№ 607
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260618/19.10.2020 г., постановено по гр. д. № 14975/2017 г. по описа на
СГС, ГО, І-7 състав, частично са уважени предявените от В. Ц. П. и Д. К. П. активно
субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 135000 лв. - за всеки един от ищците (исковете
са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер - по 200000 лв. за всеки един от
ищците), представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 28.05.2017 г. – смъртта на техния син и баща, ведно със
законната лихва върху присъдените главни парични притезания от 21.10.2017 г. до
окончателното им изплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от
20.07.2017 г. до 20.10.2017 г.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от по 150000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като починалият син и баща на ищците чрез своето противоправно поведение (пътуване
като пътник в процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан) е допринесъл в
съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат в съотношение
1/10.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищците в
частта, в която са отхвърлени осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД над присъдената сума от 135000 лв. до пълния им предявен размер от
1
200000 лв. (за двете ищци), представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от смъртта на техния син и баща, ведно със законната лихва от 21.10.2017 г. до
окончателното му заплащане. Въззивниците поддържат, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно
критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил факта, че интензитета на психическите болки и
страдания от загубата на техния син и баща е над обичайната скръб и безпомощност, като
тази мъка не може да се преживее и преодолее с времето. Считат, че дори и починалият Ц.
В. П. да е пътувал в процесния лек автомобил към момента на настъпване на релевантното
застрахователно събитие без поставен предпазен колан, с оглед механизма на този пътен
инцидент неговото противоправно деяние не е в причинно-следствена връзка с настъпване
на тежките травматични увреждания, довели до неговата кончина, поради което наведеното
в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат не е установено от ответника чрез пълно и главно доказване.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител в проведеното
пред САС о. с. з. и не изразява становище за нейната неоснователност.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от ответника в частта, в която
предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ са уважени до сумата от по 135000 лв. (за всеки един от
ищците). Въззивникът поддържа релевираното в отговора на исковата молба правоналавящо
материално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който
бил пътник на средната задна седалка без правилно поставен предпазен колан - твърди, че
приносът на починалия за настъпване на неговата кончина е в размер от 75%. От друга
страна, счита, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната
транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемите-ищци са подали в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, в която развиват подробни съображения за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищците в частта, в която е отхвърлена акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главните парични притезание, изтекла за
периода от 20.07.217 г. до 20.10.2017 г., поради което решението – в тази част, е влязло в
законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне (макар и да е приложима правната
норма, уредена в чл. 429, ал. 3 КЗ, а не чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, до който неправилен правен
извод е достигнал СГС).
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания във въззивната и насрещната въззивни
жалби.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба и отговора пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, ГО, І-7 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
2
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната
жалба доводи, като действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК), поради което основният спор се съсредоточава по отношение на обстоятелството дали
застрахованият по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач на л. а. „Опел Астра”, с рег. № *** - И. Л. И., е причинил смъртта на
наследодателя на ищците чрез своето виновно противоправно поведение, респ. дали
решаващият съд е приложил законосъобразно критериите за справедливост, уредени в чл. 52
ЗЗД, съгласно които следва да се присъди заместващото обезщетение, както и дали чрез
своето противоправно поведение, изразяващо се в пътуване без правилно поставен
предпазен колан, починалият е допринесъл в единния цялостен съпричинителен процес на
явленията и обстоятелствата в природата за настъпване на релевантното застрахователно
събитие и ако е налице съпричиняване на вредоносния резултат какъв е каузалният принос
на всички участници в процесното ПТП.
От разпита на свидетеля-очевидец Н. С., управлявал на процесното място и време лек
автомобил, се установява, че зад него се е движел л. а. „БМВ”, като следвало изкачване по
пътя. Водачът на л. а. „БМВ” предприел и завършил маневра „изпреварване”, като започнал
да се отдалечава от автомобила, управляван от свидетеля - именно в този момент той
забелязал, че друг л. а. „Опел Астра” се движи насреща, в тяхната пътна лента. Това
обстоятелство заставило водачът на л. а. „БМВ” да предприеме спасителна маневра -
преминал в лявата пътна лента, за да избегне движещия се срещу него л. а. в дясната пътна
лента. Но в същия момент и насрещно движещият се „Опел Астра” се отклонил към лявата
пътна лента, вследствие на което последвал удар между двете МПС. Според свидетеля
ударът настъпил на осевата линия на пътното платно.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за конкретния механизъм на процесното ПТП са
3
непосредствени.
От приетата от СГС като компетентно изготвена САТЕ, изготвена въз основа на
събраните по делото писмени доказателствени средства, вкл. и съставения в образуваното
досъдебно производство Протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на
свидетеля очевидец Н. С., се изяснява правнорелевантният факт, че на 28.05.2017 г., около
08,20 ч., по първокласния път, намиращ се в землището на с. Малиново, област Ловеч, в
посока от Велико Търново към София, в дясната пътна лента се е движел л. а. „БМВ” със
скорост от около 100 км./ч. - пътят е прав, с добра видимост. В същото време насреща в
същата пътна лента (дясната) в посока Варна се е движел „Опел Астра” със скорост около 90
км./ч. По неустановени по делото причини, когато л. а. „Опел Астра” се е намирал на около
87 м. преди мястото на удара, водачът му е завил наляво и след около 33 м. е започнал да
навлиза в лентата за насрещното си движение. Когато изцяло навлязъл в тази лента,
възприемайки опасността от настъпване на ПТП с насрещно движещия се правомерно л. а.
„БМВ”, водачът на л. а. „Опел Астра” е реагирал, като е завил надясно, за да се върне в
своята пътна лента. Същевременно разстоянието между двата л. а. е било около 90 м.,
поради което водачът на л. а. „БМВ” е взел решение да завие наляво, като е насочил
автомобила към лявата пътна лента. Макар и вероятно по-сетне да е възприел, че л. а. „Опел
Астра” се връща в своята пътна лента, вече е било невъзможно за втора реакция (връщане в
лентата си на движение), вследствие на което е настъпил челен кос удар между двата
автомобила в лентата за движение на л. а. „Опел Астра”. Вещото лице изяснява, че
процесното ПТП би могло да бъде предотвратено, в случай че водачът на л. а. „БМВ” не бе
завил наляво, а бе предприел аварийно спиране, като продължи да се движи в своята -
дясната, пътна лента или беше завил надясно в банкета на пътя. Но САТЕ достига до
категоричния доказателствен извод, че първопричината за създаване на опасната ситуация
и настъпване на процесното ПТП е в действията или бездействията на водача на л. а. „Опел
Астра”, който е допуснал навлизане в лентата за насрещното движение в опасна близост до
насрещно движещия се л. а. „БМВ” - към този момент и двамата водачи не са имали
техническата възможност да спрат преди мястото на удара, което е заставило („принудило”)
водачът на л. а. „БМВ” да вземе прибързано решение, за да предотврати удара, завивайки
наляво - по-безопасно би било да се предприеме спиране и завиване надясно към десния
банкет. При изслушване на САТЕ в проведеното пред СГС о. с. з. на 24.09.2019 г. вещото
лице потвърждава своите фактически изводи - „Първопричината - въобще за генериране на
някаква опасност, е завиването на л. а. „Опел” наляво и навлизането в насрещната пътна
лента. Във всички случаи е бил в лентата на л. а. „БМВ”. Може да се е движел и цял
километър, но той представлява опасност даже от професионална гледна точка - това е
създаването на опасността. Ако не беше създадена тази опасност, нямаше да има ПТП”. В
този смисъл противоправното поведение на водача на л. а. „Опел Астра” е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на процесния пътен инцидент, при който е
починал наследодателят на ищците.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
4
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и при преглед
на Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и изготвените снимки, както и
свидетелските показания, и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатите САТЕ.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените
по правилата на логическото мислене, научните достижения и опитните правила
взаимовръзки между явленията и обстоятелства в обективната действителност (арг. чл. 153,
предл. 2 ГПК) – чрез приетата САТЕ, настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че деянието на водача на л. а. „Опел Астра”, с рег. № *** – И.
Л. И., е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за
движение по републиканските пътища на Република България (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП), тъй
като неправомерно е навлязъл в насрещната пътна лента без да е предприел разрешена
маневра „изпреварване” или „заобикаляне”, създавайки значителна опасност за настъпване
на ПТП с правомерно насрещно движещо се МПС. Но дори и при предприемане на такава
разрешена маневра, всеки водач, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, е длъжен да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея (арг. чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП). Той е длъжен да
контролира непрекъснато ППС, което е управлявал, за да не причини ПТП - арг. чл. 20, ал. 1
ЗДвП.
Делинквентът (водачът на процесния лек автомобил) е могъл и е бил длъжен да
предвиди и предотврати общественоопасните последици, като не навлиза в насрещната
пътна лента, за да не създава опасност за останалите участници в движението, вкл. и за
правомерно движещите се в насрещната пътна лента водачи на МПС. Като е нарушил
предписаните в диспозициите на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП нормативни
правила, неговото противоправно поведение се явява съществената причина
(първопричината) за настъпване на процесния противонормен резултат.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника, което винаги е пълно и
главно, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК. Тъй като
причинените вреди са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента – И. Л. И., настоящата съдебна инстанция
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на
водача на л. а. „Опел Астра”, с рег. № ***, са осъществени в обективната действителност.
Следователно, необосновани се явяват правните доводи на въззивника-ответник, че този
водач не е извършил противоправно деяние, тъй като поведението на водача на л. а. „БМВ”
е единствената причина за настъпване на процесното ПТП. Единствено поради
изключително опасното поведение на водача на л. а. „Опел Астра” - навлизане в насрещната
пътна лента, водачът на л. а. „БМВ” е предприел отклонение вляво, за да избегне
5
настъпването на тежко транспортно произшествие, т.е. извършил е спасителна маневра,
провокирана от навлизането на делинквента в неговата пътна лента. Дали преценката на л. а.
„БМВ” е била правилната, като той е могъл да предотврати удара чрез екстрено спиране и
отклонение на автомобила вдясно към банкета, е ирелевантно за правилното решаване на
правния спор, предмет на делото. Дори и неговото поведение да е противоправно и да е в
причинно-следствена връзка с настъпване на процесното ПТП, е налице т. нар. независимо
съпричинителство, при което не отпада имуществената отговорност на другия делинквент -
водача на л. а. „Опел Астра”, а възниква солидарна отговорност - арг. чл. 53 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и от официалното удостоверително изявление на
компетентния контролен орган по движението по пътищата, обективирано в процесния
констативен протокол (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), се установява правнорелевантният факт, че
при настъпване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на л. а. „Опел Астра”
- И. Л. И., е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана
в застрахователна полица, с правно действие от 06.01.2017 г. до 05.01.2018 г.
Тъй като причинените вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания на
пострадалите, са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента, ищците установиха в процеса на доказване чрез
пълно и главно доказване възникването на всички юридически факти (материални
предпоставки), при чието проявление е породено предявеното спорно материално право.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на син и баща, е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания
от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2017 г.,
както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” –
в размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля Б. П., намираща се във фактическо съжителство с
починалия от 2003 г., се установява, че от този момент те живели заедно с неговата майка и
ищца, а дъщеря му, след като навършила 16 години, дошла да живее при тях. Баща й се
грижил за нея, както финансово, така и й оказвал морална подкрепа - „Разчиташе на него
както за съвети, така и като основна помощ като родител”. Изяснява, че дъщеря му е във
6
фактическо съжителство, от което има дете. Починалият Ц. изцяло поддържал имота и
основно той поемал грижата за семейството - както физическа помощ, така и финансово и
като глава на семейството. Той дълги години живял при майка си, поради което между
двамата е била изградена изключително силна духовна връзка. Все още тя не е преживяла
неговата кончина. Изяснява, че грижите покрай внучето я развличат.
Свидетеля Й. И., намиращ се във фактическо съжителство с ищцата В.П., пояснява,
че починалият с неговата дъщеря са били в много добри отношения, като по празници
винаги се събирали заедно. След смъртта на пострадалия от процесното ПТП двете ищци се
затворили в себе си.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и
за изживените след кончината на техния син и баща болки и страдания са непосредствени.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се
установява, че, макар и внезапната свърта на нейния баща да се е отразила върху социалното
функциониране и преживяванията на неговата дъщеря, това разстройство не е с качествата
на психоза, като в момента преживяванията от психологическата травма вследствие на
загубата са с отслабваща сила и в процес на отзвучаване - тя е възстановила ритъма си на
живот (работи, грижи се за детето и семейството си, възстановява социалните си контакти).
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 50 навършени години), към когото
ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Впоследствие те
ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.
Следователно, болките и страданията, които ищците ще продължава да изпитва от загубата
на починалия син и баща, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, ищците и техния син и баща са
изградили силна духовна връзка, като починалият е бил тяхна морална опора. От друга
страна обаче, в процеса на доказване не се установиха превишаващи обичайните
неимуществени вреди от загубата на близък родственик (син и баща), изразяващи се в
душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания.
Дъщерята на починалия е изградила свое семейство, за което полага грижи, като тя живее с
надежда както за своето житейско развитие, така и за социалното бъдеще на своето дете,
като майката, макар и с оглед на нейната възраст и социална среда да е загубила своята
основна житейска опора, с оглед на опитните правила, които са съществен източник на
информация за обичайно повтарящите се факти в обективната действителност, съдът счита,
че тя намира утеха при отглеждането на детето на своята внучка; установява се и, че
дъщерята на починалия полага грижи за своята баба.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищците за причинените от противоправното поведение на
7
делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на техния син и баща, възлиза на по 130000 лв. (за всеки един от тях). Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2017 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при смъртта на пълнолетен син и баща, към когото майка му и
неговата дъщеря са изпитвали силна привързаност, е в размер на сумата от по 130000 лв. (за
всяка една от тях).
От друга страна, макар и да не съставляват решаващи правни съждения на
настоящата съдебна инстанция, от свидетелските показания и от Удостоверението за
родствени връзки № 4808/15.12.2017 г., издадено от орган по гражданско състояние при
Община ***, се установява, че материално легитимирани да претендират от застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от кончината на Ц. В.
П. са още поне двама правни субекти - неговият брат и лицето, с което той е бил в
съпружеско съжителство (свидетелят Б. П.), вкл. и съобразно разширения кръг на
материално легитимираните лица по ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, за които се е породило субективно право да получат застрахователно
обезщетение за преживените болки и страдания след смъртта на Ц. В. П..
Основателно е обаче релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I
8
т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169
от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна
СМАТЕ се установява по несъмнен начин, че при челния удар между двата леки автомобила
смъртоносното увреждане на починалия е в резултат на удар в гърдите му в облегалката на
предната дясна седалка, при което се е получила ударна деформация на гръдния кош с
прекъсване на аортата - в момента на съприкосновението тялото на пострадалия е
отхвръкнало напред и нагоре, при което се е осъществило и теглене на съда във вертикално
направление в момента на притискането му между гръбнака и гръдната кост, което е
улеснило и разкъсването му. Съобразно вида и степента на травматичните увреждания,
които са причинили смъртта на наследника на ищците, вещите лица достигат до
категоричния извод, че пострадалият е пътувал на средната задна седалка без правилно
поставен предпазен колан - при изслушването на тази съдебна експертиза в проведеното
пред СГС о. с. з. на 24.09.2019 г. вещото лице-инженер пояснява, че средната задна седалка
не е оборудвана с триточков, а с двуточков колан („самолетен тип”). Вещото лице-медик
изяснява, че ако починалият бе с поставен двуточков колан, този колан не би въздействал
върху гръдния кош и да доведе до такива травми (до прекъсване на аортата), тъй като той би
задържал тялото - „Тялото се навежда напред, като самият колан е опора. При това
навеждане напред най-тежки поражения ще получи главата, ако се удари в седалката”). С
поставен двуточков предпазен колан тялото би се придвижило с 20-30 см. напред, но не биха
се наблюдавали поражения по тялото. Вещото лице е изразило само едно теоретично
предположение, което не е установено по несъмнен начин в процеса на доказване (при
конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП), че ако деформациите на
автомобила са настъпили по начин, по който предната лява седалка да се придвижи наляво и
назад, нейният ляв вътрешен край би се преместил и може да засегне човека, който седи по
средата - „Теоретично могат да се срещнат”. Същественото за правилното решаване на
правния спор, предмет на делото, представлява категорично изясненото от това вещо лице
правнорелевантно обстоятелство, че и двуточковият предпазен колан, с който задната средна
седалка на процесния л. а. е бил оборудван, би предотвратил процесните тежки травматични
увреждания, макар и да бъдат причинени други (с неизяснен по делото конкретен
интензитет) - „Ако е поставен, локализацията на тези увреждания щеше да бъде друга.
Щеше да се наблюдава коремна, а не толкова тежка гръдна травма”).
Следователно, по несъмнен, безспорен, категоричен начин бе установено в процеса
на доказване от ответника, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), че при настъпване на процесното застрахователно събитие
починалият наследодател на ищците е нарушил законоустановените правила при пътуване в
МПС. Като не е използвал наличния двуточков предпазен колан при настъпване на
процесното застрахователно събитие, починалият чрез своето противоправно поведение
(нарушение на диспозицията на правната норма, уредена в чл. 137а, ал. 1 ЗДвП) е
допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на тежките травматични
увреждания в гръдната област, вследствие на което се е достигнало до прекъсване на
гръдната аорта и до летален изход. Както бе изяснено, при използване на предпазен колан
този пътник не би получил тези пряко животозастрашаващи тежки телесни увреждания. В
този смисъл, установено е, че тежките увреди в тази област на тялото са настъпили след
свободното движение на тялото в автомобилното купе.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на починалия за
настъпване на невъзстановимия вредоносен резултат - неговата смърт, следва да се вземе
предвид и причината за настъпване на това непозволено увреждане - необоснованото
9
навлизане на делинквента с управлявания от него автомобил в пътната лента на правомерно
движещото се МПС, в което пътник е бил починалият, вследствие на което е създадена
значителна опасност за настъпване на тежко ПТП, която, за съжаление, се е оправдала.
Следователно, първопричината за настъпване на всички вредоносни последици
представлява противоправното поведение на делинквента – застрахован при ответното
дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Както бе изяснено, вещите лица от комплексната СМЕ достигат до
фактическия (доказателствения) извод, че при използване на предпазен колан починалият не
би получил тази тежка травматична увреда в областта на гърдите. При така изяснените
правнорелевантни факти и при съобразяване с казуалния принос на всички участници в
процесното ПТП настоящият съдебен състав достига до правния извод, че приносът на
водача на процесния лек автомобил (на делинквента) и на пострадалия в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на смъртта на наследодателя на ищците възлиза на
1/5. Следователно, определеното от въззивната инстанция заместващо обезщетение на
ищците за причинените им вследствие на смъртта на техния син и баща неимуществени
вреди трябва да се намали с 26000 лв. (130000 лв. х 20%), като то възлиза на сумата от по
104000 (130000 лв. х 80%) - за всеки една от тях.
В този смисъл, първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в
която предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД са уважени над сумата от по 104000 лв. до
присъдения размер от 135000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син и баща Ц. В. П.,
като в тази част обжалваното решение трябва да бъде отменено.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ответното дружество е
осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС сумата над 8320 лв. до присъдения размер от
10800 лв.; в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
ищците сумата над 405,60 лв. до присъдения размер от 526,50 лв. съдебни разноски, както и
в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 38, ал. 2 ГПК да заплати в полза на
адв. Н.М. от САК адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищците в първоинстанционното производство – над сумата от 5751,20
лв. до присъдения размер от 7465,50 лв. (съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), трябва да бъде отменено.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК трябва да се присъди
допълнително сумата от 147,25 лв. (до общо дължимата от 456 лв.) - съдебни разноски пред
СГС.
Тъй като въззивната жалба на ответника е уважена частично, а въззивната жалба на
ищците е изцяло отхвърлена, в полза на въззивника-ответник трябва на основание чл. 78, ал.
10
1 ГПК да се присъди сумата от 2592 лв., представляваща заплатената държавна такса за
въззивното обжалване, както и сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н.М.
от САК трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред САС в размер на сумата от 5751,20 лв. (съобразно отхвърлената част
от предявените въззивни жалби).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260618/19.10.2020 г., постановено по гр. д. № 14975/2017 г. по
описа на СГС, ГО, І-7 състав, в частта, в която са уважени предявените от В. Ц. П. и Д. К.
П. срещу ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД - над сумата от по 104000 лв. (за всяка една от тях) до
присъдения размер от по 135000 лв. (за всяка една от тях), представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 28.05.2017 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите (смъртта на техния син и баща Ц. В. П.), ведно със законната лихва от
21.10.2017 г. до окончателното им заплащане; в частта, в която ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК
да заплати в полза на бюджета на СГС сумата над 8320 лв. до присъдения размер от 10800
лв.; в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД е осъдено да заплати на В. Ц. П. и Д. К. П. общо сумата над 405,60 лв. до
присъдения размер от 526,50 лв. - съдебни разноски, както и в частта, в която на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД е осъдено да заплати на
адв. Н.М. от САК адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално представителство
над сумата от 5751,20 лв. до присъдения размер от 7465,50 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ц. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” №
29 и Д. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” № 9 срещу ЗД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано” № 5 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 28.05.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите (смъртта на техния син и баща Ц. В. П.) - над сумата от
по 104000 лв. (за всяка една от тях) до присъдения размер от по 135000 лв. (за всяка една от
тях), ведно със законната лихва от 21.10.2017 г. до окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
11
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК В. Ц. П. и Д.
К. П. да заплатят общо на ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД сумата от 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС, както и
сумата от 2592 лв. – съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД да заплати на адв. Н.М. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 6, ет. 3, ап. 8 сумата
от 5751,20 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12