Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 05.03.2020
г. град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
осемнадесети февруари
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 217 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата С.Ж.К. посочва, че на 15.08.2018г., около 9:40 часа по път III-5031, км. 1+500, в землището на с.О., обл. С.З., в посока към с. О. се движил л.а. Пежо 206“ с peг. № **, собственост на Г.Х.Д., управляван от водачката М.Г.Д..
В автомобила пътували и ищцата, която е майка на водачката, както и Б.Г.Д. -
син на водачката. Поради движение с несъобразена с пътните условия скорост,
водачката М.Д. загубила управление над автомобила на прав участък с надлъжен
наклон, отклонила се наляво по посока на движението, преминала през лентата за
насрещно движение и напуснала пътното платно, като се блъснала в крайпътно
съоръжение - отводнителен канал. Автомобилът се преобърнал и спрял отново на
гуми в крайпътна нива. Вследствие на инцидента ищцата получила контузия на
шията и фрактура на тялото. От съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е
видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновната
водачка М.Д., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“ АД. От
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че водачката
е тествана за употреба на алкохол, като резултатът от пробата е бил
отрицателен. За станалото на 15.08.2018г. ПТП са образувани ДП
№1228-зм-155/15.08.2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З.
и пр.пр. №3671/2018г. по описа на РП - С.З.. В хода на разследването ищцата
заявила, че желае образуваното спрямо виновната водачка наказателно
производство да бъде прекратено, тъй като е майка на водачката М.Д. и няма
претенции към нея. С Постановление от 08.01.2019г. наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство. Предвид горното, на водачката М.Д. е
издадено Наказателно постановление №19-1228-000101 от 29.01.2019г„ от Началник
Сектор към ОД на МВР - С.З., Сектор „Пътна полиция“ - С.З.. Посочва се, че от
обстоятелствената част на Наказателното постановление е видно, че на
15.08.2018г„ около 9:40 часа, в Община О., на път трети клас №5031, като водач
на л.а. Пежо 206“ е peг. № **, М.Г.Д. поради движение
с несъобразена скорост е загубила управление над автомобила, преминала е през
лентата за насрещно движение, напуснала е платното за движение и след удар в
отводнителен канал се преобръща в крайпътна нива. Реализирано е ПТП с
имуществени вреди по автомобила. Сочи се, че АУАН е съставен по постановление
за прекратяване на наказателно производство №3671/2018г. от 18.01.2019г. В
Наказателното постановление е посочено, че водачът не е контролирал ППС, което
управлява, и е причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Ищцата счита, че от гореизложеното по безспорен начин се установява вината на М.Г.Д.,
като водач на л.а. Пежо 206“ с peг. № **, застрахован
в „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД, което обуславя пасивната
процесуално и материалноправна легитимация на
ответното застрахователно дружество. След инцидента, ищцата сочи, че е
транспортирана от екип на ЦСМП - С.З. до УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З.. Твърди се, че
от Епикриза към ИЗ №16829, издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., е видно, че на
15.08.2018г. ищцата е постъпила в Клиниката по неврохирургия на болницата, след
като е пострадала при ПТП като пасажер в лек автомобил. Ищцата С.К. е приета в
болницата без ясен спомен за инцидента, с оплаквания от болка в шията и гърба,
които контузила при произшествието. При извършения преглед са установени
болезнени и ограничени движения в шията и палпаторна
болезненост върху спинозе С4. На пациентката са
направени изследвания. Установен е блок-прешлен на ниво СЗ-С4. При извършена КТ
на торакс - нативно, са
установени данни за фрактура на Thl2, както и фисура
на XI ребро вляво. Проведена е медикаментозна терапия, след която състоянието
на пострадалата се подобрило и оплакванията отшумели. На 21.08.2018г.
пострадалата е изписана с подобрение, като й е препоръчано да носи тораколумбален корсет за 6 месеца. Поставена е окончателна
диагноза: Fractura Th 12.
Сочи, че от Амбулаторен лист №757 от 29.10.2018г., издаден от д-р Мариус Кирков
- неврохирург, е видно, че след претърпяно на 15.08.2018г. ПТП ищцата е
получила шийна травма и счупване на XII торакален прешлен. Сочи се, че ищцата С.К. носи шийна яка и тораколумбален корсет
за имобилизация, като шийната
яка следва да се свали на третия месец, а тораколумбалният
корсет - на шестия месец. Вследствие на претърпения инцидент на пострадалата са
издадени 5 болнични листа за временна неработоспособност, като поставената
диагноза е: Счупване на гръбначен прешлен - ТЪ12. Така, поради получените при
ПТП на 15.08.2018г. травми ищцата С.К. е била в болнични в периода от
15.08.2018г. до 11.01.2019г., или общо 150 дни. От Епикриза към ИЗ №1239,
издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., било видно, че на 14.01.2019г. ищцата е
постъпила в Клиниката по неврохирургия на болницата, след като се е оплаквала
от силна болезненост във врата, водеща до ограничени движения в областта, съпроводена
от изтръпване и слабост на долните крайници. При извършения преглед са
установени ограничени движения в областта на шията, паравертебрална
ригидност и палпаторна
болезненост супра и паравертебрално.
На пациентката са направени изследвания. При извършени компютърна томография и
рентгенография са установени: подчертана торакална кифоза; дясноконвексна сколиоза; маргинални апофизарни остеофити по предния и задния ръб на тялото на Th2 - Thl2; остеохондроза на всички нива; състояние след фрактура на
тялото на Thl2; шморлово телце по горния ръб на
тялото на Тh8. Проведена е медикаментозна терапия, след която
състоянието на пострадалата се подобрило и оплакванията отшумели. На
17.01.2019г. ищцата С.К. е изписана с подобрение, като й е препоръчано да
приема аналгетици при нужда. Поставена е окончателна
диагноза: Contusio colli et vv thoracis. St. post fractura
Thl2. Навежда доводи, че в епикризата e допусната
техническа грешка, като неправилно е записано, че ищцата е съобщила за падане,
при което ударила гърба си. Ищцата посочва, че е съобщила за ПТП, при което е
ударила гърба си. Тя не е падала и не е получавала травми, които не са във
връзка с гореописаното ПТП. От Амбулаторен лист №26 от 09.04.2019г., издаден от
д-р Петя Минева - специалист по нервни болести, било видно, че на 15.08.2018г. ищцата
е претърпяла ПТП, за което няма спомен до транспортирането й в ЦСМП - С.З.,
като след инцидента е с оплаквания от главоболие, силен световъртеж и болки в
гърба, шията и кръста. Сочи се, че въпреки неколкократните хоспитализации и
прегледи и лечение при неврохирург, ищцата е без повлияване по отношение на
тези оплаквания. При извършения преглед лекарят е установил палпаторна
болка в т. Ерб, двустранно, и в т. Вале за Thl 1 -Thl2 и L1, както и дискоординационен
синдром. На пострадалата е извършено изследване - ДГС на каротисни
и вертебрални артерии, като е установено леко
повишено съдово съпротивление, двустранно, без данни за хемодинамично
значими стенози. На ищцата е предписана
медикаментозна терапия. Поставена е основна диагноза: Хронично посттравматично
главоболие. Като придружаващи заболявания са посочени: Травма на нервните
коренчета на гръдната част на гръбначния стълб, както и Счупване на гръбначен
прешлен. До посещението на невролога, лекуващ лекар е бил д-р Кирков, който е
насочил ищцата към невролог, тъй като не е могъл да овладее главоболието,
продължило прекалено дълго време след ПТП. Ищцата твърди, че към настоящия
момент все още не се е възстановила напълно от получените телесни увреждания,
както и че продължава да страда от болки и ограничени движения в областта на
шията, гърба и кръста. От представените медицински документи било видно, че в
хода на възстановителния период за ищцата са настъпили усложнения в
здравословното й състояние, които са довели до хронично посттравматично
главоболие и травма на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб.
Изпитала силен стрес по време на и след инцидента, а фактът, че в продължение
на повече от 6 месеца ищцата С.К. не е можела да се обслужва напълно самостоятелно
и е имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности е повлиял
негативно върху психиката й, като я е накарал да се чувства непълноценен човек.
Във връзка с проведеното й лечение ищцата е претърпяла и имуществени вреди, като
с оглед на приложените разходо-оправдателни
документи, имуществените вреди, понесени от ищцата за провеждане на лечение във
връзка с претърпяното от нея ПТП на 15.08.2018г., към момента възлизат общо на
сумата от 172.80 лв. Предвид изискванията на чл.432, вр.
с чл.380 от КЗ, ищцата С.К. е отправила писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и имуществени вреди. При ответника е образувана
щета, по която „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД е уведомило
пострадалата, че не са налице основания за уважаване на предявената претенция. Предвид
получения изричен отказ от страна на застрахователя да изплати на С.К.
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, и предвид факта, че към
датата на подаване на исковата молба в съда, ищцата не е получавала каквото и
да било обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на претърпяното ПТП,
за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените
й неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования. Твърди се, че е установено, че вследствие на претърпяното на
15.08.2018г. ПТП ищцата е получила подробно описаните по-горе контузии. Заявено
е, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищцата и дължимата законна лихва
върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 08.02.2019г., до окончателното
изплащане на сумите. Моли, съда да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД, да заплати на С.Ж.К., сумата
от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживени
душевни болки и страдания в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на
15.08.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
08.02.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Моли, съда да осъди
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД, да заплати на С.Ж.К., сумата
от 172,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените от ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното
ПТП на 15.08.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
08.02.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените
по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат. Посочена е банкова
сметка ***.
Постъпил е отговор
на исковата молба, с който
ответникът счита, че исковете са
допустими, макар и неоснователни и няма процесуална пречка да бъдат допуснати
до разглеждане от съда. Оспорва изцяло ицщовите
претенции, както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата
молба твърдения и наведени обстоятелства. Моли, да се отхвърлят същите изцяло,
като моли за присъждане на разноските в настоящото производство, в това число
за възнаграждение на един юрисконсулт. Моли, също да се отхвърлят и акцесорните
искове по чл.86 ЗЗД за законна лихва за забава по съображения за
неоснователност и недоказаност на главните искове. При условията на
евентуалност и в случай, че исковете бъдат намерени за основателни, то
ответникът моли да се намали размера на евентуално присъдените обезщетения, тъй
като същите са прекомерно завишени и не съответстват на практиката на съдилищата
по аналогични случаи за процесния период. Ответникът счита,
че предявените искове са неоснователни, недоказани и прекомерно завишени по
размер, като излага подробни съображения. В конкретния случай, ответникът
намира, че не са налице всички елементи, изграждащи фактическия състав на деликтната отговорност, Посочено е, че на 15.08.2018 г.
водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, peг.
№ ** М.Г.Д. не е нарушила императивните правни норми, обективирани
в текстовете на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
прилагане и съответно не е причинила процесното ПТП, така както е описано в
подадената искова молба. С оглед на това липсва основният обективен елемент от
фактически състав, обуславящ възникване на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД, а именно - противоправно поведение. Намира също така,
че не е налице причинно - следствена връзка между поведението на водача на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „206“, peг. № ** М.Г.Д.,
от една страна и от друга, твърдените да са настъпили по отношение на ищцата С.Ж.К.
травматични увреждания. На следващо място, счита че процесното ПТП не е
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Пежо“, модел „206“, peг. № ** М.Г.Д.. Наведени са твърдения, че пострадалото
лицето е допринесло значително за настъпване на вредоносните последици, като
същата е пътувала в лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, peг. № **, без поставен обезопасителен
колан, като процесното МПС е било оборудвано с такъв. Обезщетението, с оглед
изпълване на критерия „справедливост“, обективиран в
чл.52 ЗЗД, следвало да е значително редуцирано по размер. Оспорва следните
обстоятелства: Вината на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, peг. № ** М.Г.Д., с оглед наведените по-горе доводи. Механизма
на ПТП, като посочва, че същият не отговаря на така описания в исковата молба и
представения с нея Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По отношение
на твърдените травматични увреждания, ответникът сочи, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което
въпреки направените препоръки от страна на компетентните медицински лица, не е
носила тораколумбалния корсет, или макар и да го е
носила, то това не е било с продължителност от 6 месеца. Посочва се, че към
дата 29.10.2018 г. неврологичното състояние на С.К. е било в норма и е била
напълно възстановена. Намира, че не е налице причинно - следствена връзка между
процесното ПТП и сумата от 172,80 лв., представляваща по думите на ищцата
сторени разходи във връзка с лечението й. Заявено е, че претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лв. е необосновано завишено.
Ответникът намира ищцовата претенция за изцяло
неоснователна. При условията на евентуалност и в случай, че съдебният състав я
намери за такава твърди, че уважаването й в пълния претендирай размер
единствено би нарушило принципа за справедливост на обезщетението, обективиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По отношение на акнесорната претенция за лихва, ответникът взема следното
становище: При евентуално уважаване на предявения пряк иск счита, че на
основание чл.409 КЗ вр. с чл.405 КЗ, акцесорната претенция за законна лихва за забава следва да
бъде уважена от деня, следващ изтичането на тримесечния срок за произнасяне от
страна на застрахователя по предявената пред него извънсъдебна застрахователна
претенция и следва да бъде начислявана от 09.05.2019 г..
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която
ищцата взема становище по възраженията на ответника, като счита същата за напълно необосновани и неоснователни. Посочва, че както
от съставения при инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, така
и от Наказателно постановление от Началник Сектор към ОД на МВР - С.З., Сектор
„Пътна полиция“ - С.З., става ясно, че на 15.08.2018г., около 9:40 часа, в
Община О., на път трети клас №5031, като водач на л.а. „Пежо 206“ с peг. № **, М.Г.Д. поради движение с несъобразена скорост е
загубила управление над автомобила, преминала е през лентата за насрещно
движение, напуснала е платното за движение и след удар в отводнителен канал се
е преобърнала в крайпътна нива. Вследствие на инцидента е пострадала и ищцата.
В Наказателното постановление се сочело, че водачът не е контролирал ППС, което
управлява, и е причинил ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Следователно, счита, че от горното несъмнено се доказва, че е налице
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Пежо 206“ М.Д., а
ответното дружество следва да носи отговорност за причинените вреди от
застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Относно направеното от ответника оспорване на механизма на ПТП и на съставения
за процесния инцидент Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, моли да се
има предвид, че според безпротиворечивата практика на
ВКС, констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на
мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 от ЗДвП, вр. с чл.6 и чл.7 от Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС, представлява официален документ по
смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено в него волеизявление за пряко възприетите от съставителя му факти
при огледа, относими за определяне на механизма на
ПТП. Що се отнася до твърдението, че водачката М.Д. била лишена не по своя вина
от субективни възможности да предвиди общественоопасните
последици от своето поведение и не е имало как да предотврати процесното ПТП,
счита, че същите са изцяло голословни и недоказани. Реално застрахователното
дружество не посочвало защо счита, че виновната водачка не е имало как да
предотврати ПТП и какво е попречило на възможността й да предвиди общественоопасните последици от своето поведение. Ищцата
сочи, че в отговора на исковата молба не са наведени никакви доказателства в
подкрепа на тези твърдения. Сочи се, че ответникът оспорва получените от ищцата
травматични увреждания вследствие на процесното ПТП. Моли, да се има предвид,
че с исковата молба като увреждания, получени вследствие на процесното ПТП, за
които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, са посочени: контузия
на шията, фрактура на тялото на Thl2, фисура на XI
ребро вляво, хронично посттравматично главоболие и травма на нервните коренчета
на гръдната част на гръбначния стълб, както и преживени душевни болки и
страдания - стрес, страх и негативни емоции. Посочените в отговора на исковата
молба заболявалия не се претендира да са получени вследствие на процесното ПТП.
Получените обаче и описани в ИМ травматични увреждания, вследствие на инцидента
от 15.08.2018г. са довели до усложнения в здравословното състояние на
пострадалата и във връзка с тези вече налични при нея дегенеративни
заболявания. По този начин, предвид много по-затрудненото извършване на рехабилитационни процедури, се е удължил значително
възстановителният период за ищцата. Счита, че са неоснователни и възраженията
на застрахователното дружество за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата. От една страна, ответникът твърдял, че съпричиняване е налице,
тъй като ищцата била пътувала в л.а. „Пежо 206“ без поставен обезопасителен колан. От друга страна, в отговора на
исковата молба се сочело, че пострадалата била допринесла за забавянето на
оздравителния си процес, тъй като въпреки лекарските препоръки, не била носила торако-лумбален корсет, или ако го била носила, то това не
било с продължителност от 6 месеца, каквито били препоръките. Ищцата счита, че тези
твърдения на ответника също са голословни и неподкрепени от каквито и да било
доказателства. Счита, че предвид механизма на процесното ПТП е несъмнено, че ищцата
е пътувала в л.а. „Пежо 206“ с поставен обезопасителен
колан, тъй като в противен случай същата би получила по-сериозни увреждания от
описаните в ИМ. В процеса на възстановяване от получените вследствие на
инцидента травматични увреждания пострадалата е спазвала и всички лекарски
препоръки, като е носила шийна яка в продължение на 3
месеца и торако-лумбален корсет в продължение на 6
месеца след произшествието. Ищцата сочи, че причината за бавното й
възстановяване е естеството на получените вследствие на ПТП травматични
увреждания и неблагоприятното въздействие, което същите са оказали върху
здравословното й състояние във връзка с налични при нея дегенеративни заболявания.
На следващо място, застрахователят оспорвал и претендираните
от ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, които твърдял, че
били прекомерно завишени по размер. Счита, че предвид действително причинените й
болки и страдания, претендираните обезщетения са
напълно справедливи и обосновани като размер. Ищцата твърди, че направените от нея
разходи са доказани с надлежни разходо-оправдателни
документи, също несъмнено са в пряка причинно-следствена връзка с получените от
нея увреждания вследствие на процесното ПТП. Счита, че претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди отговаря изцяло на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД. Твърди, че до настоящия момент ищцата
все още не се е възстановила напълно от получените телесни увреждания.
Продължава да страда от болки и ограничени движения в областта на шията, гърба
и кръста. Сочи се, че от представените медицински документи е видно, че в хода
на възстановителния период за ищцата са настъпили усложнения в здравословното й
състояние, които са довели до хронично посттравматично главоболие и травма на
нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб. Пострадалата е
изпитала и силен стрес по време на и след инцидента, а фактът, че в продължение
на повече от 6 месеца С.К. не е можела да се обслужва напълно самостоятелно и е
имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности е повлиял
негативно върху психиката й, като я е накарал да се чувства непълноценен човек.
По отношение на направено оспорване на претенцията на ищцата за мораторна лихва, ищцата намира и това възражение на
ответника за неоснователно. Следователно, именно тази дата следва да се приеме
за релевантна по отношение на това от кога се дължи лихва - от 08.02.2019г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице.
Ответникът е
депозирал по делото допълнителен отговор,
с който счита, че не са налице законоустановените
предпоставки за настъпване на фактическия състав на отговорността на
застрахователя. В конкретния случай ответникът сочи, че не е налице нито влязла
в сила присъда, нито одобрено от съда споразумение, поради което противоправностга на поведението на М.Д. и нейната
виновност тепърва ще бъдат предмет на пълно и главно доказване. В този смисъл,
намира за несъстоятелни и голословни твърденията на ищцата в частта им досежно
несъмнената доказаност на противоправността
на поведението на водача Даскалова и нейната виновност. Относно характера на КП
за ПТП с пострадали лица ответникът счита, че протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Доказателствената сила на
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните
Факти изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола Факт. Ето защо, ответникът посочва, че вписаните в
него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, поради което ищецът носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. Относно
получените от ищцата травматични увреждания, ответникът счита, че към
29.10.2018 г. ищцата К. не е имала субективни оплаквания за главоболие,
световъртеж и негативни посттравматични изменения. Въпреки това, ищцата упорито
продължавала да твърди, че в резултат на процесното ПТП е получила посттравматично
главоболие, силен световъртеж и болки в гърба, шията и кръста. Ответникът
счита, че твърденията на ищцата, че констатираните при прегледа на 09.04.2019
г. главоболие, силен световъртеж и болки в гърба, шията и кръста са причинени
от процесното произшествие, освен че са абсурдни и неверни, но и противоречат
на всякаква елементарна житейска и по - важното, медицинска логика. В
конкретния случай липсата на пряка и непосредствена причинно - следствена
връзка между процесното произшествие и горепосочените болки в областта на
главата, гърба, шията и кръста, означавало, че отговорността на делинквента, а оттам и на ответното дружество, за репариране на болки и страдания
от тези увреди, не следва да бъде ангажирана. Намира, че болките в областта на
главата /посттравматично главоболие/, гърба, шията и кръста не са пряко
следствие на процесното произшествието, а се дължат на странични фактори. С
оглед липсата на спор относно наличието на възрастови и дегенеративни
заболявалия, моли настоящият съд да отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на такива заболявалия. Ответникът счита, че при процесното произшествие, ищцата К. е нарушила разпоредбата
на чл.137а, ал.1 ЗДвП, като допуснатото нарушение на цитираната разпоредба се
намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Травматичните увреждания отговарят да са получени от лице,
пътуващо без поставен обезопасителен колан. Също
така, намира, че непровеждането на рехабилитационни
процедури от страна на ищцата К. е допринесло за по - бавното възстановяване и
за твърдените от нея по - интензивни болки и страдания. Относно размера на
предявения иск, ответникът сочи, че уважаването на иска в пълния му претендиран
размер не само, че няма да отговаря на понятието справедливост, с оглед
възприетото в трайно установената за подобни случаи съдебна практика, но и би
довело до изкуствено завишаване на стандарта на живот на ищцата. Моли да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност, моли да не се уважава в цялост, като се съобрази размера на
дължимото застрахователното обезщетение с възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат и възражението за прекомерност претендираното обезщетение.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Видно от образуваното ДП №1228-зм-155/15.08.2018г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., пр.пр. №3671/2018г. по
описа на РП - С.З. се установява, че в хода на разследването ищцата заявила, че
желае образуваното спрямо виновната водачка наказателно производство да бъде
прекратено, тъй като е майка на водачката М.Д. и няма претенции към нея.
С Постановление от 08.01.2019г. наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство по ДП №1228-зм-155/15.08.2018г. по описа
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., пр.пр. №3671/2018г. по описа на
РП - С.З. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр.
с чл.24, ал.5, т.1 от НПК, вр. с чл.343, ал.2, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл.342,
ал.1 и чл.348б от НК. Предвид горното, на водачката М.Д. е издадено Наказателно
постановление №19-1228-000101 от29.01.2019г„ издадено от Началник Сектор към ОД
на МВР - С.З., Сектор „Пътна полиция“ - С.З..
От направена справка в електронния сайт на Гаранционен
фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а. Пежо 206“ с peг.
№ **, управлявано от водачката М.Д., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.“
АД по застрахователна полица №BG/30/117002721660, валидна от 28.10.2017г. до
27.10.2018г. г.
Между страните не се спори, че от ищцата е отправено
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
имуществени вреди с писмо, изпратено на 06.02.2019г„ получено на 08.02.2019г.,
видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01BQUB U. Образувана е Щета №0801-000556/2019-01
от 08.02.2019г. С писмо с изх. №2449/28.06.2019г. „Застрахователно акционерно
дружество Д.Ж.З.” АД е уведомило пострадалата, чрез пълномощника й адв. Ж.З.,
че не са налице основания за уважаване на предявената претенция.
От заключението на съдебно
автотехническа експертиза се установява, че на 15.08.2018 г около 9:40 часа по
път III - 5031, км 1+500, в землището на
с.О. се е движил л.а. „Пежо 206u с
per .№ ** с водач М.Г.Д.. В този
автомобил са пътували пътниците: С. Ж. К. - майка на водачката и Б.Г.Д. - син
на водачката. При движението си автомобила се отклонява на ляво спрямо посоката
си на движение, преминава през насрещната лента, напуска пътното платно и се
удря в край пътна канавка при което се преобръща по таван. Преди настъпването
на ПТП лекия автомобил се е движил в посока с. О. /С.З./ по северната пътна
лента. По време на движението водачката на автомобила предприема действие по
отношение на возещото се дете на предна дясна седалка при което волана на
автомобила се е отклонил на дясно. Масовият му център достига до северния край
на северната пътна лента на около 41,34 м източно от мерната линия при което
водачка завърта рязко волана на ляво с оглед недопускане автомобила да навлезе
на северния пътен банкет при което той променя посоката си на движение на ляво
като преминава през насрещната пътна лента. Достига до южния банкет на около
30,87 м източно от мерната линия. Ударът при преобръщането е настъпил на около
9,32 м източно и на около 3,11 м южно от ориентира. За водачката на лекия
автомобил е съществувала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП,
като за целта е било необходимо да отбие автомобила максимално в дясно на платното
за движение и северния банкет и да спре движението на автомобила. След
спирането на автомобила да обърне внимание на детето си. От техническа гледна
точка причина за настъпването на процесното ПТП е отклоняване на вниманието на
водачката и неволно завъртане на волана на автомобила на дясно и веднага след
това рязко на ляво с оглед корекция на посоката на движението му при което
автомобила е загубил устойчивост на движението си, а водачката губи
управлението му при което той става неуправляем и водачката вече няма
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Изготвена е мащабна
скица като е ползван протокола за оглед на местороизшествие,
свиделските показания на свидетелите по делото,
интернет. В района на ПТП хоризонталната маркировка между двете ленти за
движение не предената разделителна линия. В района на произшествието има пътен
знак по отношение на МПС движещи се в противоположна посока - пътен знак А2 -
„Опасен завой на ляво“. Скоростта на движение на процесния автомобил марка
„Пежо“, модел“206“, с ДК№ ** непосредствено преди ПТП е 13,57м/с = 48,84 км/ч.
При настъпване на процесното ПТП времето е било с променлива облачност, пътна
настилка - сухо асфалтово покритие, без наличие на дупки, но с наличие на
неравности на пътното покритие в резултата на нееднородна носеща способност на
пътя. Видимостта е била нормална, в условията на дневна видимост. Лек автомобил
Пежо 206, per.Ns ** е оборудван серийно/заводски/
с предпазни колани за всички на седалките отпред и отзад, автомобилът е
оборудван с въздушни възглавници за водача и пътника стоящ на предната седалка
до него. Предпазните колани са от инерционен тип и при челен удар устройство
блокиращо колана по отношение на удължаването му сработва и той става твърдо
закрепен към купето/седалката. Въздушните възглавници за водача и пътника за
него не са сработили тъй като няма наличие изразен на челен удар за автомобила,
тъй като датчиците за задействане то на тези възглавници са поставени на
предната броня или на гредата над водния радиатор. Траекторията на движението
на тялото на ищцата К. в купето на автомобила при настъпване на ПТП с поставен
изправен предпазен колан съобразно механизма на процесното ПТП и силите които
са се породили от пребръщането през таван действащи
на тялото на ищцата най-вероятно би била следната: При удара с храста извън
пътното платно тялото би се устремило напреди леко на ляво. При преобръщането и
преминаване през таван - нагоре и напред леко надясно, а после на ляво
Съобразно траекторията на движение на тялото на ищцата К. в купето на
автомобила по време на настъпването на ПТП, с поставен предпазен колан/, тялото
на ищцата е най вероятно е осъществила лек контакт с вътрешната обшивка на
десните състави на автомобила както и с облицовката на тавана на автомобила.
Траекторията на движението на тялото на ищцата К. в купето на автомобила при
настъпване на ПТП без поставен изправен предпазен колан най вероятно би
осъществила контакт с вътрешната обшивка на десните състави на автомобила както и с облицовката
на тавана на автомобила, както и с облегалките на предните седалки на
автомобила. Съобразявайки се с траекторията на
движение на тялото на ищцата К. в купето на автомобила по време на настъпването
на ПТП, тялото на ищцата е осъществила контакт с предпазния колан ниско в ляво
/контузията на XI ребро/. Наличието на счупване на тялото на XII гръден прешлен
най-вероятно се дължи на силата породена от преобръщането на автомобила, която
е действала с посока по хода на гръбначния стълб на тялото на ищцата при
седнало положение на задната седалка /което не би било в това положение при липса на
поставен предпазен колан в предвид евентуалното предходно придвижване на тялото
и напред и наляво при първоначалния контакт с храста/.
От
заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се
установява, че: в делото се съдържат данни, че на 15.08.2018 г., в качеството и
на пътник в лек автомобил при ПТП С.Ж.К. тогава на 53 г. е получила: Счупване
на тялото на XII гръден прешлен. Спукване на XI ребро вляво. Контузионни промени в белите дробове. Охлузвания по кожата
на главата. Счупването на тялото на XII гръден прешлен е причинило трайно
затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК. Възстановяването трае около 12 месеца.Спукването на едно ребро е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Контузията на
белия дроб е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, по
смисъла на чл.129 НК. Възстановяването трае около един месец. Охлузванията по
главата са причинили болка без разстройство на здравето. Възстановяването трае
до 2 седмици. Уврежданията са травматични и са в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил от удари
в детайли от купето при ПТП. Счупването на тялото на XII гръден прешлен е в
резултат от динамично натоварване с посока по хода на гръбначния стълб, условие
за каквото има при преобръщане на автомобил. Проведеното лечение е
консервативно.Травмата на нервните коренчета в областта на гръдната част на
гръбначния стълб не може да се разглежда като усложнение в лечебния процес,
защото е възможно да е получена едномоментно със
счупването на тялото на XII гръден прешлен. Липсват данни за настъпили
усложнения. Падането, повод за втората
хоспитализация, е обострило болковия
синдром, но не е причинило усложнения на счупването на прешлена, като например
разместване. Документите сочат, че пациентът е
заплащал потребителска такса, носители на образни изследвания, 4 бр. прегледа в
МЦ-1 гр. Г., апаратно изследване. В тези документи няма записани диагнози, но
са издадени от лечебни заведения и са датирани след датата на ПТП, което
позволява извод, че са във връзка с лечение по този повод. Счупването на тялото на XII гръден прешлен е причинило
трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, по смисъла на
чл.129 НК. Възстановяването трае около 12 месеца. Счупването на тялото на XII
гръден прешлен е в резултат от динамично натоварване с посока по хода на
гръбначния стълб, условие за каквото има при преобръщане на автомобил.
Оздравителният процес е протекъл нормално, видно от липсата на данни за
усложнения. Няма обективни данни за отклонения в неврологичния статус. При първата хоспитализация К. е била лекувана с: манитол 10% 2x250 мл.; сол.
натр.хлор.0,9%2х500мл.; вит.С 2x1 амп.;
Аналгин 3x1 амп.,
Цефтриаксон-2х2,0, Квамател- 2х 1 фл.
Терапията при втората хоспитализация е: Mannitol 10% 2x250ml, Analgin 3xlamp, VitC 2x1 amp. Naclofen 2x1 amp. Quamatel 2x 1 amp. И след двете дехоспитализации е
предписано лечение с обезболяващи при нужда. Видно от контролен преглед
пациентката е била с шийна и поясна
имобилизация. Описаните медикаменти са от групите на отбременяващи
отока, физиологичен разтвор, антибиотик, укрепващо съдовата стена, стомашен
протектор, неспецифично противовъзпалително средство и обезболяващо. Вероятно въпросът визира пострадалата, а не ответника. В епикризата при изписването не е отразено предписание за
носене на шийна яка. В някои случаи лекуващият лекар
прави това устно. В случая вероятно това е направено с оглед изгладената шийна лордоза в зоната на шийните прешлени и втвърдената мускулатура на шията с оглед
превенция на недиагностицирани увреждания. Носенето
на яката е отразено в контролни прегледи на 17.09.2018 г. и на 29.10.2018 г..
Същото няма отношение към счупването на XII гръден прешлен. Лекуващият неврохирург е предписал носенето на шийна яка, видно от бележка, написана от служител на Реха Бул” ООД. Освен него никой друг не би бил компетентен
да го стори. При втората хоспитализация
няма данни за КТ на шия. КТ на торакален
сегмент: Подчертана торакална кифоза.
Дясно конвексна сколиоза. Прешленните тела са с правилна форма. Маргинални апофизарни остеофити по предния и
задния ръб на тялото на Th 2-Th 12. Остеохондроза на всички нива.
Състояние след фрактура на тялото на Th 12. Шморлово телце по горния ръб
на тялото на Th 8...”. Което означава: подчертано изгьрбване
в гръдния отдел на гръбнака с изкривяване на надясно, правилна форма на телата
на прешлените, състояние след счупване на тялото на XII гръден прешлен, ошипяване на предния и задния ръб на тялото на II и XII
гръдни прешлени, дегенеративни костно-хрущялни
изменения на всички нива, шморловото телце в тялото
на VIII гръден прешлен е странична находка в гъбестата костна тъкан и няма
връзка с казуса. Дегенеративните промени на
гръдните прешлени могат да провокират болки и ограничени движения в гърба и
кръста, както преди, така и след пътен инцидент. В анализирания случай няма
данни, от които да се мотивира извод, че последиците от тях са в обем, провокация
от физическото натоварване и риск от разместване, както при счупване на тялото
на прешлен. Наличието на дегенеративни изменения не означава, че състоянието на
пациента е едно и също със или без счупен прешлен. Напротив, счупването на
прешлен задълбочава и влошава протичането на дегенеративните заболявалия и
често съчетаването на двете води до инвалидизиране.
Аргумент в тази насока е деформацията на гръбнака на пациентката. Дегенеративните изменения са заболяване на
опорно-двигателния апарат. Причината е остеопороза.
Причиняват в различна степен (от незабележимо изявени до изразени) болка и
ограничени движения на засегнатите стави. Влошават качеството на живот. В делото няма приложени други медицински документи
относно симптома главоболие. Единствените данни,
които кореспондират с главоболие и световъртеж се съдържат в приложение към фиш
за спешна медицинска помощ от 22.08.2018 г. с диагноза: Състояние след
черепно-мозъчна травма. Няма приложени данни за лечение. Леко повишено съпротивление в шийните
артерии се дължи на стеснение на съдовете. Това може да се дължи на
атеросклероза или притискане на артериите. Липсата на хемодинамично
значими стенози означава, че находката е пренебрежима
и няма нужда от лечение. Възможно е една от
многобройните причини за главоболие и световъртеж да бъде стеснение на съдовете
на шията. В конкретния случай е трудно да се представи незначителното стеснение
за единствена причина за симптоматиката. Данните за преживяна черепно-мозъчна травма и демонстрираната симптоматика
кореспондират повече с травмена церебрастения,
но липсват изследвания в тази насока. В делото
има данни, че медикаментите са предписани.
От заключението на съдебно
психиатричната експертиза се установява, че описаното по-горе и претърпяното от
ищцата ПТП на 15.08.2018 г. се е отразило негативно върху психичното състояние
на С.К.. Установяват се високи нива на тревожност, депресивитет
и невротизация на личността, довели до негативни
емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията, вследствие
на описаният в делото инцидент. Налице е симптоматика на
посттравматично стресово разстройство след инцидента у ищцата. Препоръчва се
консултация с психиатър. Симптоматика за пост
травматично стресово разстройство вследствие на ПТП е намаляла по интензитет,
но негативните изживявания и стрес не са отшумели напълно, поради което е
препоръчителна психотерапевтична помощ и подкрепа.
От Фактура №********** от 21.08.2018г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., било видно, че пострадалата е
заплатила сумата от 40.60 лв. за 7 дни болничен престой. От Фактура №**********
от 21.08.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З.,
било видно, че С.К. е заплатила сумата от 10 лв. за запис на рентгеново
изследване на CD. От Фискални бонове 21.09.2018г. (2 бр.), и от 15.11.2018г. (2
бр.), издадени от „М.Ц.“ ЕООД, гр. Г., било видно, че ищцата е заплатила общо
сумата от 9.80 лв. за извършени 4 прегледа за удължаване на дните на временна
неработоспособност. От Фактура №********** от 17.01.2019г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., е видно, че ищцата е
заплатила сумата от 17.40 лв. за 3 дни болничен престой. От Фактура №**********
от 17.01.2019г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З.,
било видно, че ищцата С.К. е заплатила сумата от 10 лв. за запис на рентгеново
изследване на CD. От Фактури №********** и №********** от 09.04.2019г. и
Фискални бонове от същата дата, издадени от д-р Петя Минева - специалист по
нервни болести, е видно, че пострадалата е заплатила съответно сумите от 50 лв.
и 35 лв. за извършените медицински преглед и доплерова
сонография.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното: свидетелката М.Д. - дъщеря на ищцата установява, че тя е била шофьора,
който е причинил ПТП. Веднага след инцидента, свидетелката погледнала майка си
и видяла, че била приведена напред глава, отпусната, не била в състояние, в
което можела да комуникира. Свидетелката махнала колана й, за да я положи да
легне. Обадила се на Бърза помощ, за да съобщи, след което се върнала при
пострадалата и се опитала с леки потупвания да я съвзема, но тя издала стонове.
От една спряла кола един човек, който се представил за лекар, погледнал
пострадалата и казал да не я пипат, и да остане така, докато дойде екип на
Бърза помощ, тъй като травмите са сериозни. Дошла линейката, обездвижили пострадалата и я откарали в Спешния център в
ОРБ. Там пострадалата дошла в състояние, в което можела да каже името си и била
малко по-адекватна. Свидетелката сочи, че след изписването от болницата
транспортирали майка й с линейка до в къщи, защото не можела да стане. На
следващия ден състоянието й се влошило. Започнала да повръща, не можела да си
надигне главата, не можела да се изправи и повикали Спешна помощ. Направили
скенер на главата и със съгласието на лекаря й поставили в къщи катетър и
система, защото не можела да става. Лекар идвал да й поставя банки със системи,
инжекции и цялото семейство се е грижело за нея. Свидетелката твърди, че по
препоръка на лекаря, пострадалата три месеца трябвало да носи яка и шест месеца
корсет, но тя носила яката шест месеца и около година корсета. Свидетелката
установи, че майка й около месец и половина била с катетър и нямало как да се
обслужва сама. Баща на свидетелката я обслужвал и се грижел за нея.
Свидетелката Н. Д.Д. сочи, че за първи път видяла пострадалата около седмица
след като се прибрала в къщи от болницата. Била с яка, дренажи, с колани,
бледа, жълта и нямала желание да говори. Казала че е зле, че я боли и от
болките не й било комфортно дори да разговаря. На следващо посещение,
свидетелката разбрала, че й слагат системи. Свидетелката твърди, че ищцата е
имала болки в главата, не й се контактувало много, не искала да има шум около
нея. Свидетелката установява, че през месец март, когато ищцата се върнала на
работа, била още с колан на кръста, още чувствала болки, пазела се да не вдига
тежести.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 15.08.2018 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу него иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е получено от
ответника, който е отказал да заплати такова. Поради това съдът намира, че
предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното
производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: На 15.08.2018 г
около 9:40 часа по път III - 5031, км 1+500, в землището на с.О. се е движил
л.а. „Пежо 206u с per .№ ** с водач М.Г.Д..
В този автомобил се пътували пътниците: С. Ж. К. - майка на водачката и Б.Г.Д.
- син на водачката. При движението си автомобила се отклонява на ляво спрямо
посоката си на движение, преминава през насрещната лента, напуска пътното
платно и се удря в край пътна канавка при което се преобръща по таван.
От представените по делото
доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза може да се
направи извод, че водачът не е контролирал МПС, което управлява, и е причинил
ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП. За водачката на лекия автомобил е съществувала
техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, като за целта е било
необходимо да отбие автомобила максимално в дясно на платното за движение и
северния банкет и да спре движението на автомобила. От техническа гледна точка
причина за настъпването на процесното ПТП е отклоняване на вниманието на
водачката и неволно завъртане на волана на автомобила на дясно и веднага след
това рязко на ляво с оглед корекция на посоката на движението му при което
автомобила е загубил устойчивост на движението си, а водачката губи
управлението му при което той става неуправляем.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищцата вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е установено,
че уврежданията на ищцата са травматични и са в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил от удари
в детайли от купето при ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия
автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази,
че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива,
а продължават и след това.
От изслушаната по
делото съдебно –
медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила: Счупване
на тялото на XII гръден прешлен. Спукване на XI ребро вляво. Контузионни промени в белите дробове. Охлузвания по кожата
на главата. Счупването на тялото на XII гръден прешлен е причинило трайно
затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни. Възстановяването
трае около 12 месеца. Контузията на белия дроб е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Охлузванията по главата са причинили болка без
разстройство на здравето.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на XII гръден прешлен,
причинило трайно затрудняване на движението на снагата, като възстановяването е
било за година. Контузията на белия дроб е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Това се установява както от СМЕ, така и от
свидетелските показания, съгласно които периодът приблизително съвпада. Към
настоящия момент съгласно показанията на свидетелите, ищцата все още изпитва
болки и страда от ограничения от физиологично естество и в личния си живот.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното й състояние. От заключението на назначената СПЕ се
установява, че процесното ПТП се е отразило негативно върху
психичното състояние на С.К.. Установяват се високи нива на тревожност, депресивитет и невротизация на
личността, довели до негативни емоционални преживявания в рамките на
разстройство на адаптацията, вследствие на описаният в делото инцидент. Налице
е симптоматика на посттравматично стресово разстройство след инцидента у
ищцата. Симптоматика за пост травматично стресово
разстройство вследствие на ПТП е намаляла по интензитет, но негативните
изживявания и стрес не са отшумели напълно.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта
на пострадалата, намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер от 30 000 лв..
По иска
за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен доказан, тъй като
представените медицински документи са именно във връзка с лечението на ищцата
вследствие претръпнете от нея вреди от процесното ПТП. Ето защо следва да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 172,80 лв., представляваща
обезщетение на имуществени вреди. В
заключението по СМЕ на вещото лице е посочено, че пациентът е заплащал
потребителска такса, носители на образни изследвания, 4 бр. прегледа в МЦ-1 гр.
Г., апаратно изследване. Тези документи са издадени от лечебни заведения и са
датирани след датата на ПТП, което позволява извод, че са във връзка с лечението
на ищцата по този повод.
Съдът намира, че следва да вземе становище по
направеното възражение от проц. представител на
ответника, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала
без предпазен колан. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от
значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е
налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос
ответникът не доказа по никакъв начин. Вещите лица по съдебно
автотехническата и съдебномедицинската
експертизи сочат, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Вещото лице по назначената САТЕ сочи, че наличието на
счупване на тялото на XII гръден прешлен най-вероятно се дължи на силата
породена от преобръщането на автомобила, която е действала с посока по хода на
гръбначния стълб на тялото на ищцата при седнало положение на задната седалка
/което не би било в
това положение при липса на поставен предпазен колан в предвид евентуалното
предходно придвижване на тялото и напред и наляво при първоначалния контакт с
храста/.
Следователно съдът приема, че ищцата по никакъв начин не е допринесла за
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По отношение на другото
възражение, че пострадалата била допринесла за забавянето на оздравителния си
процес, тъй не спазила лекарските препоръки съдът намира, че в процеса на
възстановяване от получените вследствие на инцидента травматични увреждания
пострадалата е спазвала и всички лекарски препоръки, като е носила шийна яка в продължение на 6 месеца и торако-лумбален
корсет в продължение на година след произшествието. Тези обстоятелства се
установяват и от свидетелските показания, които съдът кредитира, тъй като се
потвърждават от останалите доказателства по делото.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от датата на предявената пред застрахователя претенция - 08.02.2019г..
Отговорността му за обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна
от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично
регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта
произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на
самия кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса
на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на
застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения
за процесното застрахователно събитие- 08.02.2019г., по който факт страните не спорят. И на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение
за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл.
497, ал.1 от КЗ е регламентирана дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по- ранната от
двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената
забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента
и обема регресни права, и не е свързана с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите /така решение по
т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТО и решение по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТО/.
Така, следва да се приеме, че ответникът е бил в забава, поради което и
законната лихва се дължи, считано от 08.02.2019г..
С оглед
изхода на делото, на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в
размер на 3552,01 лв., съгласно представения по
делото списък за разноските по чл. 80 от ГПК. Направеното възражение от
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата е
неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като е съобразено с чл.7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатките възнаграждения. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в размер на 1200 лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.”
АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на С.Ж.К.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни
болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното
от ищцата ПТП на 15.08.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 08.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.”
АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. ** да заплати на С.Ж.К.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, сумата от 172,80 лв. (сто седемдесет
и два лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение, които са в
пряка причинно-следствена връзка с получените от нея травматични увреждания в
резултат на претърпяното ПТП на 15.08.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 08.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: гр. ** да заплати на С.Ж.К., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес:***,01 лв./три хиляди петстотин петдесет и два лева и 01
ст./ разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: гр. **
да заплати сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща държавна
такса по сметка на ОС С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………