№ 10616
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110151645 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
03.10.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 51645/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Б. Е. Х. и В. М. Х., като се твърди, че
ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София,
......................., аб. № 343320. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 1376,79 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил
топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер
на 254,78 лева за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 31,73 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2019 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на
1
сумата от 6,82 лева за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2021 г.. Твърди, че е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но същата била връчена на ответниците по чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат разделно по равно претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответниците, чрез
особения представител, като се твърди, че предявените искове са процесуално допустими,
но неоснователни. Твърдят, че оспорват всички факти на които ищецът основава иска си.
Поддържат, че не се намират в облигационна връзка с ищеца, като не били собственици или
ползватели на имота. Навежда доводи, че задълженията са погасени по давност. Иска
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище, че дяловото разпределение е било извършено в
съответствие с действащата през период нормативна база.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
2
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложено е писмо от Столична община, район „Младост“ (л. 14 в кориците на
делото), в което е посочено, че имот, находящ се в гр. София, ....................... е бил закупен от
Емил Х. и В. Х. на 25.03.1991 г.
От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 25.03.1991 г. се установява, че Емил Х. и В. Х. са закупили имот,
находящ се в гр. София, ........................
Представена е Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.,
като се установява, че Емил Б.ов Х. е починал на 27.05.1996 г., като е посочено, че същият е
бил със семейно положение „женен“, като е оставил преживяла съпруга – В. Х. и син – Б. Е.
Х..
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
3
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, че ответника Б. Х.
действително е приел наследството на баща си Емил Б.ов Х., поради което предвид
представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 25.03.1991 г. да е станал собственик на припадащата му се идеална
част от собствеността на процесния недвижим имот. В тази насока, съдът отчита и факта, че
към момента на смъртта на Емил Х., ответникът Б. Х. е бил на 13 години (малолетен),
поради което следва да се отчете и особения режим на приемане на наследството от
недееспособните – само по опис (арг. чл. 61, ал. 2 ЗН). В тази насока трябва да се спомене,
че съдът взема предвид посоченото обстоятелства, предвид направеното още в отговора на
исковата молба, оспорване от ответника на всички обстоятелства на които ищецът основава
исковете си, вкл. наличието на облигационна връзка.
За пълнота трябва да се посочи и факта, че в случая има определена разлика между
установяването на действително наличие на наследствено правоотношение между Емил Б.ов
Х. и Б. Е. Х.. Съгласно чл. 3 от Баредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението -
национална база данни "Население" (загл. изм. - дв, бр. 93 от 2013 г., в сила от 25.10.2013 г.)
Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция
"Гражданска регистрация и административно обслужване" предоставя на органите на
съдебната власт информация от Регистъра на населението - Национална база данни
"Население". Предоставената информация по ал. 1 съдържа следните данни 1. (доп. - ДВ, бр.
4 от 2020 г., в сила от 14.01.2020 г.) ЕГН (история);2. име (собствено, бащино и фамилно);3.
промени в имената; 4. пол; 5. гражданство; 6. месторождение; 7. акт за раждане (номер, дата
и място на съставяне на акта); 8. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2020 г., в сила от 14.01.2020 г.)
постоянен адрес (история); 9. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2020 г., в сила от 14.01.2020 г.) настоящ
адрес (история);10. документ за самоличност; 11. правни ограничения; 12. семейно
положение; 13. акт за брак/съдебно решение за развод (номер, дата и място на съставяне на
акта/постановяване на решението);14. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2020 г., в сила от 14.01.2020 г.)
данни за смърт (дата на смърт, място на смърт, номер, дата и място на съставяне на акта);
15. ЕГН, имена, гражданство и индикация, дали са живи следните роднини: а)
съпруг/съпруга; б) майка; в) баща; г) братя/сестри; д) деца.
Тоест, касае се за официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
4
ГПК, но само за целите касаещи гражданската регистрация на едно лице. Обратно
удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в регистрите за
гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012 г., ТК, ІІ т.о.
на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС ).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за наследници се
подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и
неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче длъжностното лице
прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо – и в регистрите
на актовете за гражданско състояние. В удостоверението длъжностното лице вписва всички
живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, както и
връзката им с наследодателя (съпруг или родство). Без изричното оспорване на
удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ
верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали
представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Тоест, ако
законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не
се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за
наследници, издадено по заявление на друго лице, респ. наличието на записване в
регистрите по гражданско състояние, съответно фигурирането в удостоверението за
наследници на починало лице не води автоматично до възникване на качеството наследник,
респ. не учредява наследствено правоотношение, ако не са били налице предпоставките
предвидени в закона, за да едно лице да има качеството наследник по закон или по
завещание – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г., ГК, І г.о. на ВКС;
Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І ГО. В случая
удостоверение за наследници не е приложено, което било имало (макар и изложеното по-
горе) по-голяма доказателствена стойност, че ответника Б. Х., действително е наследник на
починалото лице, което е било съсобственик на процесния имот. Тоест, този релевантен
факт не е доказан пълно и главно. Необходимо е да се изясни, че пълното доказване е онова,
което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора
факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за
да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно
доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и
обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват
обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за
основния факт само косвено – т. нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на
основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които
косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния
факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено,
било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
5
доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и
заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест,
българският граждански процес не предвижда предустановени или формални доказателства.
Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване
може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да
са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да
се установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на
истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи
на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи
доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да
създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното
твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени,
когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива
факти от обективната действителност, от доказването на които може да се заключи, че
определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За
да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава
система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Тоест,
справката НБД „Население“ може да се само индиция, че едно лице се намира в родствена
връзка с друго лице, която да води до наследяване по закон, особено когато, както е и в
процесния случай – е налице оспорване на обстоятелства на които ищеца основава
претенцията си, вкл. пасивната материална легитимация с оглед липсата на облигационно
отношение.
Следователно исковете трябва да бъде изцяло отхвърлени по отношение на ответника
Б. Е. Х., тъй като не е установено пълно и главно първата материална предпоставка –
наличието на облигационно отношение между страните (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК).
По отношение на ответника В. Х., съдът намира, че безспорно е установено, че между
последната и ищеца е налице облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Тоест, безспорно е установено наличието
на първата материална предпоставка.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
6
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесният период е била ползвана топлинна енергия за отопление на
имот, БГВ и сградна инсталация. Експертът е посочил, че за периода сградната инсталация е
определяна в съответствие с действаща нормативна уредба, а БГВ е отчитано на базата на
реален отчет. Посочено е, че за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. стойността на ТЕ за
отопление на имот е определена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
като такъв бил осигурен единствено до водомера за топла вода. Вещото лице е изяснило, че
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. сумите за отопление на имот са определени на
базата на 2 бр. ИРРО, монтирани на 2 бр. затапени радиатора. Експертът е посочил, че за
процесният период стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1356,32 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесният период няма извършени
плащания, с които дължимите суми да са погасени. Изяснено е, че размерът на мораторната
лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 10,56 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги
кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите
лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява
експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за
топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и
изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един
7
път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите,
неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149,
149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че
клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва
протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от отделни Клиентите в СЕС.
Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е осигурен достъп от лица в
сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от избраното от ЕС лице, което да
удостоверява това обстоятелство.
В случая, съдът констатира, че нито изисквания на ЗЕ, нито правилата на общите
условия са спазени, съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. При това
положение, след като не са ангажирани доказателства, че са спазени изисквания на ЗЕ и
общите условия, за да е начислят суми за отопление на имот на базата на служебен отчет,
поради „неосигурен достъп“, съдът счита, че не е доказано, че предпоставките са били
налице, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени, тъй като съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Тоест, сумата от 568,02 лева – представляваща дължима стойност на топлинната
енергия за отопление на имота за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. е недължима.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
11.01.2021 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
10.01.2018 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2017 г. до м.10.2017 г. (включително) са погасени по
давност за сумата от 43,45 лева – представляващи дължима сума за БГВ, предвид
установеното, че за период по-голям от периода на давността не се дължат сумите за
отопление на имот.
С оглед гореизложеното общо сумата, която не се дължи на ищеца е 611,47 лева.
8
Тоест, искът за главницата е основателен за сумата от 744,85 лева, но предвид основният
принцип за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), предвид заявеното от ищеца, че
ответницата дължи 3/4 от претендираната сума, то искът за главницата следва да се уважи за
сумата от 558,63 лева за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за топлинната енергия за
отопление на имот и за периода м.11.2017 г. до м.04.2019 г. за цената на доставената БГВ,
като за разликата до пълния предявен размер, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода 01.01.2018 г. до
30.04.2019 г. за сумата от 29,86 лева, но предвид принципа на диспозитивното начало (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК), предвид искането да се присъди 3/4 ид. ч. от общо дължмата сумата, то на
ищеца следва да се присъди сумата от 22,41 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 31,73 лева или за сумата от 23,80 лева – според формулирания петитум по
отношение на ответницата Х., и за периода м.12.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото по делото не сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв размер е
дължимата сума, настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи правилото на чл.
162 ГПК, като раздели претендираната сума на броя на месеците, за да от полученото частно
да се формира извод за цената на услугата за един месец – като в случая искът по
аналогични на изложените съображения, че се касае за периодично вземане, което се
погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което същото е погасено по давност и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен за другата част от процесния период.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 92,62 лева за периода от
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 21.12.2020 г., като за разликата до пълния
предявен размер и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., претенцията следва да бъде
отхвърлена. Необходимо е да се спомене, че в случая съдът е взел предвид и императивната
норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.), мораторна лихва в случая не се дължи
за посочения период на извънредното положение, като в тази насока съдът е взел предвид и
размера на установената от ССчЕ мораторна лихва, за периода на действие на разпоредбата
на закона.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
9
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъдят деловодни разноски
единствено срещу ответницата Х. – в частта за уважените искове, които разноски са в
размер на 323,22 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответниците не са поискали присъждането на деловодни разноски, като не са
доказали, че реално са сторили такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не
следва да им се присъждат деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. .................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище
и адрес на управление: гр. ........................, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 558,63 лева за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за топлинната енергия за отопление
на имот и за периода м.11.2017 г. до м.04.2019 г. за цената на доставената БГВ, която
топлинна енергия е доставена по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ......................., аб. № 343320,
ведно със законната лихва от 11.01.2021 г. (датата на подаването на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 22,41
лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от 11.01.2021 г. (датата
на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и сумата от 92,62 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от
09.04.2020 г. до 21.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставената топлинна
енергия за сумата над 558,63 лева до пълния предявен размер от 1032,59 лева за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. за топлинната енергия за отопление на имот и за м.05.2017 г.
до м.10.2017 г. (включително) по отношение топлинната енергия за БГВ, както и за сумата
над 22,41 лева до пълния предявен размер от 23,80 лева – за цената на на услугата дялово
разпределение за периода от м.12.2017 г., както и за сумата над 92,62 лева до пълния
предявен размер от 191,08 лева – мораторна лихва върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и за
сумата от 5,12 лева – мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 21.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2021 г. по ч. гр. д. №
1271/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. ........................ срещу Б. Е Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
гр. София, ж. к. .................., за признаване за установено, че Б. Е Х., ЕГН: **********
10
дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 417,53 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ......................., аб. № 343320, както и сумата от
63,70 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г., както и за сумата от 7,93
лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до
м.04.2019 г., както и сумата от 1,70 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до
21.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 18.01.2021 г. по ч. гр. д. № 1271/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. М. Х., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
......................, сумата от 323,22 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ББ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11