№ 206
гр. Шумен, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630200703 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 62750З-F641653/ 10.03.2022г. на Директора на офис гр.
Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на “Т. ЕООД, ЕИК***********
представлявано от Т.Р.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по
чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят иска отмяна на наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че фирмата му
не функционира, твърди, че е дерегистрирана и не е подал в срок декларацията си, поради затруднения с
пътуванията поради ковид епидемията. Същият не се явява лично в съдебно заседание.
Процесуалният представител на ТД на НАП гр.Варна – административно - наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явявя в
съдебно заседание.Депозира молба с която моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84
от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
При извършена проверка на 15.12.2021г. в ТД на НАП –Варна, офис Шумен, било констатирано, че
„Т.ЕООД, ЕИК*********** не е изпълнило задължението си да подаде в законовия срок справка –декларация
по ЗДДС, заедно с Дневник за покупките и Дневник за продажбите, за данъчен период от 01.11.2021г. до
30.11.2021г. Справката е следвало да бъде подадена не по-късно от 14.12.2021г.
Съгласно чл. 125, ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100,
ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124като съгл. ал. 5
на нормата от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Справката - декларация за данъчен период от 01.11.2021г. до 30.11.2021г. не е била подадена и към
датата на съставяне на АУАН.
Била изпратена покана изх. №2909#5/16.12.2021г., за съставяне и връчване на АУАН до „Т. ЕООД, като
е получена обратната разписка с отразена дата на получаване на поканата 03.01.2022г.от представляващия
„Т.ЕООД. В посочения в поканата срок представител на ЕООД не се явил за съставяне на акт .
На 31.01.2022г. в отсъствие на представител бил съставен акт за установяване на административно
нарушение в отсъствие, № F641653 от 31.01.2022г., в който е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.125,
ал.1 ЗДДС, чл. 125, ал.5 от ЗДДС, а именно, че данъчно задълженото лице не е подало в законоустановения срок
справка – декларация по ЗДДС, за данъчен период 01.11.2021г. до 30.11.2021г. Посочена е дата на нарушението
15.12.2021г.Съставения АУАН в отсъствие на представляващия, бил връчен на 24.02.2022г., без отразени
възражения.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни
възражения в законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, 3-дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, е издадено Наказателно постановление № 62750З-F641653/ 10.03.2022г. на Директора на офис гр.
1
Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на “Т.ЕООД, ЕИК***********
представлявано от Т.Р.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по
чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Констатирано е, че нарушението е осъществено за първи път.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени
доказателства, така и от събраните гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел, извършил проверката и актосъставител.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в наказателното
постановление, съдът приема от правна страна следното:
„Т. ЕООД, ЕИК201701216 е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, във вр. с чл.5 от ЗДДС и е било
задължено, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, да подаде справка- декларация в законоустановения в
чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност,
декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите
лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е
изпълнило задължението си да подаде справка -декларация за данъчен период 01.11.2021г. до 30.11.2021г. лично
или чрез упълномощено лице, в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се
явява ТД на НАП гр. Шумен. Такава е била подадена по – късно, след законовия срок.
При така установеното, съдът намира, че данъчно задълженото лице, като не е подало изискуемата по
ЗДДС справка- декларация в срок, на 15.12.2021 год., е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и
ал.5 от ЗДДС.
За нарушение на данъчното законодателство по чл. 179, ал.1 от ЗДДС, се налагат следните видове
административни наказания - „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци и „имуществена санкция“ - за
юридическите лица и еднолични търговци. В конкретния казус е безспорно, че „Т. ЕООД се явява годен субект на
административно - наказателна отговорност за нарушения на данъчното законодателство, като подлежи за
санкциониране с „имуществена санкция“,като съдът приема, че в случая правилно е преценен видът на санкцията
за конкретното нарушение .
Въпреки горното, при преценка на нарушението, съдът, приема, че по същество деянието представлява
“маловажен случай”. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да
бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали
случаят е маловажен или не, значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Безспорно е, че обществените
отношения, които регулира ЗДДС, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на
преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.
Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчните и осигурителни
норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, не
представлява абсолютен императив и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на
всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.
Съдът намира, че независимо от наличието на осъществена противоправна деятелност са налице
предпоставки за квалифицирането на деянието като "маловажен случай" на административно нарушение,
доколкото от наличните писмени доказателства се установява, че това е първото нарушение на ЗДДС от страна на
данъчния субект. Допълнителен аргумент при обосноваване на "маловажността" на конкретната деятелност е и
факта, че от процесното неизпълнение не са настъпили неблагоприятни вредни последици, които да бъдат ценени
като отегчаващо обстоятелство. Забавеното депозиране на справката-декларация не е довело до ощетяване на
фиска, тъй като през процесния период фирмата не е осъществявала дейност и неподадената декларация е била
нулева, няма данни за други нарушения и наложени наказания по ЗДДС, нарушението е извършено за първи път,
което показва, че случаят е инцидентна проява в дейността на санкционираното ЕООД. Тези обстоятелства сочат
с категоричност, че конкретното нарушение и неговият извършител се отличават с по-ниска обществена
опасност, при което извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН е напълно оправдан и съответства на духа на
закона. С приложението на този институт биха били постигнати и целите на генералната и индивидуалната
превенция, без за целта да е необходимо да се ангажира отговорността на субекта. Още повече, че преценявайки
наложеното за това нарушение наказание, съдът счита, че същото се явява прекалено тежко, съобразявайки
тежестта на извършеното, неговата обществена опасност и най-вече обстоятелството, че ЕООД не развива
търговска дейност.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно -наказващия орган по отношение приложението на
чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.С
действащата правна норма на чл.28 от ЗАНН се предвижда, че за "За маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.“Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
2
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 62750З-F641653/ 10.03.2022г. на Директора на офис гр.
Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, на “Т.ЕООД, ЕИК***********
представлявано от Т.Р.А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по
чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3