Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2193 от
18.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря С. Х.
и прокурора
Андрей Червеняков,
като
разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2558 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Овча купел, бул.
„Цар Борис III“, № 136, представлявано от изпълнителен директор – С.Д., против
Решение № 80/04.10.2019 г., постановено по а.н.д.№ 59/2019 г. по описа на
Районен съд – Поморие, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
28/12.02.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР),
с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите (ЗВ) и на същото
основание на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
Иска се от съда да отмени решението и потвърденото с него НП.
В писмено становище пред настоящата инстанция касаторът сочи нарушение на
чл.34 от ЗАНН – съставяне на АУАН след изтичане на преклузивния срок за това,
както и наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касация – Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно
уведомени, не изпращат в с.з. представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С процесното наказателно постановление отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 03.07.2018 г. не е изпълнил задължително предписание, дадено с писмо изх.№ 22-00-73/14 от 26.04.2018 г. (л. 23 от а.н.д. № 59/2019 г. на РС – Поморие) на директора на БДЧР да монтира на язовир "Порой" водомерно устройство, отговарящо на нормативните изисквания.
За констатираното
нарушение, проверяващите органи са съставили констативни протоколи от
първоначалната и последваща проверка. Въз основа на протоколите е съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е предявен на представляващо
дружеството лице и въз основа на който е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че не
са допуснати нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН). Според съда, НП е издадено от компетентен орган, в рамките на
неговата компетентност – чл.200, ал.2 от ЗВ и в пълно съответствие с чл. 57 от ЗАНН. Според РС, нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани в обстоятелствената част на постановлението и правилно същото е
квалифицирано от административнонаказващия орган. Районният съд е намерил от
представените по делото доказателства, че срокът за изпълнение на даденото на
дружеството предписание, съобразно правилата за броене на срокове по НПК, е
изтекъл на 02.07.2018 г. При така установените факти, първостепенният съд е
приел, че „Напоителни системи“ ЕАД е осъществило състава на нарушението по
чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ, след като не е изпълнило в срок даденото му
предписание. Съдът е намерил за правилен и съобразен с чл.27 от ЗАНН размера на
наложената санкция. Изложил е мотиви за липса на предпоставки за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, както и за неоснователност на възражението, че АУАН е съставен
след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира
съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си
убеждение.
Възраженията на касатора са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.04.2018 г. е
извършена проверка на място от служители на БДЧР на язовир „Порой“, Общ. Поморие,
при която е констатирано, че на обекта няма монтирано водомерно устройство за
отчитане на използвания за напояване воден обем, отговарящо за на изискванията
на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, което подлежи
на метрологичен надзор. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен
протокол № 154б. С писмо изх.№ 26-00-73/14 от 26.04.2018 г., адресирано до
изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, на основание чл.155, ал.1,
т.22 във вр. с чл.188, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ са дадени предписания, а именно: в двумесечен срок, считано от датата на
получаване на писмото, да се монтира водомерно устройство на язовир „Порой“,
отговарящо на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване,
което подлежи на метрологичен надзор. Няма спор, че писмото е получено на 30.04.2018 г., като по делото е налично
известие за доставяне (л.23-гръб от а.н.д. № 59/2019 г. на РС-Поморие). От този
ден е започнал да тече двумесечният срок за изпълнение на предписанието, като
същият е изтекъл на 02.07.2018 г. –
първият присъствен ден. Административният орган е определил срока за изпълнение
на предписанието като месечен, следователно двумесечният срок изтича на 30.06.2018
г., но понеже тази дата е събота, неприсъствен ден, даденият срок съгласно
правилото на чл.183, ал.4 НПК е изтекъл в първия присъствен ден – 02.07.2018
г., понеделник. До тази дата няма данни предписанието да е било изпълнено /а и
това не се твърди от касатора да е било сторено/, поради което правилно и законосъобразно
е образувано административнонаказателно производство, завършило с процесното
НП. Безспорно първият момент, от който е било възможно да бъде установен
нарушителят, който в случая е бил известен, е денят, следващ деня, определен
като краен срок, в случая – от 03.07.2018
г. От този момент започва да тече и срокът по чл. 34, ал.1 за съставяне на
АУАН, който изтича на 03.10.2018 г.
Процесният АУАН е съставен на 27.08.2018
г., т.е в законоустановения срок. Предвид установеното, както АУАН, така и
НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни възраженията на
касатора, че неправилно е бил съставен АУАН и съответно издадено НП, доколкото
с писмо изх.№26-00-1191/А1 от 21.09.2018 г. на директора на БДЧР срокът на
предписанието е бил удължен. С последното на основание постъпило писмо с вх.№
26-00-1748/А2/ от 09.08.2018 г. с
искане за удължаване на срока на даденото предписание е определен нов срок до 30.04.2019 г., а не е
удължен вече даденият. Това е така, тъй като писмото, с което е поискано
удължаване на срока, е подадено около месец след като първоначално определеният
от органа срок за изпълнение е бил вече изтекъл. В този случай, както е приел и
първоинстанционният съд, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството.
В чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ е предвидено, че директорът на Басейнова
дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава
предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Тези предписания
имат задължителен характер за адресатите си, като последните са длъжни да ги
изпълняват в посочените срокове. При неизпълнение на дадените предписания
субектите носят административно наказателна отговорност съгласно разпоредбата
на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ. В
конкретния случай административно наказващият орган е реализирал точно това
свое правомощие – да санкционира адресата на задължително предписание за това,
че не е изпълнил същото. Нормата на чл.
200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, освен санкционна, е и материална и с посочването й в
атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение се явява надлежно
мотивирано и подведено под правилната правна квалификация.
Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд за липса на
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което същите не
следва да се преповтарят.
Доколкото първоинстанционното решение е постановено при изяснената
фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства, като наведените от наказаното лице
доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за настоящата инстанция не остава
съмнение досежно съставомерността на установеното нарушение. Атакуваното
съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и
съответно на приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от
териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му
власт (чл.59 от ЗАНН).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XV-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/04.10.2019
г., постановено по а.н.д. № 59/2019 г. по описа на Районен съд - Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.