Разпореждане по дело №58879/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25301
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20231110158879
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 25301
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20231110158879 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД, чрез адв. Х.,
срещу Ю. Л. Л..
Издадени са заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 06.11.2023 г. по ч. гр. д. № 58879/2023 г. по описа на
СРС, 167 състав.
На 22.01.2024 г. е подадено възражение от трето за настоящото заповедно
производство лице, а именно Л. Ю.ев Л., чрез адв. В., срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че възражението по чл. 414 ГПК на Л. Ю.ев Л. е
недопустимо, тъй като не изхожда от надлежна страна – няма качеството на длъжник в
настоящото заповедно производство по ч.гр.д. № 58879/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав, и спрямо него няма издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 414 ГПК,
отнасяща се до заповедното производство, в която изрично е посочено, че възражението
срещу заповедта може да бъде направено само и единствено от длъжника, т.е. лицето, срещу
което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че релевираните от Л. Ю.ев Л. доводи
във възражението не обосновават извод, че същият е надлежна страна в заповедното
производство и че може да подава възражение срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, в която не фигурира като длъжник.
Ето защо и предвид обстоятелството, че възражението не изхожда от надлежна
страна, то същото следва да бъде върнато (в този смисъл е т. 5а от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
Предвид гореизложеното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА възражение вх. № 18706 от 22.01.2024 г., подадено от Л. Ю.ев Л., чрез адв.
В., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 06.11.2023 г. по
ч. гр. д. № 58879/2023 г. по описа на СРС, 167 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от съобщението на Л. Ю.ев Л..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2