РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Русе, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500803 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Р. М. Г. обжалва Решение № 148 от 12.10.2021г, постановено по гр.д.№
66/21 по описа на Районен съд-гр.Бяла, с което е признато за установено по
отношение на него, че дължи на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“
сумата от 4 389.50лв, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на Агенция „Пътна инфраструктура“ по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил с марка
„Фолксваген“ с рег № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и до нейното окончателно
плащане,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 882/20 по описа на РС-Бяла. Излагат се доводи за
неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск се отхвърли. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият „ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД със
седалище и адрес на управление-гр.София в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното от
първоинстанционния съд съдебно решение. Претендира разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се
претендира от въззивника.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
По делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи
виновността на ответника по делото Р.М. Г. за осъщественото на 05.06.2020г
в гр.Бяла пътно-транспортно произшествие. Същият е управлявал лекият си
автомобил „Фолкваген венто“ с рег № ****** с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.2 на хиляда, за което деяние е налице влязло в сила
споразумение по НОХД № 150/2020 по описа на Районен съд-гр.Бяла. Това
споразумение има последиците на влязла в сила присъда. От друга страна е
налице и влязло в сила НП № 20-0247-000308 от 16.07.2020г, с което на Р. М.
Г. е наложено наказание глоба в размер на 200лв за това, че виновно е
нарушил чл.37,ал.1 ЗДвП-не пропуска насрещно движещо се ППС- товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег № *******, в резултат на което товарният
автомобил „Мерцедес“ го блъска в задната дясна част и допуска ПТП с
материални щети и леко ранен, при завиване на ляво за навлизане в друг път.
В този смисъл възражението му в отговора, че не е виновен за пътното
транспортно произшествие, а виновен за същото е водача на товарния
автомобил „Мерцедес“ е неоснователно. Първоинстанционният съд подробно
и правилно е анализирал събраните по делото доказателства относно
причината, респективно вината за настъпване на ПТП.
Въззивният съд обаче намира изводите на първоинстанционния съд
относно момента, в който ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил „Мерцедес“ за
неправилни. В направеното в отговора възражение, че виновен за ПТП-то е
единствено водача на товарния автомобил „Мерцедес“ се съдържа на
практика и възражение за съпричиняване от негова страна, макар че същото
не е прецизно формулирано. Това възражение обаче е неоснователно и
недоказано в процеса. Събраните по делото писмени, гласни доказателства,
както и приетата съдебна автотехническа експертиза, не водят до по-различен
извод от посоченото по горе, че Р.Г. с извършване на горните нарушение на
Закона за движение по пътищата е причинил пътното-транспортно
произшествие, както и че вследствие на удара двете превозни средства са
продължили движението си и товарния автомобил „Мерцедес“ се отклонил
наляво за посоката си за движение и се ударил в пътен знак и в предпазна
еластична ограда в разделителната ивица на бул.“К.Фичето“, в резултат на
което освен материалните щети по двата автомобила са нанесено щети и по
пътния знак и по предпазната еластична ограда. В този смисъл възраженията
във въззивната жалба за неправилна преценка на събраните доказателства,
както и неправилна преценка на събраните гласни доказателства, са
неоснователни.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че виновността на Р.Г. като
водач на автомобил „Фолкваген венто“ с рег № ****** за настъпилото ПТП,
вследствие на което са увредени пътен знак и предпазна еластична ограда,
собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ за установена по
2
категоричен начин. Не е спорно, че управляваният от него автомобил към
момента на ПТП-то е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „Булстрад виена иншурънс груп“, поради което за
застрахователя е възникнала отговорността по КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице. От представените по
делото писмени доказателства е видно, че по искане на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е образувана щета, по която за увреденото имущество,
собственост на агенцията, е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 4389.50лв на 06.07.2020, видно от представеното по делото платежно
нареждане.
По силата на чл.500,ал.1,т.1 КЗ, тъй като Р.Г. е управлявал лекият си
автомобил към момента на осъществяване на пътното-транспорто
произшествие с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата,
застрахователят може да предяви регрес срещу виновния водач за връщане на
сумата, която е изплатил на увреденото лице. Именно за тази сума е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е издадена
Заповед № 260113 от 08.12.2020г по ч.гр.д.№ 882/20 по описа на РС-Бяла.
Искът за установяване на вземането на застрахователя по тази заповед за
изпълнение е основателен и доказан както по основание, така и по размер,
поради което правилно е уважен от първоинстанционния съд. Решение № 148
от 12.10.2021г по гр.д.№ 66/21 по описа на РС-Бяла е правилно и следва да се
потвърди.
В тежест на въззиваемия са направените от жалбоподателя разноски в
настоящото производство в размер на 537.27лв адвокатско възнаграждение,
според представеният списък за разноски и писмените доказателства,
установяващи извършването на тези разноски.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 148 от 12.10.2021г по гр.д.№ 66/21
по описа на РС-Бяла.
ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес-
гр.Бяла,общ.Бяла, обл.Русе, ул.“Г.С.“ № **** да плати на „ЗЕАД Булстрад
Виена иншурънс груп“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление-гр.София сумата от 537.27лв разноски за адвокат, направени във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3