№ 1986
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205229 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 72
от 15.07.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ (БД ИБР), с което на „Архцентър-А“ ООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от *** Т. А., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2
от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗВ.
В жалбата се излагат съображения, че вменената като нарушена норма не
съдържа конкретно правило за поведение и е бланкетна. Оттам и за да се приеме, че е
налице нарушение следва конкретните действия на нарушителя да са подведени по
действието на норма, която вменява конкретно правило за поведение. В противен
случай е налице основание за отмяна на обжалвания акт. Спори се и по санкционната
норма и приложението й от наказващия орган. В този смисъл аргументите включват
обсъждане на двете условия, които включва санкционната норма, като се акцентира, че
ползването без разрешително не може да се субсумира от ползване без основание или в
отклонение от предвидените в разрешителното условия. Същевременно се твърди в
постановлението да не е посочено коя от двете хипотези наказващият орган е счел, че е
нарушена. Моли да се отмени обжалваният акт.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна счита подадената
жалба за неоснователна. Излага съображения за законосъобразното съставяне на
АУАН и НП и подробно становище по всички възражения от жалбата. Моли НП да
бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
1
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.04.2021 г. експертите от БД ИБР М.К. и С. И. извършили проверка на
място на обект „Административна сграда“, намираща се в ***, стопанисвана от
дружеството жалбоподател „Архцентър-А“ ООД. Експертите установили, че
дружеството водовзема подземна вода от един брой оборудвано водовземо съоръжение
за климатична инсталация и връща отработената или топлинно замърсената вода в два
броя изградени и оборудвани водовземни съоръжения – тръбни кладенци ТК 1
(реинжекция) и ТК 2 (реинжекция), разположени на територията на обекта в поземлен
имот с идентификатор 56784.506.824 в гр. Пловдив. Този процес се нарича
реинжектиране, т.е. връщане на водата, преминала през климатичната инсталация
обратно.
Устието на ТК 1 (реинжекция) се намирало в изградена подземан бетонова
шахта с дълбочина около 1 м под терена, където довеждащият водопровод се зауства в
ТК 1, затворена с метален капак. Видима част на експлоатационната колона била от
PVC тръба с Ф 160. В устието на ТК е спусната нагнетателна тръба с диаметър 2``.
Установено е монтирано измервателно устройство тип „Беласица“, чийто фабричен
номер не се четял, Qmax.= 30 m3/h, показанието към момента на проверката не се
четяло, а водомерът отчитал върнатото количество подземна вода. Били заснети
географски координати с GPS.
Устието на ТК 2 (реинжекция) се намирало в изградена подземан бетонова
шахта с дълбочина около 1 м под терена, където довеждащият водопровод се зауства в
ТК 2, затворена с метален капак. Видима част на експлоатационната колона била от
PVC тръба с Ф 160. В устието на ТК е спусната нагнетателна тръба с диаметър 2``.
Установено е монтирано измервателно устройство тип „Беласица“, чийто фабричен
номер не се четял, Qmax.= 30 m3/h, показанието към момента на проверката не се
четяло, а измервателното устройство било под вода. Водомерът отчитал върнатото
количество подземна вода. Били заснети географски координати с GPS.
Във връзка с горното е констатирано, че дружеството жалбоподател ползва
водовземни съоръжения – тръбни кладенци, като се осъществява ползване на воден
обект – реинжектиране на подземни води (климатизация на административна сграда),
за обект на дружеството без необходимото за това основание и без да притежава
разрешително, издадено в съответствие със ЗВ.
На място е съставен констативен протокол № ПВ1-37/16.04.2021 г. с участието
на лице за страната на дружеството жалбоподател. Установява се по делото, че за
обекта е имало в предходен момент издадено разрешително, което обаче е изтекло и
към момента на проверката няма действащо такова.
Въз основа на протокола бил съставен АУАН № 42/17.05.2021 г., в който е
отразено, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 5
от ЗВ, тъй като осъществява ползване на воден обект (климатизация на
административна сграда) за собствен обект без необходимото за това основание и без
да притежава разрешително, издадено в съответствие със ЗВ. Актът е съставен в
присъствието на оправомощен представител на дружеството съгласно представено
нотариално заверено пълномощно и връчен му лично. Последният е подписал АУАН
без възражение. Не е постъпило писмено възражение от дружеството.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
нарушителя била наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ имуществена санкция
2
в минимален размер на 2000 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел М.К. – актосъставител. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, нотариално
заверено пълномощно, покана изх. № ПО-02-100/27.04.2021 г. на БД ИБР, констативен
протокол за проверка № ПВ1-37/16.04.2021 г., известия за доставяне и
оправомощителна заповед № РД-03-12 от 15.01.2021 г. на Директора на БД ИБР.
Свидетелят в подробности описва констатираните на място обстоятелства.
Разказва за личните си впечатления, свързани с установяването на два броя тръбни
кладенци и липсата на разрешително на обекта към момента на проверката. Не се
установиха вътрешни противоречия в показанията на свидетелката, както и
противоречия с другите доказателства по делото. Показанията са подробни и
последователни, логични и затова съдът ги намира за достоверни и им се довери.
Показанията на свидетелката се подкрепят и от съставения протокол за проверка
№ ПВ1-37 от 16.04.2021 г., в който са записани всички констатирани на място
обстоятелства при проверката и е съставен на мястото на проверката.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са
съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите
актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице
съобразно представената заповед при спазване на процедурата за съставянето му по чл.
40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на надлежно оправомощен
представител на нарушителя и присъствието на свидетел очевидец, които са посочени в
него. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Дадено е
право на жалбоподателя да възрази в акта, от което той не се е възползвал. На по-късен
етап е постъпило писмено възражение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно изричната разпоредба на чл. 201, ал. 1 от ЗВ, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за ползване на воден обект
без необходимото за това основание, т.е. без да се притежава разрешително.
Като неоснователно се прие възражението за липсата на конкретно правило за
поведение, към което да насочва дадената от актосъставителя и повторена в
наказателното постановление квалификация на нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗВ.
3
Ясна е повелята на нормата, че за реинжектиране или инжектиране на води в подземни
водни обекти се издава разрешително за ползване на воден обект. Следователно това е
правилото, което е желано и правомерно. Ясно е предписанието, че извършването на
конкретната дейност се предхожда от издаване на разрешително. В този смисъл това не
е бланкетна или препращаща норма, тъй като нейното съдържание не се допълва от
друга правна норма и не зависи от друга правна норма. Целеното поведение е
издаването на разрешение за ползване на водни обекти и едва след това
експлоатирането им. В този смисъл не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и правилно е дадена правна квалификация на деянието.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи
или изгражда такива без необходимото за това основание по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗВ
при инжектиране или реинжектиране на води в подземни водни обекти. Съгласно
посочената разпоредба посочената дейност се извършва с издаване на разрешително за
ползване на воден обект. От обективна и субективна страна се установява по безспорен
и несъмнен начин извършването на нарушение и неговото авторство.
Категорично се установява по делото, че дружеството жалбоподател
„Архцентър-А“ ООД към 16.04.2021 г. не е притежавало разрешително за ползване на
воден обект, в който смисъл бяха показанията на разпитания пред съда свидетел.
Същевременно се установява да е извършена дейност по реинжектиране на води
обратно в подземен воден обект чрез установените тръбни кладенци, който
представляват изградени и оборудвани водовземни съоръжения, доколкото
инсталациите връщат отработена или топлинно замърсена вода. В този смисъл се
установяват всички елементи от обективна страна на вмененото нарушение.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно
нарушение, за което е наказан с обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Коректно административнонаказващият орган е определил и наложил
имуществена санкция в минимално зададения в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ размер от 2000
лв. Нарушението е извършено за първи път и не носи белези, които биха обусловили
налагането на имуществена санкция в размер по-висок от минималния. Санкционната
разпоредба е правилно определена предвид нарушената правна норма. Тя предвижда,
че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000
лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото
лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия
в разрешителното. Съгласно правната теория нормата е абстрактно правило за
поведение. Като такова тя трябва да бъде възможно най-всеобхватна, така че да бъде
приложима във всеки един релевантен случай. По конкретното дело съдът намери, че
употребата от страна за законодателя на „без необходимото за това основание“ е
такава именно абстрактна употреба, която позволява субсумирането на всеки относим
случай. Затова и то включва липсата на издадено разрешително за ползване на воден
обект, тъй като именно разрешително дава право, а оттам и основание, да го ползва. В
горния смисъл за неоснователно се прие възражението от жалбата.
4
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Всъщност връщането на отработена и топлинно замърсена
вода само по себе си е с висок риск от настъпване на неблагоприятни последици и
затова и законодателят е предвидил толкова висок праг на минималната санкция.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, възможните неблагоприятни последици могат
да засегнат изключително тежко и сериозно защитаваните обществени отношения по
опазване на околната среда, биологичното развитие и здравето и живота на хората.
Независимо, че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че случая не
отговаря на критериите за маловажност.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено дружеството
жалбоподател да е осъществило състава на вмененото административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в
минимален размер, като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 72 от 15.07.2021 г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с което на
„Архцентър-А“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** Т. А., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗВ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5