Решение по дело №12311/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 783
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20213110112311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. В. 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110112311 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Ю." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б." ** срещу АЛ. АС. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В.
кв. А., ул. „Г. С." №55, иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.
92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 49,95лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. № 13321847002, сключен между
ответника и „БТК" ЕАД на 27.03.2017г., което вземане е прехвърлено от „БТК" ЕАД на
„С.Г.Груп" ЕАД, което дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на
ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3299/09.07.2021г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10053 по
описа за 2021г. на РС-В. ГО, 19-ти съдебен състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Подал е
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника,
като срещу издадената заповед в законоустановения срок е постъпило възражение от
длъжника, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се, че вземането произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
кл. № 13321847002 от 27.03.2017г., сключен между ответника и „БТК" ЕАД за срок от 24
месеца. Уговорената месечна абонаментна такса била в размер от 19,99лева с ДДС, като към
договора е добавено и ползването на абонаментна услуга Удвоени МВ на максимална
скорост VIVACOM Smart за 1,99лева с ДДС за същия срок. С договор за цесия от
16.10.2018г. „БТК" ЕАД е цедирал вземанията по процесния договор в полза на „С.Г. Груп"
ЕАД, като ищецът от своя страна е закупил процесното вземане от „С. Г. Груп" ЕАД на
01.10.2019г. по силата на последващ договор за цесия. Сочи се, че ищецът е овластен от
цедента да уведоми длъжника за частното правоприемство, като към исковата молба е
приложено уведомление за цесия и с връчване на препис от исковата молба ведно с
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се счита за надлежно уведомен. Поддържа
се, че ответникът е потребил и не заплатил мобилни услуги, фактурирани за периода от
08.01.2018г. до 07.05.2018г. на обща стойност 177,29лева, за която сума са издадени общо 4
1
бр. фактури. Поради неплащане на ползваните мобилни услуги в срок договорът бил
едностранно прекратен от оператора, считано от 23.05.2018г. В издадената крайна фактура
№ ********** от 08.06.2018г. операторът е начислил и неустойка, уговорена в договора, за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 49,95 лева, формирана
от трикратния размер на месечните абонаменти за услугите на срочен абонамент,
включително за допълнителните услуги. По същество се моли предявеният иск да бъде
уважен и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба,
постъпила преди заседанието, поддържа исковата претенция и прави искане за присъждане
на разноски. Ответникът чрез нарочна молба, оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на начислената неустойка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 27.03.2017г. е сключен договор между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и АЛ. АС. АЛ., с който на ответника е предоставена мобилна услуга по
абонаментен план Smart S+ при заплащане на месечен абонамент в размер на 19,99лева.
Срокът на договора е 24 месеца /л.22-24/.
С исковата молба са представени издадени от „БТК“ ЕАД месечни сметки за периода
от 08.02.2018г. до 08.06.2018 /л.25-29/.
Към доказателствата по делото са приобщени действащите между страните по
договора Общи условия между „Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите
на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството /л.16-21/.
На 16.10.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК *********
вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към договора /л.23-28/.
С договор от 01.10.2019г. „С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество
вземанията, които е придобило по договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г.,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – цедент и „С.Г. Груп“
ООД – цесионер /л.14-15/.
Съгласно представено с исковата молба извлечение от Приложение № 1 към договор
за цесия от 01.10.2019г., ищцовото дружество е придобило вземане срещу ответника
произтичащо от договори за мобилни услуги лизингови договори и начислени неустойки по
тях, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. в размер на 49,95лева
/л.12/.
С исковата молба е представено уведомление до ответника за сключените договори за
цесия от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, чрез пълномощника „С.Г. Груп“
ООД и от „Ю.“ ЕООД /л.11/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в
тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на твърдения в исковата молба договор за далекосъобщителни услуги,
изправността на праводателя на ищеца „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по
договора, едностранното прекратяване на договора по вина на абоната, наличието на
2
валидна клауза за неустойка в договора и размера й ,както и придобиването на процесните
вземания с описаните в исковата молба договори за цесия и надлежното уведомяване на
длъжника от цедента за прехвърляне на вземането за всеки от договорите.
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
в срока по чл.131 ГПК, се установява сключването на договора между страните ползването
на услугите, посочени в приложенията към издаваните фактури, както и придобиването на
процесните вземания от ищцовото дружество посредством твърдените в исковата молба
договори за цесия. Ответникът е уведомен за сключените договори за цесия и за новия
кредитор с уведомление приложено към исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание
цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да
съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена
между страните по договора.
В договора между страните на страница шеста е уговорена, че при прекратяване на
споразумението по вина на абоната, той дължи неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите за срочния
абонамент, за които договорът се прекратява.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от
изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява
разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е
виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на
насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има
действие занапред.
Липсват доказателства по делото договорът между страните да е прекратен по
предвиденият в действащите между страните общи условия ред, едностранно от мобилния
оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Липсват твърдения и
ангажирани доказателства от ищеца да е отправено и достигнало до ответника предвиденото
в т.50.6 от общите условия на договора едностранно писмено предизвестие за прекратяване
на договора. До ответника няма твърдения и доказателства и да е изпращано изявление, с
което е поканен да изпълни задълженията си, определен е подходящ срок за това и е
уведомен, че при неизпълнение в посочения срок доставчика на мобилни услуги ще
прекрати договора и ще претендира уговорената между тях неустойка.
При липсата на доказателства отправяне на изявление за разваляне на договора по
вина на ответника по предвидения в закона ред, както и по действащите към 23.05.2018г.
общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ АД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството недоказано остана твърдението за едностранно прекратяване на
договора по вина на абоната и респективно недоказано е основанието за дължимостта на
претендираната неустойка и тази искова претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
Предвид неоснователността на исковата претенция съдът не дължи произнасяне по
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, направено с подаденото
възражение по чл.414 ГПК по ч. гр. д. № 10053/2021г.
Предвид изхода на спора претендираните разноски в полза на ищеца са недължими.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр.С., район Т., бул. „Б.“ №81, вх.В, ет.8 срещу АЛ. АС. АЛ., ЕГН **********, с
адрес гр. В. кв. А., ул. „Г. С." №55, иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 49,95лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. № 13321847002, сключен между
ответника и „БТК" ЕАД на 27.03.2017г., което вземане е прехвърлено от „БТК" ЕАД на
„С.Г.Груп" ЕАД, което дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на
ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3299/09.07.2021г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10053 по
описа за 2021г. на РС-В. 19-ти съдебен състав, на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 92 от
ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4