№260035
гр.
Силистра, 01.02.2021
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия К.Краева в.ч.гр.д.№ 3 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД против
Разпореждане № 2009 от 10.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 1417/2020г. на РС Силистра, с
което е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д.С.Д. относно сумите: 49,29 лв. –
административни разноски;
193лв.
– възнаграждение за предоставяне на поръчителство по Договор за предоставяне на
поръчителство от 30.03.2019г. относно Договор за кредит №2004344 от
30.03.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, като са намалени и претендираните разноски в
това производство за заплатена държавна такса и адв.възнаграждение.
Жалбоподателят
настоява, че разходите по договора за поръчителство не следва да се включват в
ГПР, тъй като: длъжникът сам е пожелал да сключи такъв договор и разходът по
него не е задължителен; поръчителството не е условие за отпускане на кредита;
на заемодателя не е известна сумата по договора между поръчителя и длъжника, за
да може да я включи към ГПР; условията по договора са индивидуално уговорени;
следователно не са налице предпоставките на пар.1, т. 1 от ДР към ЗПК за
включване на възнаграждението на поръчителя в общия разход по кредита. За
сумата от 49,29 лева се изтъкват доводи, че е разход за събиране на вземането и
не попада в обхвата нито на чл. 33, ал. 1, нито на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Това
е разход, който кредиторът е направил заради некоректното поведение на длъжника
и просрочието му. Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и уважаване
на заявлението в цялост.
Окръжният съд счита жалбата за допустима, но неоснователна.
За
да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е
приел, че клаузата, на която се основава претенцията за административни
разноски, противоречи на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, поради което е нищожна, а
Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушение на
императивните норми на ЗПК и ЗЗП, не отговаря на изискването за
добросъвестност, както и прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката
по чл. 16, ал. 1 ЗПК, поради което също е нищожен.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд, тъй като ги счита за правилни, допълвайки следното: независимо,че отношенията между "Ай Тръст" ЕООД, "Кредисимо" ЕАД и Д. С. Д. са представени като регламентирани от отделни договори – за потребителски кредит и за поръчителство, при анализа на последните става ясно, че между тях съществува функционална връзка, която съдът правилно е отчел. Според жалбоподателя процесният договор за потребителски кредит не зависи от договора за поръчителство, но тогава остава открит въпросът защо длъжникът е предпочел да осигури такова обезпечение чрез „Ай тръст“ ЕООД и защо в самия договор за предоставяне на поръчителство изрично е посочено, че „ПОРЪЧИТЕЛЯТ е получил от КРЕДИСИМО предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на ПОТРЕБИТЕЛЯ“. Поръчителството е вид обезпечение. То винаги е акцесорно правоотношение, защото не може да съществува самостоятелно, без вземане, което да обезпечава. Акцесорността опровергава тезата на жалбоподателя, че между договора му с длъжника и договора за заем няма зависимост, още повече че изрично е посочено в договора между жалбоподателя и „Ай тръст“ ЕООД, че „ПОТРЕБИТЕЛЯТ е избрал да сключи договор с КРЕДИСИМО при условията на договор с предоставено от ПОРЪЧИТЕЛЯ поръчителство. Провежда се изводът, че са изпълнени предпоставките на пар.1, т. 1 от ДР към ЗПК и разходите по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да се включат в ГПР, тъй като се явяват разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Дори
да се приеме, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя, а
необезпеченото кредитиране не е привидна възможност, остава обоснованата
вероятност, че клаузите, които предвиждат обезпечено и необезпечено
кредитиране, са включени в договора без потребителят да е разполагал с
възможност да прецени икономическите
последици от тяхното действие. Видно от представеното към заявлението по чл.
410 ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при
предоставен кредит от 1000лева за срок от 13 месеца, потребителят се е спрял на
това да поиска обезпечено кредитира като възнаграждението по договора за
поръчителство е в размер на 96,67 лева месечно за срока на договора за кредит или
общо 893,23лева - съпоставимо по стойност с главницата по кредита. Тези
действия са икономически нецелесъобразни, поради което обосновават вероятност
от реализиране на хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, съставляваща
предпоставка за отхвърляне на заявлението в тази част.
Всякакви
доводи за дължимост на така наречените от заявителя „административни разноски“
в резултат на неизпълнение от страна на длъжника, са неоснователни, тъй като са
в пряко противоречие с императива на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която разпоредба е
ясна и категорична: при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето
защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Водим
от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2009 от
10.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 1417/2020г. на РС Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.