Решение по дело №17017/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110117017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         16.12.2022г.          гр. Варна

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                              гражданско отделение

На седемнадесети ноември                                                 две хиляди двадесет и втора година

В открито съдебно заседание в състав:

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 17017 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „П.И.“ ****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, к.к. „**.***. К. и Е.“, ул. „П.***, с която се иска да бъде постановено разпределяне ползването на недвижим имот съсобствен с Н.Б.С., ЕГН ********** ***, к.к. „**.****. К. и Е.“, ул. „П.***, представляващ дворно място с идентификатор ***** по **** на гр. В., одобрени със заповед № ****г. на ИД на *****, последно изменени със заповед № ****г. на Началника на ***- В., с площ от *****кв.м. и находящ се на адм. адрес гр. В., ул. „П.“, съчетано с искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване в случай на неравенство в разпределената за ползване площ, съобразно правата в съсобствеността.

 В исковата молба и уточнението към нея са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищецът и ответницата са съсобственици в процесния имот. Ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от дворното място и на изградената в него двуетажна сграда, представляваща лявата част /с югоизточно изложение/ на изградената двуфамилна сграда, по силата на договор за покупко- продажба обективиран в НА ****, том ***, рег. № *****, дело № *****г. Собственик на останалата ½ ид.ч. от дворното място и и на изградената в него двуетажна жилищна сграда, представляваща дясната част на изградената двуфамилна сграда е ищцата, на основание договор за дарение по НА № ***, том *, рег. № *****, нот.дело № *****г. и договор за доброволна делба от *****г. № ****, том *, рег.№ *****, дело № ****г. С влязло в сила решение по в.гр.д. № 151/2017г. на ВОС е било разпределено ползването на съсобствения с ответницата имот. Твърди се, че след влизане в сила на съдебното решение, с което е разпределено ползването на имота и по повод изграждане на подпорна стена в дъното на имота се е наложило точно определяне границите на съсобствения имот. По този повод, след ангажиране на правоспособно за това лице, е било установено, че южната и част от западната граница на *****, кв. 50 не отговарят на границите на имота по КККР като отклонението надхвърля допустимите стойности по Наредба № ******г. за съдържанието, създаването и поддържането на ***** - площта по ***** е ****кв.м., а площта по регулация на имота е ****кв.м. Така, южната и част от западната граница на ПИ следва да се считат разположени по-навътре в имота в посока изток, с което се намалява площта му с ****кв.м. Твърди се, че по този начин ищецът е ощетен, защото това намаляване в площта попада в частта разпределена от съда за ползване от него. Това се сочи да е ново съществено обстоятелство, което води до несъответствие на правата в съсобствеността. Т.е ищецът реално би могъл вече да ползва *****кв.м. На следващо място, след извършеното разпределение на място от съдебен изпълнител и издигането на разделителна ограда между двете части на имота се оказало, че само ищецът има достъп до съществуващия отвор на канализационната и септична шахта, което налагало обслужването й да се извършва само от него. Предвид на това наложително било обособяване в тази част на имота на зона за общо ползване. След разпределението се оказало и че съществуващото бетониране на двора пред къщите за път/подход разделено по този начин сериозно ощетявало ищеца, защото с изграждането на разделителната ограда практически този път към къщата станал тесен и затруднявал ползването на автомобил. Достъпът на специализиран автомобил до къщата пък практически бил невъзможен. Затруднен бил и достъпът до фасадата- примерно за ремонт, като липсвала и предвидена площ пред сградата по повод нейното обслужване. С извършеното разпределение ищецът бил лишен и от достъп до съществуващата барака/лятна кухня в дъното на имота, попадаща в частта на ответницата  с идентификатор ****** по ***** на гр. В., поради което счита, че следва да се обособи зона за общо ползване. Решението не било съобразено и с наличието на изкоп за басейн зад къщите, за чието изграждане ищецът разполагал с нотариално заверена декларация- съгласие. С оглед на това се отправя искане до съда за извършване на ново разпределение на ползването на съсобственото дворно място, като в случай, че се окаже невъзможно разпределяне ползването на двора зад къщите, да се определи парично обезщетение за лишаване ищеца от ползването на бараката/лятна кухня. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е  постъпил писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не спори, че страните по делото притежават реални части от двуфамилна жилищна сграда /къща-близнак/, построена в процесния имот, като ответницата е собственик на десния /северен/ „близнак“, а ищецът - на левия /южен/ „близнак“. Собствеността върху дворното място била в идеални части по 1/2. Изцяло оспорва наличието на нови обстоятелства в сравнение с наличните при извършване на разпределението с решение по в.гр.д. № 151/2017г. на ВОС – площта на имота не е променяна, твърдяната разделителна ограда е била извършена по взаимно съгласие преди цитираното съдебно решение, изкопът за басейн е описан в експертизата, бараката попадаща в нейния дял е била също налична и съществуването й е било съобразено при изготвеното съдебно разпределение, като ищецът не е имал претенции за собственост спрямо тази постройка. Евентуално, ако искът се приеме за допустим сочи, че барака/лятна кухня в с идентификатор ****** по **** на гр. В. е нейна изключителна собственост придобита по силата на давностно владение от ****г. до ****г., евентуално от *****г. до ***г. Липсата на претенции към тази сграда е видно от предходно развилото се производство за разпределение на имота пред ВРС и ВОС. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК  заверено копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ***, рег.№ ****, нот. дело№*****г. на В. Д., нотариус в съдебен район гр.В., вписана в НК под № ****, се установява, че на 31.08.1999г. Б. И. С. дарил на дъщеря си Н.Б.С. недвижим имот, придобит по наследство и делба: ½ ид.ч. от вилно място, находящо се в гр.В., к.к.  ***. К.“, ул. „***” (****)****, с площ от **** кв.м., представляващо парцел *****, кв.*** по плана на в. З. „Д.“, гр.В., при граници: път, парцел № ***** и *****/л.5/.

С договор за доброволна делба сключен на 31.08.1999г. между И. Б. А., А. М. А. и Н.Б.С. в дял на Н.Б.С. е поставена  двуетажна вилна сграда, находяща се в гр.В., к.к. „***. К.“, ул. „***” №****, представляваща дясната част на изградената в имота двуфамилната сграда, а в дял и изключителна собственост на И. Б. А.и А. М. А. е поставена двуетажна вилна сграда, находяща се в гр.В., к.к.  ****. К.“, ул. „*******, представляваща лявата част на изградената в имота двуфамилната сграда. И. Б. А. и А. М. А. продали на „П.“ ООД придобития по договора за доброволна делба недвижим имот, за което на 16.11.2007г. е съставен нотариален акт № ****, том ****, рег.№ ****, нот. дело ****г. на П. П., нотариус с район на действие – района на районен съд В., вписан под № *****в НК.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснати две съдебно-технически експертизи. В заключението си вещото лице инж. П. посочва, че действащите планове относно процесния поземлен имот са регулационен- одобрен със заповед № ****. и Кадастрална карта одобрена на 14.10.2008г. Няма данни за изменение в площта или границите на имота след 26.08.2016г., които да са отразени в тези планове. Няма новопостроени или премахнати сгради в имота в сравнение с възприетите в решението по гр.д. 5527/2016г. на ВРС. Налице е изградена ажурна ограда откъм южната граница на ПИ съобразно границата по КК и частично изградена плътна масивна ограда по същата тази граница, но по предвиждането на регулационния план за обособяване на УПИ, като разликата е с площ 86 м2. Не може да се отговори кога са построени тези две огради.

В заключението си вещото лице инж. Х. посочва, че действащите планове относно процесния поземлен имот са КП от ****г., който е послужил за основа на регулационен план одобрен със заповед № ******г. и КП от 1987г. с отразено изменение съобразно заповед № 97/21.05.2007г. Действаща е и Кадастрална карта одобрена на 14.10.2008г. с последно изменение досежно северната граница на имота от 2013г. Налице е изградена ажурна ограда откъм южната страна на ПИ, която съвпада с границата по КК и РП от 1961г., и частично изградена плътна масивна ограда по границата съобразно изменение в КП от 2007г.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС.

В производството по  чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а осъществява спорна съдебна администрация като замества липсващото мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. В това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ. Преюдициално се изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Целта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. Съдебната администрация по  чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът не е оправомощен да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване  - пр. Решение № ****** г. по гр. д. № ***** г. на ВКС,**I г. о.

            От изложеното следва, че в доказателствена тежест на ищеца съобразно конкретиката на настоящия казус е установяване на следните обстоятелства - настъпили нови факти след преклузията по гр.д. 5527/2016г. на ВРС - 26.08.2016г. /или след 17.10.2016г. ако касаят възникването на нови варианти за разпределение на ползването към предложените от СТЕ, приета по това дело/, които правят невъзможно самостоятелното ползване на разпределената на един от съсобствениците част от имота или които са довели до промяна в площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост на отделните съсобственици, поради което постановеният с влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване вече не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността; че претендирания от него вариант е най-целесъобразен и удобен за ползване на имота, според действителните права на страните в съсобствеността.

            Респективно ответникът носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че фактическото  /граници, площ, достъп и др./ и правно състояние на съсобствения имот /собственици, идеални части/ е непроменено в периода от настъпване на преклузията по гр. д. 5527/2016г. на ВРС до понастоящем.

Не е спорно между страните по делото, а и от обсъдените писмени доказателства се установява, че страните са съсобственици на  Поземлен имот с ид.№ *****, с площ от **** кв.м., находящ се в гр.В., к.к. „*** ***. К. и Е.“, ул. „****“ № **** при граници поземлени имоти с идентификатори №№ *****, *****, *****, ****** и *****, като всеки притежава и реални части от двуфамилна жилищна сграда /къща-близнак/, построена в процесния имот.

 С влязло в сила на 06.07.2017г. съдебно решение № 820/26.05.2017г. по в.гр.д. № 151/2017г. на ВОС, с което е отменено решение по гр.д. № 5527/2016г. по описа на ВРС, е било разпределено ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****** по К***. При това положение идентична претенция заявена последващо би била допустима, ако се установят съществено изменени обстоятелства, които са настъпили след така извършеното разпределение, поради което и обективно е нямало как да бъдат съобразени от съда при предходното решаване на спора. Съобразно установената съдебна практика, като съществени се приемат тези обстоятелства, които са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ, т.е ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения или пък с обема на правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право на собственост върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част по чл. 30, ал.1 ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между съсобствениците, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и пр./, поради които и тези обстоятелства правят извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо положение.

В тази насока от обсъдените СТЕ се установява, че ползването на имота е била разпределено съобразно актуалния му регулационен статут, какъвто е и понастоящем. Действително е налице разлика в площта на УПИ съобразно поправка в РП от 2007г. и в одобрената КККР, но тя е била налична и при предходното разглеждане на спора, доколкото КК съвпада с предходните КП и РП. Обстоятелствата на които тя се дължи /регулация, придаване от съседен имот, непрецизно заснемане и прочие/, стоят извън предмета на така възникналия спор. Липсват изменения в площта на имота, настъпила в резултат на приет нов регулационен план, изменение на КК след извършеното разпределение и променящ площта на имота.

Останалите твърдения в исковата молба касаят неудобства създадени по повод извършеното разпределение и фактическото изпълнение на постановения съдебен акт, поради което и изначално не биха могли да служат като основание за преразглеждане извършеното от съда разпределение. Твърденията, че чрез него ищецът е лишен от ползването на барака/лятна кухня, че достъпът на ответницата до канализационната и септична яма у изключен, вкл. липсва достатъчна площ за обслужване на фасадата на сградата и ползване на път от автомобил, не може да бъдат заявявани и разглеждани понастоящем, доколкото с влязлото в сила решение те са били отчетени и дефакто е разпределено ползването на дворното място, съобразно правата на съсобствениците в дворното място и отчитане на всички изградени в него постройки. Видно е и че разпределените дялове са съответни по площ на тези в съсобствеността, като съобразно ЗКИР имотите се индивидуализират с границите си по действащите КК, поради което наличието на неизвестно кога изградена масивна ограда по част от границата предвидена с регулационен план, е ирелевантно за площта на така определените с предходното съдебно решение дялове.  

Въз основа на гореизложените правни доводи и доколкото настоящият състав е обвързан от указанията на въззивния съд, че спорът следва да се разгледа по същество въпреки изначалната липса на фактически и правни твърдения обуславящи допустимостта на иска, той следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид неоснователността на иска за разпределение, не следва да се обсъжда евентуалното искане за определяне на обезщетение.

 На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, сторените от него разноски, които според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са на стойност 2203 лева. Съдът не възприема възражението на ищеца по чл. 78 ал. 5 ГПК, тъй като не намира за прекомерно адвокатското възнаграждение уговорено от ответника в размер на 1200лв., предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, обема и характера на извършените процесуални действия.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.И.“ Е., ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, к.к. „***.***. К. и Е.“, ул. „********, иск с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС да бъде постановено разпределяне ползването на недвижим имот съсобствен с Н.Б.С., ЕГН ********** ***, к.к. „***.****. К. и Е.“, ул. „****** *****, представляващ дворно място с идентификатор ****** по ****** на гр. В., одобрени със заповед № *****. на ИД на ****, последно изменени със заповед № ******г. на Началника на СГКК- В., с площ от *****кв.м. и находящ се на адм. адрес гр. В., ул. „П.“.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПКП.И.“ Е., ЕИК ***** да заплати на Н.Б.С., ЕГН **********  сумата от 2203 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: