Р Е Ш
Е Н И Е
№ 414 27.10.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова административно дело № 506 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД със
седалище и адрес на управление с. Ветрен, общ. Мъглиж, област Стара Загора,
представлявано от управителя Д.Р.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1346/ 25.06.2020г., издадена от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София. С оспорената
заповед, на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за
автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка – спиране
от движение за срок от 6 месеца на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******,
собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, чрез сваляне и отнемане на предната
табела с регистрационен номер и
отнемането на свидетелство за регистрация на товарния автомобил.
Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 1285 от
11.08.2020г. по адм. дело № 612/ 2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване
на императивните изисквания досежно съдържанието на административния акт. Жалбоподателят
поддържа, че в заповедта не са изложени изискуемите се мотиви, обосноваващи от
фактическа страна възприетото административно решение за наличие на
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка
по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Твърди, че обжалваният административен акт е издаден
при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и
преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до
необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод
за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Счита, че с оглед
характеристиките /максимално допустима маса и товароносимост/ на ППС, по отношение на което е приложена ПАМ „спиране от
движение за срок от 6 месеца“, осъщественият превоз на товари попада в
хипотезата по чл.6, ал.1, т.3 от ЗАвтП, регламентираща изключение от
изискването за притежаване на лиценз и удостоверение за регистрация за
извършването на превоза. По подробно изложени в жалбата съображения за
фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от
правоприлагащия административен орган извод за наличие на материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, е направено
искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София, в писмо рег. №
52-00-56-4259/1/06.08.2020г. изразява становище, че оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е съобразена с материалните и процесуалните изисквания на
ЗАНН.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 24.06.2020г. от инспектор в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация”, гр. София, е съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) сер. А-2019, № 274482 от 24.06.2020г., против
Д.Р.Г., за това, че на 24.06.2020г., около 12.50 часа, в района на ГКПП
„Кулата“ /вход/, Д.Г. управлява товарен автомобил „Рено Мастер“ от категория N1
с рег. № *******, собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, като извършва
международен превоз на товари /1 бр. европалет хартиени етикети и 1 бр.
европалет алуминиеви опаковки за храна за животни/, видно от CMR от
23.06.2020г. и CMR от 24.06.2020г., без да притежава лиценз на Общността за
превоз на товари.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1346/ 25.06.2020г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, гр. София, на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и
ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна
административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца на товарен
автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
чрез сваляне и отнемане на предната табела с регистрационен номер и отнемането на свидетелство за
регистрация на товарния автомобил. От
фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна
административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН
сер. А-2019, № 274482 от 24.06.2020г., въз основа на които административният
орган е приел, че на 24.06.2020г. при извършване на проверка за спазване на
Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените
въз основа на тях подзаконови нормативни актове, е установено, че около 12.50
часа в района на ГКПП „Кулата“ вход в РБългария, Д.Р.Г. управлява товарен
автомобил „Рено Мастер“ от категория N1 с рег. № *******, собственост на „АТЛАС
ЛОДЖИСТИК“ ООД, като извършва международен превоз на товари /1 бр. европалет
хартиени етикети и 1 бр. европалет алуминиеви опаковки за храна за животни/ по
маршрут РГърция – РБългария – Германия, видно от CMR товарителница от 23.06.2020г.
и CMR товарителница от 24.06.2020г., без
да притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари /лиценз на
Общността/, като от направената справка в информационната система на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че превозното средство не е
включено в списък към лиценз за международен превоз на пътници. С оглед на
което е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП за прилагане на принудителната административна мярка – „спиране
от движение за срок от 6 месеца“ на товарния автомобил.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № РД-14-1346/
25.06.2020г., вкл. съставения АУАН сер.
А-2019, № 274482 от 24.06.2020г., както и копие на Свидетелство за регистрация
на МПС № *********, част I и част II.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес /собственик на пътното превозно
средство, спрямо което е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а
се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него лица. От
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г.,
е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения
правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да
прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. Директорите на Регионални
дирекции „Автомобилна администрация”. От фактическа страна не е спорно, а и се
установява от представената Заповед № 589/ 31.01.2020г., че подписалото като
издател на обжалвания административен акт лице – Ч.А.К., заема длъжността Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София. С оглед на което
съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-1346/ 25.06.2020г. е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган в условията на
допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му правомощия. В този
смисъл възраженията на жалбоподателя за недоказаност на компетентността на
издателя на административния акт, се явяват неоснователни.
Обжалваният
административен акт е постановен при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното
основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1,
т.1 от ЗАвтП, така и фактическото основание за издаването на заповедта. Противно
на твърденията на жалбоподателя, посочени са всички релевантни факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът
свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП – извършен на
24.06.2020г. с товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, собственост на
„АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, международен превоз на товари по маршрут РГърция – РБългария
– Германия, без да притежава лиценз за извършване на международен превоз на
товари /лиценз на Общността/. Посочването на правно релевантните за наличието
на хипотезата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и
достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си. Изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване
на мотивиран административен акт. А дали и доколко е налице така обоснованото
от фактическа и правна страна основание за прилагане на принудителната
административна мярка, е въпрос на материална, а не на формална
законосъобразност на административния акт.
Обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1346/ 25.06.2020г. на Директора на
РД „Автомобилна администрация“, гр. София, е издадена в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно
- дали се следват разпоредените с акта
правни последици.
В случая като
правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № РД-14-1346/ 25.06.2020г. е
посочена разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, с която норма /в
приложимата й редакция/ е регламентирано, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
- спиране от движение за срок 6 месеца
на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници
или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници, която мярката се осъществява чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство (чл.106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП). При тази
нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата
на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага
при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници
или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено
копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз” е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно §1, т.2 от ДР на ЗАвтП /в приложимата редакция/ „превоз на товари” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, В контекста на посочените легални дефиниции на понятията „обществен превоз” и „превоз на товари“ и въз основа на доказателствата по делото /CMR, инвойс фактури и др./, еднозначно и по несъмнен начин се установява, че при извършената на 24.06.2020г. от контролните органи на РД „АА“ гр. София проверка, с товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, е извършван международен превоз за товари /1 бр. европалет хартиени етикети и 1 бр. европалет алуминиеви опаковки за храна за животни/ по маршрут РГърция – РБългария – Германия. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от съставения от служител на ИА „Автомобилна администрация” – старши инспектор в РД „АА“, гр. София /т.е от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91, ал.2 и ал.3 от ЗАвтП/ Акт за установяване на административно нарушение сер. А-2019, № 274482 от 24.06.2020г. Съставеният АУАН е официален свидетелстващ документ, истинността на който не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. По аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК, АУАН сер. А-2019, № 274482 от 24.06.2020г., като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. С оглед на което и въз основа на доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено и доказано, че на посочените в АУАН дата, място и обстоятелства, с товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, е извършван обществен превоз на товари по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ДР на ЗАвтП /в приложимите им редакции/ т.е налице е първата материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Съгласно
нормата на чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва
от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация -
за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се
изискват от този закон. От фактическа страна не е спорно по делото, че към
датата на извършената от контролните органи на РД „Автомобилна администрация” –
София проверка /24.06.2020г./, за осъществявания обществен превоз на товари
превозвачът не е притежавал лиценз за извършване на международен превоз на
товари - лиценз на Общността. Всъщност основното възражение на жалбоподателя се
свежда до това, че с оглед характеристиките /максимално допустима маса и
товароносимост/ на ППС, с което е извършван превоза, осъщественият превоз на
товари попада в хипотезата по чл.6, ал.1, т.3 от ЗАвтП, регламентираща
изключение от изискването за притежаване на лиценз и удостоверение за
регистрация за извършването на превоза.
В чл.6,
ал.3 от ЗАвтП е регламентирано, че Лиценз и удостоверение за регистрация не се
изискват за: т.1 превоз на товари с моторни превозни средства или състав от
пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима
маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни
договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително; т.2 превоз
на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с
максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по
силата на международни договори, по които Република България е страна, се
изисква разрешително. Следователно налице е законово регламентирано изключение
от изискването по чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на товари да се извършва
единствено и само от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на товари на територията на РБългария или лиценз за извършване на международен
превоз на товари - лиценз на Общността. След като нормативно е предвидена
възможността да се осъществява превоз на товари с МПС с определени технически
характеристики, без лиценз и удостоверение за регистрация, очевидно
осъществяването с такива МПС на обществен превоз на товари без притежаването на
лиценз и удостоверение за регистрация, не се субсумира в хипотезата на „превоз
без изискуемите се документи /лиценз или удостоверение/ за извършване на
дейността“, като материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. В случая от представеното и прието като
доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС № *********, част I,
за МПС - товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, собственост на
„АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, е видно, че превозното средство е категория N1, с
технически допустима максимална маса и допустима максимална маса - 3 500кг.
Следователно техническите характеристики на МПС, с което е бил осъществен
превоза, вкл. определената му категория N1 /каквато е категорията на превозни средства от категория N (МПС,
проектирани и конструирани основно за превоз на товари), с технически допустима
максимална маса не повече от 3,5 t/, сочат, че за осъществения с товарен
автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
международен превоз на товари /1 бр. европалет хартиени етикети и 1 бр.
европалет алуминиеви опаковки за храна за животни/ по маршрут РГърция –
РБългария – Германия/ при прилагането на чл.6, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАвтП, не се
е изисквало лиценз или удостоверение за регистрация. Нито се твърди, нито има
данни силата на международни договори, по които Република България е страна, за
този превоз да се изисква разрешително. След като за МПС, с което е извършен
обществен превоз на товари, законът не поставя изискването за притежаване на
лиценз и удостоверение за регистрация, очевидно липсва основанието за
налагането на ограничението по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на
доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел,
че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които
законът свързва прилагането на ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Оспорената заповед е издадена и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преди
издаването на заповедта не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от гл.т на
нормативно регламентирания фактически състав за прилагане на ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП. Не са обсъдени и преценени събраните по преписката
доказателства, еднозначно сочещи, че осъщественият
превоз на товари попадат в хипотезата по чл.6, ал.3 от ЗАвтП, регламентираща
изключение от изискването за притежаване на лиценз и удостоверение за
регистрация за извършването на превоза.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на административно
правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, е преустановяване на
административни нарушения и съотв. недопускане на осъществяване на обществен
превоз без лиценз или удостоверение за регистрация, в случаите, когато такива
се изискват. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е недоказано от
гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.106а, ал.1, т.1 от
ЗАвтП /предвид наличието на хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАвтП/, същата
не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1346/ 25.06.2020г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, гр. София, с която на основание чл. 106а, ал.1,
т.1 и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна
административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца на товарен
автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Ветрен, общ. Мъглиж, област Стара Загора,
ул. „Бор“ № 5, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1346/ 25.06.2020г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София, с
която на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните
превози, е приложена принудителна административна мярка – спиране от движение
за срок от 6 месеца на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******,
собственост на „АТЛАС ЛОДЖИСТИК“ ООД, чрез сваляне и отнемане на предната
табела с регистрационен номер и
отнемането на свидетелство за регистрация на товарния автомобил, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: