№ 85
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Даниела Росенова
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Пламен Евгениев
като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600097 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закона за признаван, изпълнение и изпращане на актове на конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по жалба на адв. М. М., като защитник на засегнато лице
С. Н. Ч., срещу решение № 4/08.01.2025 г. по чнд № 1105/2024 г. на Окръжен
съд, Благоевград. С посочения по-горе съдебен акт ОС, Благоевград е признал
и допуснал изпълнение в Република България на решение от 12.06.2024 г.,
влязло в сила на 17.07.2024 г., постановено от несъдебен орган в Република
Австрия, за налагане на финансова санкция в размер на 470 евро и разноски от
5 евро, с левова равностойност 929 лева, на С. Н. Ч. от гр. ***, ул. „***“ № **,
в качеството й на управител на „НКС- Авто Мечти“ ЕООД, собственик към
19.04.2023 г. на МПС, рег. № ********, за това че не съобщила, в рамките на
две седмици от връчване на поканата за предоставяне на информация за
водача на превозното средство, което е управлявал и съответно – паркирал
същото в 19.05 ч. на 19.04.2023 г. в Ансфелден, на магистрала А1, при
1
километър 174.291 в Република Австрия – нарушение по чл. 103/2/ и пар. 134,
ал. 1 от Австрийския закон за моторните превозни средства.
Признатото за изпълнение решение за налагане на финансова санкция е
изпратено на ТД „НАП“, Благоевград, за изпълнение. Постановено е
уведомяване на Министерство на правосъдието на Република България и на
компетентния орган на издаващата държава – Република Австрия, за
постановеното решение.
Във въззивната жалба е наведено оплакване за постановяване на
атакувания акт при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи
немотивираност на решението поради непосочване на конкретния правен акт
от законодателството на Австрия, в който е уредено инкриминираното
административно нарушение. Позовава се на липса на изключението по чл. 30,
ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, поради което се изисква двойна наказуемост за
инкриминираното деяние, а в българското законодателство липсва разпоредба
на налагане наказание на лицето, което е отговорно за юридическото лице,
собственик на ППС. Намира, че напълно неизяснена е фактическата
обстановка, въз основа на която е наложена финансовата санкция, тъй като не
е ясно в какво качество е наказано засегнатото лице – като собственик на МПС
или на ремарке, за какво е вменена вината – за това че е управлявал или че е
паркирал МПС/ремарке. Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР очевидно не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС поради невярно отразяване на обстоятелството, че
засегнатото лице е било уведомено /без посочване на дата, начин на
изпращане и връчване/, което е основание по чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС
за отказ от признаване и изпълнение. Липсват доказателства, че съобщението
за предоставяне на информация за водача е връчено на засегнатото лице и
датата, на която е станало това. Подчертава, че на 19.04.2024 г. „НКС- Авто
Мечти“ ЕООД е изпратило по електронна поща информация за водача и в
отговор до ОС, Благоевград наказващият орган е потвърдил получаването на
тази информация, поради което неизпращането на повторна информация, след
като изисканата такава вече е била изпратена, не съставлява нарушение. ОС,
Благоевград не е уважил възраженията на защитата за нарушено право на
защита и на участие в производството пред австрийските власти, което
съставлява съществено процесуално нарушение, поради което е налице
основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИАКОРНФС да бъде отказано признаването
2
и изпълнението на решението на австрийските власти. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отказване признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансовата санкция.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна
прокуратура изразява становище, че чисто формално няма основания да се
откаже приемане и изпълнение на решението на австрийския несъдебен
орган, доколкото са изпълнени изискванията и е спазена процедурата. Счита,
че по делото се съдържат данни за допуснати нарушения на правата на
българския гражданин в хода на административната процедура и въпреки че
настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнася върху
законосъобразността на акта на австрийския орган, тези нарушения биха
могли да дадат основание да се откаже изпълнението. Предявеното от
австрийския орган изискване за превод на документ за самоличност на
гражданин на ЕС на три езика е прекомерно, показва двоен стандарт и
дискриминация спрямо българския гражданин, поради което и не намира, че
са гарантирани правата на лицето в тази процедура. Подчертава, че
първоинстанционният съд двукратно се консултирал с австрийските власти, за
да разбере за какво всъщност е наложено наказанието, в кореспонденцията са
налични данни за две нарушения, извършени според австрийските власти в
изключително кратък срок – през няколко минути, при управлението на един и
същи автомобил. Поради допуснато съществено нарушение правата на
българския гражданин моли за отменяване на решението на
първоинстанционния съд и отказване изпълнение на акта за налагане на
финансова санкция на територията на Р. България.
Засегнатото лице С. Н. Ч., редовно призовано /призовката за съдебно
заседание е връчена лично и подписана от лицето, за което е предназначена, на
06.02.2025 г./, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Защитникът, адв. М. М., редовно призована, се явява в съдебно
заседание. Доколкото не представя пълномощно за процесуално
представителство пред въззивния съд, след служебна констатация, че е
надлежно упълномощена да представлява засегнатото лице единствено в
производството пред ОС, Благоевград по чнд № 1105/25 г. и да подава жалби
срещу постановени съдебни актове, както и че в така учредената й
представителна власт не се включва защита в производството пред въззивната
съдебна инстанция, не участва в процеса.
САС, като взе предвид обстоятелството, че жалбата е депозирана в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 20, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, от активно
легитимирана заинтересована страна и срещу акт, който подлежи на въззивна
проверка, преценява жалбата за процесуално допустима.
3
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като постановен
при правилно тълкуване и прилагане на закона и при неналичие за основания
за неговото изменяване или отмяна - потвърден.
Апелативен съд - С., като се запозна с доводите, изтъкнати във
въззивната жалба, взе предвид становището на представителя на АП, С. и като
обсъди доказателствата по делото, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искане от компетентните органи
на Австрия за признаване и изпълнение на финансова санкция в размер на 470
евро и 5 евро /направени разходи в административната процедура/, наложена
по отношение на засегнатото лице - българската гражданка С. Н. Ч., с влязло в
сила на 17.07.2024 г., решение от 12.06.2024 г. по дело №
BHLL/923100085963/23, постановено от несъдебен орган в Република
Австрия, затова че, в качеството й на носеща отговорност за юридическо лице
„НКС- Авто Мечти“ ЕООД, собственик към 19.04.2023 г. на МПС,
регистрационен номер ********, не съобщила, в рамките на две седмици от
връчване на поканата за предоставяне на информация /име и точен адрес/ за
водача на превозното средство, което последният управлявал и съответно –
паркирал същото в 19.05 ч. на 19.04.2023 г. в Ансфелден, на магистрала А1,
при километър 174.291 в Република Австрия – нарушение по чл. 103/2/ и пар.
134, ал. 1 от Австрийския закон за моторните превозни средства.
Решението било връчено лично на лицето на 02.07.2024 г., като това
условие било изпълнено чрез „доказано връчване на решението“. Повторно
разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок не били поискани,
въпреки изричното уведомяване за това, включително и за възможността
делото да се преразгледа по същество с оглед и на нови доказателства, което
може да доведе до отмяна на първоначалното решение.
В рамките на 2 седмици от връчването на заповедта за налагане на
санкция възражение не било подадено, поради което австрийските власти
счели решението за влязло в сила на 17.07.2024 г., съобразно австрийското
законодателство.
Финансовата санкция не била заплатена нито в предвидения срок /в
рамките на 2 седмици след изтичане на срока за подаване на възражение/,
както и след изпратена, на 03.09.2024 г., покана за незабавно доброволно
4
изпълнение на задължение.
На 02.10.2024 г. било издадено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/2014/ПВР, изпратено на компетентните български власти.
Въз основа на така установените фактически констатации
законосъобразен е постановеният от ОС Благоевград правен извод, че са
налице всички изискуеми от закона материалноправни и процесуални
предпоставки, за да признае и допусне изпълнение на наложената финансова
санкция.
Спазена е разпоредбата на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС влязлото в сила решение на компетентния орган на
издаващата държава Австрия за налагане на финансови санкции да е
придружено с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на
финансови санкции.
По смисъла на същото и съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗПИИАКОРНФС "решение за налагане на финансови санкции" е влязъл в
сила в държава - членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична
санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на
престъпление или административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение, както и
разходите по съдебните или административните процедури, довели до
постановяване на акта.
Правилно първостепенният съд е заключил, че постъпилото
удостоверение, придружено с превод на български език, напълно отговаря на
изискванията на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като в него са очертани
разбираемо и изчерпателно всички реквизити по Приложение № 2 от закона.
Въззивният съд намира, че Удостоверението по чл. 4 от Рамково
решение 2005/2014/ПВР на Съвета съдържа необходимата релевантна
информация за самоличността на лицето, извършило административно
нарушение, местоживеенето на нарушителя, обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението, правната му квалификация и наказващия
несъдебен орган, по отношение на който не е констатирал данни, пораждащи
съмнение относно компетентността и легитимността му, датата на
постановяване и на влизане в сила на решението.
В този смисъл не могат да бъдат уважени защитните претенции за
непълнота на Удостоверението и неяснота в какво качество е наказано
засегнатото лице – като собственик на МПС или на ремарке, за какво е
вменена вината – за това че е управлявал или че е паркирал МПС/ремарке. В
Удостоверението раздел „ж“.2. и „ж“.4. при описание на фактите, при които е
осъществено вмененото нарушение, последователно и по небудещ съмнение
5
начин двукратно е посочено, че финансовата санкция се налага в качеството на
„носещи отговорност на юридическо лице“, а от служебно изисканата от
Окръжния съд доказателствена информация, справката от ТРРЮЛНЦ, се
установява, че засегнатото лице С. Ч. е едноличен собственик на капитала и
управител на „НКС- Авто Мечти“ ЕООД, гр. Гоце Делчев,
индивидуализираща ЮЛ и представляващото го ФЛ информация, посочена в
раздел „е“ на Удостоверението.
В резултат на процесуалната активност на първостепенния съд е
установено също, че към 19.04.23 г. процесното дружество било собственик на
лек автомобил марка и модел БМВ 7 ЕР с рег. № ********, което МПС, на
18.04.2023г. било предадено на държателя М. Х. А. от гр. ***. Доколкото в
Удостоверението допълнителни и различни индивидуализиращи данни за ПС
не са посочени, не се констатира твърдяната от защитата неяснота досежно
вида на ПС. Доколкото и в Удостоверението и в решението, предмет на
признаване и изпълнение, са очертани действия по управление, съответно
паркиране на МПС, липсва и наведеното оплакване за непълнота в тази част
на Удостоверението.
Апелативната съдебна инстанция преценява, че описаното нарушение
покрива критериите на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, като съставлява
нарушение на правилата за движението по пътищата и това изрично е
посочено в издаденото от австрийските власти Удостоверение чрез попълване
на съответния раздел от Удостоверението – „Ж“.3, а именно – поведение, което
нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения,
на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари. Дистанцира се от мотивите на
Окръжния съд в частта, в която е приел, в отклонение от посоченото в
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета, че
административното нарушение е уредено в законодателството на издаващата
държава Австрия във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от
правни актове, приети по силата на Договора за функциониране на
Европейския съюз /без конкретизиране на правопораждащия задълженията
правен акт, в какъвто смисъл е и защитното възражение/. Това е така, защото
въпросите по съществото на спора относно санкционираното деяние,
авторството и вината на конкретното засегнато лице, са изцяло в
компетенциите на решаващия орган и са били решени съобразно установения
в издаващата държава процесуален ред за това. Настоящото съдебно
производство по ЗПИИРКОРНФС има чисто процесуален характер, по
оказване на правна помощ на издаващия орган за изпълнение в България на
издадена в друга държава-членка финансова санкция. Тъй като международно
правното сътрудничество по наказателни дела е изградено на принципа на
взаимно признаване на решения, процедурата по признаване е подчинена
изцяло на принципа на взаимно доверие между държавите – членки. Ето защо,
българският съд следва да приеме и изпълни, при съществуването на
определени законови предпоставки за това, влезлия в сила акт, постановен в
6
Австрия, като акт на собствената му юрисдикция, без да осъществява контрол
върху него, поради което е недопустимо да пререшава въпроса относно
административното нарушение по вече възведената от компетентния орган на
издаващата държава правна квалификация.
Споделя се изводът на ОС, Благоевград, че е изключено приложението
на изискването за двойна наказуемост по силата на изричната законова
разпоредба на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС поради което и защитните
възражения в тази насока, като неоснователни, въззивният съд остави без
уважение.
Законосъобразна е констатацията на ОС, Благоевград, че не са налице
основания за отказ за признаване и изпълнение на решението, тъй като не са
налице пречките по чл. 35, т. 1-8 и т. 11 от ЗПИИАКОРНФС - наложената
финансова санкция надвишава левовата равностойност на сумата от 70 евро,
деянието не е от компетентността на българските власти и не са налице
останалите основания за отказ - имунитет, давност, друго паралелно
производство за същото деяние или влязла в сила присъда или решение за него
и др.
Липсва и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 9 и т. 10 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като в Удостоверението изрично е посочено, че
засегнатото лице е уведомено, съгласно законодателството на издаващата
държава, за решението за налагане на финансова санкция (глоба), за правото
му на обжалване и за сроковете за обжалване на решението.
Не е налице и неяснота в наложеното наказание, доколкото съгласно
решението глобата е в размер на 470 евро и 5 евро разноски за
административното производство, като те са правилно преизчислени в
български левове по курса на БНБ – 929 лв.
Несподеляемо е защитното възражение, че в удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР невярно е отразено обстоятелството, че
засегнатото лице било уведомено за правото си и срока на обжалване на
решението, тъй като липсвали доказателства, че съобщението за предоставяне
на информация за водача е връчено на засегнатото лице и датата, на която е
станало това, поради което е налице факултативното основание за отказ от
изпълнение по т. 1, чл. 35 ЗПИИАКОРНФС. Възраженията на защитата,
свързани с връчването на санкционния акт на засегнатото лице, по своята
същност съставляват оспорване на съдържанието на приложеното
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета. Както
беше посочено по-горе, международното сътрудничество по наказателни дела
и в частност прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции между държавите-членки, почива на взаимното доверие между тях,
7
поради което и данните, отразени в удостоверението по образец, следва да се
приемат за достоверни, без задължение за последваща проверка от
изпълняващата държава на доказателствената им обезпеченост в процедурата
по приемане за изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Без основание са възраженията на защитата за недоказана
съставомерност на деянието на засегнатото лице, което на 19.04.2024 г. е
изпратило по електронна поща изискуемата информация за водача и
наказващият орган е потвърдил получаването на тази информация. Доколкото
аналогична е и позицията на прокурора, следва отново да се изложат
съображения, че липсва законов регламент, вменяващ задължение на
българския съд, като изпълняващ орган, за допълнителен контрол на
материалната законосъобразност и доказателствена обезпеченост на
решението за налагане на финансови санкции, поради което претендираната
процесуална дейност е недопустима.
От приобщените, по инициатива на защитата, ксерокопия на лична
карта, писмо до наказващия орган, както и отговор от издаващата държава,
изискан от първостепенната съдебна инстанция в рамките на проведена
консултация, се установява, че инкорпорираните на л. 63-67 чнд 1105/24 г. ОС,
Благоевград, ксерокопия на документи са относими за друга наказателна
процедура, развила се на същата дата – 19.04.2023 г. в 18,58 ч., под номер на
делото BHRO/923130104379/23, обстоятелство, досежно което засегнатото
лице е било наясно, тъй като в писмото на л. 66 нарушението със същото
МПС е индивидуализирано с дата и час 18,58 ч., а в долната част на
страницата надлежно е вписан номера на делото. По същото производство, на
л. 67, защитата е представила копие на покана за доброволно плащане на
просрочено задължение за извършване на пътнотранспортно нарушение в
Австрия по дело BHRO/923130104379/23 с размер на глобата 50 евро. В
същия смисъл е и отговорът на издаващия орган /л. 99/, в който уточнява, че
по отношение на г-жа Ч. има две производства с дата на нарушенията
19.04.2023 г., но с различен час, съответно 18.58 ч. и 19.06 ч. Категорично се
налага извод, че изпълнението на задължението на засегнато лице С. Н. Ч. да
съобщи, в рамките на две седмици от връчване на поканата за предоставяне на
информация за водача на превозното средство е по друго дело
BHRO/923130104379/23, което е различно от процесното №
8
BHLL/923100085963/23. Възраженията на държавния обвинител за
дискриминация спрямо българския гражданин и не гарантиране на правата му
в процеса, развил се пред австрийския несъдебен орпган, са несподеляеми.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от
ЗПИИАКОРНФС, Апелативен съд, С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/08.01.2025 г. по чнд № 1105/2024 г. на
Окръжен съд, Благоевград, с което е признато и допуснато изпълнение на
решение на несъдебен орган в Република Австрия от 12.06.2024 г., влязло в
законна сила на 17.07.2024 г., с което на засегнатото лице С. Н. Ч., ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес гр. ***, ул.“***“ № **, в качеството
й на УПРАВИТЕЛ НА „НКС- АВТО МЕЧТИ“ ЕООД, собственик към
19.04.2023г. на МПС с рег. № ********, е наложена финансова санкция -
ГЛОБА в размер на 470 евро и разноски от 5 евро с левова равностойност от
929 /деветстотин двадесет и девет/ лева, затова защото не съобщила, в
рамките на две седмици от връчване на поканата за предоставяне на
информация от австрийските власти, за водача на превозното средство, което
го е управлявал и съответно - паркирал същото в 19:06 часа на 19.04.2023 г. в
Ансфелден на магистрала А1 при километър 174.291 в Република Австрия –
нарушение по чл.103 /2/ и пар.134,ал.1 от Австрийския закон за моторните
превозни средства.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9