№ 788
гр. Бургас, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.ева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100501069 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Й. Т. С. от гр. *** -ищец
по гр.д. № 666 /2023 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1042/29.05.2024 год. ,с което са отхвърлени исковете на
въззивницата с правно основание чл. 242 вр.чл. 269 вр. чл. 128 т. 2 КТ за
осъждане на „Гард ейч ем ес“ЕООД да заплати сумата в общ размер от
2470,67 лв. ,представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение
на ищцата ,формирана от следните суми : за м.01.2020 г.-326.80 лв.; за
м.02.2020 година - 422.92 лв.; за м.03.2020 година - 490.50 лева; за м.04.2020
година - 422.92; за м.05.2020 година - 384.62; за м.06.2020 година - 422.91
лева,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 694, 36 лв. за периода от 15.02.2020 г. до 02.02.2023 г,като
въззивницата е осъдена да заплати на ответника 1530 лв. – разноски по
делото пред първата инстанция.
1
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се сочи ,че неправилно е прието от съда ,че се касае до
техническа грешка и че приоритет на словесното изписване се дава само
при липса на други данни за волята на страните и че това правило важи само
при едностранните сделки и то конкретно по отношение на менителницата и
записа на заповед ,а в противен случай – по отношение на двустранните
сделки ,какъвто е и трудовият договор ,следва да намери приложение нормата
на чл.20 ЗЗД,като приоритет следва да се даде на действителната обща вола на
страните и единствено при невъзможност на същата да бъде изяснена ,следва
да намери приложение това правило.В тази връзка се цитира и съдебна
практика ,че не само при едностранните сделки се дава предимство на
изписването с думи ,пред цифри.
Счита се ,че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания ,като
се подчертава ,че свидетелката е заинтересована ,тъй като работи в ответното
дружество .Още повече ,че не е взето под внимание ,че свидетелката не е
присъствала лично на договорянето на условията по трудовия договор,а и тя
не е отговорното лице ,което да взема решения за размера на
възнагражденията .Показанията на този свидетел са ненадежни и не е
следвало да се ценят .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважат претенциите .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от
ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
Счита се, че въззивната жалба е нередовна ,тъй като не са посочени
основания за неправилността на съдебното решение.Анализира се посочената
във въззивната жалба практика ,част от която не е задължителна ,а
посоченото определение на ВКС касае завещателни разпореждания ,т.е.
едностранна сделка ,което потвърждава становището на ответника ,че никъде
в законодателството не е закрепен принцип на приоритетно зачитане на
словестното изписване пред цифровото такова /изключая чл. 460 ал. 1 ТЗ
2
,касаещ менителницата ,т.е. отношения ,предмет на едностранна
сделка/.Затова и поддържаното от въззиваемата страна становище е ,винаги
следва да се изследва общата вола на страните в светлината на разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД.В случая,доколкото става дума за съществен елемент от договора
–цената на труда ,няма друг измерител освен общата вола ,стигнала до две
съвпадащи се волеизявления , а за последното в делото са събрани достатъчно
доказателства-щатно разписание ,фишове на заплати ,споразумение
,подписано от ищцата ,че е съгласна и няма да има повече претенции ,две
годишен период на получаване на възнаграждението ,без никаква забележка.
Оспорва се твърдението ,че разпитаната по делото свидетелка е
заинтересована ,тъй като работи в ответното дружество.Сочи се ,че
свидетелката към момента на даване на показанията отдавна вече не е
служител на дружеството и не може да става дума за някаква
заинтересованост.
Моли се за потвърждаване на решението .
В отговор на въззивната жалба представителят на третото лице –помагачД.
Б. счита същата за неоснователна.Сочи ,че посочената от въззивника практика
е несъотносима към спора,а и незадължителна ,пък и тя е в подкрепа на
първоинстанционното решение ,според което следва да се тълкува и прилага
действителната воля на страните ,когато става дума за договор , а и касае
търговски взаимоотношения.По делото има множество писмено доказателства
,които потвъждават и установяват размера на трудовото възнаграждение на
ищцата.Правилата за тълкуване и прилагане на едностранните сделки не
могат да се прилагат автоматично и за двустранните .
Оспорва се твърденията за заинтересованост на свидетелката , като се сочи
,че решението не е основано на свидетелските показания .Обсъдени са
множество писмени доказателства ,включително и заключението по
назначената експертиза .Всъщност по делото няма нито едно доказателство в
подкрепа на твърденията на ищцата.
Моли се за потвърждаване на решението .
Третото лице –помагач Т. В. ,чрез адвокатския си представител ,също
оспорва въззивната жалба .Счита ,че не е налице неправилност на мотивите на
районния съд .Също сочи посочената практика за ирелевантна за настоящия
спор ,а и незадължителна ,като излага подробни съображения в тази връзка
3
.Също не споделя твърдението на заинтересованост на разпитаната
свидетелка .По делото са събрани достатъчно доказателства ,от съвкупното
тълкуване на които става безспорно ясно действителната вола на страните
,подписали трудовия договор и допълнителното споразумение .
Също се моли за потвърждаване на решението.
Не са представени от страните нови доказателства и не се твърдят нови
обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното
Предявени са били обективно съединени искове по чл. 242, във вр. чл. 269
от КТ вр. чл. 128, т. 2 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество“Гард ейч ем ес“ЕАД да заплати на ищеца
Й. С. трудово възнаграждение в размера на по 500 лева за всеки един от
месеците в периода от януари 2020 година до юни 2021 година, лихва за забава
върху всяко едно от посочените вземания за периода от петнадесето число на
месеца, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение с
посочен размер на всяко едно от твърдяните вземания, до датата на подаване
на исковата молба, законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата 500 лева,
представляваща доплащане по обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно с мораторна лихва за забава за период до датата на подаване на
исковата молба, ведно с мораторна лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищцата твърди ,че е работила по трудов договор с ответното дружество на
длъжност „медицинско лице“, като е изпълнявала длъжността до момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди ,че по време на
изпълняване на трудовото правоотношение не й е заплащано трудовото й
възнаграждение в пълен размер, а само част от него. Същата е работила по
трудов договор с №1579/09.04.2019 г. Съгласно договореното в част седма
„Възнаграждения“, основното месечно възнаграждение е определено на
хиляда и седемстотин лева, сума изписана словом. Погрешно, в продължение
на месеци, на ищцата била изплащана сумата от 1200 лв., която била изписана
цифром. На 23.12.2019 г. било подписано допълнително споразумение, в което
4
било изписано същото като посоченото по – горе. По тези съображения,
писмено бил поканен работодателя да заплати разликата между преведените
по – малки по размер суми и действително дължимата сума в размер на по
1700 лв. месечно, ведно с лихвата за забава върху всяка неизплатена
сума,което не е сторено ,поради което се иска заплащане на тази сума ,ведно с
лихвите за забава.Сочи, че не й било изплатено при прекратяване на трудовия
договор и неизползвания платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, което
следвало да бъде заплатено не по – късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението било прекратено по аргумент
на чл.228, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание от 13.05.2024 г., ищецът е направил отказ от част от
предявените искове, като съдът е прекратил производството по делото в
частта по отношение на предявените искове на осн. чл. 242, във вр. чл. 269, вр.
чл. 128, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за месеците 07.2020 г. до 06.2021 г.
включително, както и за сумите: от 01.2020 г.- 326.80 лв. главница и 98.82 лв.
лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 150, 15 лв. за лихва
3 за забава; 02.2020 година -422.92 лв. главница и 124.50 лихва до пълния
предявен размер от 500 лв. за главница и 146, 12 лв. за лихва за забава; 03.2020
година - 490.50 лева главница и 140.15 лихва до пълния предявен размер от
500 лв. за главница и 141, 81 лв. за лихва за забава; 04.2020 година - 422.92
главница и 117.33 лихва до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и
137, 65 лв. за лихва за забава; 05.2020 година - 384.62 главница и 103.40 лихва
до пълния предявен размер от 500 лв. за главница и 133, 34 лв. за лихва за
забава; 06.2020 година - 422.91 лева главница и 110.16 лихва до пълния
предявен размер от 500 лв. за главница и 129, 17 лв. за лихва за забава, както и
изцяло за предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила.В резултат на това,
производството е останало висящо за исковете с правно основание чл. 242, във
вр. чл. 269, вр. чл. 128, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: за
м.01.2020 г.-326.80 лв. главница и 98.82 лв. лихва за забава; за м.02.2020
година - 422.92 лв. главница и 124.50 лихва за забава; за м.03.2020 година -
490.50 лева главница и 140.15 лихва за забава; за м.04.2020 година - 422.92
главница и 117.33 лихва за забава; за м.05.2020 година - 384.62 главница и
103.40 лихва за забава; за м.06.2020 година - 422.91 лева главница и 110.16
лихва за забава.
5
По делото не е било спорно, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Медицинско лице“, като от
представените по делото доказателства е видно, че трудовото правоотношение
е било прекратено по взаимно съгласие, което по същество не се оспорва и от
нито една от страните. Представен е трудов договор №1579/09.04.2019 г.,
сключен между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т. С., със срок на действие на
договора до 31.12.2019 г. В чл.7 от представения договор било уговорено, че
трудовото възнаграждение ще бъде в размер на: основно месечно
възнаграждение в размер на „цифром“ 1200 лв., както и „словом“ в размер на
хиляда и седемстотин лева. Предвидено е и изплащане на ежемесечна
персонална надбавка в размер на 140 лв. за личен принос в осигуряване на
реализацията на целите и задачите на дружеството, както и надбавка за трудов
стаж и професионален опит в размер на 9 % от основното месечно
възнаграждение. Предвидена е и възможност на работника да се изплащат и
допълнителните суми и надбавки с компенсационен и стимулиращ характер.
Представено е и допълнително споразумение към трудов договор
№1579/09.04.2019 г., сключено между „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД и Й. Т. С. на
23.12.2019 г., съгласно което договорът е безсрочен. Отново основното
месечно възнаграждение е посочено в размер на „цифром“ 1200 лв., както и
„словом“ в размер на хиляда и седемстотин лева. Останалите, предвидени в
първоначално сключения трудов договор възнаграждения, са запазени, както
и по същество всички останали клаузи от трудовия договор.
С други думи - не се спори по делото , че в рамките на периода от
01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. /който е и процесният/, ищцата е полагала труд в
рамките на предприятието на ответника, тоест между страните е било налице
трудово правоотношение, което се установява и от представените по делото
писмени доказателства. Спорен въпрос е дали дължимите трудови
възнаграждения са изплатени в пълния дължим размер и по – конкретно дали
е дължимо трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. или в размер на 1700
лв. Спорът между страните е породен от обстоятелството, че в сключения
между тях трудов договор №1579/09.04.2019 г., а и впоследствие сключеното
към него допълнително споразумение, в чл.7 е посочено, че основната работна
заплата на ищцата е в размер на 1200 лв., но словом е записана сумата от
хиляда и седемстотин лева. Налице е разминаване и несъответствие между
цифровото и словесно изписване на сумата, която е основно месечно
6
възнаграждение и служи като основа за формиране на дължимото от
работодателя на работника възнаграждение за полагания от последния труд.
С оглед позициите на страните първоинстанционният съд е приел , че е
налице спор относно съдържанието на трудовия договор, при това на част от
неговото съществено съдържание /вж. чл.66, ал.1, т.7 от КТ/, поради липса на
ясно изразена воля. В този случай съдът е счел ,че на общо основание следва
да се прибегне до тълкуване на договора по правилата на чл.20 от ЗЗД.
Посочил е , че макар и основа и правопораждащ юридически факт за трудово
правоотношение, което се характеризира с възможността на работодателя да
осъществява своята работодателска власт на работника и служителя,
изразяваща се във възможността на работодателя да контролира работника
при полагане на труд, включително възможността да реализира спрямо него
дисциплинарна отговорност при нарушение на трудовата дисциплина и други
отклонения от задълженията на работника и служителя, при липса на
специално предвидени правила в Кодекса на труда, за него следва да намерят
общите правила на договорното ни право, които намират отражение основно в
Закона за задълженията и договорите .Съдът е приел ,че на тълкуване според
критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки,
пораждащи съмнение и спор между страните относно действителното им
съдържание, като тълкуването следва да се извърши съгласно изискванията на
чл. 20 ЗЗД - да се издири действителната воля, уговорките да се тълкуват във
връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от договора с оглед целта му,
обичаите в практиката и добросъвестността. В случая , съобразявайки
представените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е
достигнал до извода, че страните са формирали воля в насока основното
месечно възнаграждение на ищцата Й. С. да бъде в размер на 1200 лв. Поради
наличието на техническа грешка при изписването на сумата, се получило
разминаване между цифровото и словесното й изписване.
Съдът е направил посочения извод въз основа на съвкупния и цялостен
анализ на всички представени по делото доказателства: В тази насока от
представеното щатно разписание е видно, че за щатната длъжност на ищцата е
предвидено основно месечно възнаграждение в размер на 1200 лв.В
представено заверено копие от уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда,
основното трудово възнаграждение на ищцата е посочено в размер на 1200 лв.
7
В същият размер то е отразено и в представената справка за актуално
състояние на действащите трудови договори към 15.04.2019 г. при
дружеството „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД, издадена от НАП. Видно от
представените по делото фишове за работна заплата, ищцата е получавала
възнаграждение в размер на 1200 лв. за целия период на трудово
правоотношение, като се установява, че през същият този период не е
възразила срещу неговия размер. Това се е случило впоследствие, повече от
месец след неговото прекратяване. Съдът е подчертал , че ищцата не е имала
претенции към работодателя си и при прекратяване на трудовото
правоотношение, видно от представеното по делото споразумение от
30.06.2020 г., сключено между нея и работодателя й. При изясняване на
действителната воля на страните, съдът е отчел и обстоятелствата при
сключване на договора и поведението на страните, като именно в тази насока
е обсъдено поведението на ищцата след сключване на трудовия договор и по
време на действие на трудовото й правоотношение.
Обсъдено е и че в представеното по делото копие от трудовата книжка на
ищцата, също е отразена сумата в размер на 1200 лв. като основно месечно
възнаграждение. Съгласно легалното определение на понятието „трудовата
книжка“, дадено в чл.347 от Кодекса на труда, тя е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника и служителя. Като официален
удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган
и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в
нея. При наличие на надлежно водена и оформена трудова книжка, същата се
ползва с придадената й от чл.347 от КТ официална удостоверителна сила
относно вписванията в нея. В случая съдът е посочил ,че дори и да се приеме,
че записването в трудовата книжка е ирелевантно, предвид наличието и
представянето на трудовия договор и допълнителното споразумение към него
по делото, то същата би могла да служи като косвено доказателство, което да
се обсъжда наред с останалите, приети по делото доказателства, за изясняване
на действителната воля на страните.
Съдът е кредитирал и показанията на разпитаната по делото
свидетелка/като посочва, че няма пречка по делото да бъдат депозирани и
приети свидетелски показания относно обстоятелства, които стоят вън от
съдържанието на трудовия договор и по този начин не се стига до нарушаване
8
или заобикаляне на предвидените ограничения пред свидетелските показания,
предвидени в разпоредбите на чл.164, ал.1, т.3, 4 или 5 от ГПК/. В случая
свидетелката разяснява принципа на формиране на основните месечни
възнаграждения в рамките на предприятието на работодателя, а не
свидетелства относно конкретния размер на трудовото възнаграждение на
ищцата. В тази връзка свидетелката посочва, че не й е известно да има
нарушаване на установеното в предприятието правило, съгласно което
основната месечна заплата следва да е съответна на предвиденото в щатното
разписани
Дори и без оглед на показанията на свидетелката Д. ,съдът е счел ,че са
налице множество писмени доказателства, от които се установява, че волята
на страните по трудовото правоотношение е била именно то да е в размер на
1200 лв., което съответства и на цифровото изписване на сумата. Причината за
разминаването на сумите би могла да се намери в рамките на представените
по делото документи във връзка с дисциплинарната преписка, проведена от
работодателя спрямо служителите, подписали и съгласували трудовия
договор, като действително от представените доказателства се достига до
извода, че се касае до техническа грешка, поради проявена небрежност от
страна на съответните служители, отговорни за изготвяне, съгласуване и
подписване на конкретния трудов договор и допълнителното споразумение
към него.
Затова е приел ,че исковата претенция е неоснователна ,тъй като
работодателят е изплащал цялото трудово възнаграждение на ищцата през
процесния период,уговорено между страните и исковете са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите и изводите на
първоинстанционния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Във въззивната жалба се настоява ,че решението е неправилно,тъй като в
съдебната практика се давало приоритет на словесното пред цифровото
изписване и че при изписване едновременно с цифри и и с думи,при
различие важи онова ,което е написано с думи .Цитира се и незадължителна
съдебна практика.
В тази връзка настоящият съдебен състав също не споделя становището ,
че приоритет следва да има словесното изписване, при разминаване между
цифрово и словесно такова, който довод е изложен в исковата молба и във
9
въззивната жалба . Както е посочил първостепенният съд ,действително е
прието в съдебната практика, че такъв приоритет е налице в полза на
словесното изписване, но при липсата на други данни относно действителната
воля на страните. Районният съд е посочил , че в гражданското
законодателство такъв приоритет на словесното изписване действително е
уреден единствено в чл.460, ал.1 от Търговския закон, но това правило намира
приложение по отношение на едностранните сделки и то конкретно по
отношение на менителницата и по силата на субсидиарното препращане и по
отношение на записа на заповед. В останалите случаи, включително и по
отношение на двустранните сделки, каквито са и договорите, вкл. и трудовия,
следва да намери приложение разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, като приоритет
следва да се отдаде на действителната обща воля на страните и единствено
при невъзможност на същата да бъде изяснена, то следва да намери
приложение това правило. Това съответства и на характера на правните
сделки, особено на двустранните, разбирани като две насрещни
волеизявления, насочени към пораждане на определени права и задължения за
всяка от страните. Съществено е именно наличието на воля за настъпване на
тези правни последици, като в противен случай не би могло да се достигне до
обвързване на страните. Именно по тези съображения, от основно значение се
явява наличието на обща воля и същата подлежи на изследване и
установяване при неяснота или съмнение.
В този ред на мисли „безпротиворечивата съдебна практика „,за която
говори въззивника ,касае записваня предимно на дати или на номерация на
различни основания ,поредност ,дати и т.н.,но когато се касае до суми ,то
винаги е ставало въпрос за едностранни сделки .Когато се кадае до договорни
отношения и е установено разминаване в цифровото и словестното изписване
,винаги следва да се изследва общата воля на страните,в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД .Съдът е длъжен да приложи правилата за
тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД , за да достигне до действителната воля
на страните, при положение, че в конкретния договор има противоречие в
отделните уговорки. На тълкуване по чл.20 ЗЗД подлежи както неясната
клауза, така и тази, за която е налице спор между страните. Съдът при
тълкуването като обективна дейност, се съобразява с изявената, а не с
предполагаемата воля на страните и не може да подменя нейното
съдържание.На осн. чл.20 ЗЗД отделните уговорки в договора следва да се тълкуват във
10
връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Тези принципи са спазени от районния съд при постовавяне на
атакуваното решение ,като не са допуснати визираните във въззивната жалба
нарушения.Неоснователно е и възражението ,че съдът е основал изводите си и
на показанията на заинтересован свидетел ,изслушан по делото.Всъщност
показанията на свидетеля Д. не са единственото доказателство ,въз основа на
което са направени изводите на съда ,като тези изводи не биха се променили и
без показанията на този свидетел.Освен това ,установява се ,че свидетелката е
работила в ответното дружество пред процесния период ,но не работи и към
настоящия момент и не е в трудови правоотношения с ответника ,за да се
приеме за зависим и заинтересован свидетел .
Ето защо първоинсатнционното решение следва да бъде потвърдено ,като
при този резултат в полза на въззиваемия ответник следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК .Според
приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК въззиваемата страна е
направила разноски в размер на 1500 лв. –платено адвокатско възнаграждение
за защита пред настоящата инстанция.С оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от въззивната страна на
осн.чл. 78 ал. 5 ГПК ,настоящият съд счита ,че същото следва да бъде
намалено на 1000 лв. – предвид цената на иска и действителната правна
сложност на делото пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1042/29.05.2024 г постановено по гр.д. №
666/2023 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Й. Т. С. ,ЕГН ********** ,от гр. *** ,ж.к.“*** „ ,бл.**, вх.*, ет.*
,съдебен адрес –Бургас , ул.“Христо Ботев „ № 35,ет. 2 –чрез адв. Хр.Бойчев
,да заплати на „ГАРД ЕЙЧ ЕМ ЕС “ЕАД,ЕИК *********,СЪС СЕДАЛИЩЕ –
11
гр. Бургас,Производствена площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас
„представлявано от Атанас Атанасов ,П. Вълканова – Пунчева и Олег
Демиденко ,сумата 1000/хиляда /лева- разноски по делото пред настоящата
инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12