МОТИВИ към Присъда № 104 от 16.05.2017 г.,
постановена по НОХД №1793/ 2017 г. по описа
на Районен съд - Б.
Съдебното производство е
образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура - Б.,
с който против подсъдимия Ц.М.Ф. ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение за
това, че на неустановена дата в периода от 30.01.2016 година до 12.02.2016
година в с. С., община К., област Б., от апартамент, находящ се в бл.5, вх.2,
ет.1, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на П.В.П., ЕГН: **********
чужди движими вещи, а именно: 1 брой перфоратор марка „Бавария“ („BAVARIA“),
модел JBRH 1500/1" на стойност 90,00 лева; 1 брой флекс марка „Спарки“ на
стойност 70,00 лева; 1 брой ел.кабел-удължител с дължина 15 метра на стойност
20,00 лева, собственост на С.Д.П., ЕГН: **********; 1 брой бензинов моторен
трион марка „Ейнхел“ („Einhell“) на стойност 150,00 лева; 1 брой дрелка марка
„Ейнхел“ („Einhell“) на стойност 20,00 лева и 1 брой метална бъркалка на
стойност 3,00 лева, собственост на П.В.П., ЕГН: **********, като общата
стойност на всички вещи възлиза на 353,00 (триста петдесет и три) лева, без
съгласието на П. и П. с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б.
„б" от НК.
Производството е служебно
насрочено от съда и разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава
ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, по искане на подсъдимия и неговия защитник.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.Б. поддържа обвинението, което счита
за доказано безспорно, и пледира на подс.Ф. да се наложи ефективно наказание „Лишаване
от С.” за срок от 6 години, което след задължителната редукция с една трета по
реда на чл.58а ал. 1 НК да се сведе до 4 години лишаване от С., което Ф. да
изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
Подсъдимият Ц.Ф. и служебният му защитник
не оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както и
виновното си поведение при извършване на деянието, съгласява се в съдебното
производство да не се събират доказателства за инкриминираните факти.
Защитникът счита срока на предложеното от прокурора наказание „Лишаване от С.”
за прекомерен и несъобразен с естеството и степента на обществена опасност на
деянието, твърди наличие на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, сред
които направено самопризнание и оказаното съдействие на органите на
разследването, настоява на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от С.”
за срок от 3 години, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да се сведе до
срок от 2 години при ефективно изтърпяване.
В последната си дума подсъдимият се
признава за виновен, изразява съжаление за извършеното, присъединява се към
предложения на защитника му размер на наказанието „лишаване от С.” – 2 години.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.373 ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие за установени фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от
подсъдимия признание, одобрено с определение по чл.372 ал.4 от НПК, а именно:
Подсъдимият Ц.М.Ф. ЕГН **********
е роден на *** ***, област Б., бл.7, вх.1, ет.1, ап. ляв, и е циганин, български
гражданин, без образование - неграмотен, неженен, осъждан, понастоящем
изтърпява ефективно наказание „Лишаване от С.” в Затвора - Б..
Към
процесния период
30.01.2016 - 12.02.2016 година включително, спрямо подс. Ц.М.Ф. били налични общо 13 влезли в
сила присъди и споразумения, включително постановени по реда на чл.306 ал.1 т.1
от НПК определения за групиране на отделни присъди, сред които и посочените в
обвинителния акт присъда по НОХД №401/2011г. по описа на Районен съд-Б., в сила
от 08.02.2011г., с наложено ефективно наказание „Лишаване от С.” за срок от 3
месеца, и присъда по НОХД № 2635/2012г. по описа на Районен съд-Б., с наложено
ефективно наказание „Лишаване от С.” за срок от 2 години. Споменатите две
ефективни наказания „Лишаване от С.” били изтърпяни от подс. Ф. ефективно към
30.07.2014г., съгласно приложената на л.62 от съдебното производство справка от
ГД ”ИН” при Министерство на правосъдието-гр.София. Настоящото деяние е
извършено след ефективното изтърпяване на цитираните наказания, в рамките на срока
по чл.30 ал.1 от НК, поради което престъплението-предмет на обвинението по
делото, представлява форма на рецидивна престъпност по смисъла на чл.29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК.
В
началото на 2016г. подс. Ф. не бил трудово ангажиран, не разполагал с източници
на парични доходи, и силно се нуждаел от парични средства, поради което, за да
си ги набави, на неустановена дата в периода 30.01.2016 - 12.02.2016 година
решил да извърши кражба. За целта решил да проникне в жилището на свид. П.П. на
адрес ***. покатерил се на терасата на апартамента и през незаключена врата към
терасата успял да влезе във вътрешността на жилището. Там свид. П., който по
това време отсъствал от страната, съхранявал свои лични вещи, сред които бензинов
моторен трион марка „Ейнхел“ („Einhell“), дрелка марка „Ейнхел“ („Einhell“) и метална
бъркалка. В жилището на П. по същото време се намирали и вещи, собственост на
приятеля му свид. С.П., в частност - перфоратор
марка „Бавария“ („BAVARIA“), модел „JBRH 1500/1", флекс марка „Спарки“ и
ел.кабел-удължител с дължина 15 метра. Конкретно перфораторът марка „Бавария“
по документи бил собственост на ЕТ „Т.”, представляван от свид. И.П. - съпруга
на свид. С.П. но се ползвал преимуществено от последния.
Подс. Ф. решил
да отнеме именно изброените по-горе инструменти, собственост на свидетелите П.
и П., които му се сторили по-скъпи. Изнесъл вещите от жилището по начина, по
който влязъл, а вещите първоначално скрил. Впоследствие, подсъдимият предал бензиновия
моторен трион „Ейнхел“ („Einhell“) на свид. Асен Ангелов, в замяна на което
Ангелов му дал резачка за дърва и велосипед – негова собственост. Няколко дни
след размяната, подс. Ф. организирал среща между свид. Асен Ангелов и свид.
Веселин В., при която В. закупил от Ангелов моторния трион „Ейнхел“ („Einhell“)
за сумата от 100 лева.
Междувременно,
подс. Ф. продал на свид. Станимир Ганев друга част от крадените вещи - перфоратора
марка „Бавария“ („BAVARIA“), модел „JBRH 1500/1”, дрелката марка „Ейнхел“
(„Einhell“) и металната бъркалка, за обща сума от 50 лева. Отнетият флекс марка
„Спарки“ подсъдимият предал на брат си-свид. Ангел Ф., със заръка да го
продаде. Свид Ангел Ф. действително успял да продаде инструмента на непознато
лице в близост до Затвора-Б. за цена от 40 лева, която сума предал на подс. Ф..
На 12.02.2016г.
свид. С.П. посетил апартамента на приятеля си П.П. ***, установил липсата на
изброените инструменти, както и че вратата на жилището към терасата е отворена,
и веднага сигнализирал в РУ на МВР-К. (молба на л.8 от ДП). Била разпоредена
полицейска проверка, в хода на която с протоколи за доброволно предаване (л.14,
л.19 от ДП) свидетелите Станимир Ганев и Веселин В. предали на полицейски
служител закупените от тях вещи, предмет на посегателството, които след
образуване на досъдебното производство били предадени на разследващия полицай
срещу разписка (л.36 от ДП). При предаването им, дрелката марка „Ейнхел“
(„Einhell“) и моторния трион „Ейнхел“ („Einhell“) били с отлепени стикери и без
надписи. Вещите били подложени на оглед (протокол за оглед на веществени
доказателства на л.26 и 27 от ДП), надлежно оценени и върнати с
приемо-предавателни протоколи (л.46, л.47 от ДП) на свид. И.П. и на свид.П.П..
Съгласно
заключението на извършената в досъдебното производство оценъчна експертиза (л.29-31
от ДП), към инкриминирания период 30.01.2016 - 12.02.2016 година, общата
стойност на отнетите вещи е възлизала на 353.00 лева, както следва - перфоратор
марка „Бавария“ („BAVARIA“), модел „JBRH 1500/1” - на стойност 90.00 лева;
флекс марка „Спарки“ - на стойност 70.00
лева; ел.кабел-удължител с дължина 15 метра - на стойност 20.00 лева; бензинов моторен
трион марка „Ейнхел“ („Einhell“) - на
стойност 150.00 лева; дрелка марка „Ейнхел“ („Einhell“) - на стойност 20.00
лева, и метална бъркалка - на стойност 3.00 лева.
Така описаната
фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подс.Ц.Ф. е направил самопризнание по смисъла на чл.371 т.2 НПК, одобрено от съда, и се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите С.П., П.П., И.П., М. Щ., А. А., С. Г.,
В. В., А. Ф., А. Ю. и П. П., заключението на оценъчната експертиза, протокола
за оглед на веществени доказателства и албума към него, приемо-предавателните
протоколи и разписката, обясненията на подс. Ф. в качеството на обвиняем и справката
му за съдимост, както и от събраните в досъдебното приизводство писмени доказателствени
материали – докладни записки, заявление, сведения, обяснения и други.
Доказателствената съвкупност е хомогенна и безпротиворечива и позволява по
несъмнен начин да се установят всички факти и обстоятелства, попадащи в предмета
на доказване по смисъла на чл.102 от НПК по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Ц.М.Ф. ЕГН ********** е
осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“
от НК, като в периода 30.01.2016 - 12.02.2016 година в с. С., община К., област Б., от
апартамента на свид. П.П. в бл.5, вх.2, ет.1, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи, собственост на П.П. и С.П., на обща стойност 353
лева, от владението на П., без съгласието на собствениците на вещите, с
намерение противозаконно да ги присвои. Квалификацията на деянието като
кражба, извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29,
ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК за подс.Ф. намира
опора в събраните доказателства за предходните му осъждания, посочени по-горе в
настоящото изложение, по които подсъдимият е изтърпял няколко отделни ефективни
наказания „Лишаване от С.”. В случая съдът констатира доказаното наличие на
всички обективни признаци на престъплението, предмет на обвинението.
От субективна страна, престъплението
е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2, предл.1 от НК. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал общественоопасния и
противоправен характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици от стореното и е искал тъкмо тяхното настъпване – целта му е била се
облагодетелства чрез отнемане и своене на чуждите вещи. Присвоителното си намерение
подс.Ф. обективирал веднага след кражбата, извършвайки разпоредителни действия
с отделните вещи с цел да си набави пари от продажбата им, каквото право
притежава само собственикът на вещите. Във всички случаи подсъдимият е бил
наясно, че отнема чужди вещи, който не му принадлежат, и собственикът на тази
вещ не знае и не е давал съгласие за отнемането. Изброените факти категорично
обосновават умисъла и целта на подсъдимия, завършвайки съображенията на съда за
виновното му поведение.
Мотивите и подбудите за
извършеното престъпление се коренят в силната нужда да се снабди с пари, и в
пълното и системно неглижиране на нормите и забраните, охраняващи правото на
собственост и неговото упражняване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК се предвижда наказание „Лишаване от С.”
за срок от две до десет години. Специалното правило на чл.373 ал.2 от НПК, във
връзка с чл.58а ал. 1 от НК, задължава съда в случаите, когато деецът по реда
на чл.371 т.2 от НПК е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението,
одобрено с определение по чл.372 ал.4 от НПК, след като определи на подсъдимия
наказание по реда, предвиден в Общата част на НК, да намали така определеното
наказание с една трета. Настоящият случай е именно такъв, поради което при
определяне вида на наказанието, съдът съобрази, че за престъплението по чл.196
ал.1 т.1 от НК е установен специален минимум от 2 години „Лишаване от С.”, т.е.
видът на надлежното наказание следва да е във всички случаи „Лишаване от С.”.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени
като относително невисока, в сравнение с обичайната обществена опасност на
подобен род посегателства. В това отношение съдът съобрази липсата на
квалифициращи отнемането обстоятелства измежду предвидените в чл.195 ал.1 от НК, и невисокия размер на паричната равностойност на отнетото.
Наред с това, съдът взе предвид безспорно
високата степен на обществена опасност на личността на подс. Ц.Ф., в контекста
на наличните доказателства за предходните му осъждания основно за кражби, но и
за квалифициран по чл. 199 ал.1 т.4 от НК грабеж, предмет на осъждането по НОХД
№ 373/2017г. по описа на Окръжен съд-Б., и липсата до момента на каквито и да е
доказателства за възпиращо, превантивно или възпитателно действие на
изтърпените множество ефективни наказания „Лишаване от С.”. Очевидно е, че след
изтърпяване на
30.07.2014г.на ефективното наказание
„Лишаване от С.” по НОХД № 2635/2012г. по описа на Районен съд-Б. (групирано с други подлежащи на изпълнение наказания), подс. Ф. не само не се е поправил и превъзпитал, но през цялата 2015, без
да се отчита настоящото престъпление, е извършил други четири тежки умишлени
престъпления – три рецидивни кражби и споменатия квалифициран грабеж, за които
след извършване на настоящото деяние в началото на 2016 година е бил осъден по
НОХД № 5013/2015г. НОХД № 4428/2016г., НОХД № 4587/2016г., трите по описа на
Районен съд-Б., и по НОХД № 373/2017г. по описа на Окръжен съд-Б.. Казаните факти сочат на
личност без каквито и да е социална, трудова или обществена реализация, без
дори базови умения и потенциал за съобразено със закона обществено битие, но с
утвърдени престъпни нагласи и навици. Спрямо такава личност е все по-малко
вероятно да се постигне първата цел на наказанието, установена в чл.36 ал.1, 1)
от НК – подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави, независимо от налагането на нови и нови наказания.
Съдът отчита в положителен план
стореното от подс.Ф. още на досъдебното производство самопризнание, както и решението
му да направи признание пред съда освен на фактите по обвинението, така и за
виновното си поведение. С оглед характеристиките на личността му и досегашния
му житейски път, обаче, съдът не възприема изразеното от подсъдимия съжаление
като израз на осъзнаване, искрено разкаяние и дълбоко преосмисляне на деянието
като престъпно и обществено нетърпимо, а по-скоро го оценява като чисто
формално и декларативно изявление, откровено насочено към постигане на
по-благоприятен размер на наказанието. Прочее, последните 5 осъждания на Ф. (от
№13 до №17 включително по номерацията в справката за съдимост на л.30 и 31 от
съдебното производство) са резултат или от проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, вр. чл.58а ал.1 от НК (№№13,16), или
от постигнато споразумение по реда на чл. 381 и следващите от НПК (№№14,15 и
17), с оглед на което подс.Ф. е очевидно добре наясно с предвидените в закона
възможности за постигането на по-ниско наказание за извършените от него
престъпления.
Отчитайки упоменатите
обстоятелства за деянието и дееца, съдът намери, че за настоящото деяние, по
отношение на подс.Ф. е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите вината и
отговорността обстоятелства, който баланс предполага следващото му се наказание
да бъде индивидуализирано около и малко под установения в закона среден размер
на наказанието за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, за да е адекватно на
стореното, и справедливо.
В частност, за извършеното
престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, на подс. Ц.Ф. следва да се определи наказание
по реда на чл.54 ал.1 от НК, по вид - „Лишаване от С.”, а по продължителност - за
срок от 5 години и 3 месеца. По убеждението на решаващия съдебен състав, този
размер точно съответства на интензитета и естеството на посегателството, като едновременно
отчита установената висока лична обществена опасност на дееца, и сравнително
невисоката опасност на деянието, а наред с това, такова наказание съдържа
потенциал за поправително и превъзпитално въздействие спрямо подсъдимия с
необходимата степен на интензивност. В съгласие с гореизложените възприятия за
личните характеристики на дееца, той следва да бъде подложен на концентрирано
пенитенциарно въздействиете за по-дълъг срок в условията на ефективно лишаване
от С., за да бъдат постигнати в задоволителна степен целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК, като за срокап на наказанието му бъде безусловно
отнета възможността да върши други престъпления. Определеният срок на
наказанието „Лишаване от С.” следва да бъде съответно редуциран по реда на чл.58
а ал.1 от НК с 1/3, до окончателен размер от 3 години и 6 месеца „Лишаване от С.”,
което именно наказание, като адекватно и точно отмерено, подсъдимия Ф. следва да изтърпи ефективно,
при първоначален „строг” режим в затвор, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б” от ЗИНЗС.
РАЗНОСКИ
С оглед решението на съда по
въпросите относно деянието, неговото авторство и вината на подсъдимия, на
основание чл.189, ал.3 вр. ал.1 от НПК подсъдимият Ф. следва да понесе тежестта
на сторените в наказателното производство разноски, като заплати в полза
държавата по сметка на ОД на МВР-гр.Б. сторените в досъдебното производство
разноски в размер на 65.00 лева - възнаграждение на вещото лице, а по сметка на
Районен съд - гр. Б. – държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.