Р Е
Ш Е Н
И Е №140
гр. Пловдив, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Стефани Калоферова и прокурор Галина Андреева-Минчева, след
като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВАНД № 382/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е
по въззивна жалба на обвиняемия К.Т., подадена чрез защитника му адв. С.К., против
Решение №104 от 21.01.2020г. по АНД №
7592/2018г. по описа на Районен съд –
гр. Пловдив. С Решението обвиняемия К.Т. е бил признат за виновен в това, че на
12.10.2017 г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал пред Районен съд гр.
Пловдив от неистински частен документ - ценна книга - Запис на заповед от
20.01.2015 г. с посочен издател С.И.Д.в полза на К.И.Т. за сумата от 940 000
евро и авалист С.И.Д., когато от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На основание чл.78А, ал.1 НК обв. К.Т. е бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „ГЛОБА" в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
В жалбата
се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се
отмяната му и постановяване на ново, с което обв.Т. да бъде признат за невинен
и оправдан. Правят се доказателствени искания да бъдат разпитани от въззивния
съд свидетелите по делото И.Д. и С.Д. по въпроса дали са посещавали в определен
период НИК- МВР и имали ли са контакт
там с трите назначени вещи лица по делото. Иска се в тази връзка да бъде
приложена по делото справка от дневника за посещения на НИК МВР. Отправя се и
искане за назначаване на повторна графологична експертиза.
В съдебно заседание въззивният съдебен състав е отхвърлил направените
доказателствени искания. В хода на съдебните прения защитникът излага
съображения, че няма доказателства обвиняемия да е действал с пряк умисъл.
Възразява се срещу достоверността на показанията на свид.А., както и срещу
извод по същество, направен въз основа само на косвени доказателства. Твърди
се, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Прокурорът твърди, че районният съд е
извършил правилна оценка на доказателствата, които са и достатъчни, поради
което се иска обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на
присъдата, съгласно чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установената фактическа обстановка по делото е следната:
Търговско
дружество „***" ООД гр. Пловдив било учредено през 2008 г. По късно същото
дружество било преименувано на **** ООД, ЕИК ************. Основната дейност на
дружеството било строителство, като същото било собственик на
Обществено-обслужваща сграда „***", находящ се на бул. „***в гр. Пловдив.
Първоначално в това дружество съдружници и управители били свид. М. Н., обв. К.Т.
и С. Д. На 29.05.2009 г. с договор за продажба на дружествени дялове обв. К.Т.
в качеството си на съдружник в „***" ООД като продавач, продал на С. Д.
като купувач, своите 17 дяла от капитала на „***" ООД, всеки от които с
номинална стойност от 100 лв. за сумата общо от 1 700 лв. Промяната била
отразена в Търговския регистър на 04.06.2009 г.
На 27.05.2017
г. С.И.Д. починал. Наследници по закон на С.Д.били свидетелката С.С.Д.и
свидетелката И.С.Д.. През юни 2017 г. С.Д.била вписана като управител на
дружество „***" ООД.
На 12.10.2017
г. обв. К.Т. *** заявление с вх. № 57254 за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК. Като заявител/кредитор същият посочил себе си, а като
длъжник „***" ООД - гр. Пловдив с управител С.С.Д.и като длъжник 5а С.Д.С.
от гр. Пловдив. Претендираното парично вземане било в размер на 100 000 евро,
частично от общата сума в размер на 940 000 евро. В графа ,,в‘‘ , в която се
отразяла за какво е паричното вземане е било посочено, че дължимата сума е по
издаден от ,***" ООД, ЕИК ***, чрез неговия управител С.И.Д., Запис на
заповед от 20.01.2015 г., по силата на който С.И.Д., ЕГН ********** в
качеството си на управител на „***" ООД, ЕЖ *** (Издател) от името и за
сметка на това дружество безусловно се задължава да плати на К.И.Т., ЕГН **********,
сумата от 940 000 евро. Също така било посочено, че записът на заповед е
авалиран от Поръчителя С.И.Д.. Записът на заповед бил платим на падеж. Падежът
на задължението бил определен в Записа на заповед, а именно 20.01.2016 г. В
заявлението като трети длъжник било посочено лицето И.С.Д. от гр. Пловдив. Като
приложение под номер 1, обв. Т. посочил „Оригинал и заверено копие от Запис на
заповед от 20.01.2015 г. Заявлението депозирано в Районен съд Пловдив било
подписано от обвиняемият К.Т..
Със Заповед №
9777 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 13.10.2017 г. на Районен съд гр.
Пловдив по ч. гр. д. № 16214/2017 г. било разпоредено длъжникът „***" ООД
да заплати на обв. К.Т. 100 000 евро, частично от обща сума 940 000 евро по
запис на заповед, издаден на 20.01.2015 г. с падеж 20.01.2016 г., ведно със законната
лихва и разноските по делото. С разпореждане № 93633/13.10.2017 г. по ч. гр. д.
№ 16214/2017 г. на Пловдивски районен съд било отхвърлено подаденото от обв. К.Т.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците
- свидетелите С.Д.и И. Д. Същото било обжалвано в тази му част пред Окръжен съд
Пловдив, който с Определение № 2646/09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 2685/2017 г.
отменил разпореждането на Пловдивски районен съд и върнал делото на същия съд и
състав за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по заявлението на обвиняемият К.Т. и срещу длъжниците С. и И.
Д. Бил издаден изпълнителен лис № 11568/17.10.2017 г. за сумата от 100 000 евро
срещу длъжника „***" ООД. Със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 11154/22.11.2017 г. ПРС по ч. гр. д. №
16214/2017 г. разпоредил всяка от длъжниците свид. С.Д.и свид. И.Д.за заплати на
кредитора К.Т. сумата от по 50 000 евро, солидарно с „***" ООД в рамките
на общата сума от 100 000 евро, предявена частично от 940 000 евро по запис на
заповед, издаден на 20.01.2015 г. Бил издаден изпълнителен лист №
13068/23.11.2017 г. /л. 94/ за сумата от по 50 000 евро срещу длъжниците С.Д.и
И.Д.
На 15.12.2017
г. К.Т. подал молба до Районен съд гр. Пловдив по ч. гр. д. № 16214/2017 г. за
връщане на приложения по делото оригинал на Запис на заповед от 20.01.2015 г.,
като на 22.12.2017 г. той го получил.
В хода на
образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 20179110400786 по
описа на ЧСИ П. Н., peг. №***, Район на действие ОС гр. Пловдив били връчени
покани за доброволно изпълнение на длъжниците „***" ООД с управител С. Д.,
С.Д.и И. Д., като същите подали възражения до Районен съд Пловдив по ч. гр. д.
№ 16214/2017 г.
На 28.12.2017
г. в Районна прокуратура гр. Пловдив бил депозиран сигнал от свид. С. Д., въз
основа на който било образувано настоящото наказателно производство. В хода на
производството била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза от
вещото лице М. С. При същата било изследвано копие на запис на заповед за сумата
от 940 000 евро, издадена от името на С.И.Д.в полза на К.И.Т. с място и дата на
издаване - гр. Пловдив, 20.01.2015 г. В заключението на същата било посочено,
че в представения да изследване документ подписите, положени за „издател/поръчител"
са копия на подписи, които не са изпълнени от С.И.Д., както и от К.И.Т.. В хода
на производството била назначена и изготвена и втора съдебно-почеркова
експертиза от вещото лице Д. К., В заключението на същата било посочено, че 1.
Подписът, положен до печат „Вярно с оригинала" в копие на записа на
заповед от 20.01.2015 г. с издател С.И.Д.за сумата от 940 000 лв. е копие на
подпис, изпълнен от обв. К.Т.; 2. Подписът, положен в копие на Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение но чл. 417 ГПК до ПРС с вх. №
57254/12.10.2017 г. със заявител К.И.Т. в графа „Подпис" /на 3-ти лист/ е
копие на подпис, изпълнен от К.И.Т., ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка
е била правилно установена от страна на първостепенния съд. Същата се
установява от показанията на свидетелите И. Д., С. Д., М.
Н., Р. А., частично от обясненията на обвиняемия Т., от заключенията на
изготвените на досъдебното производство експертизи от вещо лице С. и вещо лице
К., както и от изготвената в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция тройна съдебно-почеркова
експертиза с вещи лица от НИК гр. София. За установяване на фактическата
обстановка имат значение и писмените доказатествени средства- документи, а
именно акт за смърт на С.Д.№ 0430/27.05.2017 г. копие на запис на заповед,
справка за годишен отчет за приходите и разходите на „***“ ООД за 2015г,
договор за продажба на дружествен дял, документи депозирани в Районен съд-
Пловдив- копие на запис на заповед със заверка
от страна на обвиняемия и Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
но чл. 417 ГПК до ПРС с вх. № 57254 от името на обвиняемия К.И.Т., издадената
заповед за изпълнение на парично задължение Изпълнителен лист в полза на
обвиняемия, издаден въз основа на инкриминирания запис на заповед, покана за
доброволно изпълнение и постъпилото възражение от С. И. Д.
Правилно
първостепенинят съд не е кредитирал показанията на свид. Ц.Ц., като в тази
насока, съда е направил аргументирани и обосновани изводи, които настоящият
съдебен състав напълно споделя. Тези показания се отличават със съществени
противоречия и непълноти по отношения на изложените от свидетеля твърдения,
като същевременно противоречат и на обективни обстоятелства, като това кой е
издателя на записа на заповед и кой е самият документ. По тези съображения,
показанията на този свидетел не може да се счетат за достоверни и не следва да
бъдат кредитирани.
Не следва да
се кредитира изготвената по делото съдебно почеркова експертиза от вещо лице С.
А., тъй като заключението й е оборено от назначената и изготвена тройна съдебно
почеркова експертиза от вещи лица при НИК МВР София.
Не се спори по въпроса, че именно обв.К.Т. е представил пред Районен съд
Пловдив заверено от негова страна копие на запис на заповед от 20.01.2015
г., според която починалия по настоящем С.И.Д., в качеството си на управител на
„***" ООД, ЕЖ ***, дружеството явяващо се издател на документа, от името и
за сметка на това дружество, безусловно се задължава да плати на обв.К.И.Т.,
сумата от 940 000 евро. Падежът на записа на заповед е посочен на 20.01.2016 г.
Използвайки този документ по описания начин обв.Т. се позовал на претендирано
от него право да получи на посочената в записа на заповед сума. Няма спор, че
процесната запис на заповед се е намирал в оригинал у обвиняемия, като от
негова страна е била представена и в хода на съдебното следствие, за извършване
на тройната съдебно-графологическа експертиза.
Спорните
въпроси по делото са два: Дали подписите върху записа на заповед от името на С.И.Д.са
били положени от него и дали обв.Т. е съзнавал, че използва документ, който не
изхожда от автора посочен в него. Следва да се посочи, че тези два въпроса са в
известна степен взаимосвързани като едва при отговорът на първия е относимо
поставянето на втория такъв въпрос.
Настоящият съдебен
състав счита, че по делото е изяснен в пълнота въпросът, дали подписите върху
ползвания от обвиняемия документ са били положени от посочения в него автор. В
тази насока освен експертизата, изготвена в досъдебното производство е налице и
тройна такава изготвена от вещите лица В. Ц., И. А. и П. Т. от НИК МВР
гр.София, които сочат, че двата подписа срещу печатния текст ,,Издател‘‘ и
,,поръчител /авалист‘‘ в оригинала на Запис на заповед за сумата от
940 000 евро с посочен издадел С.Д.в полза К.Т. ***.2015 г. и падеж
20.01.2016 г. не са положени от починалия С.И.Д.. Действително по делото е
налице експертиза от вещо лице С.П. А., която дава различно заключение. Същата
не следва да се кредитира с доверие, поради това, че заключението й се оборва
от заключението на тройната експертиза. Именно наличието на две единични
експертизи, всяка с противоположен на другата извод е наложило да се назначи
такава в разширен състав от три вещи лица, специалисти в областта. Назначената
тройна експертиза е стигнала до заключението изложено и от вещо лице С., за това, че С.Д.не е автор на
подписите в инкриминирания документ. По този начин тройната експертиза е
потвърдила заключението на една от единичните експертизи. Видно е, че до този
извод са достигнали общо четирима специалисти, разполагащи със знания и опит в
графологията, поради което съдът счита че този въпрос е изяснен в пълнота и
заключенията на тези вещи лица следва да се кредитират.
По въпросът
дали обв.Т. е съзнавал, че използва документ, който не изхожда от автора,
посочен в него, съдът счита същият за изяснен по несъмнен начин. На първо място
в тази насока следва да се отбележи, че липсват каквито и да е доказателства-
гласни или писмени, които да подкрепят твърденията на обвиняемия, че между него
и починалия С.Д.са останали неуредени
финансови задължения по повод на които е била съставена и предоставена на
обвиняемия процесната запис на заповед.
Видно е, че продажбата на 17 дяла от капитала на „***" ООД, всеки от които
с номинална стойност от 100 лв. се е осъществила за сумата общо от 1 700 лв.
Цената на тази сделка обаче сама по себе си не води до извод за останали неуредени
финансови взаимоотношения между страните доколкото данни за последвали или
предшествали сделката писмени или устни съглашения, от които произтича
дължимата сума описана в процесната запис на заповед, между страните няма.
Съществено е обстоятелството, че подобно задължение в такъв размер не е било
счетоводно отразено в документацията на дружеството през годината посочена в
процесната запис на заповед. Това обстоятелство също потвърждава извода за
липса на подобни задължения от страна на представляваното към онзи момент от
починалия С.Д.дружество. Твърденията за наличие на такива задължения се
съдържат единствено в обясненията на обвиняемия и те остават напълно изолирани
от доказателствата по делото.
Следва да се
обърне внимание и на това, че самият обвиняем твърди, че не е присъствал при
подписване на инкриминираният документ, а той му е бил предаден в този му вид. Характерът
на записа на заповед е поемането на едно безусловно задължение от лицето, която
я издава. Именно подписването на документа е същественото обстоятелство, което
прави същият годен да произведе правен ефект. Буди недоумение въпросът защо
обвиняемия би се съгласил да получи документ, на чието подписване той самият не
е присъствал, при все че се касае именно за запис на заповед, при която
подписването от издателя е съществен реквизит. Още повече, че в този документ е
посочено задължение на издателя в особено големи размери, което сочи и наличие
на голям интерес у кредитора да охрани правата си, като се увери, че длъжникът
действително се задължава по така описаните параметри на сделката. Следва да се
посочи, че претенциите си по инкриминирания документ обвиняемия предявил не
кога да е, а след смъртта на посочения в него издател и след падежа, отразен в
същия.
Всички тези
обстоятелства, в своята логическа взаимовръзка, водят до единственият възможен
извод за наличие на знание у обвиняемия, че ползваният от него документ не е
бил издаден от лицето, посочено за негов автор. Няма значение дали до този
извод се стига въз основа единствено на косвени доказателства, след като те в
своята логическа взаимовръзка сочат именно този единствен извод, поради което
възраженията на защитата в тази насока се явяват неоснователни.
Неоснователни са възраженията на защитника за неоснователно
обвързване от страна на първостепенния съд на издаването на записа на заповед с
предхождаща го сделка. Касае се за преценка дали е било налице каузално
правоотношение, от което според правната теория и практика винаги произхожда
задължението, посочено в записа на заповед. Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.17 от
същото, вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. Именно наличието на това
основание е било изследването чрез събиране на доказателства от първостепенния
съд и такова не е било открито.
За разкриване на обективната истина по делото е
нужно да се изследват обстоятелствата,
поради които следва да се е стигнало до съставянето на процесния документ и
това е било сторено от първоинстанционния съд . Не става въпрос за поставяне от страна на първостепенния съд на
допълнителни изисквания за неговата валидност, а за анализ на доказателствата
по въпроса от къде произтича задължението, описано в процесния документ.
Напълно логично, независимо от това дали изрядно са били водени и документирани
търговските сделки от субекта, е всяко едно поемане на задължения да е резултат
на някакви по вид възникнали или съществуващи между страните отношения.
Доказателства за наличие на причина, независимо от какъв характер, за поемане
на задължението, описано в процесната заповед от страна на починалия С. Д.,
като представляващ търговското дружество, не са установени. Този отрицателен
факт правилно е бил преценен от първостепенния съд като доказателство за
наличие на знание у обвиняемия за това,
че ползвания от него частен документ е неистински.
Съобразно личността на дееца и обществената
опасност на стореното от него, размерът на наложената на същия, глоба по реда
на чл.78а от НК е правилно определен. Настоящият съдебен състав не намери
основания този размер да бъде намален, като счита, че оценката за налични
смекчаващи и отегчаващи вината на обвиняемия обстоятелства, извършена от
първостепенния съд е правилна.
С оглед
изложеното, настоящият въззивен съд намира, че проверяваният първостепенен
съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба срещу него, следва да бъде оставена без уважение.
По тези
съображения, на основание чл. 338 от НПК,
Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №104 на Районен съд - Пловдив от 21.01.2020г, постановено по АНД №
7592/2018г по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.