Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр.Габрово,
30.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа
докладваното от съдия Рачев к.а.н.д.
№ 158 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С
Решение № 21 от 27.09.2021 година на Районен съд –
Трявна, постановено по АНД № 66 по описа за 2021 година, е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 21-0360-000072/28.05.2021г. на Началника на
Районно управление – Трявна, към ОД на МВР - Габрово, с което на М.Н.К. ***, за
нарушение на чл.104а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.183,
ал.4, т.6 от същия закон е наложена глоба в размер 50.- лева и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.1, 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер 10.- лева
Срещу така
посоченото решение е постъпила касационна жалба от
наказаното лице, депозирана в законния срок. Иска се отмяна на решението на
районния съд и отмяна на наказателното постановление изцяло. Твърди се, че решението
на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Че наложеното
наказание не съответства на деянието и дееца и че е следвало да му бъде
съставен фиш. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа
жалбата и твърди че е подложен на системен полицейски тормоз.
Ответната страна Районно управление – Трявна, не се представлява. Не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за неоснователна предвид следните съображения:
Възприетата
от Районен съд – Трявна фактическа обстановка се установява както и от
показанията на разпитания свидетел, така и от признанията на наказаното лице –
последното е ползвало мобилния си телефон снимайки със същия и не е носило със
себе си при управлението на автомобила СУМПС и контролен талон към него. При
така установеното, доказани се явяват описаните в АУАН и санкционирани с
процесното наказателно постановление нарушения на нормите на ЗДвП.
С санкционните норми на чл.183, ал.1 и
ал.4 от ЗДвП предвиждат фиксиран размер на
наказанието – съответно 10.- лева и 50.-
лева и липсва правна възможност за намаляването им.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд – Трявна и достигнатите от същия съд правни изводи, поради което не намира за необходимо да повтаря тези съображения имайки предвид нормата на чл. 221, ал.1, in fine от АПК. Касационният състав обаче намира за необходимо, да изложи следните свои резерви по отношение на нормата на чл. 104а от ЗДВП и санкционната такава на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Първата от тях забранява, а втората санкционира използването на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Тази формулировка не отговаря на възможните житейски ситуации по време на управлението на МПС и създава неравнопоставеност между водачите. Така например водач използващ камера, фотоапарат, устройство за навигация, калкулатор и други подобни устройства няма да бъде санкциониран, докато водач използващ телефона си като камера, фотоапарат, устройство за навигация, калкулатор и т.н. попада в поставената от закона забрана и ще понесе предвидената санкция. Съдът намира, че de lege ferenda, е необходимо прецизиране на посочените правни норми.
Отнасяйки установената фактология към действащото право се налага извода, че г-н К. е използвал мобилния си телефон /макар и като фотоапарат или камера/, с което е нарушил законовата забрана съдържаща се в чл. 104а от ЗДвП и правилно е наказан.
Районен
съд – Трявна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не
следва да бъде касирано.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 27.09.2021 година на Районен
съд – Трявна, постановено по АНД № 66 по описа за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.