№ 702
гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110128125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 198021
от 23.09.2022 г., подадена от Б. Д. М. срещу /фирма/ с която е предявен иск за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сума в размер от 30,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение
по неравноправна клауза по Договор за паричен заем № ******, сключен между ищеца
и /фирма/, вземанията по който били прехвърлени в полза на ответника чрез цесия,
извършена на 04.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 6 от процесния договор за
кредит, ищецът, в качеството си на кредитополучател, следвало да предостави
обезпечение на кредита чрез гарант – физическо лице, поръчител или банкова
гаранция в полза на кредитодателя. Още със сключването на договора в тежест на
ищеца била начислена неустойка в размер на 50,00 лева, тъй като той не предоставил в
срок надлежен поръчител или друг вид обезпечение, съгласно уговореното. Изложени
са подробни доводи от страна на ищеца за нищожност на процесния договор за кредит,
съответно – за недействителност на клаузата от договора, предвиждаща начисляването
на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
1
поради противоречие с установените в ЗПК и ЗЗП разпоредби, съответно –
накърняване на добрите нрави по смисъла на ЗЗД. Въз основа на изложеното ищецът
поддържа, че за него бил налице правен интерес от установяване недължимостта на
процесната сума. Претендира и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника /фирма/
като с подадения в срок отговор се изложени твърдения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, поради което е отправено искане за тяхното
отхвърляне. Ответното дружество е отправило предложение за сключване на спогодба
между страните, както и насрещна претенция, в случай че спогодба не бъде
постигната, за осъждане на ищеца да заплати на дружеството сумата от 200,00 лева,
представляваща дължима главница по процесния договор за кредит. Отправено е и
искане за присъждане на сторените в хода на производството разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът Б. Д. М. не дължи на
ответника /фирма/ в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и
/фирма/ договор за цесия от 04.03.2021 г., сумата от 30,00 лева, представляваща
допълнително възнаграждение по неравноправна клауза от Договор за паричен заем №
******, сключен между ищеца и /фирма/.
С протоколно определение от 17.10.2023 г., влязло в сила на 02.11.2023 г. като
необжалвано, производството по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД е
прекратено поради неизпълнение в срок на указания за внасяне на дължимата по иска
държавна такса.
Ищецът е релевирал като основание в подкрепа на твърдението си за
недължимост на процесната сума възражение за нищожност на сключения между
страните договор за кредит, съответно - на отделни негови клаузи, въз основа на
изложените в исковата молба основания за недействителност.
Така предявената искова претенция съдът намира за допустима, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че не дължи
на ответната страна процесното допълнително възнаграждение по договора за кредит,
сключен между тях. Правеният интерес на ищеца произтича от обстоятелството, че
процесното възнаграждение се претендира от ответника като дължимо, видно от
представената по делото (л. 33) справка за дължими суми по Договор за паричен заем
2
№ ******/23.05.2020 г., съгласно която дружеството отчита като незаплатена и
дължима от ищеца сума за неустойка в размер на 31,30 лева.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно
и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното
право. Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Следователно, за основателността на предявения иск ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване сключването на договора със съдържание,
идентично с описано в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба
основания за неговата нищожност. В тежест на ответника е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по договора за кредит,
съответно – наличието на валидно основание за заплащане на процесното
допълнително възнаграждение по договора.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 17.10.2023 г. о. с. з.,
са отделени като безспорни между страните следните обстоятелства: 1/ сключването на
Договор за паричен заем № ****** от 23.05.2020 г. между Б. Д. М. като
кредитополучател и /фирма/ като кредитодател с главница в размер на 200,00 лева; 2/
прехвърлянето на вземанията по посочения договор от /фирма/ в полза на /фирма/ чрез
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 04.03.2021 г.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесния договор
за кредит, съответно - на отделни негови клаузи. Спрямо същия приложение намират
правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП.
В чл. 6 от Договор за паричен заем № ****** от 23.05.2020 г., сключен между
/фирма/ и Б. Д. М., е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни от
сключването на договора за заем да предостави обезпечение под формата на банкова
гаранция или поръчителство от лице, отговарящо на условията по чл. 9, ал. 2 от
3
Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне
на обезпечение в срок заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
53,74 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която
е предвидено плащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен
срок от сключването на договора, има неравноправен характер и противоречи на
добрите нрави, поради следното:
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва
размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
4
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като
примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката
дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната
преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като
се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и противоречи на добрите
нрави, тъй като размерът възлиза на повече от 1/4 от размера на предоставения заем
(53,74 лева при предоставен заем в размер на 200,00 лева), а същевременно
начисляването се обосновава с неизпълнение на вторично за договора за заем
задължение. Основното задължение на заемател по договор за паричен заем е да върне
на датата на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. С
оспорената в настоящото производство договорна клауза, обаче, е уговорена
компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя
– да върне заетата сума на датата на падежа, а на задължението в тридневен срок от
подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в
случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесната
неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена, сочи, че
заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване
на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и
възнаграждението си – същият ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и
не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че
5
неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Установяването нищожността на клаузата от процесния договор за кредит, с
която е установено задължение за длъжника-ищец да заплати неустойка при
непредставяне на обезпечение, обосновава основателността на предявения иск за
установяване недължимостта на така формираното задължение
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, като в нейна полза бъдат присъдени такива за платена държавна
такса в размер на 50,00 лева. В полза на процесуалния представител на ищцата следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Б. Д. М., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, не дължи на /фирма/, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, в качеството му на
цесионер по сключен между дружеството и /фирма/ договор за цесия от 04.03.2021 г.,
сумата от 30,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение (неустойка) по
неравноправна клауза от Договор за паричен заем № ******/23.05.2020 г., сключен
между Б. Д. М. и /фирма/.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Б. Д. М., ЕГН: **********,
с адрес гр. С., /адрес/, сумата от 50,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв., на адвокат Д.
М. М., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/ сумата от 480,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
6
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7