Решение по дело №55983/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 232
Дата: 5 януари 2024 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20211110155983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. С., 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря А.В.Г
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110155983 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.01.2024 година град С.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С

Секретар А.Г
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 55983 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. К., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у“ ***, срещу „С.в” АД, с ЕИК ***, С., ж.к. „М.“, Б.П **,
представлявано от В.Б.Т, за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи сумата от общо 427,36 лв., представляваща главница, начислена по партида с
абонатен № **** за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, ул. „Б.“ ***, от която:
сумата от 251,06 лв., начислена за периода от 05.02.2011 г. до 19.07.2018 г., поради
погасяване на вземането па давност, и сумата от 176,30 лв., начислена за периода от
20.07.2018 г. до 19.07.2021 г., поради липса на облигационни отношения, претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответното
дружество претендирало от нея сума за доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води за клиентски № **** за периода от 05.02.2011 г. до 19.07.2021 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, ул. „Б.“ ***. Оспорва дължимостта на
претендираните суми, като твърди, че за периода от 05.02.2011 г. до 19.07.2018 г.
претендираната сума в размер на 251,06 лв. е погасена по давност, като излага подробни
съображения за погасяване на вземането па давност, позовава се на съдебна практика. Също
така твърди, че за периода 20.07.2018 г. до 19.07.2021 г. не дължи на ищеца сумата от 176,30
лв. поради липса на облигационни отношения. Излага съображения, че с покана от
20.07.2021 г. ответното дружество претендирало сума от общо 427,36 лв. за доставена
питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „С.в” АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения
иск по основание и размер. Твърди, че в базата данни е създаден клиентски № **** за имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, ул. „Б.“ ***, с титуляр Н. Д. К.. Също така твърди, че
показанията се отчитат по реда на общите условия, както и че ищецът е потребител на
предоставяните от ответника услуги по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи. Сочи, че погасените по давност задължения продължават да съществуват като
естествени такива и не могат да бъдат отчислени от счетоводните книги. Излага подробни
съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковите
претенцията като неоснователни, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Писмо с изх. № М-3047 от 26.07.2021 г.,
изпратено от ответницата до Н. К. се установява, че на името на посоченото лице е била
открита партида с клиентски № **** за обект на адрес: гр. С., кв. „О.К“, ул. „Б.“ ***, ат. 12, а
от представената справка се установява, че за посочения адрес и партиден номер по
издадени фактури в периода от 05.02.2011 г. до 12.07.2021 г. задълженията на абоната са в
размер на 427,36 лв. Видно от представения заверен препис от фактура дубликат №
********** от 19.07.2021 г. за клиентски № **** за периода от 11.06.2021 г. до 12.07.2021 г.
задължението е в размер на 11,74 лв., като се дължи и сума в размер на 415,62 лв. за
предходен период.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че от направена
справка от Агенция по вписванията върху собствения на ищцата недвижим имот, находящ
се в гр. С., ул. „Б.“ № 48, вх. Б, ет. 2, ат. 12, е била вписана възбрана, както и че за процесния
водоснабдяван недвижим имот са били издавани кредитни известия.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективни и безпристрастно,
се установява, че начислените задължения за ВиК услуги по партида с клиентски № **** за
периода от 05.02.2011 г. до 19.07.2021 г. с титуляр Н. Д. К. са в размер на 427,36 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.в” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ищецът. По
делото е безспорно установено, че на името на ищцата е била открита партида за клиентски
№ **** за обект, находящ се на адрес: гр. С., кв. „О.К“, ул. „Б.“ ***, ат. 12. Спори се
наличието на договорни отношения между страните, извършването на доставка на ВиК
услуги и техния размер.
Съгласно публикуваните на сайта на „С.в“ АД Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в“ АД, ищцата се явява потребител на ВиК
услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1
от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни
след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложения за условия,
3
различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни
отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ищеца както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства,
стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 427,36 лв. за периода от 05.02.2011 г. до
19.07.2021 г. За съда се налага извод, че между страните са били налице договорни
отношения. За пълнота следва да се посочи, че от приетата по делото справка се установява
извършени от ищеца плащания за доставена ВиК услуги за периоди, следващи процесния
период.
Съобразно със събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
задължен към ответното дружество за сумата от 427,36 лв. за периода от 05.02.2011 г. до
19.07.2021 г. Видно от заключението на вещото лице за периода от 14.05.2019 г. до
19.07.2021 г. задълженията за главница възлизат на 286,35 лв., като по делото липсват данни
какъв е бил размерът на задълженията на ищцата за периода от 20.07.2018 г. до 13.05.2019 г.
Ето защо за съда се налага извода, че исковата претенция за сумата от 176,30 лв. и за
периода от 20.07.2018 г. до 19.07.2021 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За пълнота следва да се посочи, че предявяването на претенция за погасяване на
вземането по давност за предходен период е по съществото си признание за наличие на
договорни отношения именно за предходния период, в каквато насока са и събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът следва да се произнесе и по претенцията за недължимост на сумата от 251,06
лв., представляваща главница за периода от 05.05.2011 г. до 19.07.2018 г., поради изтекла
погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
4
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 29.09.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до 28.09.2018 г. За периода от
05.02.2011 г. до 13.05.2019 г. задълженията на ищцата възлизат на 141,01 лв. Доколкото се
претендира сума за главница в размер на 251,06 лв. и то за един по-кратък период, съдът
намира исковата претенция за претендирания период за основателна и доказана за сумата от
141,01 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 251,06
лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съобразно с размера на уважения иск, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 16,96 лв. от общо направените разноски в размер
на 51,41 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса и сумата от 1,41 лв. – такса
за превод. Ищцата има право и на разноски за адвокат. От представения по делото договор
за правна защита и съдействие е видно, че същата е упълномощила адвокат, който се е
задължил да предоставя на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищцата следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 98,99 лв. съразмерно на уважената част от
исковите претенции от дължимия размер от 300 лв., представляващо минималния размер
при цена на исковете по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което възнаграждение е определено към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие.
По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по
делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява основателно,
съразмерно на отхвърлените искови претенции, като в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 234,52 лв. от общо дължимата сума от 350 лв., от която: сумата от 250
лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Н. Д. К., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у“ ***, срещу „С.в” АД, с ЕИК ***, С., ж.к.
„М.“, Б.П **, представлявано от В.Б.Т, че Н. Д. К. не дължи на „С.в” АД сумата от 141,01 лв.
/сто четиридесет и един лева и една стотинка/, представляваща главница за периода от
05.02.2011 г. до 19.07.2018 г., начислена по партида с абонатен № **** за имот, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, ул. „Б.“ ***, поради погасяване на вземането па давност, като
5
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за установяване недължимост на сумата за 176,30 лв. /сто
седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, начислена за периода от 20.07.2018 г. до
19.07.2021 г., поради липса на облигационни отношения, както и за главница за сумата над
141,01 лв. до първоначално претендирания размер от 251,06 лв. /двеста петдесет и един лева
и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „С.в” АД, с ЕИК ***, С., ж.к. „М.“, Б.П **, представлявано от В.Б.Т, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Д. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у“ ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 16,96 лв. /шестнадесет лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „С.в” АД, с ЕИК ***, С., ж.к. „М.“, Б.П **, представлявано от В.Б.Т, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. К., от САК, с личен № **, с адрес: гр. С., ул. „В.“ **, сумата от
98,99 лв. /деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. Д. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у“ ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.в” АД, с ЕИК ***, С., ж.к. „М.“, Б.П **, представлявано от В.Б.Т, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, сумата от 234,52 лв. /двеста тридесет и четири лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6