№ 248
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.ова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от К.П. К., ЕГН **********,
от гр. Пловдив, ул. Знаме № 33, против решение № 262233 от 17.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 20516/2017 г., по описа на Пловдивски районен съд, с
което е признато за установено по отношение на СП. ИЛ. Р., ЕГН
**********, от с. Б., ул. ***, че К.П. К., ЕГН **********, не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 06447.42.6 по КК и КР на с. Б., Община
Родопи, одобрени със заповед № РД-18-62 от 30.06.2017г. на изп. дир. АГКК,
с площ от 2233 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 06447.42.7; 06447.888.9901, 06447.24.01 и 06447.42.5, и
жалбоподателят е осъден да заплати на СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, сумата
от 1363.40 лева- разноски по делото
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на
1
ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена като основателна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, с който се взема становище за
нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от
СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК,
за признаване за установено, че К.П. К., ЕГН **********, не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 06447.42.6 по КК и КР на с. Б., Община
Родопи, одобрени със заповед № РД-18-62 от 30.06.2017г. на изп. дир. АГКК,
с площ от 2233 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 06447.42.7; 06447.888.9901, 06447.24.01 и 06447.42.5.
Ищецът твърди, че с решение на ПК № 07552 от 19.07.1993г. в полза на
неговата майка С.П. Р.а е възстановено правото на собственост върху нива от
2 дка., намираща се в землището на село Б., местност Бента, при граници от
изток- път, от запад- Т.К., сега имот № 001006 по КВС. През 2013г. забелязал,
че имотът е обработван и установил, че с решения № 77295 от 08.05.1997г. и
№ 7640А от 24.03.1999г. на ПК същият имот е възстановен на наследниците
на П. К. К.. След това наследниците на П. К. К., извършили делба на
съсобствени имоти, вкл. процесния, който се паднал в дял на ответника К. П.
К.. Ищецът поддържа, че решенията на ПК , с които земеделската земя е
реституирана на наследници на П. К. К. са нищожни, тъй като не е било
подавано заявление за нейното възстановява и П. К. К. е бил жив към датата
на издаването им.Поддържа, че ответникът незаконосъобразно се легитимира
като собственик на имота на основание нищожните решения на органа по
земеделска реституция и договора за доброволна делба и препятства
упражняването на правото на собственост на ищеца върху имота.
Ответникът оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като
неоснователен. Твърди, че имотът възстановен на наследодателката на ищеца
2
и този възстановен на неговия наследодател не са идентични, предвид
разминаването в площта, местонахождението и границите му. Поддържа, че
към момента на сключване на договора за делба неговият наследодател К.К.
се е легитимирал като собственик на имота въз основа на решение от
10.08.2001г. на ПК Родопи. Изтъква, че имотът е записан в разписната книга
на името на П. Г. К., а след това е записано името на неговия син- К. П. К.. В
решението на ПК било неправилно записано, че имотът се възстановява П. К.
К., който към онзи момент бил жив, вместо на неговия наследодател К. П. К..
Позовава се и на изтекла в негова полза придобивна давност продължила
повече от 10 години.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявеният отрицателен установителен иск с констатацията и решаващите
фактически изводи, че наследниците на П. К. К. не се легитимират като
собственици на недвижимия имот с валиден административен акт,
сключеният между тях договор за делба на недвижимия имот не е породил
действие и неустановяване в процеса на носещия доказателствената тежест
ответник за изтекла в негова полза 10- годишна придобивна давност.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за
допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, тъй като не
е конституирал като страна в процеса приобретателя на имота. Продажбата на
01.02.2018г. на имота от ответника в хода на процеса и след подаване на
исковата молба в съда на 22.12.2017г. , не е основание за конституирането на
приобретателя като страна по делото, с оглед разпоредбата на чл.226 от ГПК,
според която ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните
страни. С т. 3 б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие също, че
действителният собственик на един имот има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, като наличието на правен
интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за
собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот
ответникът на практика оспорва правата на ищеца. В този случай ищецът има
3
правен интерес да предяви иска за собственост / положителен или
отрицателен/ както спрямо последният прибретател на имота, така и срещу
неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди
подаване на исковата молба.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна
проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между
страните.
От приложените по делото писмени доказателства е документално
установено, че с решение № 07522 от 19.07.1993г. ПК Родопи възстановява
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на нива от 2 дка., трета категория, местност „Бенка“ на С.П. Р., починала
през 2003г., като ищецът се легитимира като неин наследник по закон.
С решение № 77295 от 08.05.1997г. ПК Родопи възстановява правото на
собственост върху същия имот на наследниците на П. К. К.. В решението е
посочено, че възстановяването е направено по заявление № 07640А от
02.06.1992г. на С. Р.а, каквото не се установява да е било подадено.
На 22.05.1997г. е постановено ново решение №77397 от ПК, с което се
отказва възстановяването на земята на С. Р.а. Като мотив е посочено, че
имотът е собственост на П. К. К..
На 24.03.1999г. ПК Родопи издава ново решение №7640А за
възстановяване на имота в полза на наследниците на П. К. К.. В този акт
нивата е описана съобразно действащата КВС и изискванията на ЗСПЗЗ
приети след 1995г., с посочване на точната площ и съседи. Отразена е
местност „До селото“, която се припокрива с местността „Бента“, съгласно
издаденото удостоверение от кметството на с.Б. от 14.09.2015г.
Следва ново решение на ПК Родопи №А07-26 от 10.08.2001г. за
възстановяване на същия имот отново на наследниците на П. К. К., като
единствената разлика е в площта на земята. Следва да се посочи, че към
момента на постановяване на всички решения на органа по поземлена
собственост П. К.ов К. е бил жив, като е починал на 04.06.2008г., а ответникът
4
е негов син.
На 26.03.2013г. с нотариален акт за доброволна делба наследниците на
П. К.ов К., поделят съсобствени имоти, като процесният попада в дял на
ответника К. П. К..
С Решение по адм.д. 5371/2017г. на ПРС са обявени за нищожни
решенията на ПК от 22.05.1997г., 08.05.1997г. и 24.03.1999г., последното
послужило за легитимирането на съделителите като собственици на имота
при делбата.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя , че липсва
идентичност на имота възстановен по ЗСПЗЗ на наследодателката на ищеца
и този възстановен на неговия наследодател.От повторната приета в
първоинстанционното производство СТЕ се установява идентичността между
имот № 560 по плана от 1947 г. и процесния. Заключението следва да бъде
кредитирано, като разминаването в границите по комбинираната скица, съдът
намира, че се дължи на деформациите на плана предвид изминалото време.
Идентичността на имота с този, възстановен на наследодателя на ищеца, се
потвърждава от разписните листове и е констатирано от самата поземлена
комисия , която отговаря за реституционната процедура на цялото землище.
Не на последно място следва да се има предвид и постановеното между
същите страни решение по административното дело, с което актовете са
обявени за нищожно именно, защото се отнасят до един и същ имот с
възстановения на С. Р.а.
С оглед прогласяването от съда за нищожни на решенията на
поземлената комисия следващи възстановяването на имота в полза на
праводателката на ищеца, ответникът не се легитимира като негов собственик
на основание земеделска реституция и наследяване.Нищожно се явява и
решение на ПК №А07-26 от 10.08.2001г., с което отново се възстановява
имотът на наследниците на П. К. К.. Предвид направеното от ищеца по делото
възражение за наличието на пречка за възстановяване на собствеността върху
земеделска земя с посоченото решение , съдът е длъжен да извърши косвен
съдебен контрол за неговата законосъобразност. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че гражданският съд не разполага с такова
правомощие. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК съдът се
произнася инцидентно по валидността на административните актове,
5
независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Косвеният съдебен
контрол за валидност е недопустим единствено, ако върху административния
акт е упражнен пряк съдебен контрол - чл. 302 ГПК, каквато хипотеза в
процесния случай не е налице. В изпълнение на това свое правомощие
въззивният съд приема за нищожно решение на ПК №А07-26 от 10.08.2001г.
и същото не е породило действие, защото към момента на издаването му П.
К.ов К. е бил жив и не би могло неговите наследници, сред които не е С. Р.а,
да подадат заявление за реституция в предвидения в ЗСПЗЗ срок. Освен това
решението е издадено след решението легитимиращо наследодателката на
ищеца като собственик на имота, което представлява стабилизирал се
административен акт, който не може да бъде променен извън предвидените в
чл. 14, ал. 7 и чл. 7а ЗСПЗЗ хипотези, които са ограничени с 2-годишен срок.
Следователно ответникът , като наследник на П. К. К. не се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот на основание твърдяната
земеделска реституция и наследяване, поради което и сключеният на
26.03.2013г. договор за доброволна делба между наследниците на П. К.ов К.,
по силата на който процесният имот се предоставя в дял на ответника К. П.
К. не е породил вещно-транслативно действие.
По делото не е и установено ответникът да е придобил собствеността
върху имота на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна
давност, какъвто е необходимият съгласно чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок
при недобросъвестно владение основано на нищожен административен акт.
Така с оглед поддържаното от ответника твърдение, то негова е и
доказателствената тежест в процеса да установи, че спрямо него се е
реализирал фактическият състав на придобивната давност. Доказателствената
тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154
от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.В тази връзка
неоснователно жалбоподателят счита, че ищецът следва да докаже в процеса
, че е осъществил непрекъснато владение върху имота за период от повече от
10 години и че е отблъсквал претенциите на ответника като собственик на
имота.Освен горното следва да се посочи , че предмет на спора на заявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или
6
несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на
ответника. Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим
имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в
позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните
обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен
установителен иск за собственост.
Решаващият състав на съда споделя изводите на първоинстанцинният
съд, че ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил
при условията на пълно и главно доказване, елементите от фактическия
състав на твърдяното от него оригинерно придобивно основание. Основното
доказателство за установяване на придобивна давност са гласните
доказателства, като преценката на свидетелските показания се извършва в
съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите
експертизи, като се ползват и правилата на логиката т.е дали недвижим имот е
придобит по давност, съдът преценява при комплексна преценка на всички
доказателства. В настоящия случай въззивният съд намира, че от показанията
на свидетелите на ответника В.К. , негова леля и В. К. , негов брат,
преценени в съвкупност с останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, не се установява твърдяното от ответника явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху имота,
предмет на установителния иск. Свидетелката В.К. не излага пред съда
никакви конкретни и релевантни обстоятелства за ползването на имота за
периода след приемането на реституционния закон, съответно след 1997г.
предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Всички факти относно
обработването се отнасят за ирелевантен за настоящето дело период преди
внасянето на земеделската земя в ТКЗС. За времето след 1997г. свидетелката
заявява пред съда, че не е посещавала нивата, защото не е нейна, а на брат й
(П. К. К.) и не знае дали някой я обработва.
Свидетелят В. К. заявява пред съда, че през 2006г. заедно с техния баща
(П. К. К.) са обиколили имотите и са ги разделили, като процесният се паднал
на брат му, който започнал да „го гледа“, сял градината с череши, праскови,
кайсии, като свидетелят е посещавал имота 1-2 пъти, когато дръвчетата били
големи. През 2011г. направили разделителен протокол, тъй като мястото било
горяло. Така дадените показания от свидетеля,че имотът е обработван от
7
ответника от 2006г. преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид
евентуалната му заинтересованост, не могат да бъдат кредитирани.Същите са
в противоречие със заключението на вещото лице Г. по приетата СТЕ, според
което трайните насаждения в имота -6 реда по 12 дръвчета, са засадени през
2015г. Същевременно показанията му противоречат и на изложеното от
останалите свидетели и конкретно на тези на свидетеля Й.А. (съсед на имота),
който заявява, че ищецът е обработвал нивата от 1992г. до преди 6-5 години
(2014 г. съобразно момента на разпита), като всяка година е сял жито, ечемик
и царевица.
Така най-ранният момент, от който може да се зачете фактическа власт
от страна на ответника върху имота е 2013г., когато според показанията на
съпругата на ищеца са престанали да обработват нивата , същата година
видели, че е била изорана от друг човек , а през 2014г., че в нея са били
засадени череши.
За този период от 2013г. до датата на подаването на исковата молба в
съда не е изтекъл предвиденият в ЗС 10-годишен давностен срок.
Гореизложените съображения обосновават извод на въззивния съд, че
ответникът К.К. не е установил своята материалноправна легитимация на
собственик на имота на твърдяното от него придобивно основание-
земеделска реституция и наследяване и изтекла придобивна давност, поради
което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за собственост е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд , въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на РС –Пловдив
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер
от 500 лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262233 от 17.08.2021 г., постановено по
8
гр.д. № 20516/2017 г., по описа на Районен съд-Пловдив, XIV-ти гр. с.
ОСЪЖДА К.П. К., ЕГН **********, от град Пловдив, ул. „***, да
заплати на СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, от с. Б., ул. ***, сумата от 500 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9