РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 07.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5322 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e иск от А.И.К. срещу П.НА Р.Б., с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лв. (съобразно уточнението
на исковата молба), ведно със законната лихва върху
нея, считано от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване
на престъпление, за което лицето е било оправдано окончателно с решение по
ВНОХД №1702/2016г. по описа на СГС.
Ищецът твърди, че с постановление от 19.02.2008 г. на
СРП е образувано досъдебно производство № 528/2008 г. по описа на 04 РУ-СДВР, а
с Постановление на СРП от 21.11.2008 г. е привлечен, като обвиняем за
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр.чл.147, ал.1 НК и му е наложена мярка за
неотклонение „подписка”. С присъда от 12.02.2015 г. на СРС, НО, 103 с-в, постановена по НОХД № 2056/2013 г.
А.И.К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 2,
вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК. След протест от страна на Прокуратурата
първоинстанционната присъда е потвърдена с решение от 06.06.2016 г. на СГС, НО,
VII с-в по ВНОХД № 1702/2016 г., която е окончателна.
Излага, че наказателно производство е продължило един
твърде дълъг период от 8 години и му е причинило неимуществени вреди,
изразяващи се в изживяване на силни отрицателни емоции, стрес и притеснения,
физически и психически страдания, силно влошено здравословно състояние,
накърняване на човешкото достойнство и доброто име в обществото, уронване на
професионалния авторитет и препятстване на творческата дейност и изяви на
ищеца, както и ограничаване на конституционното му право на свободно
придвижване. Поддържа, че воденото срещу него наказателно производство става
известно на работното му място – частен театър „Театър сълза и смях“ и в
творческите среди, като силно накърнява доброто му име в обществото, както и
личния и професионалния му авторитет, тъй като ищецът е театрален режисьор,
председател на сдружение „Театър сълза и смях“ и обществено разпознаваема личност.
Това води до отказ на редица актьори да участват в негови постановки, проваляне
на поети професионални ангажименти и финансови загуби. Сочи, че в етапа на
досъдебното производство ищецът е призоваван за различни разпити над 20 пъти.
Твърди, че вследствие на изживения стрес и притеснения трудно изпълнява
служебните си ангажименти - не успява да се справя с ежедневните си репетиции и
да завърши навреме текущи постановки, пропуска обявени конкурси и отменя
задгранични ангажименти, поради наложената ограничителна мярка, а привличането
като обвиняем с аналогични обвинения на сина му Я. А. К., още повече засилва
емоционалните му болки. Излага, че като пряка и непосредствена последица от
продължителното водене на наказателно производство е настъпило и силно
влошаване на здравословното му състояние, като към края на наказателния процес,
през 2016 г., ищецът е отслабнал с 18 кг., започва да получава пристъпи на
хипертония и отключва диабет, започва да посещава лекари и да взема различни
медикаменти във връзка с влошеното си здраве.
Ответникът П.НА Р.Б.в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковата претенция, като недоказана.
Поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват търпените
неимуществени вреди, включително влошаване на здравословното му състояние,
които да са в причинно-следствената връзка с повдигнатото обвинение. Сочи, че
на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като през този
период срещу А.К. са водени и други наказателни производства, което
обстоятелство правело невъзможно разграничаването на търпените вреди. Оспорва
като прекомерен размера на претендираното обезщетение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление за образуване на досъдебно производство от
19.02.2008 г., на Софийска районна прокуратура, по пр. пр. 1600/2007 г., е
образувано досъдебно производство срещу А.И.К. и Я. А. К., за това че на
24.09.2013 г., пред надлежен орган на власт – СРС, са набедили Л.Д.А.в
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, като са знаели че е
невинен и набеденият е бил привлечен под наказателна отговорност с образувано
срещу него – НЧХД 10494/2003 г. по описа на СРС, НО 5
състав.
С постановление от 21.11.2008 г. на дознател при 04 Районно
управление на СДВР, по досъдебно производство № 528/2008 г. е повдигнато
обвинение на А.И.К., за престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК,
като е взета мярка за неотклонение подписка.
Установява се, от представената присъда от 12.02.2015 г. на СРС, НО, 103 с-в, постановена по НОХД № 2056/2013 г., че А.И.К. е признат за
невиновен, за това, че на 24.09.2003 г. в гр. София, бул. „*******, в сградата
на Софийски районен съд, в съучастие с Я. А. К., като извършител, пред надлежен
орган на властта – 5 състав на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
чрез депозиране на тъжба, набедил Л.Д.А., от гр. София, в извършване на две
отделни престъпление „клевета /и“, с правна квалификация по чл. 148, ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1 НК, като знаел че е невинен и набедения
А. бил привлечен под наказателна отговорност – конституиран като подсъдим по
наказателно дело от частен характер – НЧХД 10494/2003 г. по описа на СРС, НО 5
състав, по повдигнатото му повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
286, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК.
Първоинстанционната присъда е потвърдена с решение от
06.06.2016 г. на СГС, НО, VII с-в по ВНОХД № 1702/2016г., която е окончателна.
Свидетелят В.Д.Ц.сочи, че знае за наказателното дело, заведено срещу А. К.,
който е театрален режисьор. През 2009 г.
е отказал да започне отново представление, защото е подсъдим. Бил е изнервен и
неадекватен, непрекъснато е говорил само за наказателния процес и това е
пречело на работата му.
От представеното изследване на лист 30-31 по делото, не се установява
повишаване на нивото на инсулин на ищеца, тъй като същият е в рамките на
референтните стойности.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на
правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са
необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца
за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда;
наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена
връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди,
които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.
В случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по 286, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК, по което е оправдан на първа инстанция, като присъдата е потвърдена от
въззивната инстанция. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да
обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди,
доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни
психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и
от показанията на изслушания по делото свидетел. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство
(осем години), обстоятелството, че наказателното производство се е отразило
негативно върху работата на ищеца, която е творческа, както и че е наложена най-леката
мярка за отклонение - „подписка“, съдът намира,
че справедливото обезщетяване на А.И.К. за незаконното
обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 8000 лв., ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. До
пълния предявен размер от 30000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
На ищеца А.И.К., следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна
такса в размер на 10 лв., на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. 78 ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******да заплати на А.И.К., ЕГН **********,***, чрез адв. А. ***, кантора 20, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал.
1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда от присъда от 12.02.2015 г. на СРС, НО, 103 с-в, постановена по НОХД № 2056/2013 г. ведно със законната лихва, считано от 06.06.2016 г. до окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8000 лв. до предявения размер от 30000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*******да заплати на А.И.К., ЕГН **********,***, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв.,
представляваща разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва
от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: