№ 1154
гр. Варна, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110202174 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СВ. М. Ш., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Роза“ № 36, вх. Б, ет. 2, ап. № 7 срещу Наказателно постановление
№ ПЕК – 110/ 06.12.2019 г. за налагане на глоба, издадено от Директора на
РЗИ гр. Варна, с което на жалбоподателката Ш., на основание разпоредбата на
чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева за това, че лицето СВ. М. Ш. – родител, не е
осигурило провеждане на задължителни имунизации на дете – М. Г. Ш., с
ЕГН: 194627…, съгласно графика за имунизационния календар на Република
България (Приложение № 1 от Наредба № 15 за имунизациите в Република
България, публ. ДВ бр. 45/ 2005 г., изм. и доп. бр. 38/ 2017 г.), като се касае
за:
на дата 29.06.2019 г. не е осигурило провеждане на имунизация против
хепатит Б, която съгласно имунизационния календар се провежда в
първите 24 часа след раждането;
на дата 30.06.2019 г. не е осигурило провеждане на имунизация с БЦЖ
ваксина против туберколоза, която съгласно имунизационния календар
се провежда през първите 48 часа, след раждането;
- нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с
1
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 за имунизациите в Република България (публ. ДВ
бр. 45/ 2005 г., изм. и доп. бр. 38/ 2017 г.).
Жалбоподателката СВ. М. Ш. намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. Признава, че докато се е намирала в МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ АД е отказала да бъдат извършени имунизация против хепатит
Б и имунизация с БЦЖ ваксина против туберколоза на новородената си
дъщеря М., но навежда твърдения, че тези нейни действия са продиктувани от
висока температура на детето, която е била с неизяснен произход. Посочва, че
впоследствие е поставила на детето си имунизация против хепатит Б, като
счита, че не е безотговорен родител. Също така подчертава, че сама отглежда
децата си и тъй като е безработна, заплащането на глобата ще затрудни
материалното й положение. Поради гореизложените съображения, моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 20.07.2022 г. открито съдебно заседание в
производството по НАХД № 2174 по описа за 2022 г. на Варненския районен
съд, жалбоподателката СВ. М. Ш. се явява лично, като поддържа жалбата на
посочените в нея основания и отправя молба за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 20.07.2022 г. открито съдебно заседание, въззиваемата
страна Директора на РЗИ гр. Варна не се явява лично, а се представлява от
своя процесуален представител юрисконсулт Иван Н., който моли за
потвърждаване на наказателното постановление, поставяйки акцент върху
категоричната установеност на нарушението. Юрисконсулт Н. подробно
излага своите аргументи в подкрепа на позицията си за неоснователност на
конкретните възражения на жалбоподателката Ш. срещу законосъобразността
на наказателното постановление.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 27.06.2019 г. жалбоподателката СВ. М. Ш. родила дъщеря си М. Г. Ш. в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД в гр. Варна.
На 27.06.2019 г. жалбоподателката подписала декларация, с която отказала
предложените за детето й имунизация против хепатит Б и имунизация с БЦЖ
ваксина против туберколоза.
Съответно на дата 29.06.2019 г. жалбоподателката Ш. не осигурила
2
провеждане на имунизация против хепатит Б, която съгласно
имунизационния календар се провежда в първите 24 часа след раждането и на
дата 30.06.2019 г. не осигурила провеждане на имунизация с БЦЖ ваксина
против туберколоза, която съгласно имунизационния календар се провежда
през първите 48 часа, след раждането.
На 12.07.2019 г. св. Св. Д. Ен. – ст. инспектор в отдел ПЕК, дирекция „НЗБ“
в РЗИ гр. Варна се запознала с отказа на СВ. М. Ш. да бъде имунизирано
детето й против хепатит Б и да бъде извършена имунизация с БЦЖ ваксина
против туберколоза, като преценила, че със своето поведение,
жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от Закона за
здравето във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 за имунизациите в Република
България (публ. ДВ бр. 45/ 2005 г., изм. и доп. бр. 38/ 2017 г.), поради което и
на същата тази дата 12.07.2019 г. й съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който я санкционирала за нарушение на
посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 06.12.2019 г.
Директорът на РЗИ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето,
наложил на жалбоподателката Ш. административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева за извършеното нарушение на чл. 58, ал. 1 от Закона за
здравето във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 за имунизациите в Република
България (публ. ДВ бр. 45/ 2005 г., изм. и доп. бр. 38/ 2017 г.).
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
На първо място следва да се подчертае, че липсва спор между страните по
отношение фактическата обстановка, приета за установена от
актосъставителя, впоследствие приета за установена от административно –
3
наказващия орган, а впрочем приета за установена и от съда, съвсем
конкретно, че СВ. М. Ш., в качеството си на родител, на дата 29.06.2019 г. не
е осигурила провеждане на имунизация против хепатит Б на дъщеря си М.,
която съгласно имунизационния календар се провежда в първите 24 часа след
раждането и на дата 30.06.2019 г. не е осигурила провеждане на имунизация с
БЦЖ ваксина против туберколоза на дъщеря си М., която съгласно
имунизационния календар се провежда през първите 48 часа, след раждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето, за
предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни
имунизации. В тази връзка по смисъла на чл. 58, ал. 2 от Закона за здравето
Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат
на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършването им. В тази
връзка е приета Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в
Република България. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от тази наредба,
задължителните планови имунизации и реимунизации са тези срещу
туберкулозата, дифтерията, тетануса, коклюш, полиомиелит, морбили,
епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце
тип В и пневмококови инфекции. По смисъла на ал. 2 от същия член тези
задължителни планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно
Имунизационен календар на Република България, който е определен като
Приложение № 1 към цитираната по-горе наредба. При неизпълнение на
задължението, вменено по закон, определеното лице – носител на
административно – наказателна отговорност, понася такава по смисъла на чл.
209, ал. 3 от Закона за здравето, когато се явява родител или настойник на
дете. В състава на този текст от Закона за здравето е предвидено
административно нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява
чрез бездействие – неосигуряване за провеждане на задължителни
имунизации на дете от родител, като в тези случаи нарушението се
осъществява само от особен по вид субект – родителят /независимо кой/ на
детето. В тези случаи конкретното изпълнително деяние се състои именно в
липсата на законово предписано поведение – осигуряване на присъствието на
детето от родителя за извършване на имунизация или реимунизация.
Същевременно обаче същата тази Наредба № 15 от 12.05.2005 година за
имунизациите в Република България допуска в разпоредбата на чл. 20, ал. 2
да се отложат по медицински противопоказания извършването на
4
имунизациите за срок не повече от три месеца.
В случая самата жалбоподателка Ш. твърди, че е отказала извършването на
имунизациите, поради обстоятелството, че детето й е било с висока
температура. Действително същата не подкрепя с доказателства това свое
твърдение, но съдът си дава ясна сметка, че същата няма как и да събере
подобни доказателства. При условие, че е родила дете на 27.06.2019 г.,
житейско издържано е и е съвсем очевидно, че няма как същия ден,
жалбоподателката да започне да събира доказателства за високата
температура на детето си. На л. 18 от НАХД № 2174 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд е приложена епикризата на М. Г. Ш., но този
медицински документ е издаден след дата 02.07.2019 г., доколкото в неговото
съдържание е отразено изписването на детето на същата тази дата.
Вярно е, че в епикризата не се съдържа информация за висока температура
на детето в първите часове след раждането и като цяло е прието, че детето е
клинично здраво, но съдът ясно съзнава притеснителната ситуация, в която се
озовава една майка в една подобна ситуация.
В крайна сметка имунизация против хепатит Б е била поставена макар и по
– късно, поради което и не може да се квалифицира поведението на
жалбоподателката като „антиваксърско“, т.е. съзнателно пренебрегване и не
съобразяване с нормативните изисквания на Република България по
отношение грижите за опазване на здравето на гражданите й.
При условие, че самата Наредба № 15 от 12.05.2005 година за
имунизациите в Република България допуска отлагане на задължителните
имунизации, според съда на конкретните дати 29.06.2019 г. и на 30.06.2019 г.
жалбоподателката не е извършила административно нарушение, конкретно на
чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, доколкото законът й позволява в един по
– късен момент да имунизира детето си.
За допълнение на мотивите, съдът би желал да посочи един порок в АУАН
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Без да иска да
навлиза в излишен формализъм, според съда датите, които са фиксирани от
актосъставителя и административно – наказващия орган като дати на които е
извършено нарушението, не отговарят на действителните дати, на които
жалбоподателката не е осигурила провеждането на имунизации на своята
дъщеря, което обстоятелство представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3,
5
респ. на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна винаги представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
При условие, че М. Г. Ш. е родена на 27.06.2019 г. е следвало в срок до
28.06.2019 г. да й бъде поставена имунизация против хепатит Б и в срок до
29.06.2019 г. да й бъде поставена имунизация с БЦЖ ваксина против
туберкулоза, то тогава съвсем логично датите на извършване на нарушенията
са 28.06.2019 г. и 29.06.2019 г., а не съответно 29.06.2019 г. и 30.09.2019 г.,
както са приети в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № ПЕК – 110/ 06.12.2019 г. за налагане на глоба, издадено от
Директора на РЗИ гр. Варна, следва да бъде отменено.
Съдът не е сезиран с претенции за разноски от нито една от двете страни в
съдебното производство, поради което и не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПЕК – 110/ 06.12.2019 г. за
налагане на глоба, издадено от Директора на РЗИ гр. Варна, с което на СВ. М.
Ш., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Роза“ № 36, вх. Б, ет. 2, ап. №
7, на основание разпоредбата на чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за това, че
лицето СВ. М. Ш. – родител, не е осигурило провеждане на задължителни
имунизации на дете – М. Г. Ш., с ЕГН: 194627…, съгласно графика за
имунизационния календар на Република България (Приложение № 1 от
Наредба № 15 за имунизациите в Република България, публ. ДВ бр. 45/ 2005
г., изм. и доп. бр. 38/ 2017 г., като се касае за:
на дата 29.06.2019 г. не е осигурило провеждане на имунизация против
хепатит Б, която съгласно имунизационния календар се провежда в
първите 24 часа след раждането;
на дата 30.06.2019 г. не е осигурило провеждане на имунизация с БЦЖ
ваксина против туберколоза, която съгласно имунизационния календар
6
се провежда през първите 48 часа, след раждането;
- нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето във
вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 за имунизациите в Република България
(публ. ДВ бр. 45/ 2005 г., изм. и доп. бр. 38/ 2017 г.).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7