№ 496
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано e след постановяването на Решение № 60250/02.11.2021 г. по гр. дело №
195/2021 г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено Решение № 2060652/27.10.2020 г. по в. гр. д.
№ 1022/2020 г. по описа на ОС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда със задължителни указания относно провеждането на комплексна експертиза
и предоставяне на възможност на ответника да уточни твърденията си относно периода на
доставката на претендираните количества електрическа енергия.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано въз
основа на въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение №
1582/24.03.2020г. по гр.д.№ 19391/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът Т. Д. ИЛ. не дължи на жалбоподателя
сумата 17499.07 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект в с. П., за периода
27.07.2017г.- 26.07.2018г., с посочен аб./кл.номер, за която е издадена фактура №
**********/ 16.07.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК и в полза на въззиваемия са
присъдени разноски в размер на 2199.97 лева, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно, тъй като не отчита
наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода
незаконосъобразен.Сочи се, че при неприложимост на разпоредбите на ПИКЕЕ начислената
сума представлява цената за потребеното в обекта на ищеца количество ел. енергия и се
дължи на основание чл. 183 от ЗЗД. Отправеното искане е атакувания съдебен акт да бъде
отменен, а иска – отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Т. Д. ИЛ., чрез процесуален
представител адв. С.Д., с който се излагат твърдения, че решението е правилно и
законосъобразно, и отговаря на изискванията на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата страна сочи, че въззивникът не е доказал наличието на твърдените от него
1
предпоставки за съществуване на валидно правно основание, въз основа на което
претендира процесната сума, като счита за неприложими разпоредбите на ПИКЕЕ към
извършената корекционна процедура. Оспорва възможността да бъде ангажирана
договорната му отговорност, тъй като същата няма обективен характер. По изложените
съображения моли за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на
разноски.
Съобразно указанията, дадени от ВКС с Решение № 60250/02.11.2021 г., на
ответника, настоящ въззивник е дадена възможност да изясни твърденията си относно
периода, в който е предоставено претендираното количество електрическа енергия.
С молба вх. № 25506/08.12.2021 г. страната е заявила, че не е възможно да се
установи датата на извършеното вмешателство, което възпрепятства възможността да се
посочи началният момент на натрупване на електрическата енергия в невизуализирания
регистър, като счита, че периодът на доставка е ирелевантен, тъй като ел.енергия е
потребена именно от абоната.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
страната поддържа искането си за отмяна на обжалвания съдебен акт по съображенията,
изложени във въззивната жалба.
Въззиваемият не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която още
веднъж моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Д. ИЛ. срещу „Енерго-Про
Продажби” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 17499.07 лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в с. П., за
периода 27.07.2017 г. – 26.07.2018 г., с абонатен № 0667094 и клиентски № **********, за
която сума е издадена фактура № **********/16.07.2019 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за посочения
адрес. Оспорва дължимостта на начислената допълнителна сума за минал период, тъй като
не е консумирал начислените количества ел. енергия. Оспорва сумата да е определена
правилно по размер. Счита, че липсва нормативна възможност за ответника да коригира
едностранно сметките на потребителите, тъй като към процесния случай са неприложими
разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. Твърди, че на процесния електромер не е извършвана
периодична проверка в нормативно определения срок. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.
енергия. Твърди, че е извършена процесната проверка в присъствие на двама свидетели и
дружеството няма задължение предварително да известява потребителите за проверките.
При нея са осъществени замервания с еталонен уред и е установено натрупано количество
ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.4, поради което процесният електромер е
демонтиран, подменен, пломбиран и предоставен за метрологична експертиза в БИМ,
където при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4. Въз основа на това, „Електроразпределение
Север“ АД е съставило становище за начисляване на ел. енергия. Поддържа, че е установено
2
точното количество неотчетена ел. енергия и е спазен чл. 50 ПИКЕЕ. Сочи, че натрупаната в
невизуализирания регистър ел. енергия е реално доставена и потребена, поради което на
основание чл. 183 от ЗЗД потребителят дължи заплащането на стойността на използваната в
имота ел. енергия. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно задължителните за настоящата съдебна инстанция указания, дадени с
Решение № 60250/02.11.2021 г. по гр. дело № 195/2021 г. на ВКС, IV ГО предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД, която налага в доказателствена тежест на ответника да установи в условията на пълно
и главно доказване, че с ищеца са обвързани от валидна облигационна връзка с
характеристиките на договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който е
доставил на насрещната страна процесното количество електрическа енергия, отчетено в
невизуализирания регистър на СТИ.
Не е спорно между страните, че се намират в облигационна връзка по договор с
предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител
на енергийни услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
Видно от констативен протокол № 1202285/26.07.2018 г. служители на въззивното
дружество са извършили последваща техническа проверка на измервателното средство, в
резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка Констатирани са
показанията на дисплея на електромера /общо пет тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0/.
Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508044.
Посоченият констативен протокол е съставен в присъствие на представител на абоната –
наемателя на процесния обект. Подписан е от актосъставителите, от представител на
клиента и от един свидетел.
Съгласно констативен протокол – АУ – Е – 000029-42270/27.07.2018г. на БИМ от
метрологична експертиза на средство за измерване № 1661/11.07.2019г. при извършените
проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола
е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер ISKRA MТ 174 трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и Т3.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 –
092458.4 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище за начисление на електрическа енергия от 15.07.2019 г. в размер на 92458 кWh за
периода 27.07.2017 г. – 26.07.2018 г. За стойността на последното е издадена фактура №
**********/16.07.2019 г. за сумата 17499.07 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано пред първата съдебна инстанция се установява,
че към датата на извършване на проверката – 26.07.2018 г. процесният електромер е бил в
срок на метрологична годност и е преминал метрологична проверка през 2016 г. преди да
бъде монтиран. Отчетените в тарифа Т4 количества електроенергия в размер на 92458 кWh
са доставени, преминали през средството за техническо измерване /СТИ/ в обекта на
потребление, но се регистрират в тарифа, която по заводска настройка не се визуализира на
дисплея. Процесната намеса по своята същност е софтуерна и се изразява във въвеждане на
3
още една тарифа към вече заводските Т1, Т2 и Т3 – тарифа Т4, в която се отчита част от
потребената електроенергия. Процесът се осъществява посредством използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Отчетът на тарифа Т0 /сумарна/
съдържа в себе си и този на тарифа Т4 /невизуализирана/. Според вещото лице, когато се
монтира нов електромер и той е с нулеви отчети на тарифите /заводски настроени/, следва и
отчетите по останалите тарифи да са нулеви.
За изясняване на релевантните обстоятелства относно извършването на установеното
софтуерно препрограмиране пред настоящата въззивна инстанция е проведена комплексна
съдебно-техническа и софтуерна експертиза. От заключението на същата, което съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният
СТИ с фабр. №1114171666063897 електромер тип Iskra МТ174 е монтиран нов на абоната,
без да е бил включван в мрежата, защото няма отчети по заводските тарифи Стандартната
настройка на електромера включва три тарифи- 15.8.1 и 15.8.2. и 15.8.3, които към момента
на монтирането му на клиента са били с нулеви показания. Софтуерната намеса по своята
същност е препрограмиране с въвеждане в случая на тарифа Т4, отчитаща част от
потребяваната електроенергия, но без да я визуализира на дисплея. Препрограмиране
настройките на СТИ би могло да се получи чрез оптичния интерфейс заложен на корпуса му
чрез двупосочна инфрачервена връзка. Процесът се осъществява посредством използване на
специализирана техника, парола за достъп до второ ниво и съответните умения на
оператора. След като в КП №1202285 от 26.07.2018г на "ЕРП-Север" не е констатирана
намеса в схемата на присъединяване на СТИ, то следва, че отчетената от електромера
електроенергия е преминала през измервателната схема, без да е възможно да се установи
през кой период от денонощието се натрупват, както и от кой момент след монтажа на
същия се включва и отчитането в Т4 . СТИ няма връзка със световното време. Последното
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия и не е било отваряно преди проверката в БИМ.
Организационно не е възможно да се отчитат при монтажа и т.нар. невидими тарифи Т4 и
Т0 и е технически невъзможно "нанасяне" на показания без отваряне на СТИ. Софтуерът,
предоставен от производителя няма такива функции. Чрез предоставените от последния
програми могат да се четат и настройват - т.е. да се въвеждат тарифи, но не могат да се
променят отчетените в тях количества ел. енергия. РаВсички тези отчетни стойности са
умишлено скрити от неизвестно лице при неоторизираното параметризиране и резултатът от
главното изчитане ReadOut е празна страница. За период от една година е възможно да бъде
доставено процесното количество от 92458 кВч, тъй като пропускателна възможност за 24
часа достига над 900kw/h, което за годишен период е над 300000kw/h.
При изслушването си в проведеното открито съдебно заседание по делото вещите
лица поддържат заключението си, че отчетената електрическа енергия е действително
преминала през измервателния уред, тъй като е невъзможно показанията да бъдат нанесени
без същия да бъде отворен.
Предвид релевираните възражения от въззиваемия за непълнота на експертизата
4
относно въпросите, касаещи защитата и софутерния достъп до различните функционалности
на електромера е допусната допълнителна СТЕ, заключението на която съдът също
кредитира като обективно и компетентно дадено. Въз основа на предоставената информация
от официалния представител на фирмата производител на уреда, вещите лица дават
заключение, че регистрите на СТИ, съдържащи данни от измерванията на преминала
енергия, могат единствено да бъдат прочитани, като не могат да се променят чрез
комуникация през оптичния порт независимо каква парола се използва. Данните относно
метрологичните характеристики на електромера не са достъпни нито за четене, нито за
запис. Метрологичните настройки на електромера се променят само в завода-производител.
При предаване на данните (прочитане на електромера или програмиране) е възможно да
възникне грешка. За прихващане на грешки при комуникация, предаваните данни имат
контролна сума, която се проверява от софтуера. Собственикът на електромера може с
помощта на софтуер да програмира различна парола на всеки електромер. Електромерите
тип ISKRAEMECO MT174 поддържат една парола, чрез която се осъществява достъп до
цялата функционалност на електромера. Отчитането на данни може да става и без
използването на такава, но за програмиране е необходим достъп с парола. Стойностите на
регистри x.8.y не подлежат на програмиране по никакъв начин — те са само за четене.
Относно спорната функция на парола W5 представителят отговаря, че W5 е команда, която
служи само за сверяване на часовника на някои електромери, но в случая с MT174 е
ирелевантна, тъй като тази функционалност се извършва с команда W1.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на
част от преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова
тарифа, следва да се посочи, че едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР
по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в „скрити“ регистри на средството за търговско измерване,
да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на
проверката – 26.07.2018 г. цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално
отношение, за въззивното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност
за извършване на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в
ПИКЕЕ основания.
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение № 60235/09.11.2021 г. по гр.
дело № 165/2021 г. на ВКС, IV ГО, както и включително Решение № 60250/02.11.2021 г. по
гр. дело № 195/2021 г. на ВКС, IV ГО, с което на настоящата въззивна инстанция са дадени
задължителни указания относно прилагането на закона, се приема, че при отсъствие на
специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ,
в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част
5
от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната
отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. и № 387/2017г., изводът за приложимост на
правилата за договора за покупко-продажба следва от общото правило, че купувачът по него
дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
комуто е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за
начисляване на допълнителната сметка за потребление на електрическа енергия на ищеца в
хипотезата чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Електромерът е монтиран нов, с нулеви показания по
всички тарифи, а от заключението на проведените при повторното разглеждане на делото
комплексна и допълнителна експертизи се установява с категоричност, че процесното
количество 92458 kw/h е преминало през него след монтирането му на обекта на
потребление, като вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е записано в
невизуализиран регистър, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен
отчет. Гореизложената фактическа установеност, ценена във връзка със заключението на
вещите лица за липса на техническа възможност софтуерно да се нанасят показания в
тарифите за конкретния електромер, обосновава извода, че начисленото допълнително
количество електроенергия е действително потребено от абоната в периода след неговия
монтаж. Макар и поради ограничените записвания в паметта на измервателния уред да не
може да установи кога е започнало начислението в „скритата тарифа“, доколкото цената на
доставеното електричество се дължи въз основа на общите правила на договора за продажба,
посоченото обстоятелство е ирелевантно, тъй като едногодишния срок на начисленията,
предвиден в отменената редакция на ПИКЕЕ не намира приложение. В посочения смисъл са
и дадените в съответствие със задължителните указания на ВКС твърденията на въззивника,
че претенцията обхваща целия период от датата на монтиране на електромера до момента на
последващата проверка, като съобразно заключението на вещите лица по комплексната
експертиза е технически възможно процесните количества да бъдат доставени в рамките на
този срок.
Поради изложеното се явяват неоснователни възраженията на въззиваемия, че с
предоставената от производител на СТИ парола въззивното дружество е разполагало с
възможност да нанася данни в регистрите на измервателното средство. Със заключението на
изготвената по делото допълнителна СТЕ посочената възможност е отречена, като е
6
посочено, че регистрите на СТИ, съдържащи данни от измерванията на преминала енергия,
могат единствено да бъдат прочитани, но не и да се променят чрез комуникация през
оптичния порт, независимо каква парола се използва. Регистрите не подлежат на
програмиране по никакъв начин, а позволяват единствено да бъдат прочитани.
С оглед даденото заключение на вещите лица са неоснователно и възражението на
въззиваемата страна, че електромерът не отговаря на изискванията да е защитен и да
съхранява данни за евентуална намеса, заложени в чл. 811б от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Това е така, защото данните относно
метрологичните характеристики на електромера не са достъпни нито за четене, нито за
запис, а метрологичните настройки на електромера се променят само в завода-
производител. Възникналите грешки могат да бъдат установени чрез контролна сума, която
се проверява от софтуера. В същото време се установява, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия и предоставеният софтуер не позволява нанасяне на показания без отваряне
на СТИ.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на страната в смисъл, че
съобразно приложимите норми на националното, а и на европейското законодателство
измерената електрическа енергия да бъде отчитана във видими за абоната тарифи.
Посоченото обстоятелство е безспорно, и то произтича още от общите правила на
потребителската закрила, предвиждащи, че потребителят следва да има достъп до пълна и
навременна информация за потребеното от него въз основа на договора с доставчика. Това
изискване обаче се дерогира, когато неотчитането е единствена последица от безспорно
установено чрез допустими по правилата на гражданското съдопроизводство
доказателствени способи нерегламентирано софтуерно вмешателство, довело до
невъзможност за доставчика да установи потреблението при редовен отчет, което е изцяло в
интерес на потребителя. Дори и с оглед ограничените възможности на софтуера на СТИ да
не е възможно да се установи конкретният извършител на недопустимото въздействие върху
уреда, то от доказателства по делото категорично се установява, че софутерното му
претарифиране е извършено след монтирането му на обекта на потребление, поради което е
станало причина в процесния период значителна част от потребената от абоната
електроенергия да не може да бъде реално отчетена. Извършената параметризация
действително е довела до състояние, в което потребителят е бил лишен от възможност да
установи съдържанието във невизуализираната тарифа, но то е извършено след като
измервателното средство му е било монтирано в съответствие приложимите изисквания. и
настроено да отчита натрупаната електроенергия единствено във визуализираните регистри.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивното дружество е изпълнило нормативно
установените си задължения и не отговаря за последващите нерегламентирани интервенции
върху измервателния уред, за които липсват данни да са извършени с негово съгласие, още
повече, че същите са изцяло в интерес на абоната, тъй като са попречили на крайния
доставчик да получи дължимата му цена за потребената преди проверката електрическа
7
енергия.
С оглед всички гореизложени съображения, обуславящи извод за доказаност на
доставянето, съответно потреблението на процесните количества електрическа енергия,
следва да се приеме, че въз основа на общото правило на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД абонатът
дължи заплащането на нейната цена, следователно предявения от него отрицателен
установителен иск за недължимостта и се явява неоснователен, и като такъв следва да бъде
́
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в хода на цялото съдебно производство
разноски. С оглед основателността на релевирано от въззиваемия възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде редуцирано до минималният размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.04 г. на
ВАдвС, възлизащ на по 1265.96 лв. с вкл. ДДС за всяка инстанция или общо 5063.84 лева с
вкл. ДДС. В полза на страната следва да се присъдят още 150 лева за заплатен депозит за
проведената пред ВРС СТЕ, 349.98 лева – държавна такса по в.гр. дело № 1205/2020 г. по
описа на ВОС, 379.98 /349.98 + 30/ лева – държавни такси пред ВКС, както и заплатения
депозит за СТЕ пред настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лева. Съобразно
изложеното общият размер на подлежащите на присъждане в полза на въззивното
дружество разноски за четирите съдебни производства възлиза на сумата от 6 243.70 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1582/24.03.2020г. по гр.д.№ 19391/2019г. на Районен съд-
Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Д. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, сумата 17499.07 /седемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и
девет лева и седем стотинки/ лв., представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в с. П., за
периода 27.07.2017 г. – 26.07.2018 г., с абонатен № 0667094 и клиентски № **********, за
която сума е издадена фактура № **********/16.07.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. ****
отрицателен установителен иск да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че НЕ ДЪЛЖИ на ответника„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, сумата 17499.07 /седемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и девет лева
и седем стотинки/ лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в с. П., за периода
27.07.2017 г. – 26.07.2018 г., с абонатен № 0667094 и клиентски № **********, за която
сума е издадена фактура № **********/16.07.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
8
ОСЪЖДА Т. Д. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 6 243.70 /шест хиляди двеста
четиридесет и три лева и седемсет стотинки/ лв., представляваща сторените в
производството по делото пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9