РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора М. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500356 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Г. В. Д. против
Решение № 115/ 14.04.2020 г. по гр. д. № 547/ 2017 на ОС - Пазарджик, с
което е отхвърлен предявения против ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ТБ неимуществени
вреди в резултата на воденото срещу нея наказателно преследване за
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 2 и чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК,
приключило с оправдателна присъда по НД № 615/ 2015 г. на ВКС, общо в
размер на 670 000 лв.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното
решение, като в подробен план се излагат доводи за основателност на
предявения иск. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното
решение, вместо което се постанови ново, с което да бъде уважен изцяло
предявения иск.
Въззиваемият ПРБ оспорва въззивната жалба.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Производството по гр. д. № 547/ 2017 г. на ОС – Пазарджик е
образувано по предявен от Т Г. Б. против ПРБ иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, на чието място след смъртта й на 16.09.2015 г. на
основание чл. 227 ГПК е встъпил нейния наследник Г. В. Д..
По настоящето дело не е спорно, че ДП № 115/2012 г. е образувано на
04.09.2012 г. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК.
С Постановление от 03.10.2012 г. Т Г. Б. е привлечена като обвиняема
за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, както и по чл. 212, ал. 4 вр.
ал. 2 НК, като за времето от 03.10.2012 г. – 05.10.2012 г. е била задържана за
72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК.
С Определение от 05.10.2012 г. по ЧНД № 1475/2012 г. на РС –
Пазарджик спрямо нея е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
По искане на обвиняемата Т Г. Б. с Определение от 12.10.2012 г., влязло
в сила на 16.10.2012 г. мярката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в
„подписка“.
След внасяне на обвинителния акт на 29.03.2013 г. е образувано НОХД
№ 622/ 2013 г. на РС – Пазарджик, по което с присъда от 14.02.2014 г. Т Г.ева
Б. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.
316 във връзка с чл. 308, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 НК, за което й е
наложено наказание лишаване от свобода от 1 година и 3 месеца. С
присъдата е призната за виновна и осъдена и по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 212, ал. 4 във връзка с ал. 2 НК, за което й е наложено
наказание в размер на 5 г. лишаване от свобода.
С Решение № 27/ 14.02.2014 г. по ВНОХД № 20/2014 г. на ОС -
Пазарджик присъдата е потвърдена.
Наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода с
присъдата на РС - Пазарджик от 13.11.2013 г. по НОХД № 622/2013 г. е
2
приведена в изпълнение на 28.02.2014 г.
С Определение от 31.03.2014 г. по НД № 570/2014 г. на ВКС
изпълнението на наказанието е било спряно.
С Решение от 30.06.2014 г. по НД № 570/ 2014 г. на ВКС въззивното
решение на ОС – Пазарджик е отменено и е възобновено производството по
делото.
След връщане на делото с Решение № 33/23.03.2015 г. по ВНОХД №
332/2014 г. на ОС – Пазарджик присъдата на районния съд отново е изцяло
потвърдена.
С Решение № 224/15.06.2015 г. по НД № 615/2015 г. на ВКС
производството е възобновено, като Решение № 33/ 23.03.2015 г. и
потвърдената с него присъда са отменени, а подсъдимата Т. Г. Б. е оправдана
по обвинението за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 2
НК, а наказателното производство по обвинението по чл. 316 във връзка с чл.
308, ал. 1 НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т.3 НПК поради изтекла
погасителна давност.
От заключението на вещото лице К. С. се установява, че преди
наказателното производство Т Б. е страдала от хронични заболявания като
хипертонична болест, хронична атеросклероза, аритмия – или общо
състояние, известно като кардиоцеребрален синдром. Според вещото лице
ищцата е била хронично болна преди задържането и липсва
причинноследствена връзка между влошеното й здравословно състояние и
нейното задържане. Сочи, че престоят в местата за лишаване от свобода не
представлява директна причина за усложняване на стари заболявания, а такъв
фактор е спирането на лечението, което при някои болести може да бъде
пряка причина за влошаване и дори за фатален край.
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че през
2006 г. ТБ е лекувана от субарахноиден кръвоизлив. Установена била
артерио-венозна малформация и на пациентката била предложена оперативна
намеса, която тя отказала. Ищцата страдала от повишено кръвно налягане,
аритмия, сърдечен порок-стеноза и инсуфициенция на митралната клапа,
които са допринесли за разширяване на мозъчните съдове. Според вещото
лице пренебрегването на описаните проблеми е довело до последващите
усложнения и до фаталният изход за пациентката. Вещото лице е
3
категорично, че отказът на ищцата от предложената й оперативна намеса във
връзка с установената артерио – венозна малформация, двукратните
субарахноидни кръвоизливи, причинени от нея и артериалната хипертония са
довели до описаното здравословно състояние, до постепенното му влошаване,
което е довело и до леталния изход.
Д – р АП дава заключение, че Т. Б. имала вродена артерио-венозна
малформация на главния мозък. Първото й изкървяване в субарахноидното
пространство е регистрирано през 1991 г. До месец ноември – декември 2014
г. не е имала оплаквания, но през ноември се появило залитане, нестабилност
при ходене, зрителни нарушения с преходен характер. След консултации с
невролог и неврохирург й е назначена медикаментозна терапия. През месец
февруари 2015 г. отново имала главозамайване, гадене с повръщане,
световъртеж, нестабилна походка, за което била хоспитализирана в МБАЛ по
неврология и психиатрия „С. Н.“, като в резултат на проведеното лечение
състоянието й се подобрило и останало само леко залитане. На 17.08.2015 г.
пациентката е докарана от екип на ЦСМП в коматозно състояние в УМБАЛ
„Ц. Й. И..“ - София с данни за мозъчен кръвоизлив и е лекувана в отделението
за интензивна терапия и клиниката по неврохирургия в продължение на 31
дни до деня на смъртта й.
Вещото лице К. Ш. дава заключение за липса на реално значима
причинно-следствена връзка между задържането на лицето и
документираните в този срок състояния, но въпреки това допуска, че
задържането й и престоят в местата за лишаване от свобода могат да се
свържат със зачестяване на неспецифични оплаквания, които в контекста на
наличната мозъчно-съдова аномалия в случая са били диагностицирани и
лекувани симптоматично като теоретично свързани със същата. Според
вещото лице не може да се приеме пряка свързаност на същите като причина
за настъпване на смъртта на лицето, която е настъпила вследствие на
специфично първично спонтанно усложнение на съдовата аномалия с
последвали вторични усложнения.
При тези данни по делото съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
прокуратурата за претърпените от починалата ТГБ неимуществени вреди –
спрямо нея е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, по
4
което е била оправдана.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта е
в зависимост от интензитета на причинените страдания и неудобства, а той се
определя от тежестта на наказанието, наложените ограничения и мерки за
процесуална принуда, продължителността на наказателното преследване,
отражението му върху доброто име и здравословното състояние на
обвиняемия. Наказателното производство е средство за осъществяване на
наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на
престъпление. В хода на наказателното преследване обвиненото лице е
подложено на редица ограничения и неудобства, произтичащи от наложените
му принудителни процесуални мерки по глава VII, раздел II на НПК (мерки
за неотклонение, лишаване от право да напуска страната, отстраняване от
длъжност и пр.), както и от изпълнението на процесуалните задължения на
обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните
действия. През този период обвиняемият се намира в състояние на
несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име. Съдебната практика е възприела разбирането, че с
повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки
индивид търпи редица негативни изживявания, които не следва да доказва,
тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът
твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни
промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или
психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално
положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.
Ищцата ТГБ е привлечена към наказателна отговорност за две
престъпления: по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 2 НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години, по което е оправдана, и
по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 3 години, по което наказателното производство е
прекратено поради изтекла давност. Обезщетението следва да обхване само
вредите от обвинението по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 2 НК, по което е
оправдана, но то не се обуславя от обвинението по чл. 316 във връзка с чл.
308, ал. 1 НК, спрямо което наказателното производство е прекратено поради
5
изтекла давност. Както е разяснено в т. 8 от ТР № 3/ 2005 г. на ОСГК на ВКС,
когато давността изтича при вече образувано наказателно производство,
извършените до тогава действия не са незаконни и не е налице основание за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В този
случай обвиняемият може да поиска продължаване на наказателното
производство с оглед постановяване на оправдателна присъда както с оглед
защита доброто си име, така и с оглед получаване на обезщетение за
незаконно обвинение. Само при положение, че наказателното производство е
образувано при вече изтекла давност, процесуалните действия са незаконни и
подлежат на обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Независимо че окръжният съд е прекратил производството по
предявения иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – за обезщетение поради нарушаване
на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, следва да се обсъди
и този въпрос, тъй като искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща основанието
по чл. 2б ЗОДОВ. Налице е един иск, а не два отделни, тъй като в този случай
обезщетението следва да се определи глобално, като съдът задължително
взема предвид продължителността на воденото наказателно производство и
приключването му в разумен срок (Решение № 19/ 23.07.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2026/ 2018 г., III г. о.). В случая релевантният период на воденото срещу
ищцата наказателно производство е от 25.09.2012 г., на която дата е било
извършено претърсване и изземване, т. е от първото процесуално действия, от
което е узнала, че е обект на разследване, до 15.06.2015 г. – постановяване на
оправдателното решение на ВКС, т. е. 2 години, 8 месеца и 20 дни, който с
оглед тежестта на повдигнатото обвинение е в рамките на разумната
продължителност.
Обезщетението следва да обхване и вредите, които ищцата е претърпяла
от задържането й под стража и домашен арест за времето от 03.10.2012 г. -
16.10.2012 г. – основание по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, което също се поглъща
от иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като с оправдаването на лицето или
прекратяване на производството се приема, че налагането им е било
незаконно, дори да не са били отменени като незаконосъобразни в хода на
наказателното производство. При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
подлежат на обезщетяване и вредите от приведеното в изпълнение наказание
лишаване от свобода (чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ) за периода от 17.02.2014 г.,
когато е задържана, до 31.03.2014 г.
6
Друг фактор, който следва да се отчете при определяне на
обезщетението, е обстоятелството, че през релевантния период на
наказателното производство обвиняемата ТГБ е страдала от редица хронични
заболявания – артерио – венозна малформация на главния мозък,
хипертонична болест, хронична атеросклероза, аритмия, които наред с
преживения стрес от повдигнатото й обвинение, задържането й под стража и
привеждането й в затвора за изтърпяване на наложеното наказание,
допълнително са влошили психоемоцианалното й състояние. Действително
изслушаните по делото вещи лица изключват наличието на причинна връзка
между воденото срещу обвиняемата наказателно производство и влошеното й
здравословно състояние, но следва да се отчете становището на вещото лице
К. Ш., че задържането и престоят в местата за лишаване от свобода могат да
се свържат със зачестяване на неспецифични оплаквания, които са били
диагностицирани и лекувани симптоматично като теоретично свързани с
наличната мозъчно – съдова аномалия, както и заключението на вещото лице
КС, че напрежението и депресивното състояние могат да доведат до
повишаване на артериалното налягане и влошаване на състоянието.
Ищцата е с чисто съдебно минало, адвокат с практика в гр. П., поради
което воденото срещу нея незаконно наказателно преследване е несъмнено е
накърнило доброто й име в обществото, професионалната й репутация и
отношенията й с колеги и познати.
По делото са събрани гласни доказателства от разпита на св. В. Д. –
бивш съпруг на ищцата, според когото се притеснявала, че може да бъде
осъдена и да влезе в затвора, чувствала се подтисната, стресирана, унижена,
не можела да се храни, да спи спокойно, здравословното й състояние се
влошило.
При преценка размера на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от неоснователно воденото срещу нея наказателно
производство следва да се съобрази, от една страна, тежестта на обвинението,
което е за тежко умишлено престъпление, осъждането й с влязла в сила
присъда на наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, привеждането
й в изпълнение и изтърпяване на наказанието от 17.02.2014 г. до 31.03.2014 г.
(42 дни), качеството й на адвокат и съпътстваните от това по – големи от
обичайните репутационни вреди, а, от друга, непродължителният период на
7
наказателното производство от 2 години, 8 месеца и 20 дни, взетите мерки за
неотклонение „задържане под стража“ за 3 дни и „домашен арест“ за 10 дни,
както и обстоятелството, че повдигнатото незаконно обвинение не е в
причинна връзка с тежкото й здравословното й състояние и настъпилата на
16.09.2015 г. смърт. Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението
следва да се определи на 15 000 лв., което е съобразена с интензитета и
характера на претърпените от обвиняемата ТГБ душевни страдания от
повдигнатото й незаконно обвинение. Недългата продължителност на
наказателното производство и липсата на причинна връзка с тежкото
здравословно състояние на ТГБ не дават основание да се приеме, че
претърпените от нея вреди надвишават значително обичайните, поради което
исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 670 000 лв. е
неоснователна. Поради изложеното обжалваното решение следва да се
отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до сумата от 15 000 лв.,
вместо което се постанови ново, с което се уважи за тази сума. В останалата
част решението следва да се потвърди като законосъобразно.
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ПРБ следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокат в размер на
97. 39 лв. съобразно уважената част на иска, както и разноски за вещи лица
450 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ПРБ следва да заплати по сметка на ОС –
Пазарджик направените от бюджетните средства на съда разноски за вещи
лица в размер на 1368. 53 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 115/ 14.04.2020 г. по гр. д. № 547/ 2017 на ОС –
Пазарджик в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. В. Д. против ПРБ
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени от ТБ неимуществени вреди в резултата на воденото срещу нея
наказателно преследване за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 2 и чл. 316
вр. чл. 308, ал. 1 НК, приключило с оправдателна присъда по НД № 615/ 2015
г. на ВКС, до сумата от 15 000 лв., както и в частта на разноските, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
8
ОСЪЖДА ПРБ да заплати на Г. В. Д. , ЕГН **********, гр. В., ул. „Й.
Й.“ № 1 сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ТГБ, починала на 16.09.2015 г., неимуществени вреди от незаконно
обвинение, по което е оправдана с Решение № 224/15.06.2015 г. по НД №
615/2015 г. на ВКС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ПРБ да заплати на Г. В. Д. адвокатско възнаграждение и
разноски в размер на 547. 39 лв.
ОСЪЖДА ПРБ да заплати по сметка на ОС –Пазарджик разноски за
вещи лица в размер на 1368. 53 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9