Решение по дело №1151/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, …………………..

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V-ти въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  ТОНИ ГЕТОВ

                         АНЕТА ИЛЧЕВА

при участието на секретаря Пенка Цанкова и прокурора Татяна Садай, разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 1151 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.11.2015 г. постановена по НОХД № 10619/2013 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, подсъдимият Н.Й.Г. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че за времето от 22.06.2007 г. до 18.04.2008 г. в гр.София, кв. **********, е извършвал търговска дейност с отпадъци от черни метали – 25000 кг, на обща стойност 5750 лева без лиценз, който се изисква по нормативен акт – съгласно чл. 54 ал. 1, ред. ДВ бр. 77/05 г. от Закон за управление на отпадъците /отм./ – Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които нямат опасни свойства, се извършва от българските и чуждестранните юридически и физически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното си законодателство и притежаващи лиценз за тази дейност, издаден от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър, по реда на този раздел”, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 234б, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СРП, с който се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт. С протеста се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание, предвидено в закона. Не са направени доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 12.03.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие от въззивния съд.

В открито заседание по делото пред въззивния съд, подсъдимият Г. редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения му защитник адв. Т.Л..

Представителят на СГП поддържа протеста и счита, че в хода на проведеното съдебно следствие безспорно е установено, че подсъдимият е осъществявал дейност без да има съответния лиценз, а именно търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, като извършеното от него престъпление се потвърждава от разпита на свидетелите А., Т., С., А., Н.и други, които по безспорен начин установяват, че на това място в този обект същите са видели, че подсъдимият приема черни и цветни метали. Отбелязва, че при извършената проверка в търговския пункт на 18.04.2008 г. от свидетелите А. и Н., е било констатирано и наличие на ценоразпис и на кантар, на който и в този момент се е извършвало теглене на отпадъци. В този смисъл посочва, че извършеното престъпление по чл.234б, ал.1 от НК от подсъдимия е безспорно доказано. Счита, че размерът на наказанието трябва да е около 1 година „Лишаване от свобода“, като би могло да бъде приложена и разпоредбата на чл. 66 от НК, както и да се наложи кумулативно наказание глоба в минимален размер. Моли да се отмени първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че тя следва да се потвърди.

Въззивният съд подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото и не намери основания за ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд и изразяваща се в следното:

Подсъдимият Г. / който нямал лиценз за извършване на търговска  дейност с отпадъци от черни метали съгласно Закон за управление на отпадъците /отм./ е бил собственик на имот, ползван за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни метали, нахождащо се на в гр.София, кв. **********,  като до 22.06.2007 г. се извършвала такава дейност от св. С.. Последният, като собственик на ЕТ „И. м.-И.С.“, бил взел под наем мястото от подсъдимия. След посочената дата, ЕТ „И. метал-И.С.“ прекратил тази своя дейност, но пунктът не бил закрит. Само била заличена по документи площадката с адрес гр.София, кв. **********с протокол №26/22.06.2007 г. на комисията по чл.56 ал.2 от ЗУО. В имота на посочения по-горе адрес останали отпадъци от черни метали – 25 000 кг на обща стойност 5750 лева. При извършена проверка в пункта на 18.04.2008 г. св. А. и св. Н.констатирали наличието на ценоразпис и на кантар, на който се теглели метални отпадъци. 

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните доказатества и доказателствени средства – показанията на свидетелите С.К., С.С., А.А., П. Т., И.С., С.Г., В.М., дадени в хода на съдебното следствие пред СРС, свидетелски показания на В.А. – прочетени и приобщени от ДП; регистрационен документ и лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали удостоверение от Министерство на околната среда и водите, заедно с договор за наем, Констативен протокол № 09, заповед за отказване издаването на лиценз на едноличен търговец Н.Г. с фирма ЕТ „В.-90-Н.Г.“ от МИЕ на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, б. „а)“ от ЗУО, договор за наем между ЕТ „Ив метал-И.С.“, представлявано от И.С. и Н.Й.Г. от 10.06.2005 г. за отдаване под наем за временно и безвъзмездно ползване на собствения имот на подс. Г. за срок от пет години, справка за съдимост на подсъдимия.     

Въззивният съд изцяло се солидаризира с направения от СРС анализ на доказателствената съвкупност, както по отношение на установените факти по делото и недоказаността на авторството на деянието, като не намира за необходимо да ги преповтаря.

Необосновани са твърденията в протеста и тези на представителя на СГП, че авторството на деянието се установява от свидетелските показания. Нито един от свидетелите не съобщава обстоятелства, от които може да се достигне до извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Не са налице и косвени доказателства, които в своята съвкупност да водят до единствения възможен извод за съпричастност на подсъдимия към описаното в ОА деяние. В този смисъл, обвинителната теза не е доказана и съдът е длъжен да оправдае подсъдимия.     

По изложените съображения въззивната инстанция се съгласява напълно с крайния извод на първоинстанционния съд, че по делото не е установено авторството на инкриминираното деяние.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в протеста доводи са неоснователни.

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест – да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд