№ 4175
гр. В., 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110106648 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
Д., ул. «Б. Т.» № 16 срещу „Д. Н.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
В., кв. А., ул. „П.” № 12 обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както следва:
- да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със
Заповед на работодателя с № 006/18.04.2023г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ;
- да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„организатор, работа с клиенти”;
- за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 4680лева, представляваща
обезщетение за шест месеца - за периода от 19.04.2023г. до 19.10.2023г., през който е
останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.05.2023г. до окончателното
погасяване на задължението;
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата я молба: Работила е по
трудово правоотношение възникнало по сключен с ответника трудов договор №
010/20.01.2023г. на длъжност „организатор, работа с клиенти”. На 18.04.2023г. със заповед
на работодателя № 006/18.04.2023г., трудовото й правоотношение е било прекратено на
основание чл. 326, ал.1 КТ. Заповедта й е била връчена на 19.04.2023г. по имейл и чрез
куриер, като според същата заповед ищцата дължала 1843,64лева, обезщетение за неспазено
от нея предизвестие по чл. 220 ал.1 КТ. Сочи, че на 28.02.2023г. е подала молба за
прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, а в случай че молбата не била уважена, следвало
да се счита от работодателя, като предизвестие по чл. 326 ал.1 КТ. Твърди, че е отработила
един месец, след което поискала да й бъде оформена трудовата книжка. Било й отказано,
тъй като уговореното с договора предизвестие било три месеца, факт който тя била
пропуснала. Затова подала отново молба за напускане, с която заявила желанието си да бъде
допусната до работното й място, за да отработи остатъка от предизвестието, но това й било
1
отказано. Заявено й било от работодателя, че следвало да заплати две брутни заплати и че
няма да бъде допусната да отработи остатъка си. Сочи, че инициативата за прекратяване на
ТПО преди изтичане срока на предизвестие била от страна на работодателя и именно той й
дължал обезщетение по чл.220 ал.2 КТ. Счита, че при издаване на заповедта е допуснато
нарушение на материалния закон, водещо до нейната незаконосъобразност. Твърди, че
уговореното месечно възнаграждение с договора било в размер на 780лева, а последният
пълен отработен месец бил м. март 2023г. за който получила 1500лева, които били устно
договорени. Претендира обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер
на брутното й трудово възнаграждение от 4680лева. Искането е за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че между
страните е възникнало ТПО въз основа на сключен трудов договор № 010/20.01.2023г., по
който ищцата е била назначена на длъжност „организатор, работа с клиенти”, както и
неговото прекратяване на 19.04.2023г. със заповед на работодателя № 006/18.04.2023г.
Оспорва исковите претенции, като неоснователни. Твърди, че след молбата на ищцата за
освобождаване от 28.02.2023г. в дружеството не са постъпвали други молби, а молба от
19.04.2023г. е създадена за целите на производството. Оспорва ищцата да не е допускана до
работното й място за отработване на предизвестието й, като и че последният отработен
месец да е м. март 2023г. Сочи, че сключения между страните договор е със срок на
изпиване – 6 месеца, в полза на работодателя. След сключването му ищцата демонстрирала
несериозно отношение и 10 дни след това подала молба за отпуск за периода 01.02.2023г. –
28.02.2023г. Това наложило търсене на друг служител, който да заеме длъжността й.
Впоследствие на 28.02.2023г. ищцата подала молба за напускане, като изрично заявила, че
ще отработи само един месец. Въпреки това не се явявала редовно на работа през м. март
2023г. – 14дни ползвала отпуск поради болест, а 7 дни не се явила на работа. В периода
01.04.- 13.04.2023г. също не се явила на работа. Поради тази причина работодателят
прекратил трудовия й договор. Твърди, че с достигане на заявлението на ищцата до
работодателя, че не желае да отработи пълния срок на предизвестието, договорът се
прекратява и неизправната страна, в случая ищцата, дължи заплащане на обезщетение по
реда на чл. 220 ал.1 КТ.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са сключили трудов договор № 010/20.01.2023г., със срок на
изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, по който ищцата е заемала длъжност
„организатор, работа с клиенти”, както и че работодателят е издал заповед №
006/18.04.2023г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 326, ал.1 КТ.
От представената по делото молба /л. 8 от делото/ се установява, че на 28.02.2023г.
ищецът е отправил изявление за едностранно прекратяване на действието на сключения
между страните трудов договор на осн. чл.325 т.1 КТ, като в случай, че не бъде приета,
същата да се счита за предизвестие по чл. 326 ал.1 КТ.
Със заповед на работодателя № 006/18.04.2023г. на основание чл. 326, ал.1 КТ, е било
прекратено ТПО с работника.
Между страните не е спорно, че Заповедта е била връчена лично на работника на
19.04.2023г.
С молба от 19.04.2023г. /л. 9 от делото / работникът отново е поискал да бъде
освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие, а ако не се приеме молбата –
да бъде допуснат до работното му място за изпълнение на задълженията до изтичане срока
2
на даденото от него предизвестие.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на
страните и приложимите материални норми, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното им
провеждане, ищецът следва да докаже пълно и главно наличието на ТПО с ответника и
неговото прекратяване с процесната заповед; размер на последно получено брутното
трудово възнаграждение, както и че в период от шест месеца след прекратяване на ТПО е
останал без работа; размер на дължимото обезщетение за оставяне без работа.
Ответната страна, следва да докаже пълно и главно, че при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото си да прекрати договора, в т.ч. писмено изразено от
ищеца искане за прекратяване на ТПО.
Спорният момент между страните се свежда до това дали законосъобразно е
упражнено правото на работодателя да прекрати ТПО на посоченото основание чл. 326, ал.1
КТ, дали ищцата е отработила предизвестието си, както и дали е депозирала повторно пред
работодателя си молба от 19.04.2023г. за освобождаването й от заеманата от нея длъжност.
Ищцата е ангажирала показанията на свидетеля Е. С. /лице, с което съжителства на
семейни начала/, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. От тях се установяват
следните релевантни за спора факти – Ищцата подала до работодателя молба за
прекратяване на трудовия й договор и за отработване на предизвестието й. Сочи, че според
договора предизвестието е било тримесечно. Твърди, че след подаването на молбата за
напускане, ищцата е отработила един месец, след който е била уволнена и повече не е била
допускана до работното й място. Свидетелят присъствал при подаването на втора молба от
ищцата до работодателя, на 19.04., с която тя поискала да отработи остатъка от
предизвестието си. След тази молба бил получен имейл, с който трудовият й договор бил
прекратен със задна дата.
Ответникът е ангажирал показанията на свидетеля К. И., без родство и дела със
страните. Свидетелката обслужва счетоводно ответното дружество. Същата сочи, че в края
на м. март е срещнала ищцата в офиса на ответника по повод на отказа й да отработи
предизвестието според сключения между страните трудов договор. Заявява, че ищцата е
отработила един месец, след което не пожелала да довърши срока си, което заявила лично
пред нея. Свидетелката няма информация ищцата да не е била допускана до работното й
място, напротив според нея е имала достъп и възможност да изработи предизвестието си, но
нямала желание затова.
От заключението на в.л. по допусната ССчЕ, което с разясненията дадени при
изслушването му бива кредитирано от съда, се установява следното: Ищцата няма пълен
отработен месец, предхождащ датата на освобожадаването й от длъжнсот – 18.04.2023г.,
като през м. март има отработен един ден и 14 дни е ползван болничен от общо 22 работни
дни. Размерът на брутното й трудвоо възнаграждение е 780лева, като за периода
19.04.2023г. – 29.05.2023г. е 1087,67лева. Размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата за неспазения срок на предизвестие е определен от в.л. в размер на 1009,67лева и
във втори вариант от 1705,36лева / според разясненията му дадени в о.с.з./.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени и гласни
доказателствени средства, може да се направи обоснован извод, че твърдението на ищеца за
незаконосъобразност на уволнението, е неоснователно. Установява се, че ищецът сам е
инициирал производството по прекратяване на действащия между страните трудов договор,
като е подал нарочна молба за това от 28.02.2023г. /нещо, което изрично същият въвежда
като твърдение още с исковата си молба /. Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ,
3
работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работодателя. Именно такъв е характерът и на отправеното от ищеца
предизвестие от 28.02.2023г. Ето защо и съвсем закономерно заповедта за прекратяване на
правоотношението е издадена на основание чл. 326, ал.1 КТ. Доколкото работникът сам е
решил да не отработва дължимото от него 3 месечно предизвестие, така както е уговорено в
чл. 12.1. от сключения трудов договор, то същият е неизправна страна по договора и дължи
на работодателя и съответно обезщетение. Ето защо и напълно в съответствие със закона в
издадената заповед 006/18.04.2023г. е посочено, че ищецът дължи на работодателя
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1 КТ. Не се споделя
и възражението на ищеца, че не е бил допуснат до работното си място, което се опровергава
от показанията на св. И.. Приложената към делото молба от 19.04.2023г. е без правно
значение, доколкото със заявлението си за прекратяване на ТПО, работникът е отправил
30дневно предизвестие, и следователно към посочената дата трудовото правоотношение
между страните е било вече прекратено.
Ето защо, следва да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение
между страните е законно.
С оглед направения извод за неоснователност на главно заявената искова претенция с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и акцесорните претенции за
възстановяване на предишната работа и за заплащането на обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе направените от ответника
съдебно деловодни разноски, представляващи заплатено адв. възнаграждение в размер на
1300лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. «Б. Т.» №
16 срещу „Д. Н.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., кв. А., ул.
„П.” № 12 обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със
Заповед на работодателя с № 006/18.04.2023г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ;
- да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„организатор, работа с клиенти”;
- за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 4680лева, представляваща
обезщетение за шест месеца - за периода от 19.04.2023г. до 19.10.2023г., през който е
останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.05.2023г. до окончателното
погасяване на задължението, по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. «Б. Т.» № 16 да заплати на
„Д. Н.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., кв. А., ул. „П.” № 12
сумата от 1300лева, представляваща сторени в производството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му - 20.12.2023г., на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5