РЕШЕНИЕ№464

 

гр. Пазарджик, 03.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова

          ЧЛЕНОВЕ: Мариана Д.а

                               Ели Каменова

 

при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 720 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 149 от 26.11.2018 г., постановено по гражданско дело № 556/2016 г. по описа на Районен съд - П., е осъдено Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати на А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л. Н. М. от Пазарджишка АК, сумата от 10000,00 лв. (десет хиляди лева), която сума представлява обезщетение по смисъла на чл. 200, ал.1, предложение първо от Кодекса на труда - за неимуществени вреди от претърпяна от Л. трудова злополука на 20.05.2016 г., а именно – болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като иска за сумата над  10 000,00 лв. (десет хиляди лева) до претендирания размер от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева) е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

       Отхвърлен е предявеният от А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л. Н. М. от Пазарджишка АК, срещу Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., иск за сумата от 215,28 лв. (двеста и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща разликата между полученото от ищеца Л. обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение, като неоснователен и недоказан.

Отхвърлен е предявеният от А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л. Н. М. от Пазарджишка АК срещу Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., иск за сумата от 3,56 лв. (три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща мораторната лихва върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца А.Л. и обезщетението за временна нетрудоспособност, получена от него през периода 01.06.2016г. до 07.09.2016г., включително, като неоснователен и недоказан.

Осъдено е Общинско предприятие „Чистота“ да заплати на А.П.Л. сторените съдебно-деловодни разноски съобразно с уважената част от иска, в размер на 1332,56 лв. (хиляда триста тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки) – за адвокатско възнаграждение.

Осъдено е Общинско предприятие „Чистота“ да заплати по сметка на Районен съд - П. за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 239,07 лв. (двеста тридесет и девет лева и седем стотинки), представляваща възнаграждения на вещите лица, по приетите по делото експертизи.

Осъдено е Общинско предприятие „Чистота“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд П., държавна такса в размер на 400,00  лв. (четиристотин лева), съобразно с уважената част от исковете.

Осъден е А.П.Л. да заплати на Общинско предприятие „Чистота“ сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от 340,00 лв. (триста и четиридесет лева).

Осъден е А.П.Л. да заплати по сметка на Районен съд П. за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 119,53 лв. (сто и деветнадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща възнаграждения на вещите лица, по приетите по делото експертизи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението относно обезщетението по реда на чл. 200 от КТ.

С Решение № 132 от 14.08.2019 г., постановено по гражданско дело № 556/2016 г. по описа на Районен съд - П., е допълнен диспозитива на Решение № 149 от 26.11.2018 г., с нов абзац, с който е осъдено Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати на А.П.Л., с ЕГН- **********,***, сумата от 320,81 лв., която сума представлява обезщетение за имуществени вреди от претърпяна от Л. трудова злополука на 20.05.2016 г., а именно – средства за лекарства и изследвания през периода от 26.05.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 248,61 лв., както и сумата от 72,20 лв., представляваща транспортни разходи до съответните лечебни заведения, сторени на 23.06.2016 г. и на 30.06.2016 г. от ищеца Л., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е оставена без уважение молбата на Община П. за осъждане на ищеца Л. да заплати на общината сторените от нея съдебно-деловодни разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от общинско предприятие „Чистота“, с която решението се обжалва в частта, с която общинското предприятие е осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. Моли решението да бъде отменено в тази му част като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски пред двете инстанции.

 На първо място въззиваемата страна сочи, че решението е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и защото е постановено при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива несъответстващи на доказателствата по делото.

Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука, довели до временна неработоспособност. Сочи, че в настоящия случай процесният инцидент е станал единствено по вина на ищеца и другия служител – И.Д., които при третирането с препарат са пушили и когато са застанали над кофата с цигара, тя е гръмнала. Същите са проявили недобросъвестност при работата си с препарата, като умишлено не са спазили инструкцията за работа с него. Излага, че тези обстоятелства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Ш. и Б., както и от приетата в съдебно заседание от 20.06.2018 г. пожаро-техническа експертиза, в която е посочено, че без искра не може да се запали и да се получи процесното пръскане на кофата.

На следващо място моли да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д. и Л.. Сочи, че от приетата по делото медицинска експертиза се установява, че и преди инцидента ищецът е имал късогледство и е носил очила. Поддържа, че уврежданията му са леки – потъмнявания на роговицата и сухота на конюнктивита.

Излага доводи, че отговорността на работодателя може да бъде изключена или намалена при наличие на предпоставките по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като в случая било категорично установено, че ищецът и св. Д. са предприели самоволни действия, като са се отклонили от служебните си задължения и повече от половин час са отсъствали от работното си място, което е довело до негативно влияние на слънчевата светлина върху образуваната смес, при което след запалването на цигарата се е стигнало до инцидента. Поддържа, че субективното отношение на пострадалия се изразява в евентуален умисъл, тъй като ищецът наред с целения резултат е допускал, че може да настъпи някаква злополука, тъй като е запознат с инструкцията, а при инструктажа му е казано, че при работа с процесния препарат не трябва да се пуши, но същият се е отнесъл безразлично към това.

На следващо място, ако съдът не приеме, че е налице евентуален умисъл в действията на ищеца, твърди, че е налице груба небрежност от негова страна и отговорността на работодателя следва да бъде намалена. Излага съображения, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено с 95 %, с какъвто процент счита, че пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката. Намира, че справедливото обезщетение за претърпените болки и страдания от страна на ищеца е в размер на 5000 лв., което следва да се намали на 250 лв. с оглед посочения процента на съпричиняване. Ако съдът намери, че следва да уважи претендирания от ищеца размер на обезщетение от 15000 лв., то с оглед съпричиняването същият следва да бъде намален до 700 лв.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца чрез процесуалния му представител – адв. М., с която се иска решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

Намира решението на  съда за правилно относно изводите за липса на проявена груба небрежност от страна на ищеца.

Сочи, че съдът правилно е приел, че по делото не се е установило по ясен и категоричен начин да е налице подаване на огън от страна на работниците до пластмасовата кофа, съдържаща разтвора. Това обстоятелство се сочело единствено от свид. Ш., която не е била очевидец.

Твърди, че възражението, че е налице умишлено причиняване на увреждането от страна на ищеца е недопустимо, тъй като е въведено за първи път с въззивната жалба, като с отговора на исковата молба са изложени доводи единствено за проявена груба небрежност.

На следващо място излага аргументи, че не е доказано възражението за съпричиняване поради проявена груба небрежност от страна на работника.

Излага съображения за това какъв следва да е размера на дължимото обезщетения на работника съобразно претърпените от него болки и страдания.

В срока по чл. 259 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца А.П.Л., с която решението се обжалва: в частта, с която е отхвърлен предявеният иск над присъдения размер от 10 000 лв. до претендирания размер от 15 000 лв.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за сумата от 215,28 лв., представляваща разликата между полученото от ищеца обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение; в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца и обезщетението за временна неработоспособност, получено от него през периода от 01.06.2016 г. до 07.09.2016 г. включително, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски.

Излага съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е присъдил по-нисък размер на обезщетението от претендирания такъв. Сочи, че от приетите по делото съдебномедицински експертизи било установено, че ищецът е получил следните увреждания: токсо-химична политоксична-газово-инхалаторна-механо-термична травма, при което са настъпили локално-иритативни деструктивно-некротични промени в засегнатите органи, както и кислороден дефицит в организма, опасност за живота, изгаряне на клепачите, роговицата и конюнктивита. Поддържа, че степента на увреждането и трайността на настъпилите от него последици – хронифициране, както и развитието на астматични еквиваленти, остатъчната сухота на конюнктивита, продължителността на лечебния период и интензитета на претърпените болки, които в рамките на болничния престой са били с по-интензивен характер и продължилото след това възстановяване с по-ниски по степен болки и страдания и изживените негативни емоции и уплах обосновават присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.

Сочи, че неправилно съдът е приел, че към настоящия момент пораженията върху дихателния апарат са преодолени, доколкото съгласно медицинската експертиза вещото лице токсиколог е посочило, че има физикални данни за астматичен еквивалент.

На следващо място намира за неправилни изводите на съда, че

искът с правно основание чл. 200, ал. 3 във вр. чл. 212 от КТ е неоснователен, тъй като съдът е взел предвид нетното трудово възнаграждение на ищеца, вместо брутното такова. За подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика. В тази насока сочи, че е неправилен извода на съда за отхвърляне на иска за мораторна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на ОП „Чистота“.

По делото е постъпила частна жалба от ОП „Чистота“ против първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението относно обезщетението по реда на чл. 200 от КТ. Излагат се доводи, че обезщетението по иск с правно основание 1л. 200 от КТ е извън обхвата на предвидените хипотези в чл. 242, ал. 1 от ГПК, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение, освен при наличие на предпоставките по чл. 242, ал. 2 от ГПК, каквото твърдение не е въведено от ищеца. Моли за отмяна на решението в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на иска по чл. 200 КТ.

В определения в закона срок е постъпил отговор на частната жалба, в който се моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че с исковата молба е направено искане за допускане на предварително изпълнение на решението, като ищецът не е длъжен да сочи правното основание. Счита, че от доказателството по делото било установено, че закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца. Сочи, че финансовото положение на ищеца е влошено, като допуснатото предварително изпълнение би спомогнало за неговото съществуване и лечение.

В срока за обжалване на решението, с което е допълнен диспозитива на първоинстанционното решение, е постъпила въззивна жалба от ОП „Чистота“, с която се иска отмяна в частта, с която е допълнено, като неправилно и необосновано. Сочи, че същото е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти. Претендира разноски пред двете инстанции.

От страна на ищеца е депозиран отговор на въззивната жалба с молба същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения за правилност на решението в тази му част и неоснователност на въведените с жалбата доводи. Моли за потвърждаването му.

Постъпила е въззивна жалба от община П., с която се обжалва решението в частта, с която е оставена без уважение молбата на общината за допълване на решението в частта за разноските с искане да бъде осъден ищеца да заплати сторените от община П. съдебно-деловодни разноски по делото.

Изтъква се, че в качеството си на ответника община П. е сторила разноски за подаване на отговор на исковата молба. Сочи се, че в съдебно заседание от 06.07.2017 г. исковата молба е оставена без движение и производството е било прекратено по отношение на общината. Сочи, че в същото съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски, по което искане районният съд не се е произнесъл. Счита, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което при прекратяване на производството следва да бъдат присъдени разноски на общината в качеството й на ответник.

С оглед на изложеното моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъдат присъдени сторените по делото разноски, описани подробно в представен пред първата инстанция списък.

В срока за отговор е депозиран такъв от страна на ищеца, с който се моли въззивната жалба от община П. да бъде оставена без уважение.

Сочи, че производството по делото не е прекратено, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Твърди, че като ненадлежен ответник по делото общината П. няма право на разноски.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

В подадените въззивни жалби и депозираните отговори не се сочат нови доказателства, не се правят доказателствени искания.

Въззивните жалби са процесуални допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирани страни в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е частично правилно.

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Първоначално исковете са били предявени срещу Община П., като в исковата молба ищецът А.П.Л. е изложил съображения, че работи в общинско предприятие „Чистота“ гр. П., което е част от общинската администрация и не е самостоятелно юридическо лице. Производството е тръгнало да тече между ищеца и ответника - Община П., проведени са съдебни заседания и са събрани доказателства. В съдебно заседание от 06.07.2017 г. процесуалният представител на ответника за първи път прави възражение за липса на пасивна процесуална легитимация на общината с твърдения, че искът не е насочен срещу надлежната страна  по смисъла на § 1 от ДР на КТ. С протоколно определение от 06.07.2017 г. съдът е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да я предяви срещу работодателя си – общинско предприятие „Чистота“ гр. П..

В дадения срок ищецът отстранява нередовностите и предявява исковете си срещу общинско предприятие „Чистота“ /ОП „Чистота“/ гр. П.. В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор работи в ОП „Чистота“ на длъжност „Г.“. На 20.05.2016 г. в 08.30 ч. по време на работа Н. Ш., работеща като контрольор в предприятието, казала на ищеца и на колегата му И.А. Д. да хлорират фонтана пред сградата на общината в гр. П., като им казала да изсипят повече хлор, поради което те изсипали около 3 кг. хлор в кофа. След това качили бидона с хлора на втория етаж на училището, което се намирало на около 500-600 метра от фонтана. Като се върнали забелязали Н. Ш. да сипва вода в кофата с хлор и с пръчка да бърка разтвора в кофата, при което разтворът започнал да ври. Ищецът и колегата му Д. отнесли кофата до фонтана, като ищецът твърди, че отсипал от кофата във фонтана и понеже започнал да изтича хлор, отишъл до кофата за боклук, за да потърси хартия, с която да почисти. Сочи, че като се върнал до кофата – същата гръмнала.

Ищецът твърди, че веднага е бил приет в Клиника по клинична токсикология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където след проведено лечение на 26.05.2016 г., бил насочен и приет за лечение в Клиника по очни болести при УМБАЛ, а оттам след изписването му му бил издаден болничен лист за 36 дни. Излага съображения, че след изписването му от болницата е имал сухота в гърлото, суха кашлица, а гърдите му свирели и когато на 03.06.2016 г. отново отишъл на лекар му е поставена диагноза „Остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“.

Сочи, че поради изгарянията на очите е ползвал два болнични листа за срок от по 30 дни. Твърди, че в резултат на злополуката е изпитвал болки по цялото лице и глава, очите му били кръвясали и клепачите отекли, непрекъснато пиел болкоуспокояващи и почти не спял от болка. Сочи, че не можел да чете, да вижда добре, да гледа телевизия, също така изпитвал голямо физическо и психическо натоварване и неудобство при чакане пред лекарските кабинети, на няколко пъти изпадал в нервни кризи.

Твърди, че е получил разпореждане № 26 от 23.06.2016 г., с което е уведомен, че вследствие на извършено разследване от Комисия при ТД на НОИ - град Пазарджик, злополуката е приета като трудова.

Сочи, че преди трудовата злополука е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 490,00 лв., като твърди, че ако е бил здрав е следвало да получи брутно трудово възнаграждение за периода от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г. в размер на 1 960,00 лв. Вместо това в резултат на временната си нетрудоспособност е получил общо обезщетение в размер на 1 350,26 лв., като посочва размера на всяко обезщетение по месеци.

Ищецът претендира ОП „Чистота“ да бъде осъдено да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение по смисъла на чл. 200, ал.1 от КТ за неимуществени вреди от претърпяна от него трудова злополука на 20.05.2016 г., а именно – болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; сумата от 609,74 лв., по смисъла на чл. 200, ал.3 от КТ – за имуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 20.05.2016 г., изразяваща се в разликата между получаваното преди трудовата злополука трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност през периода 20.05.2016 г. до 31.08.2016 г. включително, ведно със законната лихва от датата на увреждането; сумата от 248, 61 лв. за обезщетяване  на имуществена вреда, изразяваща се в направени разходи за лекарства и изследвания през периода от 26.05.2016 г. до 30.06.2016 г. и заплащането на сумата 72,20 лв., представляваща имуществена загуба за направени от Л. разходи за транспорт до съответните лечебни заведения на 23.06.2016 г. и на 30.06.2016 г.

Моли на основание чл. 242, ал.1 от ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

В съдебно заседание от 18.04.2018 г. е допуснато изменение на предявените исковете, - искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между получено обезщетение за отпуск поради болест и получаваното трудово възнаграждение е намален от 609,74 лв., на 215,28 лв., намалена е и претенцията за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 4.00 лв. на 3,56 лв. Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е намален от 50 000 лв. на 15 000 лв.

            В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ОП „Чистота“., с който предявените искови претенции се оспорват изцяло като неоснователни. Ответникът не отрича, че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността „Г.“, като изтъква, че на същия е връчена длъжностна характеристика, в която са включени и задълженията му за работа с химични вещества и почистване и дезинфекция на водни басейни на територията  на община П..

            Посочва, че на 20.05.2016 г. Л. заедно с И.Д. е трябвало да извършат дезинфекция на фонтан пред сградата на община П., заради което им е направен дневен инструктаж за работа със съответен препарат „Poolzone“ и инструкция № 22 за работа с химични вещества и препарати. Твърди, че още при постъпване на работа на Л. е направен и първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа от С.Т. – ръководител на производствена дейност. Сочи се, че на всички работещи в ОП „Чистота“ е връчено работно облекло и лични предпазни средства във връзка с възложените им дейности.

Оспорва твърдението на ищеца, че Н.Н. Ш. е нареждала на Л. и на другия работник да сипват по-голямо количество хлор във фонтана, като твърди, че в кофата двамата работници са сложили обичайното и нормално количество препарат.

            Твърди, че процесният инцидент е станал единствено по вина на ищеца Л. и на другия служител на ОП „Чистота“ – Д., които при третирането с процесния препарат са пушили и когато Л. е застанал над кофата с цигара, тя е гръмнала. Поддържа, че двамата работници са имали представа за противоправния характер на своите действия, допускали са настъпването на вредоносния резултат, но са имали безразлично отношение към него. Акцентира върху това, че ищецът Л. е запознат със задълженията си по вменената му длъжностна характеристика, предварително е бил инструктиран и запознат с работата с процесния препарат, но заедно с другия служител са проявили недобросъвестност при работата с препарата и умишлено не са спазили инструкцията за работа с него.

Оспорва обстоятелството, че ищецът вследствие на процесния инцидент е изпаднал в трайна неработоспособност, като в тази връзка оспорва представените по делото епикризи и болнични листове, както и констатациите в протокол № 10 от 21.06.2016 г. на ТП на НОИ Пазарджик.

Евентуално, ако съдът намери, че ответникът отговаря за причинените на ищеца увреждания, твърди, че е налице съпричиняване от негова страна , тъй като е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 07/06.04.2015 г., по силата на което ищецът А.П.Л. е заемал длъжността „Г.“ при ответника ОП „Чистота“, като с допълнително споразумение от 18.01.2016 г. трудовото възнаграждение на ищеца е увеличавано в размер на 440 лв.

В представената длъжностна характеристика за длъжността „Г.“, и с която ищецът е запознат 11.01.2016 г., е посочено, че част от изискванията и отговорностите на ищеца Л. се изразяват в почистване и дезинфекция на водни басейни на територията на община П..

От представения по делото Протокол № 10 от 21.06.2016 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 20.05.2016 г. с А.П.Л. и И.А. Д., издаден от ТП на НОИ – Пазарджик, се установява, че злополуката е станала на 20.05.2016 г. в 08.30 ч. в гр. П. при фонтана пред сградата на общинска администрация, докато ищецът е извършвал дезинфекция на фонтана с препарат POOLZONE 60 % GR – бърз хлор. Назначената комисия за разследване на злополуката е отразила в протокола, че злополуката е възникнала в следствие на неправилна манипулация при работа с този препарат, който е силно токсичен и взривоопасен, като опасностите произтичат от неправилното му дозиране, смесване и разреждане, както и при неправилна дозировка на препарата във воден разтвор.  Посочено е полученото увреждане от страна на А.П.Л. – увредено общо състояние, локално-токсичен синдром (конюнктиални и кожни увреждания) и пулмотоксичен синдром (токсичен бронхит), множество наранявания в областта на лицето, персистиращи и периорбитални увреждания – нарушено зрение. На лица допуснали нарушенията, в протокола е посочен работодателят.

От разпореждане № 26 от 23.06.2016 г., издадено от ТП на НОИ – Пазарджик е видно, че декларираната злополука, станала с ищеца Л. на 20.05.2016 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Няма данни по делото издаденото разпореждане да е било обжалвано от заинтересованите лица.

От представената Епикриза № 31178/26.05.2016г., издадена от Клиника по клинична токсикология при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, се установява, че А.П.Л. е получил интоксикация от газообразен хлор, а като диагноза е посочено „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови“. Посочено е, че е постъпил в болницата на 20.05.2016 г. и е изписан на 26.05.2016 г.

В приложената по делото Епикриза № 32135/2016г., издадена от Клиника по очни болести на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, е отбелязано, че ищецът А.Л. е постъпил на 26.05.2016 г. и е изписан на 31.05.2016 г. Посочено е, че е получил химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак, като е постъпил с обгорени клепачи – първа степен, с хиперемирана конюнктива, оточна, с кръвонасядане, без исхемични участъци, с голям епителен дефект на роговицата и непълноценен останал епител, като зеницата е кръгла, центрирана, лещата е прозрачна, а очното дъно се оглежда трудно на тясната му зеница. Посочено е още, че клепачите му са в анатомично положение, обгорени – първа степен.

Установява се от приложените по делото 4 броя болнични листове, че ищецът Л. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност през периода от 26.05.2016 г. до 28.09.2016 г.

Представени и приети по делото са извлечения по сметка, от които е видно, че ищецът е получил обезщетение за временната нетрудоспособност за периода от 23.06.2016 г. до 18.08.2016 г.

От приложените по делото фискални бонове за закупуване на медикаменти и консумативи, се установява, че общият им размер възлиза на 88,61 лв., а от приложените по делото 2 броя фактури, се установява, че за престоя си в болничното заведение през периода от 26.05.2016 г. до 31.05.2016 г., ищецът Л. е заплатил потребителска такса в общ размер на 58,00 лв. По делото са приложени и два броя фискални бонове на обща стойност 102 лв. за извършени медицински изследвания и пълен първичен преглед.

Видно от представените по делото 6 бр. фискални бонове за пътуване с автобус ищецът е извършил разходи на обща стойност 44 лв. По делото са приложени 6 бр. билети за пътуване с влак, на обща стойност 32,40 лв., които разходи са направени от ищеца на дата 30.05.2016г., 23.06.2016г. и 30.06.2016г. за пътувания до гр. Пловдив.

От ответника по делото са ангажирани писмени доказателства - служебна бележка № 7/06.04.2015 г., издадена от ответното дружество, от която се установява, че на 06.04.2015 г. на А.П.Л. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от „Ръководител производствена дейност“ – С.Т.. Представена е и Инструкция № 22 за работа с химични вещества и препарати, като са посочени препаратите „POOLZONE“ 60% - дихлор изоцианурова киселина – бързо разтворим хлор и „POOLZONE“ 90% - трихлор изоцианурова киселина – бавно разтворим хлор, съставена от С.Т. и утвърдена от Директора на ОП „Чистота“. В инструкцията са разписани правила за съхранение и употреба на продукта, за мерките за безопасност при употребата му, като е посочено изрично как следва да се предпазват очите, какво трябва да бъде облеклото при употреба и прилагане на продукта, посочено е, че трябва да се пази от топлина (искри, открит пламък), нагорещени повърхности; тютюнопушенето е забранено; препоръчано е да се държи далеч от горивни материали, да се избягва вдишването на прах, пушек, газ, дим, изпарения; препоръчано е да се измият ръцете с вода, старателно, след употреба на препарата, да се използва само на открито или добре проветрено място и да се избягва изпускане в околната среда. Посочено е, че продуктът трябва да се съхранява на сухо и прохладно място и да не се излага на високи температури, като съгласно инструкцията, експлоатацията трябва да бъде в следния ред: разтваря се необходимата доза в съд с вода добре, след което се разпределя равномерно по повърхността на басейна.

По делото е приложената и Инструкция № 20 за безопасна работа и здравословни условия на труд за длъжността Г., изготвена от С.Т., в която е посочено, че при извършване почистване и дезинфекция на фонтаните в градския парк и пред сградата на Общинска администрация П., следва да се спазват изрично указанията за употреба на препарата, да се ползват предпазни средства – ръкавици и очила, да не се пуши, да не се допуска използването на лесно запалими материали и запалими вещества и след употреба ръцете да се измиват обилно с вода.

Със Заповед № 15/08.01.2016 г, издадена от Директора на ОП „Чистота“, гр. П., е определено на всички работещи в предприятието да бъдат предоставени полагащите им се за съответната длъжност работно облекло и лични предпазни средства, като от  представения по делото списък на длъжностите и работните места в ответното ОП „Чистота“, на които се предоставя работно облекло, се установява, че за длъжността „Г.“ се предоставя работен костюм, ръкавици и сигнална жилетка.

От приложената по делото Заповед № 34/29.03.2016г., издадена във връзка с поддържането на фонтаните в гр. П. е разпоредено Н.Н. Ш. – проверител - контрольор и отговорник метачки, да извършва контрол на дейността по почистването и дезинфекцията на фонтан, разположен на площад „20 април“, като третирането с химични препарати за дезинфекция и препарати за регулиране на нивото на рН, да се извършва от работниците А.Л. и И.Д. - и двамата на длъжност „Г.“, при спазване на Инструкция № 22 за безопасна работа.

Видно от приложената по делото Книга за инструктаж и безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж), ищецът А.Л. е инструктиран на 20.05.2016г. под № 2 в същата книга.

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р М.М. - лекар специалист по Клинична токсикология, се установява, че ищецът А.П.Л. е преживял на 20.05.2016 г. токсо-химична политоксична-газово-инхалаторна-термична травма, която е възникнала в резултат на експонация на високи концентрации на хлор и съединенията му и възникнал взрив с отделяне на взривни газове, пушечни газове, дим и пари. Посочено е, че са настъпили локално-иритативни, деструктивно-некротични промени в засегнатите органи и кислороден дефицит в организма, като е съществувала пряка опасност за живота на ищеца. Установява се от заключението също, че благоприятното протичане като средно тежко отравяне с развитие на токсичен бронхит е резултат на проведеното комплексно лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив. В разпита си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че след проведеното лечение и отминалия период от време не съществува опасност за живота на ищеца, като е възможно да се отключи астматично заболяване. При извършен преглед на ищеца към 25.02.2017 г. не е имало данни за астма.

По делото е приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност лекар – офталмолог, от заключението на която се установява, че ищецът е постъпил в очната клиника с обгорени клепачи 1-ва степен, конюнктива – инекция с оток без исхемични участъци и на двете очи, като вещото лице сочи, че изгарянето на клепачите, роговицата и конюнктивита с описаните промени са предизвикали силна болезненост и дискомфорт. От заключението се установява, че към момента на извършения преглед на 31.07.2018 г. зрението на ищеца е 90% и на двете очи, има сухота на конюнктивата на двете очи, цикатрикс на роговицата на дясното око, лекостепенно помътняване на лещите – двустранно и пигментация на очните дъна. Посочено е, че след преживяното изгаряне, поразените тъкани претърпяват промени в следствие на авто-имунни процеси, за период поне от 1 година, но към момента състоянието на Л. е стабилно и не би следвало да има по-нататъшно съществено влошаване или подобряване на състоянието. Вещото лице сочи, че има причинно-следствена връзка между уврежданията на очите и предходното изгаряне с хлорен разтвор по време на инцидента на 20.05.2016 г. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че към момента на инцидента - 20.05.2016г., ищецът е имал късогледство и е носил очила, като уврежданията му към настоящия момент са леки и се състоят в помътняване на роговицата, сухота на конюнктивита, която ще остане вероятно през целия му живот, като зрението му не е повлияно съществено. Изрично е посочило, че сухотата не се отразява на зрението му.

Съдът намира, че заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи са дадени безпристрастно и компетентно от специалисти в съответната област след запознаване с необходимата медицинска документация и извършени прегледи на ищеца, поради което следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях изградени съответните фактически изводи.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца А.Л. през месец май 2016 г., възлиза на 497,20 лв., като за периода на временната му нетрудоспособност от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г., ищецът би получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1605,44 лв. От заключението се установява, че изплатеното обезщетение за отпуск по болест на А.Л. възлиза на сумата от 1390,16 лв., като разликата между полученото от него обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение, което би получил, ако не е бил в отпуск по болест, е в размер на 215,28 лв. Вещото лице е посочило, че законната лихва, изчислена от 01.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 07.09.2016 г., възлиза на сумата от 3,56 лв. общо.

По делото е назначена и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с поставен въпрос за размера на разликата между нетното трудово възнаграждение, което е следвало да получи ищеца, ако е бил на работа и полученото обезщетението за временна неработоспособност, като от заключението се установява, че полученото обезщетение от Л. от датата на трудовата злополука - 20.05.2016г. до 29.08.2016г. възлиза на 1390,16 лв., а нетното му трудово възнаграждение за същия период възлиза на 1258,51 лв., която сума е по-малка от полученото обезщетение със 131,65 лв. Вещото лице е пояснило, че при заплащане на трудово възнаграждение за същия период на временна неработоспособност се правят удръжки в размер на осигуровки за ДОО, ЗО и ДЗПО, в общо размер на 12,90% и върху осигурителния доход, намален с удръжките за осигуровки се удържат още 10% ДОД, което е причина трудовото възнаграждение да е в по-малък размер от обезщетението за временна нетрудоспособност.

От заключението на вещото лице инж. С.С. по назначената по делото съдебно-пожаро техническа експертиза, се установява, че разтварянето на препарата „POOLZONE“ 60 във вода не е процес, свързан с отделянето на топлина, като завиране може да се получи, ако кофата, в която се е намирал препарата, е съдържала остатъци от други препарати, изградени на база киселини или основи, или такива вещества са добавени в кофата с препарата. Посочено е, че в такъв случай може да се повиши температурата в кофата и последната да се пръсне на парчета, като при наличието на киселини, основи или урея могат да се отделят запалими и такива поддържащи горенето и при наличието на искра в непосредствена близост може да се получи взрив. Вещото лице сочи, че единствената причина за получаване на взрив при работа с препарата „Pool zone 60” е контакт на препарата с недопустими за него вещества, които могат да доведат до отделяне на токсични и запалими газове, както и наличие на искра в много непосредствена близост до кофата. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание същото сочи с категоричност, че веществото не е запалимо и че може да се запали с искра, ако има несъвместими с веществото химикали, като само веществото и водата не могат да се запалят, даже да има искра. Вещото лице е изразило становище, че следва да е имало и друго вещество, за да се стигне до запалване, като сочи, че кофата не е била чиста, за да се запали. Посочило е, че обикновено киселини и основи се разреждат с вода, като няма значение дали към веществото се добавя вода и се отделя топлина, като е конкретизирало е, че в случая става въпрос за натриева сол, при която не се отделя топлина. Вещото лице е изразило предположение, че разбъркването с дървена пръчка, която представлява целулоза може да предизвика отделянето на газове. Вещото лице е представило 2 бр. информационни листи за безопасност, издадени от производителите на препарата, които са приети като доказателства по делото. Процесуалният представител на ищеца е възразил срещу приемането на заключението, поради това, че вещото лице е приело, че няма значение как е извършено смесването на водата с препарата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че вещото лице е отговорило пълно, обосновано и компетентно на поставените задачи и след запознаване с необходимата документация, отнасяща се до свойствата на препарата и начина на боравене с него, поради което го кредитира изцяло.

            За установяване на обстоятелствата, свързани с механизма на трудовата злополука по делото са разпитани свидетелите И.А. Д., Н.Н. Ш. и А. М. Б..

От показанията на свидетеля на ищцовата страна – И.Д., се установява, че същият заедно с ищеца на 20.05.2016 г. в 08.00 часа са отишли в училището, където отговорничката им казала, че трябва да се хлорира. По тази причина двамата свалили от втория етаж бидона с хлор, като Ш. има казала да сложат в кофата 3 килограма  от препарата, след което се качили отново до втория етаж, за да върнат бидона. Като се върнали видели как Ш. сипва вода в хлора, на което свидетелят възразил, че първо следва да се сложи вода и след това хлор. Поседели 3-4 минути в училището, при което ищецът тръгнал към фонтана с колело, а свидетелят взел кофата и се отправил пеша към фонтана, като не можел да върви бързо, тъй като много миришело от хлора. Свидетелят посочва, че разстоянието между училището и фонтана му е отнело около 20-30 минути. Като стигнал до фонтана, ищецът Л. взел кофата и хвърлил това, което се било разтопило, но тъй като капнало от разтвора на плочките, отишъл до кофата за боклук, за да потърси хартия или парцал, с които да забърше. В този момент, докато свид. Д. се намирал до кофата, а ищецът бил на около метър и половина от нея, кофата гръмнала, като свидетелят паднал на земята и очите му се затворили, след което и двамата били откарани първо в Бърза помощ, а после в Пловдив. Преди да гръмне в кофата имало остатък от разтвора на гранули без течност. Свидетелят посочва, че ищецът не пуши, както и че са били предупредени, когато работят с този препарат да не пушат.

Разпитана по делото на страната на ответника свидетелката Н. Ш., работеща като отговорник ръчно метене в ОП „Чистота“ и намираща се в служебна подчиненост с ответното дружество, установява, че на 20.05.2018 г. колежката й Д.Ш., заемаща длъжността ръководител „Зелено строителство“, направила инструктаж на работниците по Инструкции 20 и 22 на ОП „Чистота“. Свид. Ш. участвала при смесването на хлора с водата заедно с ищеца Л. и свид. Д., като посочва, че първо изсипали около 3 кг. хлор в кофата и след това започнали да го разтварят с вода. Ищецът Л. и Д. тръгнали към фонтана, а тя останала в училището, за да почисти. След около половин час разбрала, че се е случил инцидент на фонтана и отишла на място, където видяла, че имало изсипан хлор до фонтана. Посочва в показанията си, че от други хора е разбрала, че И. бил клекнал до фонтана и гребал вода, А. бил встрани, като хора на площада ги били видели да пушат, като свидетелката предполага, че И. е пушил.

По делото в качеството на свидетел е разпитан и А. Б., който работи като инспектор пожарен контрол и се е отзовал на сигнала за взрив пред фонтана. Когато пристигнал на площада, не заварил пострадалите и след извършен оглед на местопроизшествието отишъл на втория етаж в училището, където му казали, че се съхранява препарата. Взел една кофа и сложил част от препарата, като не помни какво пишело на етикета на препарата. Смесил го с вода и поднесъл над разтвора направена от него и запалена факла, при което кофата експлодирала и се счупила.

За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца болки и страдания, по делото е разпитана съпругата на ищеца – С.А. Л.. От показанията на същата се установява, че в деня на инцидента ищецът е откаран в токсикологията в гр. Пловдив, където е поставен на системи, лицето му е било изгоряло и не е могъл да вижда, като е прогледнал след пет дни. По думите на доктора шансовете му били 50 % на 50 %. На 30.05.2016 г. бил изписан от очната клиника в Пловдив, като зрението му било зле, поради което се наложило да посещават доктори в София, за които прегледи се заплащало. Свидетелката сочи, че след изписването му от болницата, на ищеца били изписани капки и мехлеми, като лечението му на очите все още продължавало с капки, направени със серум от кръвта на ищеца. Посочва, че след инцидента ищецът не е могъл да спи нощно време, изпитвал е болки и страх, било го е срам да излезе. В продължение на три месеца е пил антидепресанти, изписани му от личната му лекарка. Сочи, че към момента ищецът е безработен. Показанията на свидетелката съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото същата е съпруга на ищеца, като намира, че същите са обективни и съответстват на събраните по делото доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

По делото са предявени искови претенции по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени вреди в размер на 320,81 лв. от ищеца и законната лихва върху сумите, в резултат на трудова злополука, настъпила на 20.05.2016 г. Предявен е и иск с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ за сумата от 215,28 лв., представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди злополуката и полученото обезщетение за временна неработоспособност и мораторна лихва за забава в размер на 3,56 лв., считано от 01.06.2016 г. до подаване на исковата молба.

За основателността на иска по чл. 200 КТ определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, като отговорността на работодателя следва да се ангажира при установяване наличието на следните общи предпоставки: увреждане на работника, неблагоприятният резултат да е настъпил през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и причинната връзка между увреждането и резултата.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че към 20.05.2016 г. ищецът и ответникът по делото са се намирали в трудови правоотношения по силата на сключен между тях трудов договор № 07/06.04.2015 г. На 20.05.2016 г. около 08.30 часа в гр. П. при фонтана пред сградата на общинска администрация, докато ищецът е извършвал дезинфекция на фонтана с препарат POOLZONE 60 % GR – бърз хлор, кофата, в която се е намирал препаратът е гръмнала, като на ищеца са причинени следните увреждания: токсо-химична политоксична-газово-инхалаторна-термична травма, от която са настъпили локално-иритативни, деструктивно-некротични промени в засегнатите органи и кислороден дефицит в организма, както и сухота на конюнктивата на двете очи, цикатрикс на роговицата на дясното око, лекостепенно помътняване на лещите – двустранно и пигментация на очните дъна. Настъпилата злополука е призната като трудова по предвидения специален административен ред в чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване чрез представеното разпореждане на НОИ, за което разпореждане страните не спорят, че е влязло в законна сила. Установено е, че причинените увреждания на ищеца са в причинно-следствена връзка с настъпилата злополука.

 Съдът намира, че в настоящия случай са установени елементите от фактическия състав на чл.200, ал. 1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по този текст от КТ, която отговорност е безвиновна. Работодателят отговаря за причинени увреждания на работник или служител при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо от обстоятелството дали причиняването на тези увреждания е последица от виновно поведение на длъжностно лице при работодателя. В тази връзка се явява неоснователен въведеният във въззивната жалба довод, че не се е установило противоправно поведение от страна на ответника, тъй като наличието му не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 200, ал. 1 от КТ.

По отношение на размера на неимуществените вреди, съдът намира, че същият следва да бъде определен в съответствие с указанията на ППВС № 4/1961 г и ППВС № 4/1968 г. за приложението на чл. 52 ЗЗД, според които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характера на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, осакатявания, като следва да се съобразят и продължителност на лечението, извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи да полага труд, икономическата конюктура. /Така решение № 38/13.03.2013г на ВКС по гр. д. № 323/2012, III Г. О., ГК, решение № 30/27.04.2010г на ВКС по гр. д. № 3251/2008г, III Г. О., ГК. /

В конкретния случай се установява от представените медицински документи и от приетите по делото и неоспорени съдебно-медицински експертизи, изготвени от лекар специалист по токсикология и лекар - офталмолог, че при възникналото отравяне с хлор ищецът е преживял токсо-химична политоксична газово-инхалаторна-термична травма, като е получил увреждания на бронхо-белодробната система, зрителен анализатор и кожа. Установява се, че Л. е понесъл болестно страдание, отговарящо на отравяне с хлор и съединенията му – средно-тежка степен със съществуваща пряка опасност за живота му. Ищецът е имал болков синдром, свързан с локално иритативно деструктивно-некротичното действие на токсичната газова смес в засегнатите органи, като болестното страдание и болестния синдром са понасяни за периода на пролежаването му в клиниката по Токсикология – от 20.05.2016 г. до 26.05.2016 г., през който престой са му прилагани и обезболяващи. Описаното увреждане по медико-биологичния си признак съответства по характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, като в случая за ищеца съществува възможност впоследствие да отключи астматично заболяване. След дехоспитализирането от клиниката по Токсикология ищецът на 26.05.2016 г. е постъпил в очна клиника с диагноза химично изгаряне на клепачите 1-ва степен, на корнеята и конюнктивалния сак – 2-ра степен, където е престоял до 31.05.2016 г. За определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид, че след преживяното изгаряне поразените тъкани се претърпели промени вследствие на автоимунни процеси за период от поне 1 година, както и че получените леки увреждания, изразяващи се в помътнявания на роговицата и сухота на конюнгтивита вероятно ще му останат за цял живот, като не следва да се подминава и обстоятелството че получените увреждания не влияят съществено върху зрението. Доколкото се установи, че ищецът е имал късогледство и е носил очила и преди инцидента не може да се приеме, че зрението му, което се равнява на 90 % на двете очи към настоящия момент е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука. Гореописаните увреждания безспорно са причинили болки и страдания на ищеца, които към момента на инцидента и престоя му в болничните заведения са били с по-интензивен характер, но с течение на времето са отшумели. Проведено е продължително медикаментозно лечение, като и към момента ищецът продължава с лечението на очите чрез поставянето на специални капки, съдържащи серум от кръвта му. Същият е пиел антидепресенти за срок от 3 месеца непосредствено след изписването му от болницата, поради изпитван страх и безсъние в резултат на преживяната травма от злополуката. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение, освен леките увреждания на очите, които ще останат вероятно за цял живот, ищецът няма други остатъчни увреждания, нито данни за развитие на астматично заболяване.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че видно от представените по делото болнични листове, ищецът е бил временно нетрудоспособен след претърпяната злополука за период от около 4 месеца.

Съдът отчете също, че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в една трудоспособна възраст /на 46 г./, че е бил принуден да търпи болки и страдания в един некратък период от време, както и че всичко преживяно несъмнено му е причинило значителен физически и душевен дискомфорт. При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката - 20.05.2016 г., съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 10 000 лв., какъвто размер е приет за основателен и доказан и от страна на районния съд. Определянето на по-малък размер от посочения или на по-голям и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.

Основните възражения, които ответникът е направил с отговора срещу исковата молба, са за умишлено причиняване на увреждането от страна на ищеца и евентуално за съпричиняване на вредите при условията на груба небрежност.

Според чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят не носи отговорност за вредите от злополуката, ако работникът е причинил умишлено увреждането. Следва да се има предвид, че субективното отношение на работника в тази хипотеза следва да се изразява в представа относно противоправния характер на предприетите действия и искане или допускане на настъпване на съответното увреждане, като умисълът следва да е насочен към самото увреждане, а не към нарушението на установените правила за извършване на трудовата дейност.  В случая от доказателствата по делото не може да се направи релевантен извод, че ищецът е причинил умишлено увреждането, нито пък от страна на ответника са изложени доводи в тази насока, доколкото същият излага съображения, свързани основно с умишленото нарушаване на инструкцията и правилата за безопасност  при работа с препарата, но не и такива свързани с наличието на умисъл за причиняване на увреждането от страна на работника.

По евентуалното възражение за чл. 201, ал. 2 КТ за допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, работодателят е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, като следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Следва да се разгледа дали е налице "груба небрежност", която съгласно трайно установената практика на ВКС представлява неполагане на тази дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, като при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на основни технологичните правила и правилата за безопасност на труда /в този смисъл са: решение № 135/8.05.2014 г на ВКС по гр. д. № 4075/2013г, IV Г. О., ГК, решение № 38/11.10.2011г на ВКС по гр. д. № 387/2010, IV Г. О., решение № 18/ 8.02.2012г на ВКС по гр. д. № 434/2011г, III Г. О., решение № 291 /11.07.2012г на ВКС по гр. д. № 951/2011г, IV Г. О., решение № 510/ 30.11.2010 на ВКС по гр. д. № 1923/2009г, IV Г. О. / При приемане наличието на хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността може да се намали, но не и да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата.

В случая от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 06.04.2015 г. на А.Л. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа при ОП „Чистота“ П. от С.Т., заемащ длъжност „Ръководител производствена дейност“. На 20.05.2016 г. – в деня на злополуката, видно от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж), ищецът е инструктиран за Инструкции №№№ 3, 22 и 13 под № 2 в същата книга. В Инструкция № 22, съставена от С.Т. и утвърдена от Директора на ОП „Чистота“ и съдържаща правила за работа с процесния препарат „POOLZONE“, използван от ищеца в деня на злополуката, е посочено, че за предпазване на очите следва да се носят предпазни очила. Също така в Инструкция № 20 за безопасна работа и здравословни условия на труд за длъжността Г., отново изготвена от С.Т. и утвърдена от Директора на ОП „Чистота“, е изрично предписано, че при извършване почистване и дезинфекция на фонтаните в градския парк и пред сградата на общинска администрация П. следва да се използват предпазни средства ръкавици и очила. От приложената длъжностна характеристика се установява, че почистването и дезинфекцията на водните басейни на територията на община П. е отговорност на лицата, заемащи длъжността „Г.“. В тази насока прави впечатление, че въпреки двете инструкции за безопасно боравене с препарата, които предвиждат използването на предпазни очила от страна на Г.ите, ангажирани с тази дейност, в представения по делото списък на длъжностите и работните места в ответното ОП „Чистота“, на които се предоставя работно облекло, се установява, че за длъжността „Г.“ работодателят предоставя работен костюм, ръкавици и сигнална жилетка, но не се предоставят предпазни очила. В тази насока може да се разсъждава дали изобщо ищецът щеше да получи констатираните увреждания на очите, ако му бяха осигурени предпазни очила, които да носи при работата си с препарата.

При заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.

По отношение на механизма на настъпилата злополука съдът дава вяра на показанията на свид. И.Д., който заедно с ищеца, също е пострадал от инцидента и чиито показания, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, в голяма степен допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. От показанията му съдът приема за установено, че на 20.05.2016 г. в 08.00 часа Д. и ищецът Л. отишли в училището, където отговорничката - Ш. им казала, че трябва да се хлорира. Двамата свалили от втория етаж бидона с хлор, като Ш. има казала да сложат в кофата 3 килограма  от препарата, след което се качили отново до втория етаж и върнали бидона. Като се върнали видели как Ш. сипвала вода в хлора, на което Д. възразил, че първо следва да се сложи вода и след това хлор. След като постояли 3-4 минути в училището, като ищецът тръгнал към фонтана с колело, а Д. взел кофата и се отправил пеша към фонтана, като не можел да върви бързо поради силната миризма на хлор. Д. стигнал до фонтана за около 20-30 минути, след което ищецът Л. взел кофата и хвърлил това, което се било разтопило, но тъй като капнало от разтвора на плочките, отишъл до кофата за боклук, за да потърси хартия или парцал, с които да забърше. В този момент, докато свид. Д. се намирал до кофата, а ищецът бил на около метър и половина от нея, кофата гръмнала.

Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. Ш. по отношение на твърденията, че свид. Д. е пушил, докато е бил наведен над кофата с препарата, доколкото свидетелката не възпроизвежда конкретни нейни лични възприятия, а пресъздава казаното й от други лица и които твърдения не са установени по безспорен начин от страна на ответника. По отношение на депозираните от свид. Б. показания, касаещи проведения от него своеобразен следствен експеримент, съдът счита, че няма как да изгради фактически изводи относно причината за взривяване на кофата въз основа на тях. От една страна свидетелят дори не си спомня какво е било наименованието на препарата, който е поставил в кофата при експеримента, което обстоятелство само по себе си разколебава извода дали изобщо е използван същия препарат или друг. От друга страна в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице категорично е посочило, че само сместа от веществото и водата не може да се запали, даже и да има искра, като за да се стигне до запалване на кофата следва да е имало и друго вещество, като вещото лице предполага, че кофата не е била чиста. По отношение на механизма на злополуката съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението по изготвената експертиза, в което вещото лице е посочило, че разтварянето на препарата във вода не е процес с отделяне на топлина, за да заври разтвора, като завиране може да се получи, ако кофата е съдържала остатъци от други препарати на база киселини или основи или са добавени такива в кофата с препарата или при реакция с пръчката, с която е разбъркван. Освен това, от отразените като причини за възникване на злополуката в Протокол № 10 от 21.06.2016 г. се установява, че не е организирано предварително приготвяне на дезинфекционния разтвор, така че да се отстранят или намалят опасностите за живота и здравето на работниците, извършващи дезинфекция на водни басейни при използването на POOLZONE 60% GR. Доколкото не се доказа от страна на ответника, че ищецът е пушил в близост до кофата, а точно обратното – в показанията си свид. Д. посочи, че ищецът Л. не пуши, а и се установи от експертизата, че дори и при наличието на искра в близост до сместа няма да се стигне до взрив, то съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ. С оглед тежестта на доказване работодателят в настоящия процес не установи ищецът да е проявил липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност при боравене с процесния препарат, нито се установи при условията на пълно и главно доказване ищецът да е допуснал каквито и да е нарушения при работа с препарата.

От анализа на обсъдените доказателства по делото не се установиха факти, от които да се изведе извода, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът намира, че не е налице проявена груба небрежност от негова страна и няма основания за намаляване на отговорността на работодателя. Обезщетението следва да се присъди в пълния му размер от 10 000 лв.

Трябва да бъде уважен и искането за заплащане на законната лихва върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от датата на настъпване на трудовата злополука – 20.05.2016 г., до окончателното й заплащане.

Предвид изложеното формираните от първата инстанция правни изводи за наличието на предвидените в чл. 200 КТ предпоставки за възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя и за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на трудовата злополука в размер на 10 000 лв., се явяват законосъобразни, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно.

По въззивната жалба на ищеца срещу решението в частта, в която са отхвърлени претенциите за заплащане на сумата от 215,28 лв., представляваща разликата между полученото от ищеца Л. обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение и за сумата от 3,56 лв., представляваща мораторната лихва върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца и обезщетението за временна неработоспособност, получено от него през периода 01.06.2016 г. до 07.09.2016 г., настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Жалбата е допустима, подадена в срок и от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт, разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

С атауваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца, като се е аргументирал, че искът е неоснователен, тъй като полученото от ищеца обезщетение поради временна неработоспособност е със 131,65 лв. повече от нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получил за същия период. Отхвърлена е и акцесорната претенция за запалащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 3,56 лв.

Според чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно според тази правна норма от общия обем на вредата се приспада само обезщетението и/или пенсията, получени по силата на осигурителното правоотношение. Вредата по смисъла на посочената разпоредба трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителя би получил, ако беше здрав и работеше, и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка. Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение, като по силата на чл. 245 КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед на това определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ за пропусната полза се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване – в този смисъл е и решение № 335/10. 01. 2012 г. по гр. д. № 1230/2010 г., ВКС, ГК, ІV ГО, на което се е позовал и ищецът в жалбата.

Ищецът в исковата молба изрично не е посочил, че спорната сума е брутно трудово възнаграждение, но доколкото в поставените въпроси към поисканата от него съдебно-счетоводна експертиза е формулирано искане вещото лице да изчисли размера на брутното трудово възнаграждение преди злополуката и размера на брутното трудово възнаграждение, което ищецът е трябвало да получи за процесния период, то с оглед и констатациите на вещото лице следва да се присъди именно поисканата сума като брутен размер, а не като нетен такъв, тъй като такова искане не е направено, а с оглед поддържания размер и с молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че претенцията на ищеца касае присъждане на брутния размер.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая релевантна за обезвредата по чл. 200, ал. 3 КТ е разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението, получавано от общественото осигуряване, през периода на временната неработоспособност, тъй като съгласно чл. 3 НСОРЗ основното и допълнителното трудово възнаграждение образуват брутното трудово възнаграждение. Наистина, работодателят е длъжен да внесе съответния данък върху общия доход на работника, респ. осигурителните вноски във фондовете на НОИ и НЗОК, като между него и съответния административен орган възникват публичноправни отношения, които обаче са извън предмета на доказване в настоящото съдебно производство. Работникът е носител на тези публичноправни задължения, като изпълнение им е възложено в тежест на работодателя. Предметът на правното задължение на работодателя да заплати обезщетение за причинените на работника имуществени вреди под формата на пропуснати ползи по чл. 200, ал. 3 КТ представлява уговореното брутно трудово възнаграждение, като заплащането на дължимия данък или осигурителните вноски към държавното обществено осигуряване, както и дължимите здравноосигурителни вноски са в изпълнение на задължения, които стоят вън от трудовото правоотношение, поради което законно дължимите данъци и осигурителни вноски се удържат от обезщетението при изплащането на сумата, а не при присъждането й от съда.

И при двете разрешения работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания /чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 от ГПК, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.

 От неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата между брутното трудово възнаграждение и заплатеното обезщетение от държавното обществено осигуряване при временна неработоспособност – при настъпил осигурен социален риск (трудова злополука) за периода от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г., възлиза на сумата от 215,28 лв. Вещото лице е изчислило също, че лихвата за забава върху посочената главница до датата на завеждане на исковата молба е в общ размер на 3,56 лв.

По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил претенцията на ищеца, като е приел, че обезвредата по чл. 200, ал. 3 КТ е разликата между нетното трудово възнаграждение и обезщетението, получавано от общественото осигуряване, поради което решението в тази му част следва да бъде отменено, а претенциите на ищеца по чл. 200, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата от 215,28 лв., представляваща разликата между полученото от Л. обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 07.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3,56 лв., представляваща мораторната лихва върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца и обезщетението за временна неработоспособност, получено от него през периода 01.06.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба 07.09.2016 г., следва да бъдат уважени.

По отношение на въззивната жалба срещу допълването на решението в частта, с която е осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медицинско обслужване и транспорт, съдът намира, че същата е допустима, подадена в срок и от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата е бланкетна, доколкото в нея не са изложени никакви конкретни доводи, обуславящи неправилност на атакувания акт, от страна на жалбоподателя.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

В обжалваната част решението е валидно и допустимо, разгледано по същество е правилно.

            От представените по делото писмени доказателства за заплатени лекарства, медицински прегледи и транспортни такси, се установява, че същите са направени в период на около един месец след злополуката. От това обстоятелство, в подкрепа на което са и показанията на свид. Л. досежно необходимостта от закупуването на лекарства и предприетото пътуване на ищеца до София за преглед при очен специалист, може да се направи извод, че става въпрос за изразходване на средства, които са във връзка с лечението на ищеца.

Доколкото тези разходи са били необходими за възстановяване и за подобряване на здравословното състояние на Л., възникнало в резултат на трудовата злополука, то съдът приема, че те са в пряка причинна връзка с нея, поради което подлежат на репариране от ответника.

            Предвид изложеното решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба на ОП „Чистота“ против решението в частта,  с която е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК, съдът намира, че същата е допустима, подадена в срок и от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242 ал.1 от ГПК, без да е изложил  каквито и да е обстоятелства в тази връзка.

Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, като също не е изложил мотиви по това искане.

Следва да се отбележи, че по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, като не всяко от обезщетенията, предвидени в глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение, представлява обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. В практиката на ВКС е прието, че вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /в този смисъл Определение № 485/30.07.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 351/2010 г./. Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК е императивна, като законът не допуска съдът да преценява дали да допусне предварително изпълнение, като той е длъжен да стори това при наличие на изрично посочените в закона хипотези.

В случая се касае за вземане по иск с правно основание чл. 200 от КТ за обезщетение, дължимо от работодателя за неимуществени вреди от трудова злополука, което по своя характер и насоченост излиза извън обхвата на предвидените в разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от КТ, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение. По същото би могло да бъде допуснато предварително изпълнение в хипотезата на чл. 242, ал. 2 от ГПК, каквото обаче искане не е направено от ищеца с исковата молба, нито са изложени твърдения, обосноваващи наличието на предпоставките по втората алинея на посочената разпоредба. Искане в тази насока е формулирано от ищеца за първи път с отговора на частната жалба, като е изложил съображения, за подкрепа на които обаче не са ангажирани доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че частната жалба следва да бъде уважена, а решението в частта, в която е постановено предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, отменено.

По въззивната жалба на Община П. против допълнителното решение в частта, с която съдът е отказал да присъди разноски в полза на общината, съдът намира, че същата е допустима, подадена в срок и от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Исковите претенции първоначално са били предявени срещу община П., независимо от изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е работил в общинско предприятие „Чистота“ гр. П., което по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ се явява негов работодател, като производството от самото начало е тръгнало срещу страна, която не е била пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. В съдебно заседание от 06.07.2017 г. съдът констатира тази нередовност, като оставя исковата молба без движение и насочва ищецът да предяви иска си срещу ОП „Чистота“. В изпълнение на указанията на съда и след отстраняване на нередовността производството е проведено с надлежния ответник. При тази хипотеза съдът намира, че не са налице основанията за прилагане на чл. 78 от ГПК по отношение на общината. Същата никога не е била легитимен ответник в развилото се производство, поради което по отношение на нея производството по делото не е било прекратявано, за да може да бъде приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а пъроинстанционното решение – потвърдено в тази му част.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски и от двете страни първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта за разноските в следния смисъл:

Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 2028,00 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно по следните съображения: минимално дължимото възнаграждение за предявените искове, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1580,00 лв., като към този размер следва да се добавят още 300 лв. съобразно чл. 7, ал. 8 от Наредбата, доколкото пред първата инстанция са проведени общо 5 съдебни заседания, като така определен минималният размер става 1880 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, обстоятелството, че са проведени пет съдебни заседания и са събирани множество доказателства, съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 2028 лв. с ДДС не е нито прекомерно, нито завишено, поради което възраженито за прекомерност следва да бъде оставено без уважение. Не следва да бъде уважавано възражението за прекомерност и по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната иснтанция в размер от 1195,44 лв., доколкото същите са определени под минималния размер. Предвид това, че исковите претенции не са уважени изцяло, съдът намира, че за сторените от ищеца разноски за процесуално представителство пред първата инстанция съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 1376 лв. с ДДС, а пред въззивната инстанция в размер на 811 лв. с ДДС, които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Доколкото решението е постановено в полза на лице, освободено от заплащане на държавна такса, ищецът не дължи разноски, направени от бюджета на съда, като в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд - Пазарджик сумата от 100 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, определена съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – П. сумата от 398 лв. сторени от бюджета разноски по изготвените експертизи съобразно изхода от спора.

На ответника също следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция съобразно отхвърлената част от иска по чл. 200, ал. 1 от КТ, които са в размер на 161 лв. и които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му.

            Мотивиран от горното, Окръжен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 149 от 26.11.2018 г. на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 556 по описа за 2016 година, в частта с която са отхвърлени иска на А.П.Л., ЕГН: **********,***, против Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК: 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., за заплащане на сумата от 215,28 лв, представляваща разликата между полученото от ищеца Л. обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение и иска за заплащане на сумата от 3,56 лв., представляваща мораторната лихва върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца А.Л. и обезщетението за временна нетрудоспособност, получена от него през периода 01.06.2016г. до 07.09.2016г., както и решението в частта за разноските, с която: Общинско предприятие „Чистота“ е осъдено да заплати на А.П.Л. сторените съдебно-деловодни разноски съобразно с уважената част от иска, в размер на 1332,56 лв.; Общинско предприятие „Чистота“ е осъдено да заплати по сметка на Районен съд П. сумата от 239,07 лв., представляваща възнаграждения на вещите лица по приетите по делото експертизи; А.П.Л. е осъден да заплати на Общинско предприятие „Чистота“, сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от 340,00 лв.; А.П.Л. е осъден да заплати по сметка на Районен съд П. за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 119,53 лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК: 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати на А.П.Л., ЕГН: **********,***, сумата 215,28 лв., която сума представлява обезщетение по смисъла на чл. 200, ал.3 от КТ и представлява разликата между полученото от А.П.Л. обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 07.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 3,56 лв., представляваща лихва за забава върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца и обезщетението за временна неработоспособност, получено от него през периода 01.06.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба - 07.09.2016 г.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК: 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати на А.П.Л., ЕГН: **********,***, сумата от 2187 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред двете инстанции.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК: 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н. да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пазарджик сумата от 100 лв., представляваща държавна такса съобразно уважените претенции по чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК: 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата от 398 лв., сторени от бюджета разноски.

ОСЪЖДА А.П.Л., ЕГН: **********,***, да заплати на Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК: 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., сумата 161 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция.

ОТМЕНЯ решение № 149 от 26.11.2018 г. на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 556 по описа за 2016 г. в частта, с която  е допуснато предварително изпълнение на решението и оставя без уважение направеното искане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 149 от 26.11.2018 г. и решение № 132 от 14.08.2019 г., постановени по гр.д.№ 556 по описа за 2016 г. на Районен съд - П. в останалите обжалвани части.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                             

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                 

 

 

 2.