., ЕГН ********** и П. Т. К., ЕГН **********,
съдебни разноски по делото размер на 230,08лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№3984/2019г. по описа на PC- Пазарджик
в размер на 205,08лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.И.Б.“ АД,
представлявана от Ч.Г.З. и С.А.П., в качеството им на изпълнителни
директори, чрез пълномощника им юриск.В. Г. Д., в частта с която е
отхвърлено искането на ищеца за солидарно осъждане на двамата ответници.
Изразява се несъгласие с тази част на решението, като мотивите за това
се извеждат от цитирани в жалбата Решение №309/13.11.2018г., постановено
по в.т.д.№425/2018г. по описа на Апелативен съд- Пловдив и Решение
№146/06.06.2011г. на ВКС по гр.д.№1127/2010г., ІІІг.о.
Приема се, че от тези цитирани решения следва да се има предвид
намерението на договарящите се, а не дали в текста на договора или в общите
условия е употребен израза „солидарно“.
Твърди се, че дори в отговора на исковата молба, двамата ответници не
твърдят, че дължат сумите разделно; тези суми, които те дори признават, че
дължат. Те не твърдят това, защото им е било ясно, че както и двамата са
получили сумата по договора за кредит, така и двамата солидарно я дължат.
Визира се, че доказателство за намерението на страните по договора за
кредит за солидарна отговорност на кредитополучателите е наличието на
2
погасителен план. В този погасителен план за всяка месечна вноска е
определена една сума за главница и една сума за лихва. Няма определени за
всеки поотделно от двамата кредитополучатели суми за главница и суми за
лихва, които всеки кредитополучател поотделно да плаща, за да може, ако
единият от двамата кредитополучатели не си плаща, банката да има право да
предяви иск само срещу него, тъй като евентуално другият кредитополучател
може да бъде изряден.
Искането е да се отмени обжалваното решение, в частта му, с която е
отхвърлено искането на ищеца за солидарно осъждане на двамата ответници,
като се постанови решение, с което да се осъдят последните двама да заплатят
солидарно на ищеца сумите описани в Решение №260000 от 07.01.2022г.,
постановено по гр.д.№1291/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
Моли се за присъждане на направените разноски по настоящото
въззивно производство в размер на 100лв.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- АНГ.
АТ. К. и П. Т. К., чрез пълномощника им адвП. К..
В него се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но
изцяло неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се потвърди решението, като правилно, законосъобразно,
издадено съобразно материалния и процесуален закон, както и със
константната практика на ОСГТК на ВКС.
Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за
настоящата инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателят „П.И.Б.“ АД, редовно призован,
законен представител не се явява. От страна на процесуалния му
представител- юриск.В.Д. е постъпило писмено становище в което се заявява,
че се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли да се постанови
решение, съобразно исканията и мотивите, изложени във въззивната жалба.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците по жалбата- АНГ. АТ. К. и П. Т. К., редовно призовани, не
се явяват. За същите се явява процесуалния им представител- адв.Л.К.. От
страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба. Искането е да се
3
остави изцяло решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд по реда на чл.422 ГПК са предявени
кумулативно съединени искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2, чл.92, ал.1,
чл.86 изр.1 и чл.86 изр.2 вр. чл.82 ЗЗД за съществуване на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, включващо следните
задължения по пера: 8944,84 евро- главница по договор за потребителски
кредит; 8005,82 евро- възнаградителна лихва за периода 05.01.2013г.-
08.09.2019г.; 3152,12 евро- наказателна лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода 05.01.2013г.- 08.09.2019г.; 62,12 евро-
законна лихва за забава, начислена върху предсрочно изискуемата главница
за периода 09.09.2019г.- 03.10.2019г., 48 лева- разходи за връчване на покана
за доброволно изпълнение, както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда на 04.10.2019г. до плащането,
което вземане ответниците дължат солидарно;
Твърди се от страна на ищецът „П.И.Б.“ АД, че е изправна страна по
валидно облигационно отношение с ответниците АНГ. АТ. К. и П. Т. К.,
произтичащо от договор за банков кредит №046LD-R-000609, сключен на
10.09.2012г., по който ищецът е изпълнил задължението да предостави на
ответниците потребителски кредит в размер на 9050 евро, при годишна лихва
в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро,
който към момента на сключване на договора е бил 7,99%, увеличен с
надбавка от 10,01 пункта и при годишен процент на разходите (ГПР) в размер
на 20,61 %, формиращи общо задължение по договора в размер на 19897,15
евро. Крайният срок за връщане на кредита е 05.09.2022г., съгласно
погасителен план, включващ 120 месечни погасителни вноски.
Твърди се, че ответниците не са изпълнили точно задължението да
върнат кредита и да платят уговорената възнаградителна лихва, просрочвайки
80 погасителни вноски по главницата с общ размер 8944,84 евро и 76
погасителни вноски по лихвата с общ размер 8005,82 евро. Поради
допуснатото неизпълнение, кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
считано от 09.09.2019г., а за ответниците е възникнало задължението да
4
заплатят мораторна неустойка /наказателна лихва/ по т.10, раздел II от
договора за кредит в размер на 3152,12 евро, представляваща надбавка към
възнаградителната лихва в размер на законната лихва за забава, начислявана
върху всички просрочени главници от датата на техния падеж до датата на
предсрочната изискуемост.
Визира се, че ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на
62,12 евро, представляващо законната лихва за забава, начислена върху
предсрочно изискуемата главница по кредита за периода от 09.09.2019г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 04.10.2019г.
Сочи се, че за събиране на горното вземане, ищецът се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №3984/2019г. на PC- Пазарджик, срещу която ответниците
са подали възражения по чл.414 ГПК.
Искането е, да се установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира се присъждане на разноски в исковото и
в заповедното производство.
В подаден в срок писмен отговор, ответниците не оспорват
сключването на договора за кредит и неговото получаване. Същите оспорват
наличието на предсрочна изискуемост поради неясно съдържание на
писменото изявление на кредитора за нейното обявяване. Предявяват
възражение за погасяване по давност на вземането за главницата от 1-ва до
25-а месечна погасителните вноски и на вземането за договорна лихва до 50-а
месечна погасителна вноски вкл.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно от представения в копие договор за банков кредит №046LD-R-
000609 от 10.09.2012г., се установява, че ищецът- „П.И.Б.“ АД се е задължил
да предостави на ответниците А. и П. К.и банков кредит в размер на 9050
евро, при годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на
банката за кредити в евро, който към момента на сключване на договора е бил
7,99%, увеличен с надбавка от 10,01 пункта и при годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 20,61 %, формиращ общо задължение по
договора в размер на 19897,15 евро. Крайният срок за връщане на кредита е
05.09.2022г., съгласно погасителен план, включващ 120 месечни погасителни
5
вноски с падеж 5-то число на месеците от 05.10.2012г. до 05.09.2022г. вкл.
Видно от представените от ищеца две писмени покани, същият е
уведомил ответниците, че са в забава, както и за размера на тяхното
задължение. Във всяка от поканите е посочен размерът на цялото задължение
по договора и каква част от него е просрочена, включително размера на
посочената главница и на просрочената договорна лихва.
Ответниците са поканени да изпълнят в 7-дневен срок от връчването и
са предупредени, че при неизпълнение в този срок кредиторът ще счита
кредитът за изцяло предсрочно изискуем. Поканите са получени от
ответниците на 22.08.2019г., а срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на
29.08.2019г. От приетото заключение на съдебно- икономическата експертиза
се установява, че на 10.09.2012г. по банковата сметка на ответника П. Т. К. е
постъпила сумата от 9050 евро, а за основание на превода е посочено:
„усвояване на кредит на А.К.“. Ответниците са погасили част от главницата
на кредита в размер на 282.57 евро и част от договорната лихва в размер на
1283.94 евро. Последното плащане е направено на 08.12.2014г. Към
03.10.2019г.- денят преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда,
непогасената главница по кредита, в т.ч. и предсрочно изискуемата, възлиза
на 8767.43 евро. Размерът на начислената възнаградителната лихва до
08.09.2019г.- денят преди осчетоводяването на кредита за предсрочно
изискуем, възлиза на 7927.77 евро.
Видно от заключението на вещото лице, което е допълнило в съдебно
заседание на 16.12.2021г., размерът на законната лихва за периода от
04.10.2016г. /три години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/
до датата на предсрочната изискуемост 09.09.2019г. е 845.56 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
6
от първата инстанция доказателства намира, че решението в неговата
обжалвана част, с която е отхвърлено искането на ищеца за солидарно
осъждане на двамата ответници е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, а жалбата се явява основателна. В останалата му отхвърлителна
част и в частта за разноските, първоинстанционното решение не е обжалвано
от страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна сила.
В настоящия случай, спорният момент, който е предмет на разглеждане
пред настоящата въззивна инстанция е отхвърлянето на искането на ищеца
относно солидарната задълженост на ответниците по отношение на
признатото му вземане постановено от районния съд.
В случая, от страна на първоинстанционният съд е прието, че
солидарност между двама и повече длъжници възниква в предвидените от
закона случаи или когато е уговорена- чл.121, ал.1 ЗЗД. От това е приел
извода, че разделността на задължението съставлява общо правило при
множество на длъжниците, а солидарността е изключение и възниква по
силата на закона или при наличието на изрична уговорка между страните
/второто подлежи на доказване/. Разширително тълкуване на чл.121, ал.1 ЗЗД
е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на изключенията от
общото правило за разделност на задълженията. В този аспект е приел, че в
случая искането за солидарно осъждане на ответниците е обосновано с
обстоятелството, че и двамата са посочени в договора като
кредитополучатели. Посочил е, че законът не предвижда солидарност за
задълженията на повече от един кредитополучатели по договор за продажба, а
такава не е изрично уговорена нито в договора, нито в общите условия към
него. Предпоставките за наличието на солидарност са уредени в императивна
разпоредба на закона и когато съдът установи, че същите не са налице, следва
да присъди задължението при условията на разделност.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема така изложените
съображения които са определили крайния му правен извод за липса на
солидарна отговорност.
Така постановеното въззивно решение в тази му част следва да се
приеме за неправилно.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД освен по силата на
закона, пасивната солидарност възниква само когато е договорена. Тъй като в
7
случая законът не предвижда солидарна отговорност на длъжниците по
договора за заем, солидарността може да се създаде по волята на страните,
сключили правната сделка, което следва да бъде установено от съдържанието
на договора. Не е необходимо това солидарно задължение да е формулирано
в някакви специални фрази, нито непременно да се употреби думата
“солидарно”. Достатъчно е смисълът на поетите задължения да води до
извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор
и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки от тях заедно или
поотделно. По своята същност пасивната солидарност е вид лично
обезпечение. Обстоятелството, че кредиторът може да се обърне срещу
повече от един длъжник за една и съща престация, намалява риска от
неплатежоспособността на някой от тях и гарантира кредитора, че интересът
му ще бъде охранен. В този смисъл е Решение №584/17.07.2008г. на ВКС,
т.к., както и цитираното във въззивната жалба Решение №146/06.06.2011г. на
ВКС по гр.д.№1127/2010г., ІІІг.о.
Във връзка с гореизложеното при тълкуване на вложения смисъл в
съдържанието на клаузите на процесния договор за банков кредит от
10.09.2012г.- л.7-8 дава основание да се приеме, че волята на страните е
двамата заематели да отговарят солидарно за връщането на заетата сума. Този
извод може да бъде направен въз основа на съдържанието в разпоредбите от
процесния договор за банков кредит, а именно: в т.1: заемът се предоставя на
кредитополучателите, в т.2: кредитополучателите заплащат годишна лихва, в
т.5: общата сума дължима от кредитополучателите е 19897,15лв.; т.11:
кредитополучателите се задължават да погасят задълженията си и да закрият
кредит с договор №46КР-АА-2116/25.06.2007г.
След като всеки от двамата дължи едно и също нещо към кредитора,
последният може да претендира от всеки един от тях цялата дължима
престация. Ето защо необоснован и в противоречие с данните по делото се
явява направеният от въззивния съд краен извод за разделност в
отговорността на двамата заематели. Това е довело до необоснованост и на
постановеното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният
иск по съображения, че ответниците не се явяват солидарни длъжници по
процесния договор за заем.
При тези съображения в насока неприемане мотивите изложени в
8
съдебния акт на първата инстанция, решението в неговата обжалвана част, с
която е отхвърлено искането за солидарно осъждане на двамата длъжници за
признатото на ищеца парично вземане, като неправилно и незаконосъобразно
следва да се отмени, вместо което се постанови признаването за установено,
че същите дължат солидарно всички признати суми от съда.
В останалата му отхвърлителна част и в частта за разноските,
решението на първоинстанционният съд не е обжалвано, с оглед на което е
влязло в законна сила.
При този изход на делото, в тежест на АНГ. АТ. К. и П. Т. К. следва да
се присъдят направените от страна на въззивника съдебно- деловодни
разноски в общ размер на 497,01лв., от които 397,01лв.- държавна такса,
както и 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №260000 от 07.01.2022г., постановено по
гр.дело №1291/2020г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с която е признато
за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответниците АНГ. АТ. К., и П.
Т. К., дължат на ищеца „П.И.Б.“ АД, следното вземане по пера: 8767,43евро-
главница; 7927,77евро- възнаградителна лихва; 846,56евро- законна лихва за
забава, начислена върху просрочената главница за периода 04.10.2016г.-
08.09.2019г.; 60,88евро- законна лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода 09.09.2019г.- 03.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда на 04.10.2019г. до плащането, дължимо по договор за банков кредит
№046LD-R-000609 от 10.09.2012г., за което вземане е издадена заповед
№2248 от 07.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
издадена ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на PC- Пазарджик, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че
ответниците АНГ. АТ. К., ЕГН ********** и П. Т. К., ЕГН ********** и
двамата с настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.„Г.Б.“ №135, ет.4, ап.8, дължат
солидарно на ищеца „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: грС., бул.„Д.Ц.“ №37, следното вземане по пера: 8767,43евро-
9
главница; 7927,77евро- възнаградителна лихва; 846,56евро- законна лихва за
забава, начислена върху просрочената главница за периода 04.10.2016г.-
08.09.2019г.; 60,88евро- законна лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода 09.09.2019г.- 03.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда на 04.10.2019г. до плащането, дължимо по договор за банков кредит
№046LD-R-000609 от 10.09.2012г., за което вземане е издадена заповед
№2248 от 07.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
издадена ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на PC - Пазарджик
Решението в останалата му част, като необжалвано е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА АНГ. АТ. К. и П. Т. К., да заплатят на „П.И.Б.“ АД, съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 497,01лв., от
които 397,01лв.- държавна такса, както и 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10