Решение по дело №130/2020 на Окръжен съд - Плевен

Именно за това с проекто-доклада на ответника е указано да докаже, че механизмът на процесното ПТП включва освен действия/бездействия на Б.Д.Б., както са установени в наказателното производство с влязла в сила присъда, и конкретни действия/бездействия на Н. Н.Ш. в нарушение на конкретни правила за движение.

ЗАД „***“ е поискало и съдът е допуснал разпита като свидетел на Б.Д.Б.. В о.с.з. на 18.04.2022 г. той е заявил, че в 12 часа през нощта се прибирал от с. *** към гр. Плевен. Имало мъгла, било хлъзгаво. Карал на къси светлини, защото имало насрещно движещи се автомобили. По едно време видял двама на средата на пътя. Били един до друг, хванати под ръка, облечени с тъмни дрехи. Натиснал спирачки, но повече от 30 метра не могъл да спре. Застигнал пешеходците в гръб и тъй като нямало как да ги заобиколи, ги ударил. Единият отхвръкнал вляво към мантинелата, а другият – вдясно към шанеца. Бусът „занесъл“ вдясно и влачил единия пешеходец, който загинал. На мястото на ПТП пътният участък бил прав. Вдясно от пътното платно имало 1 метър банкет – хора, даже и каруци минавали оттам.

Видно от протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК и фото-албум към него, северният банкет е широк 1 метър, а след него има канавка, облицована с бетонови плочи. На сн. 15 от фотоалбума се вижда, че в някои части на банкета има растителност, но не и такава, която напълно да възпрепятства ползването му по предназначение.

Ответникът е поискал и съдът е допуснал съдебна автотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от ВЛ инж. К.. Видно от него е, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, извън населено място, при наличие на мъгла, но с видимост около 800 метра. На мястото на ПТП платното за движение включва по две пътни ленти за всяка посока, разделени с мантинела. Двамата пешеходци –Н.Й. Ш. и Р.Р.Д.  са се движили към гр. Плевен в дясната /северната/ пътна лента, предназначена за движение към гр. Плевен, въпреки че са могли ползват съществуващия на мястото на ПТП пътен банкет. Според ВЛ, ако растителността в някои части на банкета е пречела на пешеходците да го ползват, те са могли да се движат срещу посоката на движение на ППС – в лявата част на южната пътна лента, предназначена за движение от гр. Плевен. В о.с.з. на 30.05.2022 г. ВЛ инж. К. е заявил, че не може да се даде категорично заключение дали Б.Д.Б. е могъл да види светлината от фенерчето на телефон, с което двамата пешеходци са си осветявали пътя. Според съда, вероятността тази светлина да бъде видима за водачите на ППС е много по-голяма, ако пешеходците се бяха движили по правилата – в лявата част на южната пътна лента – срещу посоката на движение на ППС. Това именно е смисъла на чл.108 от ЗДП – пешеходците и водачите на ППС да са „очи в очи“ и така да са видими един за друг с цел предотвратяване на опасности и ПТП.

Видно от заключението по автотехническата експертиза е още, че Н. Н.Ш. бил облечен с черни дрехи. При движение на микробуса с включени къси светлини в тъмната част на денонощието, извън населено място, пешеходците като „неосветени обекти“ биха били видими за Б.Д.Б. на разстояние в рамките на т.нар. „осветена“ зона. Според ВЛ, късите светлини осигуряват видимост напред вдясно 65 м и напред вляво 50 м – това са параметрите на т.нар. „осветена“ зона. При движение на микробуса при посочените по-горе условия със скорост 97.34 км/час, на  Б.Д.Б. са му били необходими 110.95 м, за да спре напълно. Т.е. т.нар. „опасна“ зона е 110.95 м. Не е изследван експертно въпроса дали ако пешеходците носеха светлоотразителни жилетки, биха били видими извън „осветената“ и извън „опасната“ зона и дали тогава ПТП би било технически предотвратимо от Б.Д.Б.. Тук е мястото да се каже, че липсата на законов регламент, задължаващ пешеходците да носят светлоотразителна жилетка при движение в тъмната част на денонощието и/или при намалена видимост, не е причина да не се събират доказателства в тази посока. Съдът не споделя тезата на адв. П., че неносенето на светлоотразителна жилетка от пешеходец, движещ се в тъмната част на денонощието, не може да се третира като негов принос за настъпване на ПТП и на вредоносните му последици, защото това поведение не съставлява правонарушение. Не е задължително поведението на пострадалия непременно да е противоправно, т.е. да нарушава императивна забраняваща или заповядваща правна норма, нито пък това поведение непременно да е виновно. Съпричиняването на увреждането може да се изразява в това пострадалият сам да се постави в ситуация на повишен риск от увреждане. Вярно е обаче, че съпричиняването на вредата винаги изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и че в процесния случай не е доказана от ответника причинната връзка между конкретното бездействие на Н. Н.Ш. /изразяващо се в неносене на светлоотразителна жилетка/ и настъпването на ПТП, респ. на смъртта му.

При разпита на Б.Д.Б. като свидетел по настоящото дело, той предполага, че не е могъл да спре, защото бусът бил технически неизправен. В т.вр. са представени писмени доказателства, че към датата на ПТП бусът е преминал периодичен преглед за техническа изправност. Това според съда, съвсем не означава, че конкретно – към момента на ПТП бусът е бил технически изправен. Подобно обстоятелство обаче не е установено в рамките на наказателното производство, респ. механизма на ПТП не е свързван с нарушение на чл.101 от ЗДП. Както вече беше казано по-горе, този механизъм не може да бъде „променян“ в настоящото гражданско производство. Съгласно Решение № 150 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1147/2010 г., II т. о., ТК,  предвид обхвата на задължителната сила на присъдата за гражданския съд, в гражданското производство не може да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач - напр. управление на МПС в нарушение на чл.101 от ЗДП.

Видно от заключението по химико-токсикологичната експертиза, изготвено от ВЛ д-р- Н.В., чрез химическо изследване по газхроматографски метод на кръв, взета от трупа на Н.Й. Ш., е установено, че в нея има концентрация на етилов алкохол 1.78 промила. Резултатите от изследването са видими от протокол за химическа експертиза и талон с лаб. №165Т/12.12.2019 г. Според ВЛ, така установената концентрация на етилов алкохол отговаря на средна степен на алкохолно опиянение, ако лицето е с нормален алкохолен толеранс. Приема се, че Н.Й. Ш. е с нормален алкохолен толеранс, защото няма данни за предхождаща системна злоупотреба с алкохол. Външно видимите на 86 % медико-биологични прояви на това опиянение са: значителни нарушения на мисловната дейност; нарушения в координацията, вниманието и съобразителността; забавени реакции и нарушен самоконтрол; непълна и невярна пространствена ориентация и пр. В о.с.з. на 07.03.2022 г. ВЛ д-р В. е заявила, че невропсихологическо изследване на лицето за установяване конкретното въздействие на алкохола върху него би могло да се направи само приживе, т.е. в случая е невъзможно. Уточнила е още, че „атаксична“ походка означава криволичеща, нестабилна.

Вярно е, движението на Н.Й. Ш. в състояние на алкохолно опиянение средна степен не съставлява правонарушение, но според съда, е високо рисково поведение – особено когато това движение се осъществява в тъмната част на денонощието, извън населено място и най-вече – в нарушение на чл.108 от ЗДП. Плевенски Окръжен съд намира, че това поведение на Н.Й. Ш. се явява предпоставка за осъществяването на деликта. Съгласно съдебната практика, обективирана в  Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, „принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди”.

В заключение съдът намира, че както поведението на деликвента Б.Д.Б., така и поведението на пострадалия Н.Й. Ш. се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите. Н.Й. Ш. е нарушил правилата на чл.108 от ЗДП и сам се е поставил в опасност, като по този начин е допринесъл за настъпване на удара с микробуса и на смъртта си. Според съда, приноса на Н.Й. Ш. е 60 %, а приноса на Б.Д.Б. – 40 %. Така е, защото всеки от тях е нарушил по едно важно правило за движение по пътищата, а Н.Й. Ш. е поел и риска да се движи в състояние на алкохолно опиянение, при което са нарушени и то значително мисловната дейност, координацията, съобразителността, пространствена ориентация и са занижени реакциите и самоконтрола.

За установяване съществуването на процесните неимуществени вреди ищецът е поискал и съдът е допуснал събирането на гласни и писмени доказателства.

В о.с.з. на 07.02.2022 г. е разпитан като свидетел Д. Т.. Той твърди, че отдавна познава ищеца. Познавал и сина му. Двамата живеели заедно. Съпругата на ищеца и майка на Н. починала преди повече от 10 години и те двамата – баща и син си били семейство и имали много добри отношения. Преди смъртта на Н. ищецът бил контактен, общителен, а след нея станал асоциален. Усамотил се, занемарил се, само ридаел, не можел да се примири със загубата на сина си. Бил готов да даде всичко материално, за да го върне. Отказал да иде да живее при сестра си, искал да е сам.

С оглед така събраните гласни доказателства, съдът намира за доказано съществуването на много добри отношения между загиналия при ПТП Н.Й. Ш. и ищеца по настоящото дело, съответни на обичайните родствени отношения между син и баща. Ищецът обаче е загубил единственото си дете и единствения член на семейството си /предвид загубата на съпругата си/ и поради това реакцията му е над обичайната за баща, загубил детето си при внезапно възникнали трагични обстоятелства. Този извод се потвърждава и от заключението по съдебно-психологическата експертиза, изготвено от ВЛ Ч.М..

Видно от това заключение, състоянието на ищеца към 11.02.2020 г. е наложило амбулаторно лечение с диагноза „умерено тежък депресивен епизод“. Той обаче не е провел пълния курс на назначената му медикаментозна терапия и не се е консултирал с психиатър за оценка на състоянието си  и за корекция на лечението. Две години по-късно – при обследването от ВЛ Ч.М. е установено влошаване на състоянието на ищеца – в мислите му вече присъстват суицидни намерения, идеи за безполезност и песимизъм.

Според ВЛ Ч.М., в началото – непосредствено след смъртта на сина си Й.Н.Ш. е преживял остра психотравма. Изпитвал е силна тъга и не се е опитвал да блокира тези болезнени преживявания. С времето в поведението му водещо е станало откритото проявление на скръб и отчаяние и е настъпила личностна промяна с последваща дезадаптация. Ищецът се е фокусирал само към загубата на сина си и е минимизирал контакта си с външната реалност. Възстановяване на социалното му функциониране в „някаква степен“ би било възможно с помощта на медикаментозно лечение и психотерапия. В о.с.з. на 07.03.2022 г. ВЛ Ч.М. е заявил, че не е в неговата компетентност да каже какво точно отражение би дало провеждането на пълния курс медикаментозна терапия, тъй като тя се предписва от психиатър. Уточнил е, че според него, водещо значение има именно тази терапия, т.е. – че психотерапията е последваща. По делото не е искана експертна помощ от психиатър.

Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от ВЛ д-р Н.М., Й.Н.Ш. страда от редица заболявания, датиращи отпреди трагичната загуба на сина му. Не е възможно да се определи как тази загуба влияе върху здравословното състояние на ищеца, защото към делото не е приобщена съответна медицинска документация.

В о.с.з. на 07.03.2022 г. ВЛ д-р Н.М. е уточнил, че около 7 месеца след процесното ПТП, ищецът е постъпил в Кардиологичната клиника по повод обострени хронични заболявания, за които обаче няма предходна медицинска документация. При пролежаването в Кардиологичната клиника за първи път е установено, че ищецът страда и от захарен диабет тип 2. Това обаче не дава основание категорично да се заключи, че именно преживеният стрес от загубата на дете е отключил диабета при ищеца. Отключващи фактори могат да бъдат още възрастта, предходни сърдечно-съдови заболявания, начин на живот, начин на хранене и пр.

Предвид така обсъдените писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че ищецът е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина си. Към 07.12.2019 г. Н.Й. Ш. е бил на 28  години, но все още е живеел в общ дом с баща си и двамата са споделяли живота си.

Спорен е и въпросът какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца. Отговорът зависи от интензитета и продължителността на негативните емоционални преживявания на ищеца, а те произтичат от внезапната смърт на сина му, настъпила по жесток начин. При ищеца се установява дезадаптивния вариант на справяне с трагичната ситуация, т.нар. „усложнено тъгуване“, което се отличава с продължително и силно интензивно изпитване на тъга, с влошаване на социалното функциониране, с нежелание тъгата да изчезне, тъй като тя е единственото, което е останало от отношенията със загубения син. Това състояние на ищеца обяснява в някаква степен и нежеланието му да се лекува според предписанията на специалистите, както и да приеме предложената помощ от близки и приятели и пр.

В заключение – съдът намира, че дължимото от ответника справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сина му Н.Й. Ш. възлиза на 200 000 лв. Няма основание обезщетението да бъде определено в претендирания размер от 250 000 лв., защото ищецът не доказа категорично, че загубата на сина му е причината да се влошат съществуващи отпреди нея заболявания и да се отключи диабет тип 2, както и защото ищецът не е провел пълния курс на предписаната му за облекчаване на психическото му страдание медикаментозна терапия. Определеното в размер на 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди обаче следва да бъде редуцирано, тъй като възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно. При по-горе определения процент съпричиняване от страна на Н.Й. Ш. – 60 %, обезщетението следва да бъде редуцирано от 200 000 лв. до 80 000 лв. За тази сума се явява основателен и доказан предявения иск, а за разликата от 80 000 лв. до 250 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Видно от писмо изх. №ЦУ-99-2663/01.04.2020 г., в деня, следващ предявяването на застрахователната претенция, застрахователят е изискал представянето в най-кратък срок на допълнителни документи, сред които постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение с мотиви към него.  Видно от писмо изх. №ЦУ-99-4789/01.07.2020 г., в деня, следващ изтичането на 3-месечния срок от предявяване на застрахователната претенция застрахователят е уведомил ищеца, че тъй като не са представени допълнително поисканите документи, отказва изплащане на обезщетение. При това положение, съдът намира, че е налице изключението по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ – ищецът не е представил доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ и законна лихва за забава върху обезщетението се дължи от завеждане на делото – 06.10.2020 г. Претенцията за законна лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. /когато е предявена застрахователната претенция извънсъдебно/ до 06.10.2020 г. /когато е предявен иска пред съда/ е неоснователна.

При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „***“ следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд сумата от  3 200 лв., явяващи се ДТ, определена  съобразно уважената част на иска и както и сумата от 160 лв., явяващи се платени от бюджета на съда възнаграждения на ВЛ, определена съобразно уважената част на иска.

Й.Н.Ш. не е направил разноски по делото. Адв. П.П. е предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие, в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „***“ следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. П.П. сумата от 2 930 лв. като адв. възнаграждение, определено съобразно уважената част на иска – 80 000 лв. Съдът намира, че няма основание да се определя на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение, съобразно цялата предявена ищцова претенция – 250 000 лв. Съдът счита, че цитираната от адв. П.П. практика на ВКС не е задължителна и не я споделя, защото определянето на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. възнаграждение, съобразно предявения, а не съобразно уважения размер на иска, означава да се влоши положението на ответника в хипотеза на предоставена на ищеца безплатна правна помощ спрямо положението на ответника в хипотеза на платена от ищеца правна помощ. Водещи в гражданския процес са интересите на страните, а те се ръководят от принципа отговорността за разноски да се разпределя помежду им съобразно уважената, респ. отхвърлената част на претенциите.

ЗАД „***“ е направило разноски в общ размер на 8 975 лв. С оглед изхода на спора по същество и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Й.Н.Ш. следва да заплати в полза на ЗАД „***“ сумата от 6 103 лв., явяваща се направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от горното, съдът

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД-гр. София, с ЕИК: *** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от  3 200 лв., явяващи се ДТ, определена  съобразно уважената част на иска и както и сумата от 160 лв., явяващи се платени от бюджета на съда възнаграждения на ВЛ, определена съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД-гр. София, с ЕИК: *** да заплати в полза на адв. П.Л.П. от Плевенска Адвокатска колегия, с личен №*** сумата от 2 930 лв. като адв. възнаграждение, определено съобразно уважената част на иска – 80 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Й.Н.Ш. от с. ***, с ЕГН: **********  да заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от 6 103 лв., явяваща се направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.