В Районен съд – Дупница е внесен обвинителен акт по досъдебно производство
№ 910/2015г., преписка № 1595/2015г. по описа на Районна прокуратура – Дупница, ДП № 201/2015г.
по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Кюстендил, срещу:
- М.Я.К. за това, че на 19.07.2015 г. в местността „Янкова нива“, в
землището на гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, е
държал и работил с огнестрелно оръжие - пистолет марка „Глок“,
модел „17“, кал. 9x19, с фабричен № „ТНЕ 682“, като не е взел необходимите
мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в чл. 60, ал. 1, т. 1, т. 3 б.
„е“, т. 3а, б. „а“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия: „Забраняват се: откритото носене на оръжие на
обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност; носенето и
употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, употребата на
огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити“ и в т. 43 и
т. 44 от Приложение № 1 „Правила за безопасност при боравене с огнестрелно
оръжие“ към чл. 1 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1з - 575/02.03.2011год. за условията
и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие:
„Прави се необходимото за своевременно оказване на медицинска помощ на
ранените. До идването на линейката по възможност се поставят пристягащи
превръзки за да се спре кръвотечението.“ и „Веднага се уведомяват органите на
полицията и се вземат мерки за запазване на местопроизшествието - престъпление
по чл. 338, ал. 1 НК,
както и за това, че на 19.07.2015г. в местността „Янкова нива“, в землището на гр.
Сапарева баня, обл. Кюстендил, е причинил на Л.А.Д. ***,
със средство, опасно за живота на мнозина (огнестрелно оръжие - пистолет марка
„Глок“, модел „17“, калибър 9x19, с фабричен № „ТНЕ
682“), разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК -
огнестрелно нараняване на бедрото - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 вр. чл. 130, ал. 1 НК,
- Б.Б.Б. за това, че на 19.07.2015 г. в
местността „Янкова нива“, в землището на гр. Сапарева баня, обл.
Кюстендил, е държал и работил с огнестрелно оръжие - пистолет марка „ЧЗ“, модел
„27“, кал. 7.65, с фабричен № „176786“, като не е взел необходимите мерки за
сигурност и особено мерките, предвидени в чл. 60 ал. 1 т. 1, т. 3 б. „е“, т. 3а
б. „а“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия: „Забраняват се: откритото носене на оръжие на
обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност; носенето и
употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, употребата на
огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити“ - престъпление
по чл. 338, ал. 1 НК.
както и за това, че на 19.07.2015г. в местността „Янкова нива“, в землището на гр.
Сапарева баня, обл. Кюстендил, е причинил по
хулигански подбуди на Л.А.Д. ***, разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129 НК - разкъсно-контузна рана по клепач
на ляво око с кръвонасядане и оток в клепачите,
затварящи очната цепка, разкъсно-контузна рана на
ляво ухо, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, фрактура
на VIII ребро в ляво и лекостепенен травматичен шок -
престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
- Юлиян С.Л. за това, че на 19.07.2015г. в местността „Янкова нива“ в
землището на гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил е
държал и работил с огнестрелно оръжие - пистолет марка „Глок“,
модел „17“, кал. 9x19, с фабричен № „HWL 432“, като не е взел необходимите
мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в чл. 60 ал. 1 т. 1, т. 3 б.
„е“, т. 3а, б. „а“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия: „Забраняват се: откритото носене на оръжие на
обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност; носенето и
употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, употребата на
огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити“ - престъпление
по чл. 338, ал. 1 НК.
С оглед изразеното от прокурора, подс. Юлиян Л. и неговия защитник желание за одобряване на
постигнатото между тях споразумение, по реда на чл. 384а НПК е образувано нохд № 1020/2018г. по описа на РС – Дупница, по което подс. Юлиян С.Л. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 338, ал. 1 НК, като му е наложено наказание глоба в размер на
500 лв., поради което настоящият състав се произнесе единствено по обвиненията
повдигнати на останалите подсъдими - М.Я.К. и Б.Б.Б..
Защитниците на подс.
М.К. – адв. Ц. и адв. В. поддържат
невиновност на техния подзащитен. Считат, че
повдигнатите обвинения не били доказани по категоричен начин. Изтъкват
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Молят
за оправдателна присъда.
Защитника на подс.
Б.Б. – адв. Ц. пледира за
оправдателна присъда. Оспорва престъплението да е доказано по категоричен
начин. Отрича достоверността на събраните по делото доказателства, подкрепящи
обвинителната теза. Моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият М.К. се присъединява към изложеното от неговите защитници, като
заявява, че е невинен.
Подсъдимият Б.Б. се присъединява към изложеното
от неговия защитник като заявява, че е невинен.
В последната си дума подс. К. моли за
справедливост и да бъде оправдан.
В последната си дума подс. Б. моли за
справедливост и да бъде оправдан.
По възраженията за допуснати
нарушения на досъдебното производство:
Защитата излага подробни съображения в подкрепа на тезата си за допуснати
нарушения на досъдебното производство, по които съдът счита, че не дължи
отделно произнасяне, доколкото са извършени извън срока по чл. 248, ал. 3 НПК.
Единствено за пълнота следва изрично да се подчертае, че по аналогични на
изложените в пледоариите възражения, вече са налице неколкократни
произнасяния от различни състави на първоинстанционния
и въззивен съд, вкл. протоколно определение от
30.01.2018г. постановено по настоящото дело, както и определение от
27.02.2018г. по внчд № 101/2018г. по описа на КОС, както и
определение от 06.07.2016г. по вчнд № 316/2016г. по описа на КОС, с които
наведените доводи са отхвърлени като неоснователни.
На този етап от наказателния процес, не са налице основания за
преразглеждане на посочените съдебни актове от настоящия съд.
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Я.К. е роден на *** г. в Република Италия, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи като „Началник сигурност”,
неосъждан, с адрес за призоваване: гр. Банкя, обл.
София, ул. „Шейново” № 8, с ЕГН **********.
Подсъдимият Б.Б.Б. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като пожарникар и
водач на специализиран автомобил в 06РСПАБ, гр. София, неосъждан, с адрес за
призоваване: с. Кладница, обл. Перник, ул. „Москва” №
8, с ЕГН **********.
На 18.07.2015г. било организирано събиране, което се провело при бунгало, находящо се в местността „Янкова нива“, в землището на гр.
Сапарева баня, обл. Кюстендил, собственост на свид. Й.Г. и стопанисвано от свид.
К.И..
На събитието, по различно време (вечерта, на 18.07.2018г.) дошли Л.Д., Г.Д.,
Н.Д., В.Й., М.К., Б.Б., Юлиян Л., М.Н., А.П., К.И., И.Д..
Събралите се приготвили храна, седнали около приготвената маса и започнали
да се хранят, употребявали алкохол, слушали музика, а настроението било весело.
Сред присъстващите на масата, които употребили алкохол били и Л.Д., М.К., Б.Б. и Юлиян Л..
При пристигането им на бунгалото М.К., Б.Б. и
Юлиян Л. носели притежаваните от тях огнестрелни оръжия (пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9x19, с фабричен № „ТНЕ 682“,
притежаван от М.К.; пистолет марка „43“, модел „27“, кал. 7.65, с фабричен №
„176786“, притежаван от Б.Б. и пистолет марка „Глок" модел „17“, кал. 9x19, с фабричен № „HWL 432“,
притежаван от Юлиян Л.). Оръжията били възприети от останалите присъстващи,
които били наясно, че М.К., Б.Б. и Юлиян Л. носят
пистолетите си. Няколко часа след началото на мероприятието и след като вече
били употребили алкохол, М.К., Б.Б. и Юлиян Л. извадили огнестрелните си оръжия и започнали да произвеждат изстрели във
въздуха и насочени към намиращ се в близост циментов стълб. Вследствие на
произведените изстрели, около бунгалото се разпилели гилзи от изстреляните с
горепосочените къси огнестрелни оръжия патрони.
От събирането последователно си тръгнали по-голямата част от присъстващите,
в т.ч. свидетелите Н.Д., К.И., Г.Д., А.П., М.Н.. Около 05:00 часа на
19.07.2015г. от присъстващите по-рано, на бунгалото останали единствено Л.Д., В.Й.,
И.Д., М.К., Б.Б. и Юлиян Л.. По това време Юлиян Л.
вече спял в една от колите (намираща се в близост до бунгалото), когато отношенията
между двамата подсъдими (М.К. и Б.Б.) и свидетелите Д.,
Д. и Й. се напрегнали, като от страна на подсъдимите
били отправени заканителни и обидни реплики по отношение на Д. и Д.. Свид. Д. приканил подсъдимите да си тръгват, за да няма
разправии, но те отказали. Тогава се обадили на свид.
К.И., който стопанисвал бунгалото. Последният разговарял с подс.
К. по телефона и ги помолил да си тръгват, а К. го уверил, че няма да има
проблеми.
Малко след това (след като приключили разговора по тел. със свид. К. И.) подс. Б. се придвижил
зад гърба на свид. Д. и започнал да му нанася удари с
ръце и крака в областта на главата и гърба, в резултат, на които му причинил разкъсно-контузна рана на клепач на ляво око с кръвонасядане и оток на клепачите, затварящи очната цепка, разкъсно-контузна рана на ляво ухо, множество кръвонасядания по лицето в областта на челото и носа,
повърхностни охлузвания и оток по окосмената част на главата, мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието, фрактура на VIII ребро в
ляво, контузии/натъртване на меки тъкани и кръвонасядане
на стените на гръдния кош и корема в ляво.
Докато подс. Б. нанасял удари на Л.Д., последният
се опитвал да се предпази и да преустанови нападението на Б.. В стремежа си да
се предпази, подс. Д. посегнал към масата и хванал
намиращия се върху същата нож, с който замахнал зад
гърба си към намиращия се зад него подс. Б., като
успял да му нанесе прободно-порезно нараняване на
корема в ляво, проникващо в коремната кухина, с три наранявания на тънко черво,
както и прободно-порезно нараняване на дясно бедро -
в горната му трета отпред, без засягане на кост, големи кръвоносни съдове и
нерви.
Уплашени от побоя на Б. над Д., свидетелите И.Д. и В.Й. избягали и се
укрили в гората, намираща се в непосредствена близост до бунгалото.
През цялото време докато се състоял сблъска между Б. и Д., от другата
страна на масата се намирал подс. К., който като
видял нанесеното от Л. нараняване на Б. извадил оръжието си (пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9x19, с фабричен № „ТНЕ 682“) и го
насочил към свид. Д., който се намирал на няколко
метра от него. В този момент конфликтът между Д. и Б. бил вече преустановен, в
резултат на нанесеното порезно нараняване на подс. Б..
Като видял насочения срещу него пистолет, свид.
Л. Д. приканил подс.
К. да свали оръжието, но след като видял, че подсъдимият се прицелва към
него, решил да побегне. В този момент обаче К. възпроизвел изстрел в посока на
пострадалия Д., в резултат, на който последният получил единично пронизващо огнестрелно
нараняване в горна трета на бедрото, с входна рана по външната му странична
повърхност и изходна отзад, с раневи канал само през
меки тъкани, без засягане на кости, по-големи съдове и нерви. В резултат на
нараняването, Л.Д. паднал на земята и не могъл да се изправи.
Изстрелът бил чут и от укрилите се наблизо свидетели Й. и Д.. Свид. В.Й. тръгнал обратно към бунгалото, но не посмял да
се приближи при останалите на място лица. Свид. И.Д. се
обадил на свид. К.И. и му съобщил, че Б. бие Л.,
както и че е чул звук от изстрели. К.И. се обадил на тел. 112 и съобщил за
случилото се.
Междувременно, Юлиян Л. (който спял в един от намиращите се при бунгалото
автомобили докато се състоял сблъсъка между Б. и Д.) бил извикан от подс. К., като двамата помогнали на Б. да се качи в един от
намиращите се там джипове.
В същото време по получения сигнал на тел. 112 бил изпратен автопатрул на МВР - свид. Н.Ч. и свид. Б.Д., които като пристигнали на място заварили в един
от джиповете М.К., Б.Б. и Юлиян Л., а Л.Д. лежал на
мястото, на което бил прострелян. След като се убедили в състоянието на
прободения по-рано Б., полицаите разрешили да бъде транспортиран до медицинско
заведение, като свид. Ч. останал при пострадалия Д.,
а свид. Д. със служебния полицейски автомобил
потеглил след подсъдимите към медицинското заведение.
След като видели приближаването на полицейския автомобил, свидетелите И.Д.
и В.Й. се приближили до бунгалото и разказали на свид.
Ч. за случилото се.
По доказателствата:
По делото не се спори, а и от разпита
на всички изслушани пред настоящия състав на съда лица (Л.Д., Г.Д., Н.Д., В.Й.,
М.К., Б.Б., Юлиян Л., М.Н., А.П., К.И., И.Д. и косвено от показанията на свид.
Й.Г. и л. 33-36 ДП, том III) се установява, че на 18.07.2015г. било организирано събиране, което се
провело в бунгало, находящо се в местността „Янкова
нива“, в землището на гр. Сапарева баня, обл.
Кюстендил, собственост на свид. Й.Г. и стопанисвано
от свид. К.И.. От същите доказателства става ясно още
и че на събитието по различно време (вечерта, на 18.07.2018г.) дошли Л.Д., Г.Д.,
Н.Д. (брат на свид. Л.Д.), В.Й., М.К., Б.Б., Юлиян Л., М.Н., А.П., К.И., И.Д..
От същите гласни доказателствени средства се
установява още и че преди да се качат на процесното
бунгало напазарували, а след като се качили приготвили храна, подготвили
масата, след което хапвали, пиели алкохол и слушали музика, правили си
наздравици, а настроението било весело.
С оглед възраженията на защитата следва
изрично да се посочи, че съдът намира за несъмнено установено, че наред с
останалите лица, алкохол употребявали и М.К., Б.Б. и
Юлиян Л.. По това обстоятелство, съдът кредитира напълно показанията на
свидетелите Л.Д., К.И., В.Й. и И.Д., от които не остава съмнение, че
подсъдимите също употребили алкохол. Последното обстоятелство се подкрепя и от
дадените от самия подс. К. обяснения, който макар да
твърди, че употребил малко количество „само за наздраве“, все пак не го отрича
напълно. Потвърждение в тази посока съставлява и приетата по делото химическа експертиза,
от която е видно, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. К. е открит етилов алкохол в количество 0,54%0. Що
се отнася конкретно до Юлиян Л., настоящият съд следва да съобрази още и наличието
на влязъл в сила съдебен акт, с който тези обстоятелства са окончателно
установени.
От показанията на свид. Л.Д., Н.Д., В.Й. и И.Д., а
и от обясненията на подс. К. и Юлиян Л. се
установява, че още с пристигането им на бунгалото М.К., Б.Б.
и Юлиян Л. носели и притежаваните от тях огнестрелни оръжия, а именно: М.К. -
пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9x19, с
фабричен № „ТНЕ 682“, Б.Б. - пистолет марка „43“,
модел „27“, кал. 7.65, с фабричен № „176786“, Юлиян Л. - пистолет марка „Глок“, модел „17“, кал. 9x19, с фабричен № „HWL 432“. По
отношение на притежаваните пистолети, съдът отчете и приложените на ДП писмени доказателствени средства /л. 91 ДП том II, л. 12 ДП том III, л. 84 ДП том III/. Посоченото обстоятелство на практика не се и оспорва от подсъдимите.
Въпреки че по делото не е налице спор относно това, че описаните по-горе
огнестрелни оръжия са носени от подсъдимите на сбирката на процесното
бунгало, все пак се отрича същите да са употребени под каквато и да било форма
въпросната вечер. От показанията на свид. Д., Й., Д.,
а и от разпита на Юлиян Л. се установява, че няколко часа след началото на
мероприятието и след като вече били употребили алкохол, М.К., Б.Б. и Юлиян Л. извадили
огнестрелните си оръжия и започнали да произвеждат изстрели във въздуха и
насочени към намиращ се в близост циментов стълб. Вследствие на произведените
изстрели, около бунгалото се разпилели гилзи от изстреляните от обвиняемите
патрони.
Признание за това, че същата вечер на процесното
бунгало са възпроизвеждани изстрели съдържат и показанията на свид. П.. В същото време съдът не ги кредитира в частта, с
която се отрича изстрелите да са възпроизведени от М.К., Б.Б.
и Юлиян Л., доколкото в тази им част показанията противоречат на обсъдените
по-горе доказателства. Буди съмнение още и обяснението на свид.
П., че от страх не разбрал кой точно е стрелял, при положение, че въпросното
събиране се е състояло на отдалечено място, в присъствието на ограничен кръг
лица и при обстановка, която подобно събитие трудно би останало скрито, за
който и да било от присъстващите.
Пълно потвърждение на горните изводи се съдържа и в приетите по делото
физикохимична и допълнителна физикохимична експертиза, от които е видно, че
иззетите отривки съдържат капсулни
микрочастици, които могат да имат един-единствен възможен произход, предвид
уникалните си морфология и състав и това е произведен изстрел. От вещото лице е
разяснено по неоспорим начин, че няма друг материал в природата, който да
съдържа такава уникална комбинация от химични елементи, както тези от
произведен изстрел. Прието е още, че те
съвпадат като състав на всички представени за изследване гилзи.
В аналогичен смисъл е и приетата балистична експертиза, от която става
ясно, че изследваните пистолети са годни и технически изправни да произведат
изстрел и да поразят цел, като е установено, че със същите е стреляно след
последното им почистване. Отделно от това, от същата експертиза категорично се
установява още и че иззетите от местопрестъплението гилзи са от пистолетите на М.К.,
Б.Б. и Юлиян Л..
По тези съображения, обсъдените в съвкупност доказателства, не оставят
каквото и да било съмнение за настоящата инстанция и опровергават напълно
възраженията на защитата за недостоверност на приетата балистична експертиза.
Като изцяло хипотетична и недоказана следва да се отхвърли и версията на
подсъдимите, въведената за пръв път едва в обясненията, дадени пред настоящия
състав на съда, че намерените на място гилзи вероятно са изпаднали от дрехите
им и не са резултат от произведени на мястото на инцидента изстрели.
В събрания по делото доказателствен материал не
се съдържат съществени противоречия, а и от показанията на свидетелите Л.Д., К.И.,
Г.Д., А.П., М.Н., В.Й. и И.Д., се установява, че от събирането при процесното бунгало последователно си тръгнали по-голямата
част от присъстващите, в т.ч. Н.Д., К.И., Г.Д., А.П. и М.Н., като около 05:00
часа на 19.07.2015г. от присъстващите по-рано, останали единствено Л.Д., В.Й., И.Д.,
М.К., Б.Б. и Юлиян Л. (който малко по-рано отишъл да
спи в една от колите).
Съдът намира за доказано и това, че след тръгването на по-голямата част от
компанията, отношенията между двамата подсъдими (М.К. и Б.Б.)
и свидетелите Л.Д. и И.Д. се напрегнали, като от страна на подсъдимите били
отправени заканителни и обидни реплики по отношение на Д. и Д.. В тази им част
съдът дава вяра на свид. Л.Д., В.Й. и И.Д.. От същите
показания става ясно още и че Л.Д. приканил подсъдимите да си тръгват, за да
няма разправии, но те отказали и тогава се обадили на свид.
К.И. (който стопанисвал бунгалото), който разговарял с подс.
К. по телефона и ги помолил да си тръгват, а последният го уверил, че няма да
има проблеми. Съдът намира тези показания за последователни, безпротиворечиви и достоверни. Те се потвърждават в пълна
степен и от показанията на свид. К.И., а
пресъздаваната от него причина за разговора му с подс.
К. категорично опровергава предлаганата версия от защитата, че вместо
нападатели, подсъдимите са били жертви на агресивното отношение на пострадалия Д..
На практика единствените присъстващи, които пресъздават различна фактическа
обстановка са самите подсъдими, които обаче освен, че са в противоречие с
останалите доказателства по делото не дават отговор на съществения за делото
въпрос относно механизма и обстоятелствата, при които са настъпили телесните
повреди на Д..
По аналогични на изтъкнатите по-горе съображения съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите Л.Д., В.Й. и И.Д. и по отношение на това, че след
приключване на разговора между М.К. и К.И., подсъдимият Б. се придвижил зад
гърба на свид. Д. и започнал да му нанася удари с
ръце и крака в областта на главата и гърба, в резултат на които му причинил разкъсно-контузна рана на клепач на ляво око с кръвонасядане и оток на клепачите, затварящи очната цепка, разкъсно-контузна рана на ляво ухо, множество кръвонасядания по лицето в областта на челото и носа,
повърхностни охлузвания и оток по окосмената част на главата, мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието, фрактура на VIII ребро в
ляво, контузии/натъртване на меки тъкани и кръвонасядане
на стените на гръдния кош и корема в ляво.
В тази им част обсъдените свидетелски показания в пълна степен съответстват
на нараняванията установени от приетата по делото-съдебно медицинска
експертиза. При анализа на получените травматични увреждания, вещото лице по
убедителен начин стига до извода относно механизма на получаването им – чрез
удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети –
при нанесен побой с юмруци, възможно и удари с други предмети и удари на
пострадалия в предмети или в земята при побоя. Логично е и съждението, че част
от описаните увреждания е възможно да настъпят при самостоятелно падане, но
разгледани в съвкупност не биха могли да настъпят от самостоятелни действия на
пострадалия.
От показанията на свид. Л. Д. се установява още и
че докато подс. Б. му нанасял удари, свид. Д. се опитвал да се предпази и преустанови нападението
на Б., но не успявал, а в стремежа си да се предпази посегнал към масата и
хванал намиращия се върху същата нож, с който замахнал
зад гърба си към намиращия се зад него подс. Б., като
успял да му нанесе прободно-порезно нараняване на
корема в ляво, проникващо в коремната кухина, с три наранявания на тънко черво,
както и прободно-порезно нараняване на дясно бедро -
в горната му трета отпред, без засягане на кост, големи кръвоносни съдове и
нерви.
Косвено потвърждение за нанесения побой от Б. на Л. представляват още и
показанията на свид. Н.Д., който макар да не е очевидец,
узнал за случилото се на следващия ден. По аналогични съображения следва да се
кредитират и показанията на свид. П., свид. Н., свид. В., които узнали
за нанесеното прободно нараняване на подс. Б.. В подобен смисъл са и показанията на дошлите на
място полицейски служители (свид. Б.Д. и свид. Н.Ч.).
Характерът на уврежданията на подс. Б. и
механизмът на причиняването им се потвърждава и от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, от която е видно, че същите са резултат на прободни-порезни наранявания от предмет с остър връх, един
режещ ръб и срещулежащо тъпо рамо (нож или др. подобни). Експертизата възприема
като напълно възможна хипотезата за възникване на нараняването при нападение на
подс. Б. в гръб на свид. Л.
Д.. От другата съдебно-медицинска експертиза пък става ясно, че причинените
преди това увреждания на Л. Д. не са изключвали възможността му да се отбранява
и да се придвижва на кратко разстояние.
От показанията на Л.Д. се установява, че през това време от другата страна
на масата се намирал подс. К., който като видял
нанесеното от Л. нараняване на Б. извадил оръжието си и го насочил към свид. Л. Д., който се намирал на няколко метра от него. След
като видял насоченото срещу него оръжие, свид. Д.
приканил подс.
К. да свали оръжието, но след като видял, че подсъдимият се прицелва към
него, решил да побегне, но в този момент К. възпроизвел изстрел в посока на
пострадалия Д., в резултат на който получил огнестрелно нараняване на бедрото, при
което паднал на земята и не могъл да се изправи.
Индиция, в потвърждение на
това, че са нанесени удари по отношение на Л.Д., както и че непосредствено след
това са възпроизведени и изстрели, съставляват и показанията на свид. К.И., който макар да не е очевидец, е разбрал за инцидента
непосредствено след това, когато бил събуден от свид.
И.Д., който му разказал, че Б. е бил Л., както и че е чул звук от изстрели.
Последното дало повод на свид. И. да отправи сигнал
към тел. 112.
Косвено потвърждение представляват и показанията на свид. Г.Д., свид. Н.Д., свид. М.Н., които на другия ден узнали за инцидента,
състоял се след тръгването им и нанесеното огнестрелно нараняване.
Посочените доказателства са в пълен синхрон и с показанията на свид. В.Й. и свид. И.Д., които са
могли лично да се убедят в безпомощното състояние, в което се е намирал Д. – с прострелна рана и с видими следи от побой. Прострелването
на Д. от подс. К. се потвържава
и от показанията на свид. Д. (прочетени по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, потвърдени от него в съдебно заседание), от
които е видно, че подсъдимият признал пред свид. Д.,
че е прострелял Д..
Подкрепа на изложената фактическа обстановка се съдържа и в разпита на
Юлиян Л., който също видял нараняванията на Б. и това, че имало „едно момче,
което лежеше на земята“, за което впоследствие разбрал, че е имало прострелна рана.
Налице е пълно съвпадение на обсъдените доказателства още и с приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, от която не остава никакво съмнение, че
раната в бедрото на Л. Д. е причинена от единично пронизващо огнестрелно
нараняване. За да достигне до този извод, вещото лице задълбочено анализира
начина, по който е оформена раната в горна трета на бедрото - с една входна
рана по външната му странична повърхност и една изходна отзад, с раневи канал само през меки тъкани, без засягане на кости,
по-големи съдове и нерви. В крайна сметка категорично се заключва, че
нараняването е причинено от изстрел от далечно разстояние (което според вещото
лице се равнява на поне два пъти цевта на оръжието).
До същите изводи се стига и от приетите физикохимична и допълнителна
физикохимична експертиза, от които е видно, че иззетите отривки
от ръцете на подс. К. съдържат капсулни
микрочастици, които могат да имат един-единствен възможен произход, предвид
уникалните си морфология и състав и това е произведен изстрел. Прието е още, че
тези частици съвпадат като състав на представените за изследване гилзи.
От показанията на В.Й. и И.Д. се установява, че двамата, уплашени от побоя
над Л.Д., избягали и се укрили в гората, намираща се в непосредствена близост
до бунгалото, откъдето свид. И.Д. се обадил на свид. К.И. и му съобщил, че Б. бие Л., както и че е чул
звук от изстрели. Изстрелите били чути и от свид. В.Й.,
който тръгнал обратно към бунгалото, но първоначално не посмял да се приближи
при останалите на място лица.
От показанията на свид. Д., обясненията на Л., а
и от тези на подс. К., се установява, че по време на
инцидента, Юлиян Л. спял в един от намиращите се при бунгалото автомобили, когато
бил извикан от К., след което двамата помогнали на Б. да се качи в един от
намиращите се там джипове.
От показанията на свид. Н.Ч., Б.Д., В.Й., И.Д., а
и от обясненията на подс. К. и Л. се установява, че след
получен сигнал на тел. 112, на място пристигнали служителите на МВР – свид. Н.Ч. и свид. Б.Д., където
заварили в един от джиповете К., Б. и Л., а Д. лежал на мястото, на което бил
прострелян. След като се убедили в състоянието на прободения по-рано Б.,
полицаите разрешили да бъде транспортиран до медицинско заведение, като свид. Ч. останал при пострадалия Д., а свид.
Д. със служебния полицейски автомобил потеглил след подсъдимите към
медицинското заведение.
От показанията на В.Й., И.Д., Н.Ч. и Б.Д. се установява, че след като
видели приближаването на полицейския автомобил, свидетелите Д. и Й. се
приближили до бунгалото и разказали на свид. Ч. за
случилото се.
Като защитна следва да се отхвърли версията за случилото се, поддържана от подс. К., който отрича въобще да са произвеждани изстрели
от неговия пистолет, както и че не е стрелял по пострадалия Д.. В първата си
част (относно това, че въобще не е стрелял с пистолет), обясненията на този
подсъдим противоречат напълно на показанията на свидетелите Л.Д., В.Й. и И.Д.,
които лично са видели подс. К. да стреля с пистолета
си. Последното обстоятелство е възприето непосредстено
и от Юлиян Л.. Потвърждава се напълно и от приетите физикохимични и балистична експертизи.
Що се отнася до твърдението, че не е стрелял по Л., обясненията на подс. К. съдържат редица съществени противоречия. От една
страна подсъдимият изтъква агресивното поведение на Д., който псувал, крещял и
наръгал подс. Б., а в същото време сочи, че
достатъчно, за да спре разярения Д. било това, че му извикал да хвърли ножа,
което последният сторил доброволно. Последната версия освен че е житейски
нелогична (в контекста на пресъздаваното агресивно поведение на Л.Д.) е
несъвместима и с другата поддържана от самия подс. К.
хипотеза за преустановяване агресията на Д. – „Л. видя, че сме повече и спря,
явно от страх“, като заявява, че по това време там били той (М.), Юли, Боби и Л..
Тезата за численото превъзходство спрямо свид. Д. се
опровергава от обясненията на самия подс. К., който
твърди, че по това време подс. Б. лежал безпомощен на
земята, а Юлиян се появил едва след като е бил извикан от самия М.К..
В допълнение на изложеното, възражението, че не било доказано, че подс. К. е прострелял Л.Д. е несъстоятелно и поради това,
че по делото е безспорно установено, че към момента на причиняване на порезните
наранявания на Б.Б., присъстващи са били само трима
души - той, М.К. и Л.Д.. Непосредствено след това - при появяването на Юлиян Л.
(а малко след това и на И.Д., В.Й., Н.Ч., Б.Д.), Л.Д. вече е лежал на земята с прострелна рана (възприета от Л.), докато подс. Б. е страдал от прорезните
рани. Няма обяснение и за това как са се появили по ръцете му установените от
вещото лице по физикохимичната и допълнителната физикохимична експертиза капсулни микрочастични, като се
съобрази и обстоятелството, че вещото лице изключва те да имат вторичен
характер.
Неубедителна е и версията на подс. Б., която се
различава от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. от изложението на подс. К.. Така според Б., той е бил нападнат от Л.Д., като
последният бил отблъснат с шутове от Б.Б., докато
според подс. К. нападателят бил отказан от численото
превъзходство на подсъдимите. Като защитна следва да се възприеме и версията на
подс. Б., че по никакъв начин не е нанасял удари на Д..
Подобна теза не дава отговор на въпроса за източника на нараняванията на свид. Д., който съвсем скоро след това е бил открит с
видими следи от побой. Няма логично обяснение и на причината, поради която свид. И.Д. и В.Й. уплашени са избягали от мястото на
инцидента, а Д. се обадил на свид. К.И., а той на
свой ред е сигнализирал на тел. 112.
От приложените справки за съдимост е видно, че двамата подсъдими са
неосъждани.
По изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт се явява несъмнено доказана, поради което и въз
основа на нея формира и своите правни изводи.
От правна страна:
По обвиненията срещу М.Я.К..
Срещу М.Я.К. са повдигнати обвинения по престъпление по чл. 338, ал. 1 НК и
по чл. 131, ал. 1, т. 9 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
По обвинението по чл. 338, ал. 1 НК.
Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което държи, пренася, изпраща
или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни
оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и
особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции.
Престъплението по чл. 338, ал. 1 НК е от кръга на общественоопасните
престъпления. От обективна страна съставът му изисква деецът да упражнява
правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под специален режим,
както и да е демонстрирал поведение, довело до неприлагане на необходимите
мерки за сигурност и такива, предвидени в надлежните правилници, наредби или
инструкции.
Нормата е бланкетна като в случая обвинението
касае нарушение на правилата за безопасност, предвидени в чл. 60, ал. 1, т. 1,
т. 3 б. „е“, т. 3а, б. „а“ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и т. 43 и т. 44 Приложение № 1
„Правила за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие“ към чл. 1, ал. 2, т.
1 Наредба № 1з - 575/02.03.2011год. за условията и реда за провеждане на курсове
за безопасно боравене с огнестрелно оръжие.
Съгласно чл. 60 ал. 1 т. 1, т. 3 б. „е“, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ: „Забраняват
се: откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на
охранителна дейност; носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при и след
употреба на алкохол, употребата на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта,
за която са придобити“.
Съгласно т. 43 и т. 44 Приложение № 1 „Правила за безопасност при боравене
с огнестрелно оръжие“ към чл. 1, ал. 2, т. 1 Наредба № 1з-575/02.03.2011г. за
условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие: „Прави се необходимото за своевременно оказване на медицинска помощ на
ранените. До идването на линейката по възможност се поставят пристягащи превръзки
за да се спре кръвотечението“ и „Веднага се уведомяват органите на полицията и
се вземат мерки за запазване на местопроизшествието“.
В настоящия случай, от възприетата по-горе фактическа обстaновка следва да се
приеме за доказано, че подс. К. е упражнявал
фактическа власт върху притежаваното от него огнестрелно оръжие (пистолет марка
„Глок“ модел „17“ кал. 9х19, с фабричен № „ТНЕ 682“)
на обществено място, в присъствието на множество лица, а държаното от
подсъдимия оръжие е станало достояние на всички присъстващи, като това без
съмнение е станало не при осъществяване на охранителна дейност. Категорично
установено е и това, че наред с упражняваната от него фактическа власт върху процесното огнестрелно оръжие, подсъдимият е и „работил“ с
него по смисъла на чл. 338, ал. 1 НК, доколкото е употребил механизмите му, за
да произведе изстрели, в присъствието на множество други лица и след употреба
на алкохол.
Горното деяние е извършено при условията на умисъл, който в случая е
свързан и със съзнанието, че носейки и служейки си открито с огнестрелно
оръжие, подсъдимият нарушава общоизвестните необходими мерки за сигурност,
които в случая също са били известени на дееца и с оглед даденото му разрешение
и преминатия курс на подготовка.
Неоснователно е възражението на защитата, че в случая било извършено
административно нарушение, а не престъпление по чл. 338, ал. 1 НК. Не са налице
доказателства, от които да се заключи, че конкретното деяние разкрива признаци
на значително по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на
престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, което всякога има формален характер и се
изразява в просто извършване (т.е. достатъчно е нарушаването на нормативноустановените правила относно мерките за сигурност
при държане и боравене с огнестрелно оръжие). Обстоятелствата, при които е
извършено деянието – в отдалечена местност, в приятелска среда и в присъствието
на младежи, събрали се да се почерпят, с ясното съзнание, че на посоченото
място не е налице необходимост да се държи и употребява огнестрелно оръжие
разкриват поведение, обуславящо достатъчна степен на обществена опасност, за да
се квалифицира като престъпление по чл. 338, ал. 1 НК. В случая опасността от
употребата на процесното оръжие на практика е и
реално осъществена при прострелването на свид. Д.,
поради което тезата за административно нарушение следва изцяло да се отхвърли.
В същото време съдът счете, че не е основателно повдигнатото обвинение за
извършено нарушение по т. 43 и т. 44 Приложение № 1 „Правила за безопасност при
боравене с огнестрелно оръжие“ към чл. 1, ал. 2, т. 1 Наредба №
1з-575/02.03.2011г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие.
От § 2 от Заключителните разпоредби на Наредбата е видно, че същата е
приета на основание чл. 58, ал. 5 ЗОБВВПИ, а тази разпоредба предвижда, че
„условията и редът за провеждане на курсовете по ал. 1, т. 9 се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
В чл. 1, ал. 1 от наредбата ясно е определен кръга от обществени отношения,
които се регламентират от този подзаконов нормативен акт - условията и редът за
провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие.
От изложеното следва, че посочената наредба има ограничено тематично
приложение и нарушенията й следва да са свързани с провеждането на курсове за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие, какъвто очевидно не е настоящият
случай. Доколкото се касае за повдигнато обвинение за извършено престъпление,
подлагането на посочените разпоредби на разширително
тълкуване и неограниченото им прилагането и в други случаи (извън изрично
предвидения предмет) е недопустимо.
По изложените съображения съдът намери подсъдимият М.К. за виновен по
повдигнатото обвинение по чл. 338, ал. 1 НК, в частта относно повдигнатото
обвинение за нарушаване мерките за сигурност, предвидени в чл. 60, ал. 1, т. 1,
т. 3 б. „е“, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ, като го оправда по обвинението за това, че
е нарушил още и т. 43 и т. 44 Приложение № 1 „Правила за безопасност при
боравене с огнестрелно оръжие“ към чл. 1, ал. 2, т. 1 Наредба № 1з -
575/02.03.2011год. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие.
По обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 9 вр. чл.
130, ал. 1 НК.
Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко
наказателно-отговорно лице, което причини другиму разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 НК, по начин или със средства, опасни за живота
на мнозина.
От приетата по-горе фактическа обстановка следва да се приеме за доказано
от обективна страна, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като е възпроизвел изстрел с огнестрелно оръжие по отношение на Л.Д., в
резултат на което последният е претърпял огнестрелно нараняване в горна трета
на бедрото, с входна рана по външната му странична повърхност и изходна отзад,
с раневи канал само през меки тъкани, без засягане на
кости, по-големи съдове и нерви. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза е видно, че нараняванията по Л.Д. съответстват на
медико-биологичния признак на разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК /временно разстройство на здравето, неопасно за живота/.
Престъплението е осъществено и от субективна страна при условията на пряк
умисъл. Подсъдмият К. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, както и последиците от неговото осъществяване. Този извод
се налага от обективираното от самия подсъдим
поведение, който е съзнавал, че възпроизвеждането на изстрел с огнестрелно
оръжие спрямо пострадалия Л.Д. е в състояние да доведе до неговото нараняване.
Що се отнася до квалифицирания признак по т. 9 от чл. 131, ал. 1 НК съдът
намира следното:
За да се приеме, че телесната повреда е причинена по начин или със
средства, опасни за живота на мнозина, опасността следва да бъде установена по
несъмнен начин, а не може да бъде предполагаема и абстрактна. Тя трябва да е
действителна и реална за живота, освен на пострадалия и поне на още един човек,
който най-малкото фактически е присъствал на мястото в момента на извършване на
престъплението и реално е попадал в зоната на поразяващото действие на
произведените изстрели, затова е бил застрашен неговият живот (напр. изстрели
от огнестрелно оръжие на оживена улица) - така Решение № 26 от 01.06.2017 г. на
ВКС по н. д. № 1339/2016 г., II н. о., НК,
В съдебната практика отдавна е възприето разбирането, че пистолетът, с
който е извършена телесна повреда или убийство, сам по себе си не е средство,
опасно за живота на мнозина - Решение № 607 от 28.12.1981 г. по н. д. № 643/81
г., II н. о. Решение № 428 от 14.09.1976 г. по н. д. № 418/1976 г., I н. о.
В настоящия случай, от установената
по-горе фактическа обстановка е видно, че към момента на причиняване на
телесната повреда на Л. Д., присъстващи на място били единствено пострадалият,
подсъдимият и Б.Б.. Последният обаче е бил ранен на
земята, докато Л.Д. е бил изправен в готовност да опита да избегне насочения с
пистолет срещу него подс. К.. При съвкупната преценка
на описаното разположение на присъстващите, наличието на относително
нединамична ситуация и сравнително статичното положение на присъстващите, както
и разстоянието, на което са се намирали Д. и К. един от друг, налагат извод, че
възпроизведеният от подсъдимия М.К. изстрел не е създал опасност за здравето на
никой друг, освен на пострадалия Д., поради което не е налице квалифицираният
признак по чл. 131, ал. 1, т. 9 НК.
Ето защо, подсъдимият М.К. бе признат
виновен по обвинението по чл. 130, ал. 1 НК, като бе оправдан за това, че е
деянието е извършено със средство опасно за живота на мнозина.
По обвиненията срещу Б.Б.Б..
Срещу Б.Б.Б. са повдигнати обвинения по чл. 338,
ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.
1 НК.
По обвинението по чл. 338, ал. 1 НК.
По аналогични на изложените по-горе съображения по отношение на подс. К., за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 338,
ал. 1 НК бе признат и подсъдимият Б.Б.. Независимо от
това, за прецизност съображенията за този извод следва да бъдат посочени
изрично, както следва:
В чл. 338, ал. 1 НК е предвидена наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което държи, пренася, изпраща
или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни
оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и
особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции.
Както бе посочено по-горе, престъплението по чл. 338, ал. 1 НК е от кръга
на общественоопасните престъпления. От обективна
страна съставът му изисква деецът да управжнява
правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под специален режим,
както и да е демонстрирал поведение, довело до неприлагане на необходимите
мерки за сигурност и такива, предвидени в надлежните правилници, наредби или
инструкции. Нормата е бланкетна като в случая
обвинението касае нарушение на правилата за безопасност предвидени в чл. 60,
ал. 1, т. 1, т. 3 б. „е“, т. 3а, б. „а“ ЗОБВВПИ, съгласно която се забранява откритото
носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна
дейност; носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на
алкохол, употребата на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са
придобити.
В настоящия случай, от възприетата по-горе фактическа обстановка следва да
се приеме за доказано, че подс. Б. е упражнявал
фактическа власт върху притежаваното от него огнестрелно оръжие (пистолет марка
„ЧЗ“, модел „27“, кал. 7.65, с фабричен № „176786“), на обществено място, в
присъствието на множество лица, а държаното от подсъдимия оръжие е станало
достояние на всички присъстващи, като същото е станало не при осъществяване на
охранителна дейност. Категорично установено е и това, че наред с упражняваната
от него фактическа власт върху процесното огнестрелно
оръжие, подсъдимият е и „работил“ с него по смисъла на чл. 338, ал. 1 НК,
доколкото е употребил механизмите му, за да произведе изстрели, в присъствието
на множество други лица и след употреба на алкохол.
Горното деяние е извършено при условията на умисъл, който в случая е
свързан и със съзнанието, че носейки и служейки си открито с огнестрелно
оръжие, подсъдимият нарушава общоизвестните необходими мерки за сигурност,
които в случая също са били известени на дееца и с оглед даденото му разрешение
и преминатия курс на подготовка.
По аналогични съображения на тези, посочени относно подс.
К., по отношение и на подс. Б. не е основателно
възражението на защитата, че било извършено административно нарушение, а не
престъпление по чл. 338, ал. 1 НК. В случая не са налице доказателства, от
които да се заключи, че конкретното деяние разкрива признаци на значително
по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на престъпление по чл. 338,
ал. 1 НК, което всякога има формален характер и се изразява в просто извършване
(т.е. достатъчно е нарушаване на нормативно-установените правила относно мерките
за сигурност при държане и боравене с огнестрелно оръжие). Обстоятелствата, при
които е извършено деянието – в отдалечена местност, в приятелска среда и в
присъствието на младежи, събрали се да се почерпят, с ясното съзнание, че на
посоченото място не е налице необходимост да се държи и употребява огнестрелно
оръжие разкриват поведение, обуславящо достатъчна степен на обществена
опасност, за да се квалифицира като престъпление по чл. 338, ал. 1 НК.
По обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 НК.
Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко наказателно-отговорно
лице, което причини по хулигански подбуди другиму разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 НК.
От приетата по-горе фактическа обстановка следва да се приеме за доказано
от обективна страна, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като е нанесъл на пострадалия Л.Д. удари с ръце и крака в областта на
главата и гърба, в резултат, на които му причинил разкъсно-контузна
рана на клепач на ляво око с кръвонасядане и оток на
клепачите, затварящи очната цепка, разкъсно-контузна
рана на ляво ухо, множество кръвонасядания по лицето
в областта на челото и носа, повърхностни охлузвания и оток по окосмената част
на главата, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,
фрактура на VIII ребро в ляво, контузии/натъртване на меки тъкани и кръвонасядане на стените на гръдния кош и корема в ляво. От
приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че
нараняванията по Л.Д. съответстват на медико-биологичния признак на
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК /временно
разстройство на здравето, неопасно за живота/.
Престъплението е осъществено и от субективна страна при условията на пряк
умисъл. Този извод се налага от обективираното от
самия подсъдим поведение, който е съзнавал, че нанасянето на удари с ръце и
крака в областта на главата (където са разположени множество сетивни органи) и
гърба е от естество да доведе до увреждане на пострадалия.
Що се отнася до квалифицирания признак по т. 12 от чл. 131, ал. 1 НК съдът
намира следното:
В съдебната практика е прието, че по начало е допустимо
нанасянето на телесна повреда по хулигански мотиви и в случаите, когато
поводите за причиняване на повредата са изцяло лични. Иначе казано, не всякога хулиганските мотиви са несъвместими
с чисто личните, като тяхното съчетаване
е психологически възможно, но в случаите на
евентуален
умисъл на престъпното хулиганство, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото (така напр. Решение № 65 от 08.03.2010г., по н.д. №
718/09г. на І н.о.).
Съществено за квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК е
стремежът на подсъдимия да прояви явно неуважение към обществото, а действията
му съпроводени с изключителен цинизъм и дързост, следва да се проявявят в самия процес на причиняване на телесната
повреда, когато деецът цели да покаже себе си, да смае, да впечатли другите
хора (Решение № 513 от 03.12.2013г. по н.д. № 1850/2013г., III н.о. на ВКС).
В настоящия случай, няма каквото и да било основание, да се счита, че Б.Б. по някакъв начин е бил мотивиран да демонстрира
неуважение към обществото, а проявената агресия не е надхвърляла желанието му
да разреши с насилие конфликта между подсъдимите и пострадалия. Посегателството
спрямо Л.Д. е свидетелство за това, че подсъдимият е бил мотивиран да нанесе
уврежданията на свид. Д., в контекста на напрегнатите
в този миг отношения помежду им, а поведението му и начина, по който е
причинена телесната повреда не разкриват самостоятелни признаци, отличаващи проявено от него неуважение
към обществото или общоприетите правила за поведение.
Ето защо, подсъдимият Б.Б. бе признат за виновен по обвинението по чл. 130, ал. 1 НК, като бе оправдан за това, че деянието е извършено по хулигански подбуди.
По вида и размера на
наказанието:
По престъпленията по чл. 338, ал. 1 НК.
За извършеното от всеки от двамата подсъдими престъпление по чл. 338, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години или глоба
от петстотин до три хиляди лева.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
следните обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им
характеристични данни, младата им възраст. Не са налице отегчаващи обстоятелства.
Ето защо съдът прецени, че наказанията следва да се наложат при условия на
чл. 54 НК при превес на смекчаващите обстоятелства, които прие, че не са такива
или до такава степен, че да обосноват приложение на чл. 55 НК. Посочените
смекчаващи обстоятелства нито са многобройни, нито изключителни. Предвидените в
закона наказания са напълно адекватни на поведението на двамата подсъдими, а
проявената от тях готовност да държат огнестрелно оръжие в нарушение на
нормативно установените правила и мерки за сигурност, проявеното от тях
лекомислие да си служат с тях като стрелят след употреба на алкохол,
предполагат риск от настъпването на по-големи вреди.
Мотивиран от горното, съдът счете, че наказание глоба в размер 2000,00 лева ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото и ще способства в максимална степен за
постигане целите по чл. 36 НК.
Определянето на по-ниски от тези наказания не би било достатъчно за
постигане на генералната превенция, която в случая е свързана с това, че по
отношение на останалите членове на обществото следва да не остане никакво
съмнение, че държането и работата с огнестрелни оръжия в нарушение на
предвидените мерки за безопасност и след употребата на алкохол съставлява
обективна обществена опасност, от която биха могли да настъпят значителни вреди
за здравето и имуществото на гражданите.
В
същото време, налагането на наказания в по-висок размер би представлявало несъразмерно тежка мярка за въздействие, предвид тежестта на деянията
и съдебното минало на двамата подсъдими, които до момента
не са допускали извършването на други престъпни прояви.
По престъплението по чл. 130, ал. 1 НК,
извършено от подс. К.:
За
престъплението лека телесна повреда по основния състав по чл. 130, ал. 1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
следните обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, младата му възраст. Като отегчаващо обстоятелство обстоятелство следва да се отчете начина, по който е
причинена повредата, а именно чрез огнестрелно оръжие, което всякога предполага
завишен риск от настъпването на по-големи вреди.
При това положение, съдът прецени, че наказанията следва да се наложат при
условия на чл. 54 НК при превес на смекчаващите обстоятелства, които прие, че
не са такива или до такава степен, че да обосноват приложение на чл. 55 НК.
Посочените смекчаващи обстоятелства нито са многобройни, нито изключителни.
Предвидените в закона наказания съответстват на поведението на подсъдимия,
поради което наказанието следва да се определи в предвидените в посочената
норма рамки.
Като съобрази, че се касае за неосъждано лице, което към инкриминираната
дата е било 20-годишно, съдът счете, че достатъчно за постигане целите на наказанието би се явило
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /месеца/. В
същото време прецени, че определянето на по-ниско наказание би било
недостатъчно, за да се постигне личната и генерална превенция, като се избегне
всякакво съмнение у подсъдимия и останалите членове на обществото, че
увреждането на здравето на други лица, при това чрез употребата на огнестрелно
оръжие, няма да остане ненаказано.
В
допълнение на горното, съдът прие, че са
налице и предпоставките по чл. 66 НК, тъй като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за
срок по-кратък от три години,
а към момента на деянието
подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е осъждан за
престъпление от общ характер. Не
са налице данни по делото,
от които да се направи
извод, че подсъдимият не е състояние да се
поправи без настаняването му в местата за лишаване
от свобода. Определеният от съда изпитателен срок от три
години, ще спомогне на подсъдимия
да полага повече старание, за да приведе
поведението си с установения в страната правен ред. Съдът
прецени, че на подсъдимия не
е необходимо да бъдат налагани възпитателни грижи при условията на
чл. 67 НК.
Така определеното наказание в максимална степен би благоприятствало
за постигане целите по чл.
36 НК, като в пълна степен ще способства
за поправително-превъзпитателното
действие върху подсъдимия, като в същото време ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, извършено от подс.
Б.:
За престъплението лека телесна повреда
по основния състав по чл. 130, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до две години или пробация.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
следните обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, младата му възраст. Отегчаващи обстоятелства не са
налице.
При това положение, съдът прецени, че наказанията следва да се наложат при
условия на чл. 54 НК при превес на смекчаващите обстоятелства, които прие, че
не са такива или до такава степен, че да обосноват приложение на чл. 55 НК.
Посочените смекчаващи обстоятелства нито са многобройни, нито изключителни.
Предвидените в закона наказания съответстват на поведението на подсъдимия,
поради което наказанието следва да се определи в предвидените в посочената
норма рамки.
Като съобрази, че се касае за неосъждано лице, което към инкриминираната
дата е било 27-годишно, съдът счете, че достатъчно за постигане целите на наказанието би се явило
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца. В
същото време прецени, че определянето на по-ниско наказание не би било достатъчно адекватно за постигане на генералната превенция,
която в случая е свързана и с това, че възникналите конфликти следва да се
разрешават единствено по установения в закона ред.
Съдът прие още, че са налице
и предпоставките по чл. 66 НК, тъй като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за
срок по-кратък от три години,
а към момента на деянието
подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е осъждан за
престъпление от общ характер. Не
са налице данни по делото,
от които да се направи
извод, че подсъдимият не е състояние да се
поправи без настаняването му в местата за лишаване
от свобода. Определеният от съда изпитателен срок от три
години, ще спомогне на подсъдимия
да полага повече старание, за да приведе
поведението си с установения в страната правен ред. Съдът
прецени, че на подсъдимия не
е необходимо да бъдат налагани възпитателни грижи при условията на
чл. 67 НК.
Така определеното наказание в максимална степен би благоприятствало
за постигане целите по чл.
36 НК, като в пълна степен ще способства
за поправително-превъзпитателното
действие върху подсъдимия, като в същото време ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По въпросите по чл. 23-25 НК.
След определяне на наказанието по двете обвинения, съдът се занима и с
въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 23-25 НК.
Престъпленията, за които двамата подсъдими са признати за виновни се
намират в съотношение на съвкупност, доколкото всяко от деянията е извършено
преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Следователно наложените по отношение на подс. М.К.
наказания (лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 2000,00
кв.), подлежат на кумулиране, поради което на
основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи едно общо наказание като наложи
най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
приемайки, че не е необходимо неговото увеличаване при условията на чл. 24 НК,
като по аналогични на изложените по-горе съображения, съдът прецени, че по
делото не са налице данни, от които да се направи извод, че подсъдимият не е в
състояние да се поправи без настаняването му в местата за лишаване от свобода,
поради което счете, че понастоящем не е необходимо определеното общо наказание
лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно (чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 НК). На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът
съобрази, че с оглед обществената опасност от извършените деяния към
определеното най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се присъедини и
наказанието глоба в размер на 2000лв.
Наложените на подс. Б.Б.
наказания (лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 2000,00
кв.) също подлежат на кумулиране, поради което съдът
определи едно общо наказание като наложи най-тежкото от тях, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 4 месеца, като по идентични на горните съображения
прецени, че не е необходимо ефективното му изтърпяване. На основание чл. 23,
ал. 3 НК съдът съобрази, че с оглед обществената опасност от извършените деяния
към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се
присъедини и наказанието глоба в размер на 2000лв.
По отношение на всеки от подсъдимите, съдът прецени, че не е необходимо да
бъдат налагани възпитателни грижи при условията на чл. 67 НК.
Разноски по делото и веществени
доказателства:
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР –
Кюстендил и сторените на досъдебното производство разноски в размер на 537,98
лева, както и да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Дупница, сторените разноски в съдебното производство в размер на 548,53
лева, след като се съобрази частта от тях, касаеща
обвинението срещу Юлиян С.Л., за която последният е осъден с одобреното от съда
споразумение, посочено по-горе.
С присъдата, на основание чл. 53, ал. 1 НК, в полза на държавата са отнети
и веществените доказателства по делото, а именно пистолет марка „Глок“ модел „17“ кал. 9х19, с фабричен № „ТНЕ 682“,
пистолет марка „ЧЗ“ модел „27“ кал. 7.65, с фабричен № „176786“, както и
веществените доказателства по делото, заведени с приемо
- предавателен протокол под № 8/2016г. по описа на РС-Дупница от 12.02.2016г. в
Книгата за веществените доказателства /на съхранение при административния
секретар на РС-Дупница/.
По изложените съображения, съдът постанови своята присъда. .
Районен
съдия: