Р Е Ш Е Н И
Е № 125
Гр. Сливен, 31.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова
КАНД № 116 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 86 от
18.02.2022 г., постановено по АНД № 1463/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № F593961 от
22.06.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което на
основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5250 лева на „Анди-Пепс“ ООД с ЕИК ****, с адрес на управление: гр.
Сливен, ж.к. „С. к.“, бл.., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от И. Ж. Р., с
ЕГН **********, и А.М. М., с ЕГН **********, заедно и
поотделно, с п.считано от 22.03.2021 г. „Версай 2020“ ООД, с ЕИК ****, с адрес
на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № ., представлявано от А.М. М., с ЕГН **********, Ж. С.Ж. с ЕГН ********** и Н.С.Ж. с
ЕГН **********, заедно и поотделно, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ
и се осъжда „Версай 2020“ ООД с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С., ул.
„С. К.“ № ., да заплати на Националната агенция за приходите направените по
делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Недоволен от така
постановеното решение, касационният жалбоподател „Версай 2020“ ООД, чрез
пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Касаторът посочва, че било налице противоречие между
фактическото описание на нарушението и отправеното правно обвинение; нито в
АУАН, нито в НП, било посочено дали дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност на основание чл. 5,
ал. 1 от ЗОПБ в хипотезата на извършено от лицето нарушение на чл. 3, ал. 1, т.
1 от ЗОПБ или в хипотезата на допускане извършването на такова нарушение.
Счита, че така дадената квалификация на административното нарушение е неправилна
и несъответна на закона, с което било нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН. Посочва, че това било абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като
на практика липсвала правна квалификация, което довело до нарушаване правото на
защита на дружеството и направило невъзможно надлежното му упражняване. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи касационната жалба като основателна
и да отмени решението на Районен съд – Сливен, като неправилно и
незаконосъобразно, и да постанови друго по съществото на спора, с което да
отмени наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, се представлява от адв. М.А.,***, която
заявява, че поддържа касационната жалба. Претендира разноски за първоинстанционното производство.
В с.з. ответникът
по касационната жалба - ТД на НАП – Бургас, чрез офис за обслужване Сливен, редовно
призован, се представлява от гл. юриск. Ж. Д., която
оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното
съдебно решение като
законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че
касационната жалба е основателна. Предлага
да бъде постановено решение, с което първоинстанционното
съдебно решение да бъде отменено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На служители от ТД
на НАП- – Бургас, офис за обслужване Сливен, свидетелите Х. Д.и П. М.била възложена
проверка на търговско дружество „Анди- Пепс“ ООД с
ЕИК ****. При проверката се установило, че на 17.07.2020г. е било прието плащане
в размер на 10500 лева, представляващо 350 броя по 30 лева. За извършената
продажба е бил издаден фискален бон №000005400029 от 17.07.2020г. от фискално
устройство №IN040302 с фискална памет №54040302. Фискалното устройство /ФУ/ е
било регистрирано в НАП с потвърждение №4402718. Били са изискани и представени
с вх. №1794/ 11.02.2021г. печат на КЛЕН, свидетелство за рег. на ФУ и договор
за сервизна поддръжка на фискалното устройство, потвърждаващи плащането в брой.
Свидетелят Добрева приела, че задълженото лице е извършило нарушение по чл.3,
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, а именно:
плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне
по сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10000,00 лева, както
и на стойност под 10000,00 лева, но могат да се разглеждат като част от
свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща
стойност е равна на или надвишава 10000,00 лева. Тя съставила на търговското
дружество акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа
на който впоследствие директорът на ТД на НАП- Бургас издал обжалваното
наказателно постановление. В това наказателно постановление той приел същите
констатации и наложил на „Анди-Пепс“ ООД с ЕИК ****,
с адрес на управление: гр. С., ж.к. „С. к.“, бл.., вх. ., ет. ., ап. .,
представлявано от И. Ж. Р., с ЕГН **********, и А.М. М.,
с ЕГН **********, заедно и поотделно, с п.считано от 22.03.2021 г. „Версай
2020“ ООД, с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № .,
представлявано от А.М. М., с ЕГН **********, Ж. С.Ж.
с ЕГН ********** и Н.С.Ж. с ЕГН **********, заедно и поотделно „Имуществена
санкция“ в размер на 5250 лева на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
При така
установената фактическа обстановка Районният съд приел, че при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Приел, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
са издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. В
наказателното постановление наказващият орган е посочил обстоятелствата, които
позволяват на жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и възражения на жалбоподателя. Приел
е, че се касае за немаловажен случай, като правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и
правилно е определена „Имуществената санкция“ в размер 50 на сто от общия
размер на направеното плащане, тъй като нарушението е допуснато от юридическо
лице. С такива изводи Районният съд е отменил наказателното постановление.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като
е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата,
събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че при извършена от служители от ТД на НАП - Бургас,
офис за обслужване Сливен, проверка на дружество „Анди- Пепс“
ООД с ЕИК ****, с п.считано от 22.03.2021 г. „Версай 2020“ ООД, с ЕИК ****,
констатирали, че на 17.07.2020г. е било прието плащане в размер на 10 500 лева,
представляващо 350 броя по 30 лева. За извършената продажба е бил издаден
фискален бон №000005400029 от 17.07.2020г. от фискално устройство №IN040302 с
фискална памет №54040302, регистрирано в НАП с потвърждение № 4402718. В хода
на проверката били изискани и представени с вх. №1794/ 11.02.2021г. печат на
КЛЕН, свидетелство за рег. на ФУ и договор за сервизна поддръжка на фискалното
устройство, потвърждаващи плащането в брой.
Свидетелят Добрева
приела, че дружеството е извършило нарушение по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, а именно плащанията на територията
на страната се извършват само чрез превод или внасяне по сметка, когато са на
стойност равна на или надвишаваща 10000,00 лева, както и на стойност под 10000,00
лева, но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни
операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава
10000,00 лева. Административнонаказателният състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда налагане на
наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3
от ЗОПБ. Чл. 3 от ЗОПБ съответно императивно регламентира плащанията на
територията на страната над определена стойност да се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка. Доколкото регламентираният състав на
административното нарушение по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, се свързва с неизпълнение
на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът допуснал плащане,
в това си качество е адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ и е субект на
нарушението по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ.
В касационната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,
които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Необоснован е отменителният довод, че лицето приело плащане в нарушение
на разпоредбите на чл. 3 от ЗОПБ във вр. с чл. 5, ал.
1 от ЗОПБ не е наказателно отговорно лице. Съставомерното
изпълнително деяние по чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ е действие по допускане на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3
ЗОПБ. Това плащане в случая не е осъществено от ответното дружество, последното
обаче е допуснало извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ приемайки
плащането, поради което законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Освен това разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ разграничава хипотезата на извършване на нарушение по
чл. 3 от ЗОПБ от юридическо лице като самостоятелен правен субект, като предвижда
налагане на административно наказание на юридическото лице, както това е
посочено в АУАН и НП, което е извършило или допуснало извършването на нарушение
на чл. 3, а именно: имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на
направеното плащане.
В представената от
наказващия орган преписка се съдържат в пълнота доказателства, които ясно и
недвусмислено удостоверяват фактическото положение към момента на установяване
на административното нарушение и чиято доказателствена
сила не е опровергана от санкционираното лице. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление /НП/ са
издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. Ето
защо касационният съдебен състав не споделя изложените от касационния
жалбоподател доводи. Видно от съдържанието на процесното
НП, всички нормативно изискуеми реквизити са налице, следователно така
издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на законовите изисквания за
форма и съдържание, за да бъде приет за валиден. Мотивите на Районния съд в
горната насока напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК не е необходимо да бъдат приповтаряни.
По изложените
съображения административният съд намира, че като е потвърдил обжалваното
наказателно постановление, Районният съд е постановил законосъобразно решение.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
Въз основа на
изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на
Районния съд, с което е потвърдено НП, е правилно и законосъобразно и е
постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това,
проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.
В атакуваното
решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност
на Наказателно постановление № F593961 от 22.06.2021 г., издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5250 лева на „Анди-Пепс“
ООД с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „С. к.“, бл.., вх. .,
ет. ., ап. ., представлявано от И. Ж. Р., с ЕГН **********, и А.М. М., с ЕГН **********, заедно и поотделно, с п.считано от
22.03.2021 г. „Версай 2020“ ООД, с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С., ул.
„С. К.“ № ., представлявано от А.М. М., с ЕГН **********,
Ж. С.Ж. с ЕГН ********** и Н.С.Ж. с ЕГН **********, заедно и поотделно, за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. По изложените съображения, обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
спора, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 (осемдесет) лева
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ и се възложи в тежест на
касационния жалбоподател.
Предвид изложеното
и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2
от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/ 18.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1463/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Версай 2020“
ООД с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № ., да заплати на
Националната агенция за приходите разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.