Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на единадесети май 2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

791

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” № 2, е предявило иск против П.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 242/2020 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/04.03.2020 г.  за сумата от 167.50 лв. /сто шестдесет и седем лева и 50 ст./ главница за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 19.03.2018 г. до 16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 12.02.2020 г. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Приложено е ч. гр. д. № 242/2020 г. на МзРС.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва иска. Не оспорва размера на задължението, но твърди, че от представените писмени доказателства не може да се направи категоричен извод за дължимостта на тази сума. Не оспорва представените писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, че ответника е абонат на В и К и потребител на услуги за имот на адрес гр. Враца, ул. „2-ри юни “ № 111, ап. 39. Твърди се, че за потреблението за периода от 19.03.2018 г. до 16.09.2019 г. на ответника са издадени тридесет и пет броя фактури за общо дължимите 167.50 лв. главница, за използвана в имота вода, видно от представената справка – извлечение от партидата на И., приложена към поканата за доброволно изпълнение.

За посочените суми е изпратена покана за доброволно изпълнение, но ответника не е изплатил задължението си.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но същата била връчена на длъжника по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, и на ищеца е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В дадения срок такъв иск е предявен и е образувано настоящото гражданско дело, като с исковата молба се претендира само главница без лихвите по нея.

От представените извлечения от  партидата на И. е видно, че размера на начислената главница е 167.50 лв. – представляваща потребена вода в имота за периода от 19.03.2018 г. до 16.09.2019 г. по тридесет и пет броя фактури.

Задължението по издадените фактури неплатени до момента на проверката е 167.50 лв. главница.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните по делото съществува валидна облигационна връзка, в която те са равнопоставени субекти. Тази връзка създава права и задължения и за двете страни. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 год. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВиК системи, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Ищцовото дружество е приложило по делото Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-019/09.06.2006 год., по силата на които потребителите на ВиК услуги /физически лица собственици на имоти, за които се предоставят ВиК услуги/ са длъжни да заплащат консумираната от тях питейна вода в 30 дневен срок, след датата на фактуриране. При неизпълнение в срок на задължението, потребителите дължат на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154   ищецът следва да установи дължимостта на процесните суми, а ответника - релевираните възражения за недължимост.

В настоящия случай се установява неизправност на потребителя – собственик на имота, свързана с неизпълнение от негова страна на задължението му да заплати консумираната питейна вода в определения срок.

Предявеният иск следва да бъде уважен.

         При това положение на ищеца се следват направените деловодни разноски, съобразно приложения по делото списък и оправдателни документи.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК *********, по издадената по ч. гр. дело № 242/2020 г. на МзРС, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/04.03.2020 г., за сумата от 167.50 лв. /сто шестдесет и седем лева и 50 ст./ главница за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 19.03.2018 г. до 16.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 12.02.2020 г.

ОСЪЖДА П.А.И., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК *********, сумата от 450 лв. деловодни разноски по исковото производство и сумата от 75.00 лв. разноски по ч. гр. дело № 242/2020 г. на МзРС.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           Районен съдия: