Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1948
10.10.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На осемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9533 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Г.. Й.. Т.. срещу А.А.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4697/23.10.2017
г. по ч.гр.д. № 7902/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от 719. 62 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № ..., за периода от 09.07.2014 год. до 26.05.2017
год., ведно с мораторна лихва в размер на 113.53 лв., начислена за периода от
26.09.2014 год. до 17.10.2017 год., законната лихва върху главницата, от
подаване на заявлението – 20.10.2017 год. до окончателното изплащане на
вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в в гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Индже Войвода“ № 45, абонатен номер 947504, като се
сочи, че задълженията за горния период не са заплатени в срок, като са същите
били издадени фактури в периода от 25.08.2014 г. до 26.06.2017 г.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат Ш.. Изразява се
становище за неоснователност на исковете. Депозира се и възражение за
погасяване по давност на част от търсените главници, а именно по фактурите от
25.08.2014 г. на стойност от 21. 72 лв., от 25.09.2014 г. на стойност от 21. 72
лв., от 25.11.2014 г. също на стойност от 21. 72 лв. и от 19.1.20214 г. на
стойност от 21. 72 лв. Отделно от това се сочи, че не е изразходено
количеството вода, чието плащане се търси, като сумите са служебно начисляване
без да са налице изискуемите от закона предпоставки за това. Оспорва се и
претенцията за лихва, като Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 7902/2017
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като
не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване
на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от
водене на установителния иск по настоящето производство.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и
„б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на
услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и
съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като
абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния
водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната
собственост.
В тази връзка следва да се отбележи, че
по делото липсват доказателства досежно това, че ответникът има качеството на
собственик или ползвател на обект на потребление, находящ се гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Индже Войвода“ № 45 т.е липсват доказателства относно това, че същият
има качеството на потребител на ищцовото дружество, като съдът изрично е указал
на ищцовото дружество, че е негова тежестта да установи този факт.
При това съдът намира, че само на това
основание иска следва да се отхвърли като недоказан, без да се изследва дали
ищецът е предоставял ВиК услуги, каква е тяхната стойност и т.н. Само за
пълнота следва да се отбележи, че от данните по делото е видно, че ответникът
живее в чужбина, като на адреса на потребление няма постройка и същата е
съборена.
При този изход на делото се явява
неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.. Й.. Т.., срещу А.А.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4697/23.10.2017
г. по ч.гр.д. № 7902/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от 719. 62 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № ..., за периода от 09.07.2014 год. до 26.05.2017
год., ведно с мораторна лихва в размер на 113.53 лв., начислена за периода от
26.09.2014 год. до 17.10.2017 год., законната лихва върху главницата, от
подаване на заявлението – 20.10.2017 год. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: ЕХ