Решение по дело №4935/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 394
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120204935
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Бургас, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204935 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба от С. Г. Д., ЕГН ********** чрез адв.
Н.С. от БАК против наказателно постановление № 346а-101/03.10.2022г., издадено от
Началник РУ Созопол, с което на С. Г. Д. за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е
наложена глоба в размер на 1000 лева.
В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като се намира за
неправилно и незаконосъобразно, излага съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Г. Д., редовно призован, не се явява, явява се
адв. С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
АНО не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се оспорва
жалбата и се моли за потвърждаване на наказателното постановление. В случай на отмяна
на НП се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът прецени, че жалбата е подадена в срок – НП е връчено на 07.12.2022г., а жалбата
е подадена на 19.12.2022г., поради което същата е в срока по чл. 59 ЗАНН. Подадена е от
легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима.
На 15.04.2022г. св. К. Г. участвал на съвместна проверка с представители на Областна
администрация Бургас като посетили залив „Вромос“ в землището на гр. Черноморец, общ.
Созопол, където били установени МПС и ППС, на които били записани регистрационните
номера и на които било извършено геодезическо измерване. Не били установени на място
лица, не било установено лицето С. Г. Д.. Не било обозначено наличието на дюни в района.
На 11.05.2022г. в РУ Созопол бил получен Констативен протокол от извършената
проверка, в който били описани всички каравани, МПС, ППС като било описано в какви
зони попадат те, били установени собствениците им и на всеки бил съставен АУАН в
зависимост от това дали попадат в пясъчни дюни, сиви или подвижни дюни.
1
С. Г. Д. бил установен като собственик на туристическо ремарке (каравана) с рег. №
*** и на 18.07.2022г. му бил съставен АУАН от св. Т.. АУАН бил изпратен за предявяване и
бил връчен лично на Св. Д. като не е вписано възражение.
АНО е възприел описаните в АУАН констатации и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК наложил на С. Г. Д. глоба в
размер на 1000 лева.
Тези обстоятелства съдът установи въз основа на събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, както и събраните гласни доказателства, които не са
противоречиви и взаимно се допълват.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 33, т. 9
ЗУЧК съгласно Заповед УРИ: 251з-1523/05.04.2022г. на Директор ОД МВР Бургас.
Актосъставителят е полицейски инспектор в РУ Созопол като изпълнението на Заповед
УРИ: 251з-1523/05.04.2022г. на Директор ОД МВР Бургас е възложено на началниците на
съответните РУ в ОД МВР Бургас, поради което и има нужната компетентност.
Въпреки това този състав счита, че при издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление, а нарушението е останало недоказано.
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В случая съдът има задължението да следи служебно дали не е изтекъл
давностния срок. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са установени в закона и се прилагат служебно
като с Тълкувателно постановление 1/2015г. Върховният административен съд на Република
България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС се приема, че с изтичане на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността,
следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно
правоотношение изобщо. Административно-наказателното производство е строго формален
процес и отговорността на жалбоподателя следва да се реализира в предвидените от
законодателя срокове.
В тази връзка разрешение на въпроса кога нарушителят е открит дава Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд като
определя, че моментът на преценка на обстоятелствата - има ли данни за извършено
административно нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е момент,
регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или
пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е
налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. По смисъла на чл. 34, ал. 1
ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото,
респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между
нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия орган) или
произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на
административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.
2
Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята
продължителност за това съответната администрация да извърши служебно необходимата
проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи процесното
административно нарушение.
Откриване на нарушителя означава да са налице обективни данни пред длъжностното
лице, че е извършено нарушение от конкретно лице, а не е от значение кога длъжностното
лице субективно е изградило представа, че такова е налице. Отриване на нарушителя е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна
страна. Не може да се остави на субективната преценка на длъжностното лице или друго
лице, с което е в йерархическа подчиненост, да прецени кога следва да ангажира
административно-наказателната отговорност, а преценката за това следва да почива на
обективни критерии. Щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват
определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива
нарушения са извършени и да реализират административнонаказателната отговорност в
рамките на законоустановените срокове.
В случая проверката е била осъществена на 15.04.2022г. като са били извършени
нужните замервания от проверяващите, констативен протокол е бил съставен на 15.04.2022г.
като съгласно изписан върху него ръкописно, без поставен печат е вписана дата
11.05.2022г., на която дата актосъставителят сочи, че е бил представен в РУ Созопол. На
датата 15.04.2022г. наказващия орган е разполагал с цялата информация за позициониране
на ППС, кой ги е позиционирал и с всички данни за евентуалното нарушение като видно от
констативния протокол е разполагал с всички данни въз основа на които би могъл да
установи нарушителя и да се състави АУАН. От този момент започва да тече срокът от три
месеца, в който да се ангажира отговорността на нарушителя и той е изтекъл на 15.07.2022г.
Информацията е била известна на АНО още на 15.04.2022г., когато са извършили
проверка и са извършили измервания като още в този момент е следвало да се установят и
лицата, които са извършили нарушение. Още към 15.04.2022 г. е било обективно възможно
да изградят своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя и деянието и тримесечният срок започва да тече от този момент. АУАН е
следвало да се състави до 15.07.2022г., а в случая е съставен на 18.07.2022г. Неспазването на
този срок представлява съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Освен това обаче остава неизяснено и авторството на деянието и самото деяние.
В деня на проверката не са били установени лицата, които са разположили ППС и
МПС на съответните места, а едва след като е бил изготвен констативен протокол, АУАН е
бил издаден на собствениците на съответното МПС или ППС. Следвало е още в момента на
проверката да се установят лицата, които са били на място и за които би могло да се направи
извод, че са паркирали ППС.
Отделно, по делото липсват доказателства изобщо по някакъв начин зоната, в която е
било установено ППС да представлява дюни или територия на морски плаж. Видно от
показанията на разпитания свидетел на място не е имало сигнализация за наличие на дюни.
Наложило се е самите проверяващи да извършват допълнителни измервания и не са могли
да дадат отговор нали ППС попада в граници на сиви дюни или не.
Налице е и несъответствие между правната квалификация на нарушението и
санкционната норма въз основа, на която е наложено наказание, както и неяснота относно
фактическите твърдения.
3
Съгласно чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК „Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона „А”, освен в случаите на разрешено
строителство по ал. 1.”
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗУЧК „Който в нарушение на закона премине или спре превозно
средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона „А”, зона „Б” или в урбанизираните територии на
населените места след границите на зона „А”, ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000
лв.”
Като нарушение се сочи, че е разположено туристическо ремарке (каравана), а санкция
е наложена заради това, че „управлява превозното средство върху територията на морски
плаж“. Не става ясно с какво действие се твърди да е осъществено нарушението.
Налице е липса на индивидуализация на нарушението като предвид изложеното
нарушението не е доказано, а НП по изложените съображения следва да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право
на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, платени в брой съгласно договор за
правна защита и съдействие. С оглед направеното възражение за прекомерност следва да се
посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в
размер на 400 лева като делото не се отличава от фактическа и правна сложност, поради
което и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и
следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата в размер на 400 лева за разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 346а-101/03.10.2022г., издадено от Началник
РУ Созопол, с което на С. Г. Д., ЕГН ********** за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е
наложена глоба в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на С. Г. Д., ЕГН ********** сумата в размер на
400 /четиристотин/ лева за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4