Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,
19.07.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито
съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ
ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
секретар: Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в. гр. дело № 276 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е
въззивна жалба №3275 от 20 март 2019 година от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД София против съдебно решение № 91 от 22 февруари 2019 година,
постановено по гражданско дело №1473/ 2018 година по описа на Районен съд
Ловеч. Жалбоподателят посочва, че обжалва решението, с което е отхвърлен изцяло
предявения иск срещу Ц.И.С., като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че
от представените по делото писмени доказателства от страна на ищеца са
изпратени две уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания по
договор за кредит на адрес в град Ловеч. Конкретизира, че тези писма са се
върнали в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. В жалбата се
твърди, че към исковата молба е представено копие от уведомление за извършена
цесия от страна на „Провидент файненшъл
България” ООД, като е направено искане за връчване на ответника в едно с
исковата молба и приложенията към нея в съответствие с установената съдебна
практика на ВКС. За жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел,
че цесията не е произвела действие, като уведомлението не е получено лично от
длъжника. Съгласно Определение № 987 от 18 юли 2011 година на Върховен
касационен съд, по гражданско дело №867/ 2011 година и решение № 173 от 15
април 2004 година на ВКС по гражданско дело №788/2013 година на ВКС, когато
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението може да
бъде връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК. Изтъква се, че в исковото
производство, безспорно е било установено, че задължението на ответника,
произтичащо от договора за паричен заем, не е погасено и следва да се приеме,
че получи от получаването на уведомлението за извършената цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. За
жалбоподателя това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел предпазване от двойно плащане на
едно и също задължение и възможността му да възрази за извършено плащане.
Посочва се, че по представените по делото доказателства е установено по
безспорен начин, че между „Провидент файненшъл България” ООД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19 май 2017 година, с който от страна на „Провидент файненшъл
България” ООД е прехвърлено на жалбоподателя по реда на чл.99 от ЗЗД
произтичащото от договор за паричен заем № ********* вземане на дата 7 април
2015 година. Във въззивната жалба се изтъква действието на приложение 1 към
договора за цесия, от който се
установява прехвърлянето на вземане в размер на 1604 лева и 45 стотинки
и се обосновава основателността на иска от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. За жалбоподателя получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявения иск за прехвърленото вземане не може да
бъде игнорирано и в този смисъл той е цитирал практика на ВКС. Заявява се, че с
оглед надлежното връчване на ответника чрез особен представител на
уведомлението за цесия, като част от преписката към исковата молба следва да се
приеме, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Твърди се, че това е така, тъй като никой не може да черпи права за собственото
си неправомерно поведение, изразяващо се в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1
и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданска регистрация. Сочи се съдържанието на
посочените правни норми и се приема, че те са създадени в публичен интерес за
осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговски оборот и
съзнателното отклоняване на ответника от конкретизирания адрес не може да
създава позитиви за него. Въззивникът разсъждава, че в чл.47, ал. 6 от ГПК е
предвиден надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в
процеса чрез института на особения представител, който може да извършва един
широк обем от процесуални действия. Не на последно място в жалбата се посочва,
че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от
ищеца в исковата молба включително такива за извършена цесия, в какъвто смисъл
са цитирани съдебни решения на окръжни съдилища. Въззивникът обсъжда действието
и на Решение № 198 от 18 януари 2019 година по Търговско дело №193/2018 година,
относно института на особения представител. Възможността той редовно да получи
копие от исковата молба и прави възражения срещу нея. Във въззивната жалба се
твърди, че ищецът е положил дължимата грижа и направил всичко зависещо от него,
относно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане, поради
което е неоснователно да търпи неблагоприятните последици от неполучаване на
уведомителните писма. В заключение въззивникът счита, че дружеството изцяло е
доказало основателността и размера на претенцията си в исковото производство и
предявените искове следва да бъдат уважени. Изтъква се, че дори да се приеме
наличие на нищожни клаузи по чл. 23 от Закона за потребителския кредит,
потребителят дължи заплащане на чистата стойност на кредита и
първоинстанционният съд не е съобразил решението си с тази разпоредба.
Въззивникът моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение №91 от 22
февруари 2019 година по гражданско дело №1473/ 2018 година по описа на Районен
съд-Ловеч, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по спора,
както и да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв.
Въззивникът
редовно призован в съдебно заседание не изпраща представител в съдебно
заседание.
За
въззиваемата, се явява назначения особения представител адв. В.Г.. Заявява, че
предявените искове са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
От представените писмени
доказателства по гражданско дело 1473/2018 година на Ловешки Районен съд,от становището на страните преценени поотделно и
в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция приема за
установено следното:
Предмет на въззивен контрол е съдебно
решение № 91 от 22 февруари 2019 година по гражданско дело №1473/ 2018 година
по описа на Районен съд-Ловеч, което се атакува изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно. С цитирания съдебен акт са отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София против Ц.И.С.
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК ал.1 във връзка с чл. 415 от ГПК
да бъде признато за установено, че дължи на Агенция за събиране на вземания”
ЕАД сумите 790,29
лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит №
*********/07.04.2015 год.; 155,87 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 17.09.2015 год. до 02.06.2016 год.; 32,92 лева, представляващи такса
за оценка на досие за периода от 29.10.2015 год. до 02.06.2016 год.; 625,37
лева, представляващи такса за услуга „Кредит у дома" за периода от
10.09.2015 год. до 02.06.2016 год.; 58,85 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 19.05.2017 год. /датата на договора за цесия/ до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението - предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №163/07.02.2018 год. по Ч.гр.дело №256/2018
год. на РС-гр.Ловеч. Със същото съдебно
решение е отхвърлена и претенцията на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. С. и М.Д., чрез
пълномощника си юрисконсулт Б. Р. срещу Ц.И.С., ЕГН-********** *** за заплащане
а съдебно-деловодни разноски в настоящото исково и в заповедното производства в
размер общо на сумата 1 096,43 лева съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Представен е стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити,подписан на 07.04.2015 г.,
от Ц.С., /само на последна страница/ в който е посочен размер на кредит от 2500 лева за срок от 60 седмици с
възможност кредит у дома , указания за размера ,периодичността и датите на
погасителните вноски,, които са попълнени с конкретни суми и обща сума , която
следва да бъде заплатена в размер на 3118.09 лева ,с допълнителна такса за
избрана услуга 1957.43 лева или обща сума от 5075.62 лева. Въпреки ,че на
формуляра е посочено, че информацията няма сила на предложение за сключване на
договор и не задължава кредитора да предостави кредитния продукт и е само
информативен пример, кредиторът е изискал Ц.С. да подпише документа. На същата
дата-07.04.2015 г. Ц.С. е попълнила формуляр за кандидатстване за кредит с
адресна част , съдържаща лични данни,вкл. брой деца, и е посочена желана сума 1000 лева за 60 седмици. В
графата код за одобрение –празната част на
реда е вписана сума 1250/60/ 42.30. лева. Съдът съобрази, че сумата
42.30 лева седмична вноска за 60 седмици възлиза на2538 лева, а не е в размер на посочените 1250 лева.
Същевременно въззивникът се позовава на Договор за потребителски кредит
№*********/07.04.2015 год. сключен от „Провидент Файненшъл България”ООД и Ц.И.С., по
силата на който предоставя на клиента потребителски кредит за лични нужди за
срок от 60 седмици. Общият размер на кредита посочен р.А в цитирания договор е :1 250
лева главница, Б.такса за оценка на досие – 62,50 лева, В общият размер на
фиксираната лихва – 246,54 лева, представляваща 31,82% годишно и Г.общо /Б+В/309,04 лева, равняващи се на
48% годишен процент на разходите. В договора е включена и т.Д такса за услугата
кредит у дома в размер на 978.71 лева.
Посочено е, че общият размер на
дължимата сума /А+Г+Д/ възлиза на 2 537,75 лева, срокът на договора е 60
седмици, размерът на седмичното плащане с изключение на последното е 42,30
лева, а размерът на последното плащане е 42,05 лева. За настоящата инстанция
различните суми заявени като - искане от Ц.С.-1000 лева, -като вписан отпуснат
кредит от 1250 лева за 60 седмици при вноска от 42.30 лева по формуляра от
07.04.2015 г. и като конкретизиран общ размер от 2537.75 лева са създали
неяснота за кредитополучателя относно реално дължимия размер на кредита .
От текста на договора
е видно, че е договорено седмично плащане първото, от които на 14.04.2015 год.,
а за ден от седмицата, в който се дължат плащания е договорен – вторник. Посочено
е, в чл.4 на договора, че кредитът се предоставя на клиента в срок от 10
календарни дни от сключването на този договор за кредит, чрез банков кредит по
банковата сметка, предоставена от клиента, когато 10-ят календарен ден не е работен ден,
кредитът ще бъде преведен на клиента на следващия работен ден. В делото не са представени доказателства кога
и в какъв размер е преведената по сметка
на Ц.С. сума. В такава насока за съда липсват данни и по заключението на
съдебно –икономическата експертиза и отразеното
,че с подписване на договора лицето потвърждава получаването на сумата в пълен
размер е теоретично съждение на вещото
лице, а не констатация по счетоводни
документи.
Ловешки окръжен съд
възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза, е доколкото е в
съответствие с правните изводи по казуса.
За времето от 15.04.2015 год. до
13.09.2016 год. Ц.И.С. е внесла 933,30 лева за погасяване на задължението си по
кредита, с които кредитора е погасявал съответно- 459,71 лева главница, 90,67
лева договорна лихва, 29,58 лева такса за оценка и 353,34 лева такса за услуга
„Кредит у дома”. По счетоводни данни при кредитора-въззивник остатъкът от
непогасеното задължение по Договор за потребителски кредит №*********/07.04.2015
год. е, както следва : 790,29 лева главница; 155,87 лева договорна лихва за
периода от 17.09.2015 год. до 02.06.2016 год.; 32,92 лева такса за оценка на досие
за периода от 29.10.2015 год. до 02.06.2016 год.; 625,37 лева такса за услуга „Кредит
у дома” за периода от 10.09.2015 год. до 02.06.2016 год. или общият размер на
непогасеното задължение възлиза на сумата 1 604,45 лева.
Въззивникът се
позовава на изтичане на срока на договора на 02.06.2016 г. и твърди, че кредита
не е обявяван за предсрочно изискуем.
На 19.05.2017 г. е сключен договор за
цесия между „Провидент Файненшъл България”ООД-София -цедент и „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД-София-цесионер. В приложение 1 от 19.05.2015 г.
към договора за цесия е вписана под №
450 -, Ц.И.С. по Договор за потребителски кредит №*********/07.04.2015 год
засучата 1604.45 лева, от които главница 790 лева, остатък договорна лихва 155.87 лева и такси и неустойки -658.25
лева.До Ц.И.С. е изпратено, но не е
получено уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 год. от
„Провидент Файненшъл България”ООД чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
в изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД като кредитор по Договор за
потребителски кредит №********* е „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Посочено
е,че към 06.06.2017 год. задължението й възлиза на 1 607,82 лева,
включително начислена лихва за забава, неустойки и такси и в срок до 5 дни от
получаване на поканата е поискано да погаси дължимата сума към „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД или да се свърже с тях на конкретно посочен телефонен
номер, за да договори плащане на равни месечни вноски. Уведомителното писмо е
изпратено на адреса на въззиваемата с известие за доставяне чрез „Български
пощи”ЕАД, но пратката е върната в цялост като непотърсена от получателя.
Представено е по делото последващо уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ПВД/*********
от 25.06.2018 год., чрез „Лео експерс”, в което има отбелязване,че е върнато
обратно, тъй като няма никой на адреса.
Съдът е сезиран с обективно съединени
положителни установителни искове на
кредитор с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК и
чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземания в размер на 790,29
лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит №
*********/07.04.2015 г.; 155,87 лева, представляващи договорна лихва за периода
от 17.09.2015 год. до 02.06.2016 год.; 32,92 лева, представляващи такса за
оценка на досие за периода от 29.10.2015 год. до 02.06.2016 год.; 625,37 лева,
представляващи такса за услуга „Кредит у дома" за периода от 10.09.2015
год. до 02.06.2016 год.; 58,85 лева, представляващи обезщетение за забава за
периода от 19.05.2017 год. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението -
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№163/07.02.2018 год. по Ч.гр.дело №256/2018 год. на РС-гр.Ловеч.Ловешки окръжен
съд намира, че предвид липсата на идентичност между заявената по формуляра от
04.07.2015 г. и посочената по договора за кредит сума като размер на кредита,
както и на доказателства за получаване на сумата от Ц.С., претенциите са
неоснователни и недоказани. . С доклад по чл. 146 от ГПК на 31.01.2019 г. Ловешки
районен съд подробно, ясно и конкретно е указал на ищеца, че следва докаже
предоставянето и получаването на сумата 1250 лева на кредитополучателя Ц.С..
Въпреки ясно разпределената доказателствени тежест относно това обстоятелство
не са представени надлежни доказателства, установяващи кога, в какъв
размер и по какъв начин е изплатена от кредитора и получена от Ц.С. сумата по кредита.
Заключението на съдебно-икономическата сума по отношение на получаване на
сумата по кредита от Ц.С. не може да се кредитира в тази част, тъй като касае
правни изводи. За настоящата инстанция доколкото договора за заем е реален, не
може да се докаже съществуването на договорната връзка по силата на такъв договор.
Съдът приема, че претенцията
на заявителя за заплащане на сумата от 32.92
лева-такса оценка на досие и 625.37 лева-такса услуга „Кредит у дома” В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично
е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Сумата за извънсъдебно
събиране на дълга от 625.37 лева –събиране на ежеседмичните вноски в дома на
длъжника касае именно такава дейност и обстоятелството, че длъжника е
информиран за нейния размер не променя характеристиката и. Следователно тази
сума не попадат в хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на формирането
и навежда извода на съда, че се е налице заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и
на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в
тези му част.
Съдът приема, че видно
от данните по делото Ц.С. е заплащала суми по кредита, но кредитора е погасявал
с тях недължимите вземания относно такса за оценка на досие и такса за услугата
„Кредит у дома”, предвид на което исковете са неоснователни и на това основание.
Останалите
искове за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение са акцесорни спрямо
главния иск за присъждане на главницата от 790.29 лева и с оглед
неоснователност на главния иск претенциите за сумите 58.85 лева –обезщетение за
забава и сумата 155.87 лева договорна
лихва също са неоснователни и недоказани.
Предвид изложените мотиви
изводите на двете инстанции по неоснователност и недоказаност на предявените
искове съвпадат,макар и при различни мотиви.Следователно атакуваното съдебно
решение № 91 от 22 февруари 2019
година, постановено по гражданско дело №1473/ 2018 година по описа на Районен
съд Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При такъв изход от процеса съдът съобрази, че
разноски от въззиваемата не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно съдебно решение №
91 от 22 февруари 2019 година, постановено по гражданско дело №1473/ 2018
година по описа на Районен съд Ловеч.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.