Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №18
гр.Враца,06.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 31.01.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N122 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№6928 от 01.08.2019г.А.П.А. ЕГН********** *** чрез пълномощник адв.К.И.Н. е предявил срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4
представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори, иск за сумата в размер на 26000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди ,поради настъпило ПТП на 24.05.2018г.,
от което ищецът е получил тежки физически травми, изразяващи се в сътресение на
мозъка,сътресение на цялото тяло,натъртване на гръдния кош,травма на лява
подбедрица.
Сезира съда с искане да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 26000лв. обезщетение за неимуществени вреди
за търпените от него болки и страдания .Претендира се заплащане и на законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 24.05.2018 год. до
окончателно изплащане на дължимото обезщетение.
При уважаване на иска претендира присъждане
на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закон за
адвокатурата.
Като факти,обосноваващи основателността на
исковата му претенция,с предявяване на иска ищецът твърди,че на 24.05.2018г.,около 08:55ч.е пострадал в резултат на ПТП на път II-15
Оряхово-Враца на км.6+850. Бил пътник в лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ ***,
управляван от Д. Х. Г.. Движели се по път II-15 в посока от гр.Враца към с.
Борован, когато в района на разклона за с.Веслец движещият се в насрещната
лента за движение лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ***, управляван от К.М.Г.,
предприел маневра завой на ляво, отнел им предимството и ударил автомобила, в
който пътувал в предна лява част.
Твърди,че виновна за настъпване на ПТП е
водачът на лек автомобил „Опел Астра” К.Г., която с действията си нарушила
правилата за движение по пътищата, като предприела маневра завой на ляво, без
да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Рено Клио”, в който пътувал
ищеца.
Поддържа,че в резултат на ПТП получил тежки
травматични увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка, сътресение на
цялото тяло, натъртване на гръдния кош, травма на лява подбедрица. Имал
световъртеж, гадене, светобоязън, нестабилност при движение. Била установена
атипична лицева болка, както и депресивен синдром. Налице са стрелкащи болки в
главата и усещане на напрежение в главата.Проведена му е медикаментозна
терапия, но все още не е излекуван напълно. Продължава да изпитва болки.
Твърди,че е претърпял неимуществени вреди,
търпи ги и сега, ще ги търпи и за в бъдеще. Счита,че следва да бъде обезщетен
за неимуществените вреди със сума размер
на 26000,00 лв. /двадесет и шест хиляди лева/.
Позовава се на чл. 557, ал.1, т.2, б „а” от КЗ и поддръжа,че
ответникът следва да поеме отговорността на виновния водач и да плати
застрахователно обезщетение равно на обезщетението, което би заплатил виновния
водач и е пасивно легитимиран по иска насочен срещу него.
С горното е обосновал правен интерес от
иска,с който е сезирал съда.
В законоустановения и предоставен му за
това срок,ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор,чрез
юрисконсулт Т.М..
Ответникът ,на основание чл.108,
ал.1 от ГПК прави възражение за неподсъдност, тъй като Гаранционен фонд,
съгласно чл. 518, ал.1 от Кодекса за застраховането, е юридическо лице със
седалище и адрес на управление гр. София.Счита,че в процесния случай е неприложима общата норма
на чл. 115 от ГПК, тъй като същата касае искове за вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, а отговорността на Гаранционен фонд не произтича от
непозволено увреждане, тя произтича от специалната норма на чл. 558, ал.1 от КЗ.
Възразява, че редът за разглеждане на
настоящите искове е по Глава тридесет и
втора „Производство по търговски спорове” от ГПК.
По тези възражения,съдът се е произнесъл с определение
№ 752/2.9.2019г.и е оставил същите без уважение.Определението е влязло в
законна сила.
Оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди по основание и размер.
Признава обстоятелството,че Гаранционен
фонд,е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №
19-210148/10.04.2019г.е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства,
от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557,
ал.1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за застраховането.
Твърди,че от исковата молба и от
приложенията към нея, не се доказва, че ищецът е пострадал при конкретното ПТП.
Позовава се на Констативен протокол за ПТП, който е официален документ и
твърди,че липсват данни лицето А.А. да е пострадал при ПТП.
Поддържа,че ГФ е бил поставен в обективната
невъзможност да се произнесе по предявената претенция. С писмо с изх.
№24-01-228/27.06.2019г. ищецът, е бил уведомен, че следва да представи
необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение,
които не са представени, а напротив заведена е настоящата искова претенция.
Ищецът е имал възможност да предяви нова претенция, с приложено горецитираното
Постановление след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе
решение, но не е го е направил.
Счита,размера на предявената претенция от
26 000 лева за неимуществени вреди, за изключително завишен, тъй като не
отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебна практика към датата на ПТП - 24.05.2018 г.
Позовава се на Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна
практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД.Сочи,че следва да се имат
предвид указаните в постановлението общи критерии.
Твърди,че предявените претенции не
кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито
с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на
живот.
Счита,че задължителната извънсъдебна
административна процедура пред Гаранционен фонд не се изчерпва е бланкетното
подаване на молби от пострадалите лица,като се цели бърз отказ от страна на
Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на
искова молба пред съда.
Оспорва претенцията за лихва, считано от
датата на ПТП -24.05.2018г., тъй като за разлика от деликвента и
застрахователя, Гаранционен фонд изплаща обезщетение за едно чуждо задължение,
при определени в закона случаи и след изпълнението на определена процедура.
В процесния случай Гаранционен фонд
(ГФ,Фонда) е бил сезиран във връзка с процесното събитие и по образуваната щета
№ 19-210148/10.04.2019г г. УС на ГФ се е произнесъл в нормативно определените
срокове по чл.558 ал.1 във вр. чл.497 от Кодекса за застраховането, за което е
уведомил ищеца с писмо, приложено към исковата молба, предвид което не дължи
лихви за забава.
Твърди,че дължи законна лихва след изтичане
на законоустановения тримесечен срок - 23.04.2019г.
Оспорва причинната връзка между събитието и
получените травматични увреждания.
Алтернативно, в случай, че съдът намери
предявените искове за основателни, въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който е пътувал на предна дясна седалка в л.а. Рено Клио без поставен
обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
В законоустановения и предоставен му за
това срок,ищецът е подал молба имаща характер на допълнителна такава,с която
поддържа доказателствените си искания,счита оспорванията направени от ответника за такива по същество
на правния спор и не възразява срещу доказателствените искания на ответника.
Ответникът не е упражнил правото си да
подаде отговор на допълнителната искова молба.
По делото с определение № 867/2.10.2019г.,съдът
е допуснал привличане и конституирал на основание чл.219 ал.1 ГПК К.М.Г. ЕГН**********,с
адрес: ***,като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.558,ал.5 КЗ/в сила от 01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"б" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.497 КЗ.
Исковете са допустимо предявени.Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.Ищецът е спазила разпоредбата на чл. чл.558,ал.5 КЗ,като е предявил пред ответника искане да му бъде заплатено обезщетение.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Страните не спорят относно
обстоятелството,че лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ***, управляван от К.М.Г.
не е бил застрахован.
С исковата молба е представен в заверен
препис от влязло в закона сила Решение постановено по реда на чл.78а от НК по
н.а.х.д.№69/2019г. по описа на РС-Враца,НО,I-ви състав,с което К.М.Г. е призната за
виновна в това,че на 24.05.2018г.,около
08:55ч. на път II-15/Оряхово-Враца/при км.8.538/разклона за с.Веслец/,при
управление на собствения си лек автомобил „Опел" модел Астра” с peг. № ***,с
посока на движение от гр.Оряхово към гр.Враца,извършвайки маневра завой на ляво
за навлизане от път II-15
към пътя за с.Веслец,нарушила чл.37,ал.1 ЗДвП,като не пропуснала насрещно
движещият се по път II-15
с
посока на движение гр.Враца към гр.Оряхово лек автомобил"Рено",модел
"Клио",с рег.№*** , собственост и управляван от Д. Х. ***,в резултат
на което се блъснала с предната си дясна част в предната лява част на
автомобила,управляван от Г. и по непредпазливост причинила средни телесни
повреди на вода на лек автомобил "Рено",модел "Клио" с
рег.№***-Д. Г. от гр.Враца,изразяваща се
в счупване на тялото на гръдната кост,което ,увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 1 месец,както и
травматичен пневмоторакс вляво,което му е причинило разстройство на здравето,временно опасно за животаупоради
което и на основание чл.343,ал.1,б.Б,пр.2,във вр. чл.342,ал.1 НК и е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.,платима в полза на
Държавата и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила
на пресъдено нещо относно изчерпателно изброените в чл.300 от ГПК
обстоятелства,при което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено,дали е
противоправно и дали дееца е виновен.В съгласие с трайно установената съдебна
практика решението по чл.78а от НК се включва в обсега на чл.300 от ГПк,т.е
влязлото в сила решение по чл.78а от НК е задлъжително за гражданския съд-т.15
от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012 г.
на ОГТК на ВКС-решението по чл.78а от НК,с което наказателния съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание,е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
Предвид наличието на влязло в сила съдебно
решение, постановено по реда на чл.78а от НК,извършването на твърдяното в
исковата молба деяние,неговата противоправност и вината на водача на МПС К.М.Г.
са безспорни обстоятелства и не подлежат на доказаване в това производство.
Страните спорят,относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалият, размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца в настоящото производство е да проведе пълно и пряко доказване ,настъпили за него неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираното обезщетение.
Ответникът носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и останалите си възражения.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като обсъди становищата на страните,съдът приема за
установено следното от фактическа страна и правна страна:
Страните не спорят,че лек автомобил
„Опел Астра” с peг. № ***, управляван от К.М.Г. не е бил застрахован.
По делото е представено в заверен препис влязло в закона сила Решение постановено по реда на
чл.78а от НК по н.а.х.д.№69/2019г. по описа на РС-Враца,НО,I-ви състав,с
което К.М.Г. е призната за виновна в това,че на
24.05.2018г.,около 08:55ч. на път II-15/Оряхово-Враца/при
км.8.538/разклона за с.Веслец/,при управление на собствения си лек автомобил
„Опел" модел Астра” с peг. № ***,с посока на движение от гр.Оряхово към
гр.Враца,извършвайки маневра завой на ляво за навлизане от път II-15 към пътя за с.Веслец,нарушила чл.37,ал.1 ЗДвП,като не пропуснала насрещно
движещият се по път II-15
с
посока на движение гр.Враца към гр.Оряхово лек автомобил"Рено",модел
"Клио",с рег.№*** , собственост и управляван от Д. Х. ***,в резултат
на което се блъснала с предната си дясна част в предната лява част на
автомобила,управляван от Г. и по непредпазливост причинила средни телесни
повреди на вода на лек автомобил "Рено",модел "Клио" с
рег.№***-Д. Г. от гр.Враца,изразяваща се
в счупване на тялото на гръдната кост,което ,увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 1 месец,както и
травматичен пневмоторакс вляво,което му е причинило разстройство на здравето,временно опасно за животаупоради
което и на основание чл.343,ал.1,б.Б,пр.2,във вр. чл.342,ал.1 НК и е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.,платима в полза на
Държавата и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Приобщено е като доказателство по делото
НАХД №69/2019г. по описа на Районен
съд -гр.Враца.
На основание чл.300 от ГПК-извършването на
деянието , неговата противоправност и вината на дееца са безспорни
обстоятелства. В съгласие с трайно установената съдебна практика решението по
чл.78а от НК се включва в обсега на чл.300 от ГПк,т.е влязлото в сила решение
по чл.78а от НК е задлъжително за гражданския съд-т.15 от ТР №6/06.11.2013г. по
тълк.дело №6/2012 г. на ОГТК на
ВКС-решението по чл.78а от НК,с което наказателния съд освобождава подсъдимия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание,е приравнено
по значение на влязла в сила присъда.
От заключението на съдебната автотехническа
експертиза, назначена по искане на ответника ,по повод приетото своевременно
предявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалят и
мотивите на присъдата се установяват следните факти:
На 24.05.2018г.,около 08:55ч. Д. Х. Г. Г.
тръгнал с автомобила си "Рено",модел "Клио",с рег.№***,негова
собственост и управляван от него да с.Борован.С него пътували и ищецът А.А. и Ю.М.,като
последният седял на предната дясна седалка,а ищецът А.А. седял отзад.
В същото време К.М.Г. пътувала с лекия си
автомобил „Опел" модел Астра” с peг. № ***, от с.Малорад към
с.Веслец.Последната управлявала автомобила си, а отзад седели нейни приятелки.
Лекият автомобил "Рено Клио" с
рег.№***,управляван от Г. се движил в дясното еднопосочно платно за движение на
второкласен път II-15/Враца
-Оряхово/ в посока от гр.Враца към разклона за с.Веслец.В същото време в
насрещното еднопосочно платно за движение на път II-15/Оряхово-Враца/при км.8.538/разклона за
с.Веслец/, се движел лек автомобил „Опел" модел Астра” с peг. № ***,с
посока на движение от гр.Оряхово към гр.Враца,управляван от К.М.Г..Достигайки
кръстовището,тя намалила скоростта на движение и предприела маневра завой
наляво,за да продължи движението си към с.Веслец.
В този момент Г. видял,че лекият автомобил
на Г. е предприел маневра завоя наляво и си мислел,че водачът на този автомобил
ще спре,за да го пропусне.Приближавайки се към него,той видял,че Г. не спира,а
продължава движението си.Г. не успял да спре и последвал удар в ппредната дясна
част на автомобила,управляван от Г. и предната лява част на автомобила
управляван от Г..Лекият автомобил "Опел Астра" се е завъртял на около
90 градуса в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка и продължил
постъпателното и ротационно движение напред,изминал около 7.5 метра след
което се установил в покой близо до разделителната единична прекъсната линия на
платното за движение.
На свой ред,в резултат на удара,лекият
автомобил "Рено Клио" също се е завъртял на около 22 градуса в посока
на обратна на въртенето на часовниковата стрелка,продължил постъпателно и
ротационно движение и изминал около 4 метра,след което се установил на платното
за движение с предната си част насочена към разделителната тревна ивица.
На мястото пристигнали органите на
реда,както и екип на ЦСМП.Установено било,че водачите на автомобилите не са
употребили алкохол.
В мотивите на решението е посочено,че
ищецът в настоящото производство А.П.А. е претърпял болки и страдания от
процесното ПТП.
Вещото лице по назначената в настоящото
производство САТЕ не е установило налични доказателства относно
обстоятелството, дали ищецът,който е пътувал на задната сделка е бил с поставен
обезопасителен колан.
Вещото лице е посочило,че с оглед характера
и степента на наранявания на ищеца,от техническа гледна точка,няма значение
дали същият е бил с или без предпазен
колан на задната седалка.При такъв удар между двата автомобила,реално е налице свободно
инерционна движение на тялото на ищеца в купето на автомобила.
Вещото лице е посочило,че от техническа
гледна точка,след като няма установени при прегледа спукани или счупени ребра
на гръдния кош е възможно ищецът да е бил с обезопасителен колан,като се
отчете,че при процесното ПТП ищецът има увреждания на гръдния кош и
подбедрицата.
При поставен предпазен колан,ищецът пътувал
на задната седалка на автомобила,би го предпазил от по-тежки наранявания.
Вещото лице е дало заключение,че автомобила
е бил фабрично оборудван с предпазни обезопасителни колани,поставени на
предните и задни седалки.
В проведеното с.з. вещото лице поддържа,че
дори да е бил с предпазен колан или без, отново да е получил тези увреждания.
От заключението на вещото лице по
назначената СМЕ и представени по делото в заверен препис медицински документи
се установява следното:
От представената по делото в заверен препис
Епикриза издадена от МБАЛ"Христо Ботев"АД-гр.Враца,хирургично
отделение и заключението на вещото лице се установява че ищецът е бил приет на
26.05.2018г. в 10.04ч. и изписан на 29.05.2018г.-12ч30мин с диагноза Комоцио
Церебри.Контузио Капитис и Анамнезата се установява,че ищецът като пътник на
задната седалка при процесното ПТП си е ударил главата и гръдния кош в
ляво,констатирана е и травма на лява подбедрица-оток,охлузна рана с неправилна
форма-3/4 см.констатирана е палпаторна болка в гръдния кош в ляво по аксиларна
линия АН 100/80.Направена е рентгенография на череп и не са констатирани
наличие на травматични изменения на обхватните черепни кости.Такава е направена
и на ребра-едностранно и не са констатирани данни за наличие на травматични
изменения на обхватните леви ребра.При рентгенографията на подбедрица не са
установени наличие на травматични изменения на обхватните кости на лявата подбедрица.Предписана е
терапевтична схема и ищецът е изписан в добро общо състояние.Дадена му е
препоръка за контролен преглед с невролог след 30 дни.
От Епикриза издадена от "Първа частна
МБАЛ-Враца"ЕООД Неврологично отделение и заключението на вещото лице се
установява,че ищецът е приет на 12.06.2018г. изписан на 17.06.2018г. с Диагноза
Атипична Лицева Болка.Назначена е терапевтична схема,като е отразено че са
отслабнали субективните оплаквания.
Вещото лице е приела,че при процесното ПТП
ищецът е получил:контузия на главата с мозъчно състресение,контузия на гръдния
кош и лявата подбедрица с охлузна рана.Не е установено при мозъчното
сътресение,ищецът да е бил в безсъзнателно състояние,поради което следва да се
преценява ,като временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В клиничната пътека за лечение на
Черепно-мозъчна травма е отбелязан минималният престой,а именно 2 дена-Леката
ЧМТ,3 до 5 дена-Средна ЧМТ,10-дена-ЧМТ.Срока за престоя в болничното заведение
е критерии за тежестта на заболяването според критериите на НЗОК.Случаят на
ищеца е преценен като Лека Черепно-мозъчна травма.Установено е като последица
от процесното ПТП,придружаващо заболяване-депресивен синдром,което вещото лице
счита да е в причинна връзка с процесното ПТП.
В своята съвкупност получените от ищеца
увреждания при процесното ПТП са му причинили Временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.Претърпял е болки и страдания изразяващи се
:контузията на гръдния кош е причинило временно разстройство на движението на
снагата,контузията на лявата подбедрица с охлузна рана е причинило временно
разстройство на движението на левия долен крайник.
На 20.12.2019г. ищецът е бил прегледан,като
според вещото лице той е следвало да се възстанови в рамките на месец до месец
и половина.Счита,че световъртежът се дължи
на дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб и този
симптом няма връзка с травмата.Претърпените от ищеца болки и страдания от
уврежданията не са били със силен интензитет.Не би трябвало да търпи болки и
страдания към настоящия момент и в бъдеще.
От показанията на разпитания свидетел Х.Д., съпруга на пострадалия се установява,че непосредствено след инцидента,той се
оплакал,че си е ударил главата,имал болки във
врата,наранявания под коляното на двата крака. Тя ходела с него на лекар, защото
не си помнел лекарствата.Бил приет в Хирургическо
отделение, след това лежал в Нервно отделение. Ходили при невролог
и психиатър, защото имал оплаквания от шум в ушите и
световъртеж.Сънувал кошмари и се страхувал да се вози в кола.
Не можел да работи вече в строителството,поради уврежданията,които получил.
След като го изписали от
болничното заведение имал нужда от помощ, защото той не излизал навън,придвижвал се само от леглото до масата . Свидетелката го придружавала и при ходенето му до тоалетна,тъй като имал нужда от помощ.
Приемал лекарства,предписани му от невролог
и от психиатър,които продължавал
да пие и в момента.Тя му давала лекарствата.Били изписани - "Депакин",
"Ноутропил", "Сумазина", "Цинаризин".Психиатър му предписал "Прегабин" и "Конарекс". При нужда
"Диазепам", защото отвреме-навреме получавал нервни
кризи.Периодично през няколко месеца ходи на психиатър, който го разпитвал, за да
прецени дали да продължава да пие лекарствата.След инцидента бил по-нервен и
понякога не си спомня добре неща, които са се случили. Установява,че съпругът й ходи при психиатър д-р Л.С., която е със
специалност "Психиатрия".
Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелката. Съпругата е ежедневно
с пострадалия и съдът приема,че тя установява наличието на болки и страдания от
претърпените телесни увреждания,неудобства свързани с ежедневието до
възстановяването му,както и влошено психо-емоционално състояние.Фактите
свързани с посещение на психиатър,употреба на лекарства предписани от лекар не
се установяват с нито едно писмено доказателство,поради което в тази им част
съдът не кредитира показанията на свидетелката на основание чл.172 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка,съдът приема за установено следното от правна страна.
Безспорно се установи в процеса,че
ответникът е пасивно легитимиран в процеса,тъй като виновният за процесното ПТП
водач не е бил застрахован.
Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди за ищецът,както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът
на процесното ПТП е установен от решението по чл.78а от НК ,приобщеното като
доказателство НАХД№69/2019г.по описа на РС-Враца и заключението на вещото лице.
Предвид обстоятелството,че
виновният за процесното ПТП водач не е застрахован,ответникът е длъжен да
обезщети всички вреди,за които отговаря.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде съобразена
възрастта на ищеца,характера,степента и продължителността на търпените от него
болки и страдания от причинените от ПТП травми,прогнозата за здравословното му
състояние,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
Ищецът е възстановен от
претърпените травми в сравнително кратък период от време.
Налице е влошаване на
психо-емоционалното му състояние,но
симптомите са отшумели.
При обезщетяване на претърпените от
ищецът неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 11.08.2018г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна сума/лимит
на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на автомобилистите
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
за всяко събитие е 10420000лв.,независимо от броя на пострадалите лица.
По
гореизложените съображения,съдът намира за справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди за причиненото на ищеца телесно увреждане:контузия на
главата с мозъчно състресение без изпадането му в безсъзнателно състояние, контузия
на гръдния кош и лявата подбедрица с охлузна рана , преценени от вещото лице
като временно разстройство на здравето неопасно за живота сума в размер на 15
000лв.
При този правен извод ,съдът дължи произнасяне по
своевременно въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване от страна на ищецът,че е бил без предпазен колан.
Съдът приема за недоказано
възражението.Вещото лице установи,че поради механизма на ПТП и уврежданията на
ищецът,дали е бил с предпазен колан или не е без значение, уврежданията биха били едни и същи.
Предвид основателността на главната
претенция,като основателна следва да бъде уважена и акцесорната за присъждане
на законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди сума.
Съгласно
чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по
чл.496,ал.1,освен в случаите,когато увреденото лице не е представило
доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
В случая ищецът е предявил по реда на чл.380 от КЗ пред
ответника претенция вх.№24-01-228 на дата 10.04.2019г.,видно от щемпела върху претенцията/стр.15/
към която е приложил: констативен протокол за ПТП и 2бр.епикризи.
Ответникът с Решение
от 27.06.2019г. е отказал изплащане на обезщетение,като е посочил,че
допълнително е изискал доказателства,че лицето е пострадало при ПТП на
24.05.2018г.,тъй като това обстоятелство не е отразено в представения
Констативен протокол за ПТП и писмени данни на кое място в автомобила е
пътувало пострадалото лице.Указал е на пострадалия ,че може да предяви нова
претенция,като представи доказателствата,които са били изискани.
Към датата на предявяване претенцията 10.04.2019г. е било
налице влязло в законна сила Решение №62 от 19.02.2019г., като видно от щемпела
същото е влязло в законна сила на 07.03.2019г.Налице са били и материалите по
ДП№1324/2018г. по описа на РП-Враца,ДП№665/2018г. по описа на РУ Враца.
Пострадалият е разполагал с възможността да представи пред Гаранционен фонд
изисканите писмени доказателства,които съдът приема,че са били необходими за
произнасяне по претенцията на ищеца,тъй като действително в съставения
Констативен протокол за ПТП не е отразено обстоятелството,че ищецът е бил
пътник в автомобила,в който е пътувал,както и не е посочен,като пострадало лице,още
при сезиране на ответника с претенцията,а така също и по-късно,когато са му
били изискани.
При така приетото по-горе,съдът приема,че ответникът не е в
забава и върху обезщетението следва да бъде присъдена лихва,считано от
входиране на исковата молба в съда -01.08.2019г.
По
разноските:
При този изход на спора,на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищцата има
право на разноски съобразно уважената част от иска.Ищецът е освободен от внасяне на д.такса и разноски при условията на чл.83 ал.1,т.4 от ГПК и е защитаван безплатно от адвокат на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на адв.К.И.Н. САК,със
съдебен адрес *** определено по реда чл.7 ал.2,т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата- 980.00лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-гр.Враца държавна такса в размер на 600.00
лв.,както и сумата 200 лв. изплатена от бюджета на съда за вещо лице.
Ответникът прави искане за
присъждане на разноски-платените суми в размер на 500 лв. за възнаграждения на
вещи лица.Не претендира адвокатско възнаграждение.Съобразно отхвърлената част
от исковете такива следва да му бъдат присъдени в размер на 211.54 лв.
Воден от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А. ЕГН********** ***,по посочената по делото банкова сметка, ***./петнадесет хиляди лева/,представляваща
дължимо на основание чл.558,ал.5 КЗ/в сила от
01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"б" КЗ във вр. с
чл.477,ал.1 от КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,вследствие на ПТП от 24.05.2018г.,които неимуществени вреди
се изразяват във физически болки,страдания и неудобства,претърпени от ищеца
ведно със законната лихва върху сумата
,считано от 01.08.2019 г.до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата чу част над сумата от 15000лв.до
заявеният размер от 26 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори. на
основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение на адв.К.И.Н. САК,със съдебен адрес ***
определено по реда чл.7 ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на сумата- 980.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА А.П.А. ЕГН********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4
представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори. деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер
на сумата 211.54лв. внесена за
разноски по поисканите експертизи.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори. ДА ЗАПЛАТИ вр. с чл.83 от ГПК,в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца сумата в размер
на 600лв./шестстотин лева/,представляваща
държавна такса от 4%съобразно уважената част от исковете и изплатените суми за
възнаграждения на вещи лица в размер на сумата 200 лв./двеста лева/изплатени
от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на К.М.Г. ЕГН**********,с
адрес: ***,ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ в процеса на страната на ОТВЕТНИКА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: