№ 55
гр. Пазарджик, 12.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20235220101246 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцата М. А. Б., нередовно призована, се явява лично и с адв. Х.,
редовно упълномощена да я представлява, с пълномощно приложено по
делото.
Ответникът К. Д. Б., редовно призован се явява лично и с адв. М.,
редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по
делото.
ДСП – Пазарджик не изпраща представител, редовно призована.
АДВ. Х.: Няма да правя възражения по призоваването. Да се даде ход на
делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Х.: Поддържаме исковата молба, както и отговора на предявения
насрещен иск.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата
1
молба, както и насрещния иск.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. Х.: Не сме водили такива разговори.
АДВ. М.: Не сме водили разговори в тази насока. Бихме желали делото
да се гледа по общия ред. Не можем да постигнем спогодба.
Спогодба не бе постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявена е искова молба с правно основание чл. 127а от СК.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника К. Д. Б. живели при
условията на фактическо съжителство. От съжителството си имат дете - Д. К.
Б.а, с ЕГН: **********.
Сочи се, че тъй като ищцата и ответника се разделили преди време, с
Решение № 766/17.09.2021 г., постановено по гр.д. 1906/2021 г. на РС –
Пазарджик, били уредени, по реда на чл. 127 от СК и чл. 143 от СК,
упражняването на родителските права над детето Д., неговото местоживеене,
режим на лични контакти с бащата, както и издръжката. Сочи се, че страните
не са уреждали въпроси във връзка с пътуване на детето и издаване на
документ за самоличност за тази цел по реда на чл. 127а СК.
Твърди се, че преди раздялата и във връзка с раздялата между тях
възникнали проблеми и комуникацията била трудна, като в момента е сведена
до осъществяване на контактите с детето.
Твърди се, че към момента ищцата има друг партньор - Е. С., с когото
живее на семейни начала. Между тях имало разбирателство, ищцата е
бременна в седмия месец и очаква дете. Дъщеря й Д. живее с нас и очаквала
сестричка. Като всяко нормално семейство, имали и имат желание да пътуват
с цел почивка заедно тримата /в бъдеще и четиримата/. Искали Д. да бъде с
тях. Имали и финансова възможност за това, но не могат да го сторят, поради
отказ на ответника да даде съгласие детето да пътува с тях в чужбина. Преди
година ищцата повдигнала въпроса за разрешение от страна на бащата
единствено с цел почивка, но той категорично й отказал да даде исканото
съгласие.
2
Твърди се, че приятелят на ищцата ще има два пъти годишно
командировки по повод на работата си, има желание да те да го придружат, но
фактически нямат възможност, поради липсата на съгласие от страна на
бащата на Д..
Сочи се, че след броени месеци ще се роди и детето им. Ищцата сочи,
че те са семейство и няма как да разделя децата си - за едното да има такава
възможност, а за другото - не. Партньорът й има близки приятели във
Великобритания, които вече няколко пъти ги поканили на гости, но
практически не могат да сторят това.
Твърди се, че преди няколко месеца мъжът, с когото ищцата живее,
отново опитал да проведе разговор с ответника на тази тема, но също получил
отказ с аргумента, че „може да емигрираме“. Подобно твърдение е
несериозно, тъй като такова намерение нямали, нито са имали. Очаквали дете,
приятелят на ищцата имал добре платена работа, жилище и нямало никаква
причина да предприемат подобно начинание, нито някога е поставян такъв
въпрос.
Счита се, че поведението на ответника за съзнателен отказ е без
основателна причина, поради което се наложило ищцата да се обърне за
съдействие към съда.
Твърди се, че ищцата е напълно готова да се съобрази с режима,
определен за бащата, при планиране на почивка, както се е съобразявала и
досега. Комуникацията с бащата била трудна и кратка, не можело да се води
нормален разговор на тази тема. Следва да се знае, че фактическите грижи за
детето поема майката. Твърди се, че бащата се възползвал от дните на
определения режим, но ако се случило, например детето да е болно - го
оставял на нейните грижи, не искал да го взима. Вместо да го гледа в
определените дни, се обаждал да го вземе майката или не го взимал изобщо.
Така прехвърлял цялата грижа, притеснения и отговорност върху ищцата, за
което тя нямала против като майка, а иначе формално проявявал
заинтересованост.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Алинея 2 на
посочената разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат
3
съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Ето защо за ищцата се явява правен интерес от завеждане на
настоящото производство и след доказване на гореизложеното да постановите
съдебен акт, който да замести липсващото съгласие на бащата.
Формулиран е петитум, с който се иска от съда да разреши детето Д. К.
Б.а, с ЕГН: **********, да пътува извън пределите на Република България -
за всички държави членки на Европейския Съюз, Турция, Сърбия,
Великобритания, Египет, Дубай, с цел почивка и туризъм, или транзитно
преминаване със същата цел, с придружител майка си, без да е необходимо за
целта съгласието на бащата, със срок - до навършване на пълнолетие на
детето 18 годишна възраст; както и за целта и същия срок на детето да бъде
издаван/преиздаван международен паспорт по заявление, подписано и
подадено само от майката без подписа на бащата.
Сочи се, че в момента, детето има паспорт, който изтича след около
година.
Алтернативно се иска от съда, ако прецени, че посочения от ищцата
срок в искането /до 18 годишна възраст/ е прекалено дълъг, съдът да разреши
детето Д. К. Б.а, с ЕГН: **********, да пътува извън пределите на Република
България - за всички държави членки на Европейския Съюз, Турция, Сърбия,
Великобритания, Египет, Дубай, с цел почивка и туризъм, или транзитно
преминаване със същата цел, в периодите на ваканциите /лятна, пролетна,
зимна/, с придружител майка си, без да е необходимо за целта съгласието на
бащата, за 5 години от влизане в сила на решението; както и за целта и същия
срок на детето да бъде издаван/преиздаван международен паспорт по
заявление, подписано и подадено само от майката без подписа на бащата.
Счита се, че разрешението би било и в интерес на детето Д., поради
следното: детето може да пътува със семейството си на различни места,
ищцата не желае да се разделят, нито детето да бъде ограничавано от
възможности да види нови места и да разшири мирогледа си, при положение,
че има възможност за това. Липсата на съдействие от страна на бащата за
съдействие в тази насока, необосновано ограничавало правото на всяко едно
дете на свободно придвижване.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са
доказателствени искания.
4
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с
който се оспорва изцяло предявения иск срещу ответника К. Д. Б.. Счита
предявения иск за допустим, но неоснователен.
Твърди се в отговора на исковата молба, че между ответника и ищцата
не е възникнал спор по смисъла на чл. 127а от СК относно пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. До
получаването на исковата молба ищцата никога, в качеството си на родител
на детето Д. Б.а не е обсъждала с ответника намеренията да пътува с детето в
чужбина до конкретна държава, за конкретен период с конкретна цел.
Единствено е споделяла, че има намерение да се установи да живее трайно в
Англия, без да става въпрос за детето.
Твърди се, че макар и допустим искът се явява неоснователен, а
изложените с исковата молба факти и твърдения в преимуществената си част
освен неверни, са и дълбоко оскърбителни за ответника, тъй като, на първо
място, невярно и неотговарящо на истината е, че същия е преустановил
комуникация с майката на детето, точно обратното. Телефонният номер на
ответника е блокиран от ищцата, тя не отговаряла на неговите обаждания,
които винаги са били свързани единствено и само с детето, с което и
системно е нарушавала и продължава да нарушава Решение № 766 от
17.09.2021 г. на PC - Пазарджик, съгласно което бащата „има право да
получава по телефона веднъж седмично — ден сряда, информация относно
здравословното състояние на детето“. Макар и извън предмета на настоящия
спор това обстоятелство е от значение, тъй като индикира неспособността и
нежеланието на дамския родител да изпълнява влязъл в сила съдебен акт, за
което доверителя ми е в процес на иницииране на производство по реда на чл.
182, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Твърди се, че невярно е твърдението в исковата молба, че ответника е
дезинтересиран от детето. От една страна, това въобще не влиза в предмета на
спора по настоящото дело, а от друга ответника упражнява ефективно
родителското си право на лични контакти с детето, съобразно Решение № 766
от 17.09.2021г. на PC - Пазарджик. Детето Д. системно е предавано на
ответника в неугледен вид, с мръсни дрехи, без необходимия й инвентар и
вещи за нощуване, а в някои случаи и във влошено здравословно състояние.
Пред ответника и неговата майка детето Д. е заявявало, че майка й и новия й
5
приятел искат да я отведат в Англия и никога повече да не се върнат в
България. Ответникът, освен ефективното упражняване на правото на лични
контакти с детето, системно изпълнява родителските задължения по
заплащане на издръжка, като дори надхвърля установения със съдебното
решение размер, закупувайки за своя сметки дрехи, играчки и други вещи за
своята дъщеря.
Твърди се, че никъде в исковата молба не се твърди, че ищцата е
комуникирала директно и лично с доверителя ми въпросът относно
пътуването на детето в чужбина. В исковата молба единствено се посочва, че
мъж на име Е. С. „преди няколко месеца опитал да проведе разговор с
ответника“ и „получил отказ“. На ответника не било известно Е. С. да има
качеството на представител или адвокат на ищцата, че въобще да му дължи
някакви обяснения, камо ли последните да имат някаква правно обвързваща
стойност или относимост към отношенията между ответника и неговата
дъщеря.
Твърди се, че не отговаря на истината и твърдението, че ищцата и Е. С.
са семейство. От извършените справки в публично достъпните регистри не се
установи последните да имат каквато и да е родствена връзка. Също така не
се установи и твърдението на ищцата, че е бременна, което дори да е вярно,
няма абсолютно никакво отношение към предмета на настоящото дело и
ангажира съда с факти и обстоятелства, неотносими и ирелевантни към
настоящия спор.
Сочи се, че по съществото на спора, разпоредбата на чл. 127а от СК
предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Сочи се, че с исковата молба се претендира заместващо съгласие на
доверителя ми за пътуване на детето Д. извън пределите на България с цел
„почивка, туризъм или транзитно преминаване за всички ДЧ на ЕС, Турция,
Сърбия, Великобритания, Египет, Дубай с придружител — майка си, до
навършването на пълнолетие“, алтернативно „за 5 години от влизане в сила
на решението.
Сочи се, че изискването за съществуването на конкретно защитен
6
интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за
това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или
в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския
съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време,
но също до определени държави. Константната съдебна практика приема, че
интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като
период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна
степен, защото не позволява да бъде извършена предварителна преценка на
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент,
за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това
текстът на чл. 127а, ал. 1 от СК сочи, че съдът се произнася само по отделен,
конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да
замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и
територия пътуване.
Сочи се,че възможните ограничения, при които съдът следва да
разреши по реда на чл. 127а от СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието
на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес
на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във
времето и пространството. При даването на разрешение за пътуване, следва
изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място
на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от
скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде
поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността
българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. В
държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които
не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданско-правните аспекти на международното отвличане на деца, или
които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава
не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за
осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който
се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай
не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане
въпроса за съдебно разрешение за пътуване. България няма сключен договор
7
за признаване и изпълнение на съдебни решение по граждански дела с
Великобритания, Египет, Дубай и Сърбия, Великобритания, Египет и Дубай
не са страни по Хагската конвенция за гражданско правните аспекти при
отвличане на деца. Великобритания вече не е член на ЕС и не е обвързана от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1111 на Съвета на ЕС от 25 юни 2019 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца. Следва да се има предвид също така, че в
държави като Египет, Дубай и Турция се прилага хибридна правна система с
доминиращо влияние на Шериатското и религиозно право, т.е. прилагат
законодателство, различно от светското. Ищцата иска да й бъде разрешено да
може да пътува с малолетно 5 годишно дете на три различни континента
Европа, Азия и Африка. Като географско покритие - това на практика
обхваща 50% от континентите в света, изключвайки Антарктида, която е с
ограничена публична достъпност за туристи.
Сочи се, че преценката, която съдът следва да напрани в
производството по чл. 127а от СК, изисква да се съберат и обсъдят
доказателства, не само относно фактите, обуславящи необходимостта от
пътуване на детето извън границите на страната, но и относно мястото,
условията и средата, при които то ще пребивава. Така например,
съдебноизвестен факт е, че Турция е държава с изключително висока
сеизмична активност. Само през 2023г. там бяха регистрирани над 20 труса с
достигнат магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер и опустошителни последици.
Бяха разрушени хиляди сгради, стотици хиляди хора загубиха живота си, сред
които и множество малки деца. На съда се оставя да прецени адекватността
на искането едно малолетно дете да пътува до тази държава.
Сочи се, че искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина. (В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 1/2016 г. на ОСГК). При подобни спорове съдът следва да
съобрази и още един интерес на детето, а именно правото му на лични
контакти с родителя. Не е в интерес на детето и абсолютно недопустимо е,
пътувания в чужбина дори с твърдяната цел „ почивка, туризъм, транзитно
8
преминаване “ да накърняват правото на детето на лични контакти с бащата.
Ето защо в случаите на заместващо чрез съдебно решение на съгласие на
другия родител, съдът следва да се съобрази с решението относно
упражняването на родителски права. Иначе казано, абсолютно недопустимо е
ищцата да извежда детето извън България: 1) „всяка събота от 12ч. с
преспиване до неделя до 18ч. — всяка първа и трета седмица, както и
полагащите се на бащата 10 дни с преспиване през лятото и 5 дни през зимата
с преспиване, които не съвпадат с Коледните и новогодишните празници 2)
„празниците Коледа, Нова година и Великден през нечетните години 3) 05.10
на съответната година „денят следващ рождения ден 4) 23.03 - „рождения ден
на бащата“. Това не би било в интерес на детето, тъй като ограничава правото
на детото Д. на лични контакти с баща й, както е постановено в Решение №
766 от 17.09.2021г. на PC - Пазарджик.
Сочи се, че по-нататък, при преценка относно заместващото съгласие
на родител за пътуването извън пределите на Република България, следва да
се съобрази и годността на ищцата да обезпечи материално и финансово тези
пътувания. С оглед защита интересите на детето тази преценка следва да се
направи поне към момента на разглеждане на спора. От извършените справки
в публичните регистри на НАП, НОИ, БНБ не се установи ищцата да е
трудова заета или да разполага с парични средства, които да обезпечат
пътуване за двама души - възрастен и дете извън територията на Република
България за период от един или повече дни. Бих желали да отбележим, че
това са отрицателни факти и не подлежат на доказване от страна на
доверителя ми съгласно трайно установената практика на ВКС, по -
конкретно Решение № 394 от 18.05.2010 г. по гр.д. №1584/09г. на ВКС, III ГО.
Тълкувателно решение №1/2014г. по тълк. д. № 1/ 2014 г. ОСГТК на ВКС. За
да гарантира в пълнота интересите на детето, съдът трябва да изследва и този
въпрос в рамките на правомощията си по чл. 127а, ал. 3, изр. 3. Също така с
оглед пътувания извън страната, трябва да се вземе предвид, че майката на
детето не владее чужди езици, което освен индикация за нисък родителски
капацитет, поставя и в риск детето Д.. Възможно е възникването на хиляди и
многобройни ситуации, в които неспособността да се комуникира с
граничните власти и медицинските служби в чужди държави поне на
английски език, може да доведе до рискови ситуации за живота, здравето и
развитието на детето.
9
Твърди се, че алтернативно претендираната продължителност на
заместващото съгласие за пътуване в чужбина, а именно: до навършване на
пълнолетие, респ. за 5г. от влизане в сила на решението, и двата варианта не
са в интерес на детето.
Сочи се, че релевираното с исковата молба искане за допускане на
предварително изпълнение е неоснователно. Не са налице предпоставките по
чл. 242, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ищецът не е мотивирал искането по никакъв начин.
Пътуванията в чужбина с твърдяната цел „ туризъм и развлечение “ не са
обективно обусловени от конкретен сезон. Така например общо- и
съдебноизвестен факт е, че пътуванията до Дубай или Египет се реализират
преимуществено през есента и зимата, тъй като през лятото температурите
там надвишават 40 С. В конкретния случай от закъснението на изпълнението
не могат да настъпят значителни и непоправими вреди. Не е налице
неотложност или вероятност от настъпването на неблагоприятни последици
за детето. Не са представени писмени доказателства за планирани пътувания
и почивки за конкретна дата или период - самолетни билети, резервации за
хотел и други, от които да е видно, че закъснението на изпълнението би
препятствало евентуалното осъществяване на подобни мероприятия.
По отношение на ищцовото искане за разноски се счита, че същото не
следва да бъде уважавано, тъй като се касае за производството по спорна
съдебна администрация, при което за разлика от исковото производство, не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на признати и гарантирани от закона права.
Поради това в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр. д. №
3423/2015 г. на ВКС, I г.о.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да отхвърли изцяло
предявения иск срещу ответника К. Д. Б., ЕГН: ********** като
неоснователен.
В случай, че съдът намери искът за основателен, се моли съдът да
постанови заместващото съгласие на доверителя ми К. Д. Б., ЕГН: **********
и разрешението за пътуване в чужбина на детето Д. К. Б.а да бъде за период
10
от една година от влизане в сила на съдебното решение, като изрично в
съдебното решение постанови, че заместващото съгласие е за две пътувания
на година и не важи за следните периоди: 1) „всяка събота от 12ч. с
преспиване до неделя до 18ч. - всяка първа и трета седмица, както и
полагащите се на бащата 10 дни с преспиване през лятото и 5 дни през зимата
с преспиване, които не съвпадат с Коледните и новогодишните празници“; 2)
„празниците Коледа, Нова година и Великден през нечетните години“; 3)
05.10 на съответната година - „денят следващ рождения ден“; 4) 23.03 -
„рождения ден на бащата“.
Моли се да не се допуска предварително изпълнение на съдебното
решение.
С подадения отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен
иск по чл. 127а от СК, в който се сочи, че ищецът по насрещния иск и
ответницата М. А. Б. имат дете Д. К. Б.а, ЕГН: **********.
Твърди се, че упражняването на родителските права по отношение на
детето е уредено с Решение № 766 от 17.09.2021г. на PC - Пазарджик, също
вече приложено по настоящото дело. Твърди се, че през изминалата година
няколко пъти ищецът по насрещния иск е разговарял с майката на детето по
повод желанието на дъщеря му Д. К. Б.а да пътува самостоятелно с него в
чужбина. Сочи, че детето Д. е изключително будно и интелигентно дете,
което е любопитно към заобикалящия го свят. Майката на детето не е дала
никакъв отговор, блокирала е телефонния номер на бащата и той нямал
никаква комуникация с нея, с изключение на случаите, в които взима детето
от дома й. С бездействието си ищцата системно е нарушавала и продължава
да нарушава Решение № 766 от 17.09.2021г. на PC - Пазарджик, съгласно
което бащата „има право да получава по телефона веднъж седмично - ден
сряда, информация относно здравословното състояние на детето“. Макар и
извън предмета на настоящия спор това обстоятелство е от значение, тъй като
индикира неспособността и нежеланието на дамския родител да изпълнява
влязъл в сила съдебен акт, за което доверителя ми е в процес на иницииране
на производство по реда на чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК се предвижда, че
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
11
родителите, а когато родителите не постигнат съгласие спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид
гореизложеното за бащата на детето се явява правен интерес от завеждане на
настоящото производство и след доказване на гореизложеното съдът да
постанови съдебен акт, който да замести липсващото съгласие на майката.
Сочи се, че при даването на разрешение за пътуване, следва изначално
да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на
размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни
природни бедствия или в място, където макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде
поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността
българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права.
Именно поради тази причина считам, че единствено пътуване в рамките на
ДЧ на Европейския съюз би гарантирало пълна защита на законните права и
интереси на детето. В конкретния случай, трябва да се има предвид, че в
преимуществената част Държавите членки на ЕС са ратифицирали Хагската
конвенция за гражданско правните аспекти при отвличане на деца и всички
ДЧ прилагат РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1111 на Съвета на ЕС от 25 юни 2019
година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения
по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и
относно международното отвличане на деца. Тоест, правата и интересите на
детето са защитени, като се гарантира и изпълнението на Решение № 766 от
17.09.2021г. на PC - Пазарджик по отношение на упражняването на
родителските права.
Оформен е петитум, с който се иска съдът да разреши детето Д. К. Б.а,
ЕГН: ********** да пътува извън пределите на Република България - за
всички ДЧ на Европейския съюз с цел почивка и туризъм, неограничен брой
пъти - до навършване на пълнолетие - 18г. възраст, както и за целта на същия
период на детето да бъде издаван/ преиздаван международен паспорт по
заявление, подписано и подадено само от бащата без подписа на майката.
Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че посочения период до
навършване на пълнолетие е прекадено дълъг, се моли съдът да разреши
детето Д. К. Б.а, ЕГН: ********** да пътува извън пределите на Република
12
България - за всички ДЧ на Европейския съюз с цел почивка и туризъм,
неограничен брой пъти - за пет години от влизане в сила на съдебното Ви
решение, както и за целта на същия период на детето да бъде издаван/
преиздаван международен паспорт по заявление, подписано и подадено само
от бащата без подписа на майката.
Направени са доказателствени искания.
Съдът, с Определение № 1689/30.06.2023 г. е приел за съвместно
разглеждане предявения насрещен иск от К. Д. Б. срещу първоначалния ищец
М. А. Б. с правно основание чл. 127а от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника
по насрещния иск, с който оспорва изцяло твърденията на ответника, че е
правил опити да изиска от майката съгласие за пътуване на детето Д. с него в
чужбина, напротив обратното е – майката е искала от него съгласие, а той
нарочно не е отговарял на техните молби, затова тя се принудила да заведе
настоящото дело. Дори логически погледнато, ако ответникът е откликнал
поне веднъж на питане по този въпрос, то съдебната намеса нямало да бъде
необходима, още повече че е свързана и с разноски.
Ответницата по насрещния иск заявява, че е напълно готова да се
съобрази с режима, определен за бащата, при планиране на почивка, както се
е съобразявала и досега. Твърди, че комуникацията с бащата е трудна и
кратка, не може да се води нормален разговор на тази тема. Твърди, че
фактическите грижи за детето поемала неговата майка, а бащата се
възползвал от дните на определения режим, но ако се случело например
детето да е болно - го оставял на нейните грижи.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Алинея 2 на
посочената разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат
съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Относно искането на бащата К. Б., във връзка посочената разпоредба,
следвало да се знае, че майката не е създавала пречки за пътуване на детето с
бащата, нито за издаване на международен паспорт - т.е. с поведението си не е
дала повод за завеждане на делото, още повече - за насрещен иск. Логично е
всеки от тях да иска да почива заедно с детето и в чужбина, при положение,
13
че имат възможност за това, а и това е в интерес и на детето.
Сочи се, че е резонно и е съгласна на бащата да се разреши да пътува с
детето, разбира се в периодите на режима на лични контакти, който е
определен в предходното съдебно решение, като разрешението е за срок поне
от 5 години. Майката на детето също искала такова, като подчертава, че не е и
не създава пречки. Съответно, ако срокът е по-дълъг, моли същият да бъде
определен и за нея. Не вижда пречка бащата да пътува с детето до държавите
членки на ЕС, изрично посочени в насрещния иск.
Очевидно ответникът имал възражения по така посочените от страна на
майката държави.
Сочат се доказателства. Направено е доказателствено искане.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай, всяка
от страните носи доказателствена тежест за установяване на въпросите,
свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите лични
документи за това. Съобразно твърденията на всяка от страните, които са
изложени в исковата молба и съответно в насрещната искова молба.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата.
АДВ. М.: Във връзка с доклада моля да бъде записано, че е налице
признание на насрещния иск, като в отговора на исковата молба насрещната
изрично е заявено, че ищцата е съгласна на бащата да се разреши да пътува с
детето в периодите на личните контакти. Това съвпада с петитума и считам
същото за признание на насрещния иск. Нямам други възражения по доклада.
Да се приеме.
АДВ. Х.: Не е налице признание на насрещния иск. Ние сме изразили в
отговора на насрещната искова молба нашето становище, дори сме съгласни
на споразумение. Готови сме да се съобразим, както е редно.
Съдът, след като се запозна с исканията на страните и техните
становища счита, че направеното искане от ответната страна е неоснователно
и като такова следва да бъде оставено без уважение, тъй като от изявлението
на процесуалния представител в настоящото съдебно заседание не би могло
да се направи обоснован извод за признание на насрещния иск от страна на
14
ответника по него. Налице е признание единствено на част от
обстоятелствата, изложени в насрещната искова молба, но към този момент
не би могло да се приеме, че е налице признание на насрещния иск.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по предявения насрещен
иск К. Б. да бъде прието, че е налице признание на предявения насрещен иск.
СЪДЪТ с Определение № 3015/28.11.2023 г. е приел представените от
страните писмени доказателства. Изискал е от ДСП – Пазарджик да изготви
социален доклад. Указал е на страните, че следва да се явят лично, за да бъдат
изслушани по реда на чл.127а, ал. 3 СК, във вр. с чл. 59, ал. 6 от СК. Допуснал
е до разпит по двама свидетели на всяка от страните.
АДВ. Х.: Да се приеме. Водим двамата свидетели.
АДВ. М.: Водим един свидетел. Не държим на втория ни допуснат
свидетел.
Съдът докладва постъпилия социален доклад от ДСП – Пазарджик, с вх.
№ 623/09.01.2024 г.
АДВ. Х.: Запознати сме. Да се приеме.
АДВ. М.: Запознати сме. Да се приеме.
Съдът счита, че следва да приеме представения от ДСП – Пазарджик
социален доклад, тъй като същия е обективен, в цялост са изложени
обстоятелствата, които са относими към предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото постъпилия социален доклад от ДСП – Пазарджик,
с вх. № 623/09.01.2024 г.
АДВ. Х.: Ние сме тук с бебето и моето искане е, ако може изслушаме
първо родителите, за да може майката да излезе.
АДВ. М.: Не възразявам.
С оглед искането на ищцовата страна съдът счита, че следва преди
разпита на допуснатите свидетели да пристъпи към изслушване на двамата
родители по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
ИЩЦАТА /лично/ по реда на чл. 59, ал. 6 от СК: Д. е на пет години
15
навършени. Детето живее с мен и с моя нов партньор от когото имам вече
бебе на 6 месеца. Живеем в гр. Пазарджик на ул. „******. Жилището се
състои от хол, спалня, кухня и стая за Д.. Тя посещава редовно детска градина
„******“. Там е от три годишна. Преди това посещаваше частна детска
градина. Детето не посещава градината последния месец тъй като беше
заразена от градината с варицела. Аз се грижа за нея както и от бащата в
режима на виждане. Нямаме проблеми в тази насока. Аз не възпрепятствам
бащата да вижда детето. Те имат свои лични отношения. Детето когато се
вижда с бащата е весела и има желание да се вижда с него и поради тази
причина аз нямам против да се срещат и не ги затруднявам. Нямаме проблеми
със заплащането на издръжката от бащата. Имаме желание да посещаваме
нови дестинации с цел екскурзии. Като цяло с моят партньор обичаме да
посещаваме нови места и нови култури и смятаме че с нас трябва да бъдат
двете деца. Д. до този момент не е посещавала такива дестинации. Ние
пътуваме с Д.. Последния път беше ноември месец на семейна почивка. Тя се
чувстваше много добре, обича нови места и обича басейни. Тя се радва и се
чувства добре. Считаме, че няма да има проблем да пътува в чужбина. Самата
тя има желание да пътува със самолет и смятаме да осъществим това нейно
желание. Смятаме, че Гърция е най-близката дестинация и е добро място за
почивка и море. Не смятам, че останалите държави са застрашаващи за
детето. Напротив те са много посещавани дестинации и не виждам нищо
лошо в това. Желаем детето да пътува винаги придружавано от мен като
нейна майка. Запозната съм с исканията на баща й за пътуване само в
държавите членки на ЕС. В режима си на виждане, той има определени дни и
в тях той може да я заведе в чужбина когато прецени. Има и един месец,
който ние сме го разпределили и го спазваме и няма проблем в това
отношение – 10 дни през лятото и 5 през зимата. Съгласна съм детето да
пътува с баща си в чужбина. Това е негово право. Той има право колкото и аз.
Детето започна да учи в градината английски език, както и вкъщи я
насърчаваме и смятаме, че това е много добре за нея. С партньора ми през
последните три години сме посещавали Гърция и Испания – само двамата,
когато детето е при баща си, най-вече лятото през 10-те дни когато той има
право да я взима.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/ по реда на чл. 59, ал. 6 от СК: Имам
затруднения с виждането на детето, тъй като родителските права са
16
предоставени на нея – първа и трета седмица има седмици от месеците, които
са по пет седмици и аз мога да видя детето чак на третата седмица на другия
месец, което е лошо за детето, тъй като е много привързано към мен и започва
да реве, да се тръшка, което не е хубаво. Грижа се много за нея. Майката на
детето не ме възпрепятства, но в единия доклад е написала, че не я взимам
когато е болна, а после, че я взимам постоянно което си противоречи. Детето
винаги го взимам когато ми се пада. Тя каза, че ми е позволено един месец, но
това не е така. Позволено ми е по съдебното решение 10 дни през лятото и 5
дни през зимата. Когато я взема я питам какво иска да правим, дали на басейн,
защото тя много обича. Сега като я взема за 5 дни ще я водя на СПА. Водя я
на площадки, по МОЛ-ове. Моите родители също са с нея и помагат.
Издръжката я изплащам редовно и нямаме проблеми. Плановете ми за
пътуване в чужбина са единствено и само за Гърция, на този етап а не за ЕС.
В Гръция имам братовчеди, но до този момент не сме осъществили пътуване.
Д. има проблем с пътуването с кола и й става лошо. Казвала ми е, че по
планински път, когато пътува с майка си й е ставало лошо. Затова искам да
пътува до по-близки държави които са в ЕС. С майка й не съм водила
разговори за това. Единствено съм говорил с нейния партньор, който каза, че
иска да я водят във Великобритания. Държавите в ЕС в които искат да я водят
за тях нямаме спогодба и ако нещо се случи няма да мога да си осъществявам
режима на лични отношения. Притесняват ме държавите като Египет и Дубай
както и Турция. Има доста случай с проблеми с деца в такива държави. Има
случаи когато са завели деца във Великобритания и не са се върнали, водят се
дела, но няма разрешение. Не съм казал, че детето няма да пътува. На този
етап мисля, че е много малка, при положение, че не може да пътува на близки
места, а да не говорим за далечни. Съгласно съдебното решение за лични
контакти всяка сряда трябва да получавам информация от майката по
телефона за състоянието на детето, но телефона ми е блокиран телефона
постоянно, което е нарушение на съдебното решение. Даже съм завеждал
жалба за това нещо. Нямам информация всяка сряда когато се обаждам, за да
проверя състоянието на детето, тъй като майката ми е блокирала телефона.
Телефона ми се отблокира събота сутринта и в неделя вечер когато я
прибирам пак се блокира. Не мога да кажа защо майката ме е блокирала.
ИЩЦАТА /лично/: Тъй като получавам заплашвания по телефона от
страна на бащата и решавам, че най-доброто за моето спокойствие и това на
17
детето е да блокирам телефона. Заплашвана съм и лично, затова съм
блокирала бащата. Имам и жалба входирана в полицията, че съм заплашвана
от него. Последния път го уведомих, че детето е заразено и е болно. Бащата не
се интересува от това какво се случва в детската градина. Не се интересува до
момента от детската градина. За всичко се интересувам аз. Ако има нещо,
което е важно аз му се обаждам.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Относно детската градина. Ходил съм в
детската градина и съм правил опит, защото съм дал и телефона си за
контакт. От детската градина са ми се обаждали да вземем детето. Казвам
„добре, ще го вземем“ и питам какъв е проблема да се обадят на майката. Тя
взима детето и след това искам да разбера какво е станало с детето. След това
тя пуска жалба, че съм притеснявал детето.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. И. С. – ЕГН **********, на 45 години, българин, български
гражданин, със средно специално образование, работи като компютърен
инженер, неженен, неосъждан, живея с М. на семейни начала и имаме дете.
Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. С.: На съпружески начала живея с М. от около една година и
един месец. Живеем в общо жилище в гр. Пазарджик, ул. „******“ от самото
начало на връзката ни. Когато заживяхме на съпружески начала с М. знаех, че
тя има дете – Д.. И детето от самото начало заживя в този дом с нас. Д. я
приемам като мое дете. С М. имам отношения от 2021 г. Грижа се за Д..
Нямам проблеми с детето. Всичко е спокойно в моя дом. Нямам проблеми с
това, че Д. има друг биологичен баща и трябва да осъществява с него контакт.
Ако имах, нямаше да започна тази връзка. Д. посещава детска градина, като
всяко дете се среща с приятелки. Тя е живо и любознателно дете. Д. се среща
с биологичния си баща. Има постановено съдебно решение от предишно дело
и той спазва режима на виждане, който е два пъти в месеца. По мое
усмотрение детето ходи да се вижда с баща си с желание. Не е плакало.
Доколкото ми е известно е имало конфликти между майката и бащата в
18
миналото. Откакто живеем заедно нямат. Имат комуникация само при
взимането и връщането на детето. Тя има подадена жалба срещу него за
насилие. Това мисля че се е случило през 2021 г. когато се запознах с нея.
Тогава разбрах за недоразумения между тях и затова тя подаде жалба и тя взе
мерки. Не знам той да й се е обаждал по телефона и да я е обиждал. В събота
и неделя, когато детето не е в режим на лични отношения с баща си и е с нас,
пътуваме доста често. Избираме си природна забележителност в България.
Ходим в пещери, паркове курорти. През седмица пътуваме. Ако не пътуваме я
извеждаме на Острова. Ние живеем заедно от миналата година. Тази година
ни се роди бебето и заради това не сме ходили на море. Бебето е на 6 месеца.
Принципно, ако се налага, разчитаме на помощ на баби и дядовци, но М. е в
майчинство, а и аз работя от вкъщи. Пътували сме към Велинград и се е
случвало на детето да му стане лошо, съответно спираме за 10 минути. Има
медицински близалки и след приемането им пътуваме спокойно. Имаме
планове като всяко едно нормално семейство бихме искали да пътуваме и в
чужбина. Моята работа е свързана с командировки и бих искал да ги водя с
мен. Бих искал да пътуваме за Гърция и когато бебето поотрасне да пътуваме
в други европейски държави с цел туризъм. Искаме да пътуваме с Д.. Бихме
искали да пътуваме и с кола затова искаме държави, които не са член на ЕС
като Сърбия да бъдат включени за да можем да минаваме транзит. Аз
пътувам често и от опит знам, че Сърбия има доста по-удобна пътна
инфраструктура. Турция не е в ЕС но смятам, че е удачно да се пътува до
там. Ходил съм няколко пъти и не виждам проблем да пътуваме с децата до
там. Правих опити да получа съгласие от бащата. М. е правила опит да говори
с бащата на детето и той е отказал. Впоследствие така се получи, че трябваше
да се срещнем с него и да разговаряме и аз го попитах директно дали ще
направи пълномощно. Той категорично отказа с довода, че ще емигрираме в
чужбина. Ние сме в процес на изграждане на къща. Аз имам много добра
работа и нямаме такова намерение. Аз съм живял 15 години в чужбина и съм
се върнал тук. Нашето пътуване е с цел туризъм. В момента в детската
градина Д. учи английски език. Не изучава езика частно. Живял съм във
Великобритания над 15 години, в различни градове, но основно 10 години в
Лондон. Командировки до Великобритания не ми се налагат. Основно ходя в
командировки в Германия, Испания, Румъния, но те не са задължителни. Мога
да откажа тези командировки. Аз разговарях с бащата относно пътуванията
19
на детето в чужбина, може би преди година беше този разговор. Така се
получи, че бях на кафе с мой приятел. М. звънна на телефона, че бащата е на
входа и е притеснена и да отида. В последствие разбрах, че той е дошъл за
друго. Аз го попитах дали ще предостави такова пълномощно, тъй като аз
основно се грижа за това дете, но той отказа. М. ми е казвала, че го е питала
преди, но той е отказал. Това го знам от М.. Към момента на разговора не съм
упражнявал професията на медиатор или адвокат. Аз нямам такова
образование и не съм се занимавал с такава дейност. Считам, че е важно и
искам да се разбирам с бащата на детето и не искам да има раздори.
Пътуването в чужбина е важно за нас и бихме искали да ни предостави това
право на нас, както и М. на него.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Д. К. – ЕГН **********, на 45 години, българин, български
гражданин, с висше образование, работи като счетоводител, неженен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: С М. се познавам от четири години, може би. Познаваме се.
Би могло да се каже, че поддържаме приятелски отношения и си ходим на
гости. Познавам нейния партньор над 30 години. Той се казва Е. И. С.. За мен
са добра двойка, разбират се. Солидни хора са. И двамата работя и са добре
финансово. Не съм забелязал да са склонни към конфликти. За мен са съвсем
нормални хора. Сега в момента двамата живеят под наем, не зная улицата, но
е близо до ДАИ, тук в Пазарджик. Е. и М. имат общо дете Дарина и дете на
М. от предишен брак – Д.. За Е. съм убеден, че няма предразсъдъци в това
отношение. Той се грижи за Д. във всяко едно отношение. Били сме много
пъти заедно на едно и също място и той никога не се е държал лошо с Д..
Само визуално познавам биологичния баща на Д.. Знам, че бащата взима Д.,
както са се разбрали с майката в определено време, в определени дни. Не съм
чул някой да е казвал да се възпрепятстват отношенията между бащата и
детето. Като цяло от това, което съм чул от тях конфликти между М. и бащата
на детето няма, само по определени въпроси. Например спор, че бащата не
иска да подпише декларация да извеждат детето в чужбина. Това го знам от
М. и Е.. Двамата пътуват поне един път в годината в Гърция. Могат да отидат
20
в чужбина. Всеки път когато са пътували са пътували с Д.. Не са я оставали
самичка и да бъде пренебрегната. Бяхме на кафе с Е. в Министерството и му
звънна телефона. Той трябваше да стане от кафето и отидохме двамата там,
където живеят под наем. Бившия съпруг на М. беше там с колега със
служебната кола и го помоли да поговорят дали детето ще може да бъде
изведено до Гърция и да подпише декларация. Не съм бил на близо
разстояние, но на три четири метра и Е. попита защо не иска да подпише
такова споразумение. Бащата каза, че се притеснява, че ще емигрират. За мен
те нямат такива планове. Професията на Е. е достатъчно добра, за да искат да
емигрират. По принцип те могат да отидат до Испания. За извън Европа не
съм говорил с тях и не знам плановете им. Той по принцип обича да пътува с
кола и минавайки през Турция и Сърбия и няма как да се получи. Той иска да
отидат в самата Турция. Лично не съм чул да го кажат, но според мен и
двамата са съгласни детето да пътува с биологичния си баща. Не са изразили
отрицание относно пътуването. Е. живя във Великобритания над 15 години.
Първо отиде в Лондон, след това живееше на едно градче на 80 мили от мен.
Аз живеех в Портсмут. Аз съм му ходил на гости. В Англия Е. не притежава
жилище във Великобритания. Всичките ни приятели които се събираха там се
прибраха тук и живеят в България. Всички си дойдоха по едно и също време.
Е. няма великобританско гражданство със сигурност. Социално осигурителен
номер той има, и аз имам. Той остава до живот, дори и да напуснете
Великобритания. Аз нямам деца. При наличие на този осигурителен номер се
получават помощи за деца във Великобритания. Един приятел има, но ако не
живееш в страната не може да се получава помощ. Трябва да живееш там и
детето да ходи на училище. Работата на Е. изисква да пътува поне минимум
два пъти в годината в Германия. Това ми е известно, защото аз го карам до
летището. По принцип може да откаже командировките, но той ходи. Почти
всяка седмица посещавам дома на Е. и М.. Ходим заедно на екскурзии – до
Велинград, Белмекен. Пътуваме с две коли. Случвало се е когато пътуваме, не
често, но понякога на Д. й става лошо. Слагат я на столче и я обезопасяват.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. К. Б.А – ЕГН **********, на 58 години, българка, българска
21
гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, майка на
ответника К. Б.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.А: Аз съм майка на К. Б. и съм баба на Д. Б.а. Виждам детето в
дните, в които е определено от съда. Първа и трета събота и неделя от месеца,
като имам желание да я виждам по-често. Виждам я и през дните, които се
полагат през лятото и зимата. Водим я на море, в зоологическата градина.
Детето идва с много голямо желание. Обгрижена е с много внимание и
желание. Винаги подаръците й са образователни. Тръгва си с голямо
нежелание и с уговорки „Защо тате не ме взима по-често“, а понякога и с рев.
К. и М. нямат комуникация тя го е блокирала, мен също. Звънях и на нейната
майка от служебния телефон, която ми каза един ден „Повече не се обаждай
по телефона“. Не са възпрепятствали взимането на детето. Последния път
детето беше болно и М. се обади, но тогава детето имаше здравословни
проблеми. Знам, че по съдебно решение моят син трябва да взима
информация по телефона за състоянието на детето, но това не се осъществява.
М. го е блокирала. Те по принцип нямат добра комуникация. Това не е добре
за детето. Хубаво е и двамата родители да имат нормални отношения, което е
в интерес на детето. С мен също няма комуникация. Аз също бих желала да
получавам информация. К. ми сподели, че лично с М. не е разговарял за
пътуванията в чужбина, а е говорил с мъжа, с който тя живее, но той няма
права върху Д.. Точно не мога да кажа какво са си говорили двамата, но К. ми
каза, че мъжът с който живее М. е питал дали има против детето да пътува с
тях в чужбина, но не се знае по какви причини. К. мисля, че е отказал. К.
смята, че може да изведе Д. и мъжът й на М. да работи извън България и така
няма да може да вижда детето. Един път когато Д. е била с нас казваше, че ще
имат бебенце и ще живеят в Англия и ние имаме притеснение. Не знаем каква
е целта на тези пътувания. Опасяваме се че детето ще заживее в чужбина и
няма да я виждаме изобщо. Също така и К. ми каза, че е питал М., тъй като
имаме роднини в Гърция, дали може да отидем до тях, но тя е отказала.
Моето мнение за пътуванията съвпада с това на моя син. Смятам, че в Англия
има доста помощи за майките. Знам, че Англия не е в Европейския съюз и
виждането ще се затруднява. Считам, че е нормално да се пътува с цел
туризъм. Това е нормално. Аз всяка година ходя във Великобритания по един
22
месец и работя там. Имам фирма и се самоосигурявам там и съм запозната с
начина на живот и техните правила. Там получават майките с деца помощи.
Изискването е да имат адрес и уседналост, което става много лесно. Може на
адреса на приятели. Хората, които живеят там имат възможност да
присъединят други хора към тях и получават правата. Може да се регистрират
на адрес на приятели. Ако има социално осигурителен номер това
присъединяване към този адрес може да се случи. Искам много повече да
виждам Д.. Имам още едно внуче, по-голямо от дъщеря ми.
АДВ. М.: Не държим на разпита на втория допуснат свидетел.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответната страна
съдът счита, че следва да отмени свое Определение № 3015/28.11.2023 г. в
частта му, с която е допуснат до разпит втори свидетел, при режим на
довеждане на ответната страна.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3015/28.11.2023 г. в частта му в която е
допуснат до разпит втори свидетел, при режим на довеждане на страната
ответник.
АДВ. Х.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото. Представям списък с разноски и договор за правна помощ.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност, като същите следва да
бъдат редуцирани до минималния размер съгласно Наредбата за адвокатските
възнаграждения. Представям списък на разноските и договор за правна
помощ по чл. 38 от ЗА. Моля да съобразите, че поделото освен искова молба е
изготвен и насрещен иск. Нямам други доказателствени искания, моля да се
приключи делото.
АДВ. Х.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.
АДВ. Х.: Не можем да постигнем спогодба.
23
АДВ. М.: Не можем да постигнем спогодба.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Х.: Уважаеми господин Съдия, моля да уважите молбата както е
предявена. Моля да присъдите на доверителката ми сторените разноски и да
ми дадете срок за представяне на писмена защита.
АДВ. М.: Уважаеми господин Съдия, поддържаме отговора на исковата
молба, както и предявения насрещен иск, като моля да се произнесете с
решение, съобразно формулирания петитум, както в отговора на исковата
молба, така и в насрещната искова молба. Моля да ни присъдите сторените
разноски. Не на последно място, моля да не допускате предварително
изпълнение на съдебния си акт, като поддържам аргументите, които сме
изложили в отговора на исковата молба и моля да бъдат съобразени. Не на
последно място, моля да ни бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски и моля при постановяване на съдебния си акт да се
водите от интересите на детето. Моля да ми бъде предоставен седемдневен
срок, след получаване на протокола по имейл, за представяне на подробна
писмена защита, с оглед събраните в настоящото съдебно заседание гласни
доказателства. Моля да ми бъде предоставено и копие от протокола, за което
ще подам молба.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 12.02.2024 г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на страните, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който да бъде двуседмичен, считано от
днешното съдебно заседание, за всяка една от страните.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
24
Секретар: _______________________
25