Р Е Ш Е
Н И Е-115
Гр.В.
03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в закрито заседание на ..........................................декември
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : А. П.
Членове :1. Г.
Й.
2.Д. В.
при секретаря .........................................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело
№564 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба на адв.А.М.,*** , като особен представител на
длъжниците В.С.П. и С.Г.П. против постановлението от 27.10.2020г за отказ за прекратяване на производството по
изп.д. № 20167240400076 на ЧСИ В. Т.,рег.№724 .В жалбата се поддържа ,че обжалваното
постановление е незаконосъобразно ,тъй като са налице основанията на прекратяване на
съдебно изпълнителното ,предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с оглед на обстоятелството ,че повече от 2
години от страна на взискателя спрямо длъжниците не били предприемани никакви
изпълнителни действия .Възбраната на имота на длъжниците била наложена на
03.08.2016г.Ирелевантно за прекъсване на вече изтеклата давност били
направените искания за проучване на състоянието на длъжниците и др. справки ,
както и насрочване на опис, който не се бил състоял изобщо поради нередовното
призоваване на длъжниците .
Поддържа се ,че само по себе си насрочването на опис не представлява абсолютно
никакво принудително изпълнително действие ,особено при положение,че длъжниците
по делото не са били редовно конституирани в това производство, а това било
настъпило едва след като им бил назначен
особен представител . Такова действие представлявало само извършването на самия
опис .
Поддържа се ,че насрочването на описа на 23.01.2019г,
както и последващите насрочвания на описи били направени след изтичането на 2
годишния давностен срок , поради което и особеният представител на дължниците
имал пълното право да поиска прекратяване на производството .
Постъпило е становище от ЧСИ В.Т.,в което се поддържа
,че жалбата е неоснователна.
След като взе предвид събраните по делото доказателства
Окръжен съд-В. приема за установено от фактическа страна следното :
Изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 03.11.2014 г. от Районен съд-В.на основание
Съдебно решение по ГД № 521 от 2013 г. на Районен съд-В. в полза на „П. Б. Б.“
АД срещу В.С.П. и С.Г.П. за събиране на парично вземане в размер на неолихвяеми
вземания: 15 420,00лв., Разноски по гр. дело: 1 900,00лв, Разноски по изп.
дело: 869,76лв.,Такси по Тарифата към ЗЧСИ: 4 094,67лв., Присъединени публични
вземания: 28 458,41лв. или общо неплатени 50 742,84лв. В молбата за образуване на
изпълнително производство с вх .№ 1129/02.02.2016 г. е посочен начин за
събиране на дълга - възбрана на недвижими имоти и опис на движими вещи .
Наложена е възбрана върху недвижим имот собственост на длъжниците на 03.08.2016
г. и е насрочен опис на 28.09.2017 г.,като длъжниците са призовани на основание чл. 47 ал
.5 ГПК и им е назначен представител адв.А.М.. След назначаването на
представител е насрочена нова дата за опис на недвижим имот за 21.01.2019 г,
които е отложен по искане на длъжниците чрез представителя им за доброволно
уреждане на плащанията по дълга. Нова дата за опис е насрочена за 23.04.2019 г.,като
описът не се е състоял поради неявяване на взискателя да осигури необходимото
съдействие / принудително отваряне на имота за оглед /.
С молба от 09.07.2020 г взискателят е поискал ново насрочване
на несъстоялия се опис и такъв е
насрочен за 30.10.2020 г.като длъжниците
са уведомени надлежно чрез адвокат М., особен представител , назначен по делото
на основание чл 430 ГПК.
С молба от 09.10.2020 г адвокат М. е поискала прекратяване
на делото на основание Чл.433 ал 1 т.8 ГПК
и с атакуваното постановление от 27.10.2020 г. ЧСИ В.Томова е отказала
да прекрати производството по делото.
При така установената фактическа обстановка Съдът
намира от правна страна ,че атакуваното постановление е законосъобразно поради следното :
Съгласно Чл. 433. (1) ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя,
надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от
които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът
представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е
длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен
случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.
83;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е
уважен искът по чл. 439 или 440 ;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Посочените в закона основания са numerous clausus ,т.е. изрично изброени ,поради което прекратяването на
принудителното изпълнение с постановление на съдебния изпълнител на различно от
посочените в закона основания е недопустимо.
Разяснения по приложението на този законав текст са
дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков :
Съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Прекъсването
на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В
първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако
съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната.
Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила
на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато
трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил
отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността ,нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като
динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното
производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва
със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания.
Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича
вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може
да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
При
действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес
е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно
процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова
бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя
спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред
когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение
както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако
кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското
право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма
правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не
предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или
не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият
процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното
решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило
сила.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат
доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при
смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на
обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение
пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).
Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В. намира ,че
обжалваното постановление е правилно .Смисълът на разпоредбата на Чл.433ал.1
т.8 ГПК се състои в това ,че принудителното производство се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на принудителни действия в двугодишен
срок от последното действие за принудително изпълнение ,като прекратяването се
явява санкция за бездействие на кредитора /в този смисъл „Изпълнително производство
по ГПК и ЗОЗ ,С. Н. А.,2017 г.,стр.83/.Когато обаче съдебният изпълнител
предприема действия за принудително изпълнение ,за кредитора е безпредметно да
иска извършването на изпълнителни действия.Видно от изложеното по-горе
,съдебният изпълнител след образуването на изпълнителното дело е предприел
множество изпълнителни действия –налагане на
възбрана на недвижими имоти и
насрочване на дати за описи на недвижим имот,като периодите между
изпълнителните действия са по-кратки от 2 г.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК Видинският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО от 27.10.2020г за отказ за прекратяване на производството по
изп.д. № 20167240400076 на ЧСИ В. Т.рег.№724 .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: