Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 19.05.2021 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
28.04. 2021година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1046 по
описа за 2021година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260479/29.12.20
г. по гр.д. №275/20 г. по описа на
Районен съд-С.З..
Въззивникът „Т.“ ЕАД ЕИК *** гр.С. в депозираната въззивна
жалба излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение,в частта,в
която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна претенцията на „Т.“
ЕАД ЕИК *** за дължимост на сумата от 664,61 лв.-неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 13.12.2017 г. ,както и за сумата от 161,67 лв. с
вкл.ДДС-цена на неизплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилни
устройства,предоставени с Договор за лизинг от 13.12.2017г. и Договор за лизинг
от 13.01.2018 г. .Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество
на спора ,с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемата
Е.А.Н. в хода по същество на делото
заявява,че е доволна от решението на районния съд и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Не е спорно по делото,че ищецът „Т.” ЕАД е
сключил с ответницата следните договори: 1. Договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 13.12.2017 г. Съгласно договора за мобилни
услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ била 200.57 лева с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 95 лева с
вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 4.59 лева с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги 2. Договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от 13.01.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********, със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лева с вкл. ДДС или 20.82 лева без вкл. ДДС, и
мобилен телефонен апарат ALCATEL АЗ Black. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 151.87 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.
3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 32.50 лева с вкл. ДДС, платима към
датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 5.19лева с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги 3. Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 13.03.2018г. Съгласно допълнителното споразумение
за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 36.99 лева с вкл. ДДС или 30.82 лева без вкл. ДДС. 4.
Договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2018 г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********,
(със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лева с вкл. ДДС или 13.32 лева
без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 13.99 лева с вкл. ДДС или 11.65 лева без вкл.
ДДС) и таблет PRESTIGIO GRACE 3157 7.
Ищецът
се задължава да предоставя на ответницата
посочените мобилни услуги, при условията им и общите условия на същите
договори, а ответницата се задължила да му плаща тези услуги ежемесечно, заедно
с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен план,
съгласно издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от
18 дни след издаването й, независимо от това дали е получила тази фактура
За изискуемите
вземания ищецът подава на 18.09.2019 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. По ч.гр.д. № 4758/2019 г. на СтРС, на 20.09.2019 г.
е издадена заповед, която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
В първоинстанционното производство са
представени фактури №№ **********/05.06.2018 г., №**********/05.07.2018 г. ,от
които преценени съвкупно с останалите доказателства по делото може да се
направи извод,че ищеца е предоставил на ответницата мобилни услуги в периода от
05.05.2018 г. до 04.07.2018 г., както и ползване на лизинговите вещи по
процесните договори за лизинг за същия период.
Районният съд е приел,че предявеният
иск,в частта,в която ищецът претендира съществуването на вземането за 664.61 лв. -неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, и за сумата 161.67лв. за предсрочно
изискуеми по т. 12, ал. 2 от общите условия на процесните договори за лизинг
лизингови вноски, които е начислил на ответницата за плащане в третата процесна
фактури №№ **********/05.09.2018 г. е неоснователен.
Въззивникът претендира
заплащането на остатъка от лизинговите вноски на основание чл. 12 от общите
условия, а именно - предсрочна изискуемост. В хода на производството се установява,
че ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното устройство във вид,
годен за употреба, поради което за лизингополучателя е възникнало задължението
да заплати цената на лизинговата вещ. С издаването на последната фактура и с
изтичането на срока за доброволно заплащане на задълженията, включени в нея, се
счита за обявена и предсрочната изискуемост на оставащите лизингови вноски до
пълното изплащане на цената на предоставената вещ. При настъпване на крайния
срок на действие на договора стават изискуеми всички дължими и неплатени
месечни лизингови вноски, които лизингополучателят не е погасил до момента на
изтичането срока на действие на договора и лизингодателят има право да
претендира тяхното присъждане след като е предоставил устройства на
лизингополучателя и последният ги е ползвал. Към датата на приключване на
съдебното дирене срокът на договорите за лизинг вече е изтекъл и съответно
падежът на всяка една лизингова вноска съгласно уговорените в тях погасителни
планове е настъпил. Това обосновава основателността на претенцията на ищеца за
остатъка от лизингови вноски за предоставените мобилни устройства.
Предвид изложеното следва да се приеме
,че са дължими незаплатените съобразно погасителния план в Договор за лизинг от
13.12.2017г. и Договор за лизинг от 13.01.2018г. лизингови вноски. Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено ,в частта,в която се отхвърля
предявения иск за сумата 161,67 лв. с вкл.ДДС- главница от неплатени
предсрочно изискуеми лизингови вноски по т. 12, ал. 2 от общите условия на процесните
договори за лизинг,като се постанови друго по същество на спора,с което да се
уважи искът в тази част.
В останалата обжалвана част решението на
районния съд е правилно. Допустимо е уговарянето на неустойка в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойката е
договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на
договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора
имуществено благо. Тя е форма на договорната отговорност и се дължи независимо
от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните могат да уговарят
свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не
противоречи на императивни норми на закона и на добрите нрави. В случай,че
клаузата за неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Безспорно задължението за заплащане на
неустойка е изрично уговорено в сключените между страните договори за
предоставяне на мобилни услуги.Съгласно договорените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договорите до края на първоначално предвидения срок на
действието им, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Абонатът дължи
и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива
отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Въззивникът поддържа становището ,че
договорената клауза за неустойка не
противоречи на закона и добрите нрави, касае се вземане основано на клаузи,
изразени по ясен и разбираем начин, като не са налице обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че същите са неравноправни.Претендираните неустойки се
дължали на договорно основание, което не нарушавало правата на потребителите и
не водело до неравновесие между правата на двете страни по договора.
Настоящата инстанция приема,че уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по
вина на абоната на договор за мобилни услуги от оператора излиза извън рамките
на обсъдените по-горе функции.Неустоечните клаузи са нищожни поради накърняване
на добрите нрави т.е в случай на уважаване на исковата претенция в тази част се
стига до неоснователно разместване на имуществени блага.Обжалваното решение в
тази част по изложените съображения следва да бъде потвърдено.Решението на
районния съд следва да бъде отменено в частта относно разноските по делото като
същите следва да бъдат присъдени съответно съобразно уважената и отхвърлената
част на исковата претенция.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260479/29.12.20 г. по гр.д. №275/20 г. по описа на Районен съд-С.З.,в частта ,в
която е отхвърлен предявения иск за сумата от 161,67 лв. с вкл.ДДС-цена на
неизплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилни
устройства,предоставени с Договор за лизинг от 13.12.2017г. и Договор за лизинг
от 13.01.2018 г. и в частта,относно разноските като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.А.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Т.“ ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ***, сумата от161,67 лв. с
вкл.ДДС -цена на неизплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски
за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold (към номер **********),
предоставено в Договор за лизинг от 13.12.2017 г. и за мобилно устройство ALCATEL АЗ Black (към номер **********), предоставено в Договор за лизинг
от 13.01.2018 г. ведно със
законна лихва върху тази сума от 18.09.2019 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед № 2525/20.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 4758 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Е.Н.А. с п.с., да заплати на „Т.“ ЕАД с п.а., сумата
от 171.94 лева за разноски пред първата инстанция и сумата от 165.88 лева за
разноски по заповедното ч.гр.дело № 4758 по описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд.
ОСЪЖДА
Е.Н.А. с п.с., да заплати на „Т.“ ЕАД с п.а., сумата от 25 лева-разноски в
настоящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: