МОТИВИ ПО НОХД № 220/ 2012 г.
по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимия М.К.П.
– ** г., роден на *** *** З.. ***, ул.Д № **. Български гражданин. Без образование- неграмотен.
Безработен. Не е женен. Неосъждан. ЕГН ********** по чл. 235 ал. 6 във вр. с
ал. 1 предложение 4 и 5 от НК за това, че за времето от 08. 02. 2012 г. – 12.
02. 2012 г. в землището на гр. Ч., обл. С. З., от местността “ Я. “ от отдел
289, подотдел “ Е “ на ДФГ, без редовно писмено позволително е взел и извозил
до дома си части от дървета – 2 пространствени куб. м дърва за огрев – дъб на
стойност 104. 00 лева, като деянието представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93 т. 9 от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен по предявеното му обвинение и моли съда, лично и чрез
процесуалния си представител да му бъде наложено наказание- глоба около
средния, предвиден в закона размер.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда да му наложи наказание
или пробация, или глоба, при смекчаващи вината обстоятелства. Алтернативно, ако
съдът приеме, че е подходящо да му наложи наказание пробация, моли размера да
бъде над минималния за пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и 2 от НК,
като периодичността на полагане на подписи пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице по т. 1 моли, да бъде 2 пъти седмично.На
осн. чл. 235 ал. 7 от НК моли съда, да присъди в полза на държавата стойността
на предмета на престъпление, в размер на 104. 00 лв.
Производството се разгледа по
реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и чл. 372,
ал. 4 от НПК доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство: обяснения на подсъдимия, Акт № 205/ 14 02. 2012 г., Акт № 206/
14. 02. 2012 г., копие от разписка на ДГС № 000032/ 14. 02. 2012 г., декларация
за СМПИС, справка за съдимост с рег. № 331/ 02. 04. 2012 г., характеристична
справка, протоколи за разпит на свидетели, справка за съдимост с рег. № 486/
11. 06. 2012 г. и от направените самопризнания на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.К.П.
живее в гр. Ч., обл. С. З..
Подсъдимият П. е бил осъждан за
престъпления от общ характер, като:
1. С присъда от 07. 05. 1974 г. по НОХД № 24 / 74 г. по описа на РС Ч. за извършено
на 10. 12. 73 г. престъпление по чл. 151 ал. 2
вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода “ условно
“ с изпитателен срок от 2 години. Присъдата е влязла в сила на 22.05.1974г.
2. С присъда от 08. 04. 1975 г. по НОХД № 19 / 75 г. по описа на РС Ч. за извършено
на 13. 10. 73 г. престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 5 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода. Да
изтърпи отчасти наказание по присъда № 34 по НОХД № 24/74г. или е определено
общо наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в
сила на 29. 05. 1975 г.
3. С присъда по НОХД № 120 / 83 г. по описа на РС Ч. за извършено
на 14. 06. 83 г. престъпление по чл. 325 ал. 1
от НК е осъден на 1 година поправителен труд без лишаване от свобода. Присъдата
е влязла в сила на 14. 09. 1983 г.
4. С присъда от 28. 05. 1990 г. по НОХД № ** / 90 г. по описа на РС Ч. за извършено
на през периода м. 07 - 08. 90 г. престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода
“ условно “ с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 12.
06. 1990 г.
5. С присъда от 28. 10. 1997 г. по НОХД № 130 / 97 г. по описа на РС Ч. за извършено
на 02. 04. 97 г. престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 7 вр. чл. 20 ал. 2 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода. Присъдата
е влязла в сила на 10. 11. 1997 г.
6. С присъда от 04. 12. 1997 г. по НОХД № 81 / 97 г. по описа на РС Ч. за извършено
на 15. 01. 97 г. престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 7 вр. чл. 20 ал. 2 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е била допусната и
извършена кумулация на така определеното на П. наказание с наказанието,
наложено му по НОХД № 130 / 97 г. на РС Ч., като на същия е било
определено общо наказание - 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла
в сила на 26. 03. 1998 г.
Наказанието
е изтърпяно за времето 05.12.1997г. – 22.01.1999г.
7. С Присъда от 02.04.2002 г. по
НОХД № 37 / 2002 г. на РС Ч. за извършено на 14 /
17. 06. 95 г. престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 3, 4 пр. І, т. 5, т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 от НК е осъден на 1 година лишаване
от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е допусната кумулация на
наказанието с наказанията, наложени по НОХД № 130/97г. и НОХД № 81/97г., като е
определено общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК приспада изцяло изтърпяното наказание по НОХД №
81/97г. Присъдата е влязла в сила на 02.04.2002 г.
Следователно за деянието за което
е предаден на съд по настоящото НОХД № 220/ 2012 г. по описа на РС Ч.
подсъдимия е реабилитиран по право.
В един ден през
периода 08 - 12.02.2012г. дървата за огрев в дома на подсъдимия М.К.П. свършили.
Тъй като времето било студено и семейството му студувало, същият решил да си
събере дърва за огрев от местността „Я.”, намираща се в землището на гр. Ч.,
обл. С. З..
Същият ден
подсъдимият отишъл с кон и каруца до местността „Я.”, включена в Държавен
горски фонд и като навлязъл в нея, видял намиращи се на земята насечни части от
дървета, както и паднала дървесна маса. Подсъдимият взел от намиращите се на
земята части от дървета – дъб и ги натоварил в каруцата. Дървата откарал в дома
си в гр. Ч. на ул. „Д.” № ** и ги струпал в двора на имота си.
На 12.02.2012г.
служители на ДГС – Ч., сред които свидетелите Б.С.Д., Я.Д.Г. и М.Д.Х. и
служители на РУП – Ч. посетили дома на подсъдимия на ул. „Д.” № 1 в гр. Ч. и
установили наличието на немаркирани с контролна марка дърва за огрев – дъб,
като количеството им - 2 пр. куб. м. се установило, след измерването им.
Подсъдимият признал, че няма документ за произход на дърветата, както и
разрешително за сеч, събиране, извозване или съхранение. Същият заявил на
служителите на ДГС – Ч. и РУП – Ч., че е намерил и взел частите от дървета в местността
„Я.”. Установявайки, че дървата са взети и извозени от ДГФ, свидетелят Г.
съставил Акт № 000112 от 14.02.2012г., № 205 по регистър на ДГС – Ч. за
установено нарушение на чл. 213, т. 1 от ЗГ и Акт № 000113/14.02.2012г., № 206
по регистъра на ДГС – Ч. за нарушение на чл. 213, т. 2 от ЗГ. С разписка №
000032 от 14.02.2012г. дървата от дъб били оставени на подсъдимия П. на
отговорно пазене. Същият обаче ги разходвал за отоплението на дома си.
Междувременно при
съставяне на акта за констатирано нарушение на ЗГ, свидетелят Г., установил
наличие на незаконна сеч и извозване на дърва от дървесен вид дъб от отдел 289,
подотдел „Е” на ДГФ в местността „Я.”.
По така описания
начин подсъдимият М.К.П. бил установен като извършител на престъпно
деяние.
Според показанията
на Директора на ДГС – Ч., стойността на 1 пр. куб. м. дърва за огрев – дъб
възлиза на 52 лв. или стойността на 2 пр. куб. м. дърва за огрев - дъб към
момента на извършване на деянието възлиза общо на 104,00 лв.
По
така описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 235 ал.
6 във вр. с ал. 1 предложение 4 и 5 от НК, затова че за времето от 08. 02. 2012
г. – 12. 02. 2012 г. в землището на гр. Ч., обл. С. З., от местността “ Я. “ от
отдел 289, подотдел “ Е “ на ДФГ, без редовно писмено позволително е взел и
извозил до дома си части от дървета – 2 пространствени куб. м дърва за огрев –
дъб на стойност 104. 00 лева, като деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93 т. 9 от НК.
Съдът счита, че деянието следва да бъде
квалифицирано като маловаженслучай по чл. 93 т. 9 от НК , тъй като стойността
на предмета на престъплението е под размера на установената за страната минимална
работна заплата и дърветата, предмет на престъплението, представляват взета от
земята дървесна маса, като съобрази и обстоятелството, че подсъдимият П., макар
и осъждан, с оглед изтичане на сроковете по чл. 88а от НК, се явява
реабилитиран по право, т. е. приема, че деянието му се отличава с по- ниска
степен на обществена опасност от типичната за престъпленията по смисъла на чл.
235 ал. 1 от НК. В заключение, съдът счита, че следва да квалифицира
извършеното от подсъдимия престъпно деяние като престъпление по чл. 235 ал. 6
вр. с с ал. 1 предл. 4 и 5 от НК, по който текст съдът го признава за виновен.
От
субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия, при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено- опасния характер на деянието, предвиждал
е и е искал настъпването на обществено- опасните последици от престъпното
деяние.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а имено принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно-правната ни система в специалния текст на чл. 235 ал. 6 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година, пробация или глоба от сто
до триста лв. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от НК при положение, че не е
определен минимума на наказание, същото може да бъде най- малко в размер на 3
месеца.
При индивидуализация на
наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъпното деяние, степента и формата на
вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла
на Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид проявената самокритичност на дееца към извършеното
престъпно деяние, чистото съдебно минало- същият е реабилитиран по право, както
и тежкото му материално- битово положение. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се събраха.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието само на
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл.
58а ал. 5 и чл. 54 от НК, поради което счита, че на подсъдимия следва да му
наложи наказание „ пробация „, при следните пробационни мерки: 8 / осем /
месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на полаганите подписи 2 / два /
пъти седмично – чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК и 8 / осем / месеца
задължителни периодични срещи с пробационен служител – чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК.
На осн. чл. 235 ал. 7 от НК
счита, че следва да присъди в полза на държавата сумата в размер на 104 лв.,
представляваща равностойността на предмета на престъплението- 2
пространствени куб. м дърва за огрев – дъб, тъй като предмета на престъплението
липсва.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в
чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен
начин, ниската правна култура и незачитането на установения в Държавата правов
ред.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.
. . . . . . . . . . . . . . . . .