№ 5014
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110131860 по описа за 2021 година
при секретаря Моника Асенова като разгледа докладваното гр. дело № 31860/2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.04.2020 г. като служител по трудово
правоотношение с ответника, по време на път за работа е претърпял внезапно травматично
увреждане на левия крак.
Твърди, че е претърпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания като
претендира заместващо обезщетение за тях в размер от 15 000 лв.
В писмения отговор ответникът навежда доводи оспорва исковете като
неоснователни.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните
през процесния период е съществувала трудово-правна връзка, по време на съществуването
на която ищцата е претърпяла травматично увреждане, признато за трудова злополука.
Между страните е безспорно, че процесното увреждане е настъпило по време, през
което ищцата се е предвижвала към работното си място на датата 03.04.2020 г.
От приетото по делото заключение от СМЕ, което съдът кредитира като вярно,
обективно и компетентно, се установява, че уврежданията, получени в резултат на
травматичното деяние, са следните: счупване на долния край на фибулата на левия крак, на
1
лява глезенна става /външен латерален малеолус/, причинили на пострадалата трайно
затруднение на движенията на долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Според вещото лице болките са продължили след травмата, след поставяне на
имобилизация, с постепенно затихващ характер в първите 10-15 дни и са се увеличили след
сваляне на имобилизацията и започването на раздвижването.
Вещото лице изясняло, че периодът на временната неработоспособност е продължил
около 124 дни, като според експертизата оздравителният период е приключил към момента
на изготвянето й.
В процедурата по изслушване и приемане на заключението от СМЕ вещото лице
уточни, че при личния преглед на ищцата е констатирано затруднение при предвиждането,
като помощно средство тя е използвала бастун, има затруднена походка. При прегледа е
установена контрактура в ставата, глезенната става, което води до съответен дефицит, леко
изоставане на левия глезен при сгъване и разгъване. И към настоящия момент, септемрви
2021 г. ищцата просължавала с балнеолечение провеждано в Банкя.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.П И К.Д.,
които съдът кредитира като преки и непосредствени.
Свидетелят П. заявява, че е имал непосредствени възприятия за начина на протичане
на процесното увреждане, като посочва, че след като е видял ищцата да се подхлъзва и пада
на процесната дата, при изправянето си тя е изохкала няколко пъти, като видимо е изпитвала
болки.
От показанията на свидетелят Д., дъщеря на ищцата, се установява, че след
инцидента ищцата е имала затруднения в предвижването, използвала е помощно средства –
проходилка, бастун, патерици, оплаквала се е от силни болки, около 45-50 дни левият й крак
е бил обездвижен с гипсов ботуш.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 200 КТ установява общите предпоставки на задължението на
работодателя да обезщети работника или служителя за претърпени от него вреди поради
трудова злополука и професионална болест, а именно настъпило увреждане на здравето или
живота на работника или служителя, причината за увреждането да е трудова злополука или
професионална болест и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат, в
настоящия случай- временната неработоспособност.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
съобрази здравословното състояние на работника с оглед характера и вида на увреждането,
доколко трайно е нарушението на здравословното състояние -; прогнозата за развитие на
установения дискомфорт, затруднения, болки и бъдещи необходими медицински
интервенции; какво лечение е проведено до момента, как се е отразило върху
трудоспособността на лицето.
По делото се установи, че увреждането, настъпило на 03.04.2020 г е прието за
2
трудова злополука с Разпореждане от 09.03.2015 г.
Установи се, че за период от 124 дни ищецът се е намирал в отпуск поради временна
неработоспособност.
По делото се установи, че след увреждането ищцата е имало затруднения в
предвижването, използвала е помощни средства като бастун, проходилка, патерици,
оплаквала се е от силни болки, за период около 45-50 дни левият й крак е бил в гипсов
ботуш.
За наличието на описаните симптоми, може да се направи извод, както въз основа на
заключението от СМЕ, в което е описана симптомологията на процесните увреждания, така
и въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел Д., която заявява, че лично е
възприели, че ищцата се затруднява при ходене, оплаква се от болки в крака.
С оглед установените по делото болки и страдания, които ищцата е изпитала в
резултат на процесното ПТП, тяхната степен и инзитевност, продължителния период на,
съдът, приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й, вследствие на
процесната трудова злополука, неимуществени вреди, като се вземат предвид и характера и
броя на причинените й травматични увреждания, е в размер на 5 000 лв., до която сума
следва да се уважи този иск и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
15 000лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението
на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84,
ал.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - дължащият обезщетение по чл. 200 от КТ, изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. Законната лихва върху
обезщетението за вреди от трудова злополука се присъжда от деня на увреждането.
Искането за нея не представлява самостоятелен иск, какъвто е този за мораторна лихва.
Ищецът със вземане от непозволено увреждане няма задължение да определи размера на
законната лихва, която е с компенсаторен характер, нито съдът го определя конкретно с
решението. В този смисъл е Решение по гр. д. № 1022/2000 г. на Четвърто г. о. на ВКС/,
както и Определение № 391 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 44/2015 г., III г. о., ГК.
Ето защо искането на ищеца за присъждане на вземане за законна лихва, считано от
датата на увреждането следва да се уважи.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 326.6 лв., като съдът намира възражението на
ответника за неговата прекомерност за неоснователно, доколкото претендирания от ищеца
разход за адвокат се равнява на законоустановения минимум на този вид разход, определен
като размер съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение,определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8
3
ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер от 200 лв., в размер
от 133.33 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС разноски за държавни
такси в размер от 200 лв.., както и депозит за вещо лице в размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул „Ген. Столетов“ № 21 „, да заплати на С. ИВ. Д., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ..............., по иск с правно основание чл. 200 КТ сумата от 5000
лв., представляваща заместващо обезщетение от неимуществени вреди, настъпили от
трудова злополука от 03.04.2020 г., ведно с лихвата от 03.04.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като .ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер
от 15 000лв., да заплати присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 326.6
лв
ОСЪЖДА С. ИВ. Д., ЕГН **********да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
на основание чл. 78, ал.- 3, вр. ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в
133.33 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул „Ген. Столетов“ № 21 да заплати в полза на СРС разноски за
държавни такси в размер от 200 лв.., както и депозит за вещо лице в размер от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4