№ 11174
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110161606 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. М., ЕГН**********, с която е
предявила срещу ответника В.А.Г. “Т.Д.” БУЛСТАТ ***, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, които след изменение по размер на осн. 214 ГПК са следните: 1) на
основание чл.128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да и заплати сума в размер на 1853,78
лв. за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. – незаплатено трудово възнаграждение 2) на
основание чл.224 КТ сумата от 482,21 лв. – обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. Сумите се претендират ведно със законната лихва от дата искова молба.
Ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност „***“, като трудовото
правоотношение е възникнало по силата на трудов договор от 14.09.2022г. Основното и
трудово възнаграждение е било в размер на 1486 лв., като е получавала допълнително
трудово възнаграждение за професионално-квалификационна степен в размер на 100 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 594,30 лв., като
общият размер на трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 2180,30 лв. Посочва се, че
ТПО на ищцата е прекратено със заповед №1206/30.06.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.3
КТ, като и е било изплатено и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 2022г. и 2023г. Посочва, че
с Анекс към КТД № Д01-192/10.08.2023г. за системата на училищното и предучилищното
образование е прието увеличение на заплатите на педагогическите специалисти със задна
дата – от 06.12.2022г., което влиза в сила от 01.01.2023г. Ищцата посочва, че е била член на
синдиката на българските ***и. След приемането на Анекса ищцата заявява, че е поискала
да и бъдат преизчислени размерите на БТВ, но не получила отговор, с което обосновава и
правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира разноски. Представя към
исковата молба под опис документи, всичките относими и необходими за правилното
решаване на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати за събиране.
Ответникът В.А.Г. “Т.Д.” ЕИК ***, в законоустановения едномесечен срок, дава
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е прекратено от 30.06.2023г. Заявява, че
всички дължими суми към ищцата са заплатени при прекратяване на трудовия договор.
Посочва, че доколкото към датата на приемане на визираните изменения в КТД ищцата не е
била член на синдиката на ***ите и не е била педагогически специалист, предвид липсата
на действащ трудов договор към 10.08.2023г., приетите изменения не са приложими по
1
отношения на нея. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения на страните и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с определение от 09.12.2024 г. съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществуването на трудово
правоотношение между страните, както и неговото прекратяване със Заповед с
№1206/30.06.2023г. на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ – изтичане на срока на трудовия
договор, считано от 01.07.2023 г.
По делото са представени писмени доказателства - трудов договор № 126/14.09.2022 г.,
допълнително споразумение №158/07.09.2022 г. и Заповед №1206/30.06.2023г., от които е
видно, че ищцата е работила на длъжност “***”, код ***, за периода от 15.09.2022 г. до
30.06.2023 г. По делото са приети още препис от Трудов договор №55/14.09.2023г. и
граждански договор с рег.№96/03.07.2023г., от които е видно, че страните са продължили
трудовите си отношения и след процесния период.
От представената и неоспорена по делото служебна бележка с изх.№01-А/08.10.2024г.
от Синдикалната организация на СБУ във В.А.Г. - София, се установява, че ищцата е била
член на синдикалната организация с непрекъснати права и редовно заплащан членски внос
през периода 01.01.2012г. до 30.06.2024г. В подкрепа на този факт е представено и
извлечение от членска карта на ищцата, в която е удостоверено, че същата е заплащала
ежемесечно членски внос.
Представен е и Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор № Д01-
269/06.12.2022 г., с който чл. 27 се изменя, като за системата на предучилищното и
училищното образование считано от 01.01.2023 г. се определят минимални основни работни
заплати, както следва: т. 2 за “П.С.”, сред които е и ищцата, в качеството си на “***”- 1 709
лв. Съгласно ал. 3 осигурените средства от увеличение на индивидуалните работни заплати
се разпределят по следния начин: т. 1 - гарантират се минималните основни работни заплати
на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на съответната
длъжност и т. 2 - индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални
работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Съгласно приложеното по делото Становище на синдиката на българските ***и
относно прилагането на Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., с който е
предвидено увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15 % има
обратно действие и се прилага считано от 01.01.2023 г. Във връзка с това становище, видно
от заявление с вх№195/27.09.2023г. ищцата е отправила покана до директора на училището
да и бъде изплатено предвиденото увеличение на трудовото възнаграждение. Не е последвал
отговор за преизчисляване и изплащане в полза на ищцата на трудовото възнаграждение
съобразно анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД.
От изслушаното и прието без оспорване от страните заключение по съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че претендираното увеличение от 15 % съгласно анекс
№ Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор № Д01269/06.12.2022 г. върху
брутното трудово възнаграждение на ищцата, начислено за периода от 01.01.2023 г. до
30.06.2023 г., се равнява на 1853,78 лв., а върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се
равнява на 482,21 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
2
следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на
ищеца е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже, че през исковия
период е бил страна по трудово правоотношение с ответника, че през този период реално,
фактически е предоставил работната си сила в полза на работодателя през пълната
уговорена продължителност на работното му време, както и размера на следващото му се
брутно трудово възнаграждение, в частност на претендираното увеличение, след
изменението на КТД, с анекса от 10.08.2023 г.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или
факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
С доклада по делото по реда на чл.146, т.3 и т.4 от ГПК за безспорни са отделени
обстоятелствата относно съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение
през исковия период -, страните по делото са били обвързани по трудово правоотношение,
по силата на което през този период ищецът е заемал длъжността „***“ във В.А.Г.
“Т.Д.”както и че трудовият договор е прекратен поради изтичане на срока със Заповед
№1206/30.06.2023г.
Спорът по делото е съсредоточен върху това дали предвиденото увеличение се следва
за ***и с прекратен трудов договор към датата на подписване на анекса към КТД, след като
ТПО е било действащо в период, за който се предвижда с обратна сила да действа
увеличението. Спорът подлежи на разрешаване при съобразяване, че макар и индивидуално
трудово правоотношение между равнопоставени страни, правоотношението между страните
е в сферата на държавното образование, при което елементи от правоотношението са
предмет на държавно регулиране, за разлика от общите случаи на трудово правоотношение,
по които работодателят автономно и без оглед на други субекти на правото може да
формира воля за елементи от трудовото правоотношение - в това число норми на труд и
трудово възнаграждение. Затова, за разлика от типичното трудово правоотношение, в
сферата на държавното образование както нормите за преподавателска работа, така и
заплатите на заетите в сферата на образованието са в зависимост от общинското или
държавно финансиране.
Считано от 01.04.2017 г., държавният образователен стандарт за нормиране и
заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното
образование - детски градини, училища и пр., се урежда от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г. за
нормиране и заплащане на труда. След подписване на анекса от 10.08.2023 г. към КТД е
приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023 г., съгласно която от 01.01.2023 г.
се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс
към КТД на отраслово равнище, видно от Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата.
В случая, съдът намира, че с анекса от 10.08.2023 г. се предвижда изменение в
съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в
документа, считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на
заетите в сферата на образованието. Изрично се посочва темпоралното му действие -
считано от 01.01.2023 г., т. е. от минал момент, което по същество представлява придаване
на обратно действие на разпоредбите му. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 4760/2017 г., III г.о., ГК е разяснено, че “обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения”, поради което се явява
неоснователно възражението на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече
прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна
предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Още повече, че предвиденото в
3
Наредбата обратно действие на увеличението на заплатите е било необходимо, тъй като
Законът за държавния бюджет за 2023 г. е бил обнародван едва на 01.08.2023 г. /също в сила
от 01.01.2023 г./, а целта на законодателя е било преуреждане на съдържанието на
индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на
образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки
увеличаване на възнагражденията им със задна дата.
След като страните по колективния трудов договор, представляващ според правната
доктрина нормативно съглашение, изрично са предвидили, че увеличението на минималните
заплати следва да се прилага считано от 01.01.2023 г., именно това е моментът, към който
следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки
отделен служител. Ето защо, от значение е съответният служител да е бил страна по
индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответната длъжност в
системата на предучилищното и училищното образование, както и да е членувал към същата
дата в синдикална организация - страна по колективния трудов договор. Да се приеме
обратното, а именно: че приложимостта на измененията на колективния трудов договор се
преценява не към изрично посочената в анекса дата, а към датата на сключването му, би
означавало да се достигне до хипотези, при които на определени лица, които са заети в
сферата на образованието и са членове на синдикална организация към 10.08.2023 г., т. е.
формално са обвързани от колективния трудов договор, но не са работили по трудово
правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023 г., би им се следвало трудово
възнаграждение за посочения период съобразно изменението, което би било в противоречие
не само с всякаква житейска логика, но и с чл. 128, т. 2 КТ, според който трудово
възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд.
На следващо място, освен да е имала качеството на лице по чл. 2, б. "а" от Анекса,
ищцата е следвало да участва в синдикална организация, страна по колективния трудов
договор, за да има право на предвиденото с анекса увеличение. Това е така с оглед
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ, според която колективният трудов договор има действие
само спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация -
страна по същия, т. е. задължително условие за получаване на увеличеното възнаграждение
е претендиращите го да са синдикални членове на организация, подписала този колективен
трудов договор или да са се присъединили към него за горепосочения времеви период. В
случая, от данните, удостоверени в представената извадка на членска карта, съставена от
трето за незаинтересовано от изхода на спора лице в кръга на служебната му дейност -
председателя на СО на Синдиката на българските ***и при В.А.Г. “Т.Д.”, поради което,
съдът приема, че е годна да установи удостоверените в нея обстоятелства, става ясно, че в
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2024 г. ищцата е членувала в структурна организация на
Синдикат на българските ***и, заплащайки членския си внос за посочения период от време,
като именно посочената синдикална организация е една от страните, подписали колективния
трудов договор от 06.12.2022 г. и анекса от 10.08.2023 г. към него.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцата, която е полагала труд като *** през
процесния период и е била член на синдикална организация, има право да получи
предвиденото в Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор № Д01-
269/06.12.2022 г. увеличение на работната заплата, като последващото прекратяване на
трудовото й правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на
приложимост на промяната, тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени вече
съществували между страните индивидуални правоотношения, следва да се приеме, че
считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че съгласно Таблица № 1 размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата в периода 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. варира в отделните месеци между 1748,50 лв.
и 2786.23 лв. В таблица № 2 от раздел вещото лице е посочило какъв би бил размера на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2023 г. до 31.06.2003 г., в
случай, че се приложи Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
4
нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн.
ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023г. Вещото лице е представило каква е
разликата между начисленото брутно, съответното изплатено нетно възнаграждение на
ищцата за периода 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в случай, че се приложи цитираната наредба.
Разликата, която се получава между полученото от ищцата брутно възнаграждение за
процесния период и определения от вещото лице, съобразно приложението на наредбата
възлиза на сумата от 1853,78 лв. Разликата в между начисления размер на обезщетението по
чл.224 КТ възлиза на 482,21лева.
Съдът, като прецени заключението на ССчЕ съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства последното да е заинтересовано от изхода на правния спор или
да е недобросъвестно. При тези правни съображения и при липсата на спор между страните,
че през исковия период м.01.2023 г. – 30.06.2023 г., ищцата е заемала длъжността „***“ при
ответника, като не и е изплатена сума, надвишаваща минимално установения с изменението
на КТД от 10.08.2023г. размер за длъжността на същата, на основание клаузата на чл. 27, ал.
3, т. 2 от КТД съобразно изменението му с чл. 1 от анекса, се следва увеличение за този
период в размер на сумата от 1853,78 лв.
При горните констатации основателен се явява искът по чл.224,ал.1 КТ.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следва
присъждане на 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата
93,44 лв. - държавни такси, както и 350 лв. - възнаграждение на вещо лице, или общо 443,44
лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1, пр. 2 от ГПК решението в частта му, с която е уважен иск по
чл. 128, т. 2 и чл.224,ал.1 КТ, подлежи на предварително изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.А.Г. “Т.Д.” БУЛСТАТ ***, ***, с да заплати на М. П. М., ЕГН**********,
на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 1853,78 лева /бруто/ - общо неизплатени трудови
възнаграждения, дължими за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г.; на основание чл. 224, ал. 1
КТ сумата 482,21 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно
със законната лихва върху двете суми и за забава от 17.10.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 600 лв. - съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В.А.Г. “Т.Д.” БУЛСТАТ ***, ***, да заплати
в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 443,44 лв. - съдебни разноски от които 93,44
лв. - държавни такси, както и 350 лв. - възнаграждение на вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5