Определение по дело №47272/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3257
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20211110147272
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3257
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110147272 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Ф. В. срещу „С.Г.Груп“ ЕАД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.03.2022 г. от 11.00 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Д.
Ф. В. срещу „С.Г.Груп“ ЕАД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 19 742,81 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № 1910571 от 22.05.2008 г., сумата от 2260,22 лева – редовна лихва за периода
05.05.2010 г. – 15.08.2011 г., сумата от 339,16 лева – наказателна лихва за периода 05.06.2010
г. – 23.08.2011 г., сумата от 459,17 лева – просрочена лихва съгласно чл. 1 от Анекс № 1 от
16.02.2010 г. за периода 05.01.2010 г. – 04.04.2010 г., както и сумата от 1134,03 лева –
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.10.2011 г. по ч.гр.д. №
36394/2011 г. по описа на СРС, 42 състав.
Ищецът поддържа, че срещу него бил издаден изпълнителен лист от 18.10.2011 г. по
ч.гр.д. № 36394/2011 г. по описа на СРС, 42 състав в полза на кредитора „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД за сумата от 19 742,81 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № 1910571 от 22.05.2008 г., сумата от 2260,22 лева – редовна лихва за периода
05.05.2010 г. – 15.08.2011 г., сумата от 339,16 лева – наказателна лихва за периода 05.06.2010
г. – 23.08.2011 г., сумата от 459,17 лева – просрочена лихва съгласно чл. 1 от Анекс № 1 от
1
16.02.2010 г. за периода 05.01.2010 г. – 04.04.2010 г., както и сумата от 1134,03 лева –
съдебни разноски. Изпълнителното дело било образувано на 07.11.2011 г. въз основа на
молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като на 16.03.2013 г. по делото постъпила молба
от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която е бил представен договор за цесия, след което
като взискател по изпълнителното дело е конституиран „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. На
14.04.2020 г. била представена молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която
дружеството уведомила ЧСИ Неделчо Митев, че вземането е прехвърлено на „С.Г.Груп“
ЕАД. След образуване на изпълнителното дело били извършени действия, свързани с
проучване на имущественото състояние на длъжника, които не представлявали същински
изпълнителни действия. На 19.02.2014 г. била депозирана молба от взискателя за
извършване на действия по принудително изпълнение. След това в период 19.02.2014 г. –
19.02.2016 г. не били извършвани действия, поради което изпълнителното дело било
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи, че правна
последица от прекратяването на изпълнителното производство е, че действията извършени
след това се явяват недопустими и не произвеждат действие. Според ищеца давността за
вземанията по цитирания по-горе изпълнителен лист е започнала да тече на 19.02.2014 г. и е
изтекла на 19.02.2019 г. Счита, че вземанията са недължими като погасени по давност. Моли
съда да уважи иска, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявения
иск.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства,
водещи до прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания, за
каквито обстоятелства ответникът не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални
представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2