№ 302
гр. В., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420103238 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен на 27.08.2021 г. от ”Агенция за
събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. бул.”******* представлявано от изп. директор Ю.Ю.,чрез
юк.К.М.,против В. З. Р. с ЕГН ********** от с.Л. общ.К. обл.В. ул.”М.”№3
иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът твърди,че на 09.08.2018 г. било подписано приложение №1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017
г.,сключен между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ищеца,по силата
на който вземането на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД по договор за
потребителски кредит №PLUS-11376721/28.07.2015 г. било прехвърлено на
ищеца,ведно с всички привилегии и обезпечения.”БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД било упълномощило ищецът от негово име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за цесията.На ответницата било изпратено
уведомление,чрез ”Български пощи”,като писмото било получено лично на
27.09.2018 г..
На основание сключения договор за кредит,заемодателят бил предал на
заемателя сума в размер на 8 000 лв.,която сума заемателят следвало да върне
ведно с договорна лихва,на 60 равни месечни вноски от по 343.21 лв. всяка,
1
до 05.08.2020 г..
С подписването на договора,страните били уговорили и лихва за забава
плащането на погасителните вноски в размер на законната.От 06.05.2019 г. до
датата на подаването на заявлението/за издаване на заповед за изпълнение/,на
ответницата била начислена лихва в размер на 149.04 лв..
За задълженията,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По
образуваното ч.гр. дело №904/2021 г. на ВРС ответницата не била
открита,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.
Иска се да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца
сумите по заповедта за изпълнение : 2 706.92 лв.-главница,дължима по
договор за потребителски кредит №PLUS-11376721/28.07.2015 г.,сключен с
”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,вземанията по който са прехвърлени
на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 27.07.2017
г.;149.04 лв. обезщетение за забава от 06.05.2019 г. до 02.03.2021 г.;законната
лихва върху главницата,считано от 02.03.2021 г. до изплащането на
главницата.
Иска се и присъждане на разноските в производствата.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата не е
постъпил отговор, открита на адреса.Не се е явила и в с.з..
При което,ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение.Съдът е обявил делото за решаване, като е приел,че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните
допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2021 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 2 706.92 лв.-
главница,дължима по договор за потребителски кредит №PLUS-
11376721/28.07.2015 г.,сключен с ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД,вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за
покупко-продажба на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г.;149.04 лв. обезщетение
за забава от 06.05.2019 г. до 02.03.2021 г.; законната лихва върху
2
главницата,считано от 02.03.2021 г. до изплащането на главницата;разноските
по делото - 57.12 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На 09.03.2021 г. е била издадена заповед за изпълнение №260558 за
сумите.Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК. Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за
установяване дължимостта на сумите на 29.07.2021 г..
Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №904/2021 г. по описа на
ВРС.
На 28.07.2015 г. между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.С. и
ответницата е бил сключен договор за потребителски паричен
кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване
на кредитна карта №PLUS-11376721.С договора на ответницата е бил
отпуснат кредит в размер на 8 000 лв.,който е следвало да бъде погасен с 60
бр. месечни вноски от по 343.21 лв. /общо 20 592.60 лв./,с първа падежна дата
05.09.2015 г. /годишен процент на разходите 47.38,лихвен процент 37.39/.
Горното е видно от представения договор.
На 27.07.2017 г. между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ищеца
е бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/.С приложение №1/09.08.2018 г. на ищеца е било прехвърлено
вземането по договор за потребителски кредит №PLUS-11376721/28.07.2015
г.,ведно с всички привилегии и обезпечения.Ищецът е бил упълномощен от
”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД от негово име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за цесията.
На ответницата е било изпратено уведомление,чрез ”Български
пощи”,като писмото е било получено лично на 27.09.2018 г..
Горното е видно от представените договор,приложение, пълномощно и
писмо с обратна разписка.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от
валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по
същество,искът е и основателен.
Касателно иска за главницата : ищецът е следвало да докаже,че е
3
възникнало облигационно отношение/договор за кредит/,по силата на което за
ответницата е възникнало задължение за връщане на заетата сума в
претендирания размер.
Наличието на валидно сключен договор за кредит се установява от
събраните писмени доказателства/договора за кредит/.
Не се установява ответницата да е върнала заетата сума/било е в нейна
доказателствена тежест/.
Затова и Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца претендираната
главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главницата.
Касателно иска за лихвата за забава : Съдът приема,че се дължи и
такава,доколкото предсрочната изискуемост на главното задължение е била
обявена на ответника.Касателно размера на иска,Съдът прилага чл.162 от
ГПК.
Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1
от ГПК,както и че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в с.з. и че искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи иска
така, както е предявен.
При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и разноските по делата : 107.12 лв. по заповедното
производство/57.12 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/,201.16
лв. в настоящето производство/101.16 лв. държавна такса и 100 лв. юк.
възнаграждение/.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. З. Р. с ЕГН
********** от с.Л. общ.К. обл.В. ул.”М.”№3,че дължи на ”Агенция за
събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. бул.”*******представлявано от изп. директор Ю.Ю.,сумите по
4
издадената по ч.гр. дело №904/2021 г. на ВРС заповед за изпълнение
№260558/ 09.03.2021 г.,а именно : 2 706.92 лв.-главница,дължима по договор
за потребителски кредит №PLUS-11376721/28.07.2015 г.,сключен с ”БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 27.07.2017
г.;149.04 лв. обезщетение за забава от 06.05.2019 г. до 02.03.2021 г.; законната
лихва върху главницата,считано от 02.03.2021 г. до изплащането на
главницата.
ОСЪЖДА В. З. Р. с ЕГН ********** от с.Л. общ.К. обл.В. ул.”М.”№3
да заплати на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.С. бул.”******* представлявано от изп.
директор Ю.Ю.,107.12 лева деловодни разноски по ч.гр. дело №904/2021 г. на
ВРС,както и 201.16 лв. деловодни разноски по настоящето дело.
Банкова сметка,по която могат да бъдат заплатени присъдените суми :
IBAN: BG93 UBBS 8002 1028 7464 40; ВIС UBBSBGSF Обединена българска
банка АД.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5