Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 9116 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
13732/23.05.2019 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу постановление
за приключване на изпълнителното производство по изп. дело № 20128580401344 на
ЧСИ У.Д., с рег. № 858 при КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, тъй
като не е налице пълно погасяване на задължението от страна на длъжника.
Излага, че към 21.05.2019 г. се дължи главница в размер на 123,91 лв. и законна
лихва в размер на 0,14 лв. С оглед изложеното, моли съдът да отмени
постановлението за приключване на производството.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило
писмено възражение от длъжника И.П.Г..
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява
становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че
взискателят неоснователно претендира наличието на дължима сума към 21.05.2019
г., като вероятна причина за това е погрешно определяне на реда на погасяване
на задълженията към него.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано
по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД срещу И.П.Г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 15.11.2012 г. по гр. д. № 9682/2011 г. по описа на Софийски районен съд,
91 състав, с който И.П.Г. е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 652,43 лв. - главница на задължението за
заплащане на консумирана топлоенергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, за периода м.01.2006 г. - м.04.2010 г., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната мораторна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 12.07.2011
г. до окончателното изплащане на сумата и на сумата 281,91 лв. - обезщетение за
забава на изпълнението в размер на законната мораторна лихва за периода
01.08.2007 г. - 07.02.2010 г., както и 361,72 лв. - разноски по делото, а
именно: държавна такса в размер на 88,69 лв. и 273,03 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт.
Покана за доброволно изпълнение, с изх.
№ 33826/30.11.2012 г., е връчена на длъжника на 16.01.2013 г. С нея И.П.Г. е
поканена да заплати сумата от 3 352,95 лв., от които: 1 652,43 лв. - главница,
ведно със законната лихва в размер на 243,55 лв. за периода 12.07.2011 г. - 14.12.2012
г.; 281,91 лв. - неолихвяеми вземания, мораторна лихва, обезщетения; 361,72 лв.
- присъдени разноски; 245,94 лв. - разноски по изпълнителното дело; 567,40 лв.
- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.12.2012 г.
Със запорни съобщения е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „ЮроБанк и
Еф Джи България“ АД.
От приложения препис по изпълнителното
дело се установява, че ЧСИ е превел в полза на взискателя сумата от 3 640,91
лв., събрана в хода на принудителното изпълнение срещу длъжника И.П.Г..
С разпореждане от 08.05.2019 г.
изпълнителното дело е приключено, за което взискателят е уведомен със
съобщение, връчено на 16.05.2019 г. Жалбата срещу постановлението за
приключване на изпълнително дело е подадена на 23.05.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения едноседмичен срок, срещу
акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 1,
т. 3 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спорът по делото се свежда до това дали
частният съдебен изпълнител е приключил производството при наличие на суми,
които са дължими и непреведени на взискателя. Този въпрос е свързан с реда на
погасяване на сумата, събрана по изпълнителното дело.
По този въпрос е постановено Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно
което за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските,
след това лихвите и най - после главницата. Според цитирания акт по отношение
на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна, като законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение
на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора,
което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в
договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част
от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за
разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. При плащане, достатъчно да погаси изцяло
някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, ако задълженията
са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Изхождайки от този ред на погасяване,
съдът установява, че на взискателя е изплатена цялата сума по изпълнителния
лист, ведно с начислените разноски в изпълнителното дело. Общо платената сума
на „Т.С.“ ЕАД е в размер на 3 640,91 лв. С направените от длъжника частични
плащания и при изчисляване на законната лихва върху главницата за периода от
08.02.2013 г. до 07.05.2019 г., с оглед направените от длъжника частични
плащания, настоящата инстанция намира, че сумата преведена на взискателя е
достатъчна да покрие претендираните вземания, като най - напред са погасени разноските,
след това лихвите и на последно място главницата.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх. № 13732/23.05.2019 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу постановление за приключване на изпълнителното производство по изп. дело
№ 20128580401344 на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 при КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.