№ 9569
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110151968 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че на 17.03.2021 г. е депозрал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. СТ. ИЛ. за сумата от общо
793,57 лева, както следва: 656,25 лева – главница, представляваща цена за топлинна
енергия за периода м.07.2017 г.– м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.03.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, 97,68 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и сумата от 34,10 лева –
главница за дялово разпределение за периода м.02.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и 5,54
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2018 г. до 11.03.2021 г., както и за направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка било образувано ч. гр. дело
№15053/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в, като по същото била издадена исканата
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу
заповедта, с което признал вземането за сумата от 471,31 лева – главница за топлинна
енергия, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си
в размер над признатите за дължими от ответника 471,31 лева до пълния претендиран
размер, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че ответникът консумирал топлинна енергия за процесния
период от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. в качеството си на потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
1
„Полигона“, бл. 4, вх. Г, ет. 1, ап. 99, с абонатен номер 160101. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично
известни Общи условия на ищеца. Ищецът сочи също така, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Топлофикация София”
АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г., в сила
от 10.07.2016 г. Съгласно ОУ от 2016 г. ищцовото дружество начислявало обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените
изравнителни сметки. Ответникът е използвал доставената му топлинна енергия през
процесния период. До момента обаче не бил погасил задълженията си. Ищецът също
така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на
ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение
с „Термокомплект“ ООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – „Термокомплект“ ООД, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издавани такива изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от
322,26 лева, от които 184,94 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, 97,68 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и сума за дялово разпределение в
размер на 34,10 лева – главница за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.03.2021 г. до окончателното плащане на вземането, и 5,54 лева –
лихва за периода от 31.03.2018 г. до 11.03.2021 г. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство.
Ответникът В. СТ. ИЛ. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове за заплащане на сумите в размер на 34,10 лева – главница
за дялово разпределение, и 5,54 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение като неоснователни, тъй като ищецът не твърди вземането да е негово, а
претендирал права на дружеството, извършващо дялово разпределение, т.е. чужди
права, което било недопустимо по смисъла на чл. 26 ГПК. Оспорва качеството си на
потребител на топлинна енергия, както и наличието на открита при ищеца партида на
името на ответника за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Полигона“, бл.
4, вх. Г, ет. 1, ап. 99, с абонатен номер 160101. Оспорва твърдението, че е потребител
на енергийни услуги за процесния недвижим имот. Оспорва дължимостта на
претендираната от ищеца сума за лихва за забава, тъй като ищецът не бил изпълнил
задължението си да публикува дължимите от ответника суми на интернет-страницата
си, поради което не бил поставил потребителя в забава за плащането им. Поддържа, че
2
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца са нищожни като неравноправни,
тъй като задължават потребителя да направи значителни по обем инвестиции за
снабдяване с технически средства. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства
за поставяне на длъжника в забава за плащане на сумата за дялово разпределение,
поради което лихвата за забава върху сочената главница също се явява недължима.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ищеца „Термокомплект“ ООД не представя становище
по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 15053/2021 г. по описа на СРС, 170 състав се
установява, че процесните вземания за доставена и неизплатена топлинна енергия са
били заявявани от ищеца по реда на чл. 410 ГПК със заявление от 17.03.2021 г. и е била
издадена заповед за изпълнение, в т. ч. и за цена на извършена услуга за дялово
разпределение и лихвата върху нея. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът В. СТ. ИЛ. е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което е признал
задължението си за сумата от 471,31 лева за доставена топлинна енергия. На 06.08.2021
г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 15053/2021 г. по описа на СРС, 170 състав за сумата от 471,31 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 07.04.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението – 17.03.2021 г. до окончателното изплащане. Т.е., за част от главницата за
ползвана топлинна енергия – за признатата от ответника сума от 471,31 лв., заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Предявеният иск за главница за ползвана топлинна
енергия е допустим за оспорената част от вземането по издадената заповед за
изпълнение – за сумата от 184,94 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия, за мораторната лихва върху нея и за сумата за дялово разпределение и лихвата
за забава.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 157 от 29.10.2001 г., том II, дело №329, на нотариус Георги Златев, рег. №235 на НК,
от който се установява, че ответникът В. СТ. ИЛ. е закупил от Радка Тодорова И.а
процесния недвижим имот: апартамент №99, находящ се в гр. София, ж.к. „Полигона“,
бл. №4, вх. Г, ет. 1.
Установява се, че 07.11.2007 г. е било проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда, на което било взето решение за сключване на
договор за дялово разпределение с „Термокомплект” ООД /л. 14-15 от делото/. В тази
връзка бил изготвен протокол, като видно е от приложения към него списък на
3
етажните собственици, че ответникът В. СТ. ИЛ., ЕГН: ********** е декларирал, че е
собственик на процесния апартамент № 99, аб. №160101.
Установява се въз основа на представените индивидуални справки за разход на
ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и от заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че исковия период
включва три пълни отчетни периода /2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г./, за които
били изготвени изравнителни сметки; за процесния имот била разпределена ТЕ за
отопление от една щранг- лира и за припадащата се част от сградната инсталация
/радиаторите са демонтирани/; в имота не се ползва топла вода от сградната
топловодна инсталация. Главните отчети, изготвени от ФДР, били подписани за
„потребител“. Установено е също така, че топломерът в абонатната станция е
преминавал последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, както и че
делът на ответника за сградна инсталация и за отопление е бил изчислен в съответствие
с правилата на действащата нормативна уредба, като ищецът е отчислявал и
технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на
сумите за потребена ТЕ през периода от м.07.2017 год. до м.04.2020 год. са в общ
размер на 661,26 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от
предходни периоди и суми за услугата „топлинно счетоводство“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период общият размер на
неплатените суми за процесния период от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. е 656,25 лв., а
законната лихва върху всяка месечна главница, изчислена от датата на изискуемост до
11.03.2021 г. възлиза в общ размер на 97,72 лв. Сумите, свързани с отчет на уредите за
дялово разпределение са в размер на 34,10 лв. за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020
г., а законната лихва върху главницата за периода от датата на изискуемост до
11.03.2021 г. е в размер на 5,54 лв. Установено е също така, че непогасената по давност
главница за периода от 17.03.2018 г. /три години преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до 30.04.2020 г., включително и
задължението за м.02.2018 г., тъй като неговата изискуемост не е настъпила, е в размер
на 531,57 лв., а законната лихва за забава върху непогасените по давност главници за
периода от датата на изискуемост до 11.03.2021 г. е 79,15 лв. Няма погасени по давност
задължения, свързани с отчета на уредите за дялово разпределение.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД. С оглед правилата за
4
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата
на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е
това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ „Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Възникването на
облигационно отношение, съответно качеството на клиент на ТЕ е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на
ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Установено е, че ответникът е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот за исковия период. Този факт се установява от
представения и неоспорен нотариален акт за покупко-продажба № 157 от 29.10.2001 г.,
том II, дело №329. Следователно ответникът е имал качеството „потребител на
топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74
от 2006 г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Това обстоятелство се
5
установява и от списък на етажните собственици – приложение към протокол от
07.11.2007 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната
сграда, който е подписан от ответника /индивидуализиран и чрез посочване на единен
граждански номер/. Списъкът представлява частен свидетелстващ документ, който
обективира неизгодни за ответника обстоятелства /чл. 180 ГПК/ и в този смисъл има
силата на извънсъдебно признание, а именно, че същият е етажен собственик, т.е.
притежава самостоятелен обект в сградата – процесното жилище, за което при ищеца е
било открита клиентска партида с № 160101. Това извънсъдебно признание отговаря на
истината при преценката му по реда на чл. 175 ГПК. Следва изрично да бъде посочено,
че истинността /авторството/ на посочения документ не е било оспорено в срока за
писмен отговор на исковата молба – чл. 131 ГПК. Не се твърди и не се установява
процесния топлоснабден недвижим имот да е бил придобит от трето за спора лице в
рамките на исковия период.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че като собственик на
процесния имот ответникът е потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо сключването на
договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно той е задължено лице за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.
Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация
София” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника да е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на
вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове. Възраженията на ответника, с които същият оспорва материалноправната си
легитимация, са неоснователни.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
6
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – справки за
разход на ТЕ, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка,
и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че делът на ответника за отопление на имота и за сградна инсталация, е
бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като
ищецът бил приспадал технологичните разходи в абонатната станция от доставяната
топлинна енергия. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е
сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на
изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо
съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената
от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
период.
Неоснователно е възражението на ответника, че претенцията за такса дялово
разпределение е неоснователна, тъй като същата се дължала не на ищцовото
дружество, а на фирмата за дялово разпределение. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция
- изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г./, дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда-
етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ отговорността за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ -
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда
на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
7
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия,
а съгласно чл. 140, ал. 5 - лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен
договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение. Следователно анализът на горепосочената нормативна уредба сочи, че
услугата дялово разпределение се извършва от фирма за дялово разпределение, но
цената й се дължи на топлофикационното дружество ищец и в този смисъл то е
материално легитимирано да го претендира. В случая по делото безпротиворечиво се
установява от СТЕ и приложените от третото лице помагач справки за разход на ТЕ, че
такава услуга е извършвана и се дължи нейното заплащане.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда–17.03.2021 г., съдът намира, че вземанията за главница и лихва,
изискуеми до 17.03.2018 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по давност /за главницата до
м. 01.2018 г. вкл./. Следователно размерът на непогасените вземания съгласно
изчисленията на ССчЕ /неоспорено от страните/, възлизат на 531,57 лв.- главница за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. и 79,15 лв. – лихва върху главниците,
непогасени по давност /чл. 119 ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021
г. Доколкото в заповедното производство ответникът е признал вземане за главницата
за ползвана топлинна енергия в размер на 471,31 лв. и заповедта за изпълнение е влязла
в сила в тази част, установителния иск за главница е основателен за сумата от 60,26 лв.
– за ползвана топлинна енергия, а над този размер до предявения от 184,94 лв. следва
да се отхвърли.
8
За задълженията за главници за исковия период, ответника дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало
като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответника е в забава, считано от 15
септември на съответната година. За разлика от предходните общи условия на
топлофикационното дружество от 2014 г., при действието на тези от 2016 г., забавата
не настъпва от момента на публикуването на фактурите в интернет, а от изтичане на 45
дни от издаването на фактурата, касаеща изравнителната сметка. Следователно
задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Ето защо, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на фактурите на интернет-
страницата на ищцовото дружество. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор
на главни вземания за доставена топлинна енергия, то акцесорните претенции се явяват
установени в размер на 79,15 лв. – лихва върху главниците, непогасени по давност /чл.
119 ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г., съгласно приетата
ССчЕ.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответника е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цена
на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест СРС приема, че
релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за дялово разпределение в
размер на 5,54 лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
на уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени
разноски в исковото производство в размер 25,00 лева – заплатена дължима държавна
такса, 600,00 лева – възнаграждения за вещи лица и 100,00 лв. –юрисконсултско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 105 от делото/. Общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство възлиза на сумата
725,00 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 390,35
лв. съразмерна на уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
9
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №15053/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 170 с-в в размер на 20,35лв. за държавна такса съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК /л. 105 от делото/.
Ответникът е извършил разноски в размер на 200,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 92,32 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1
ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б против В. СТ. ИЛ., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лагера, бл. 44, вх. Б, офис – партер, адв.
Ралица Рачева, че В. СТ. ИЛ. дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата 60,26 лв.
/шестдесет лева и двадесет и шест ст./- главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 06.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Полигона“, бл. 4, вх. Г, ет. 1, ап. 99,
аб. № 160101, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021 г. до окончателното плащане на
задължението, сумата 79,15 лв. /седемдесет и девет лева и петнадесет ст./ –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до
11.03.2021 г., както и сумата 34,10 лв. /тридесет и четири лева и десет ст./ – главница,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.02.2018 г.-
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№23Б против В. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лагера,
бл. 44, вх. Б, офис – партер, адв. Ралица Рачева искове с правно основание чл. 415, ал.
1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1,
изр.1 ЗЗД за разликата над 60,26 лв. до размера от 184,94 лева, представляваща
10
доставена топлинна енергия за периода м.07.2017 г.-м.01.2018 г., за разликата над
79,15 лв. до размера от 97,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и за сумата
от 5,54 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 11.03.2021 г.
ОСЪЖДА В. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
Лагера, бл. 44, вх. Б, офис – партер, адв. Ралица Рачева да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 390,35 лв. /триста
и деветдесет лева и тридесет и пет ст./, както и направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 15053/2021 г. по описа на СРС, 170 състав в размер на
20,35лв. /двадесет лева и тридесет и пет ст./.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б да заплати на В. СТ. ИЛ., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лагера, бл. 44, вх. Б, офис – партер, адв.
Ралица Рачева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в исковото
производство в размер на 92,32 лв. /деветдесет и два лева и тридесет и две ст./
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца
„Термокомплект“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11