Решение по дело №494/2024 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 93
Дата: 18 юли 2025 г.
Съдия: Деница Ангелова Цветкова
Дело: 20241610100494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Берковица, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100494 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „А1
България“ ЕАД против Н. К. М. кумулативно обективно съединени искове по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно основание чл.79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника
съществуването на следните вземания: 448.38 лева – непогасена сума за
месечни абонаменти и предоставени електронни съобщителни услуги
съгласно Рамков договор № .....по партида с № .... за периода 21.01.23 г. до
20.06.23 г., върху която е начислена мораторна лихва в размер на 42.67 лева за
периода 11.03.23 г. до 26.03.24 г.; 891.58 лева – непогасена сума за устройство
на изплащане по договор за продажба на изплащане към Рамков договор № ....
по партида с № ....за периода 21.01.23 г. до 20.07.23 г., върху която е начислена
мораторна лихва в размер на 65.67 лева за периода 11.03.23 г. до 26.03.24 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № .... г. по описа на РС –
Берковица, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на
14.04.2022 г. между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
1
„Мобилтел” ЕАД), в качеството на мобилен оператор и ответницата, в
качеството на абонат, е бил сключен Рамков договор № ....и приложения към
него за предоставяне на електронни съобщителни услуги и са й продадени
устройства на изплащане, чиито цени са начислявани по партида с № ....
По така посочената партида ответницата е натрупала и съответно не е
заплатила в сроковете следните задължения:
448.38 лева – непогасена сума за месечни абонаменти и предоставени
електронни съобщителни услуги съгласно Рамков договор № ..... по
партида с № ....за периода 21.01.23 г. до 20.06.23 г., върху която е
начислена мораторна лихва в размер на 42.67 лева за периода 11.03.23
г. до 26.03.24 г.
891.58 лева – непогасена сума за устройство на изплащане по договор
за продажба на изплащане към Рамков договор № ********* по
партида с №.....за периода 21.01.23 г. до 20.07.23 г., върху която е
начислена мораторна лихва в размер на 65.67 лева за периода 11.03.23
г. до 26.03.24 г.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № .... г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените по-горе суми.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против ответницата за
горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
235/2024 г. на РС – Берковица, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Н. К. М. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Прави възражение за изтекла
2
давност. Поддържа, че е била изпаднала във временна невъзможност да
погасява финансовите си задължения, поради влошаване на здравословното й
състояние.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, по силата на
което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че
вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за
плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването
им, както и размера на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти:
между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД), в качеството на мобилен оператор и ответницата, в качеството на
абонат, е бил сключен Рамков договор № ********* и приложения към
него за предоставяне на електронни съобщителни услуги и са й
продадени устройства на изплащане, чиито цени са начислявани по
партида с № М6871101.
за процесния период услугите са били предоставени от страна на
ищцовото дружество /който факт е отделен като безспорен в
първото по делото съдебно заседание/.
Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорените
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, приложения и
3
анекси към него – л. 71-101, както и от договорите за продажба на изплащане
....г. /л. 83/, *********/24.12.2022 г. /л. 88/ и *********/24.12.2022 г. /л. 94/ / се
установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение
по силата, на което ищецът е предоставил на ответницата електронни
съобщителни услуги и описаните в исковата молба апарати на изплащане –
TCL 305 2/32 Blue+HF TTEC, Samsung Galaxy A04S 32GB Black+Ad и
Samsung Galaxy A04S 32GB Green+Ad.
Ответницата не спори, че ищцовото дружество й е предоставило
електронни съобщителни услуги, както и закупените на изплащане устройства
/като предаването на устройствата се потвърждава и от приложените по
делото приемо-предавателни протоколи – на л. 84, л. 89 и л. 95/.
За възникналите задължения ищецът е издал фактури, приложени на л.
102-117 по делото – фактура .... г., фактура .... г., фактура ..... г., фактура ... г.,
фактура ..... г., фактура ..... г.
Относно сумите за предоставени електронни съобщителни услуги в
общ размер на 448.38 лева:
Ответницата не оспорва, че за процесния период са й предоставени
електронни съобщителни услуги, респективно не оспорва че са издадени
посочените в исковата молба фактури за предоставени услуги /на л.102-117 по
делото/.
По въпроса относно начина на начисляване на сумите по издадените
фактури от изготвената по делото експертиза от вещото лице К. Н. /л.192-196/
се установи, че отчетените услуги са правилно остойностени по клиентския
тарифен план и отстъпки.
Не се твърди, нито има доказателства задълженията на ответницата към
дружеството да са погасени.
Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените
фактури и в случая това именно е релевантният момент, към който следва да
се преценява дали задълженията са станали изискуеми.
При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото
дружество е изправна страна, предоставило е електронни съобщителни услуги
за посочения срок и при установената в процесните фактури за мобилни
услуги цена в общ размер на 448.38 лева, като за ответницата е възникнало
4
задължението да ги заплати и поради липсата на изпълнение от нейна страна в
посочените срокове предявеният иск следва да бъде уважен в тази част.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
претендираните суми за услуги за доказана по основание и размер.
По отношение на претендираната сума за устройство в общ размер
на 891.58 лева:
Съгласно т. 12.3 от сключените договори за продажба на изплащане .....
г. /л. 83/, ..... г. /л. 88/ и ..... г. /л. 94/ при неплащане в срок най-малко на 2 /две/
последователни месечни вноски от страна на купувача, всички оставащи суми
стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок, като
тази фактура се издава на датата, определена за издаване на месечните
таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на
купувача до мрежата съгласно договора за услуги. На основание т.12.3, изр.
последно договорът се прекратява по право с факта на неплащането на две
последователни месечни вноски, считано от датата на издаване на фактурата,
като прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на
дължимите суми.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице
К. Н. /л.192-196/ се установи, че ответницата е заплатила за закупените от нея
устройства следните суми:
за апарат TCL 305 2/32 Blue+HF TTEC ответницата е заплатила общо
239.52 лева, от които 228.56 лева - за главницата и 10.96 лева –
възнаградителна лихва, като е заплатила първите две вноски от общо
24 на брой;
за апарат Samsung Galaxy A04S 32GB Black+Ad ответницата е
заплатила общо 372 лева, от които 354.04 лева - за главницата и 17.96
лева – възнаградителна лихва, като е заплатила първите три вноски от
общо 24 на брой;
за апарат Samsung Galaxy A04S 32GB Green+Ad ответницата е
заплатила общо 372 лева, от които 354.04 лева - за главницата и 17.96
лева – възнаградителна лихва, като е заплатила първите три вноски от
общо 24 на брой.
Съобразявайки така направените плащания вещото лице е дало
5
заключение, че непогасената част от месечните вноски за трите устройства,
които включват главница и възнаградителна лихва, е както следва:
- за апарат TCL 305 2/32 Blue+HF TTEC ответницата остава да
дължи 200.38 лева – за главница, съответно 9.20 лева – възнаградителна
лихва;
за апарат Samsung Galaxy A04S 32GB Black+Ad ответницата остава да
дължи 324.52 лева – за главница, съответно 16.48 лева –
възнаградителна лихва.
за апарат Samsung Galaxy A04S 32GB Green+Ad ответницата остава да
дължи 324.52 лева – за главница, съответно 16.48 лева –
възнаградителна лихва.
Или общо за трите апарата според заключението на вещото лице
непогасените задължения за устройства са в общ размер на 891.58 лева, от
които 849.38 лева – за главницата и 42.16 лева - възнаградителна лихва.
Следователно претенцията на ищеца е основателна до посочения размер
от 891.58 лева, която се явява сбора от сумите за дължимите месечни вноски
за устройства.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
електронни съобщителни услуги:
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените
фактури.
В конкретния случай първата фактура е издадена на 23.02.2023 г. и е с
посочен падеж на 10.03.2023 г. или считано 11.03.2023 г. ответницата е
изпаднал в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана
основателност на вземането за обезщетение за забава и при съобразяване
правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът с помощта на електронен
калкулатор определя неговия размер на сумата – 60.77 лева за претендирания
от ищеца период - 11.03.23 г. до 26.03.24 г., предвид което претенцията на
ищеца за заплащане на сумата 42.67 лева е основателна и следва да бъде
уважена в предявения от ищеца размер.
6
Относно претенцията за мораторна лихва върху претендираната
сума за устройство:
И в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал.
1 ЗЗД, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, като важи изложеното по-горе че срокът
за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените фактури и
считано от 11.03.2023 г. ответницата изпаднала в забава.
Съдът с помощта на електронен калкулатор определя размера на
обезщетението за забава за непогасената главница от 849.38 лева за
претендирания от ищеца период - 11.03.23 г. до 26.03.24 г. на 115.12 лева,
предвид което претенцията на ищеца за заплащане на сумата 65.67 лева е
основателна и следва да бъде уважена в предявения от ищеца размер
Относно релевираното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност:
Възражението е неоснователно.
Вземанията за мобилни услуги представляват периодични плащания и се
погасяват с изтичането на 3 – годишен давностен срок.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите на
предоставяните стоки и услуги от топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Предвид изложеното същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че: „В чл.111 ЗЗД
като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания,
едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на
определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да
бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са
7
предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и
длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този
начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за
съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за
наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по
кратък давностен срок.“.
Следва да се има предвид, че давността е прекъсната и е спряла да тече
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 03.04.2024
г. /видно от входящата дата на заявлението по приложеното ч.гр.д. 235/2024 г.
по описа на Районен съд – Берковица/, от която дата установителният иск се
счита предявен – по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
респективно чл. 115, б. „ж“ /в този смисъл Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо – в случая от 10.03.2023 г.
Тоест към датата на подаване на заявлението в съда тригодишния
давностен срок не е изтекъл и възражението е неоснователно.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно приложения списък на л. 203 гръб, а именно
813.58 лева /от общо заплатените суми -заплатената ДТ за разглеждане на
исковата молба в размер на 136.58 лева, 127 лева – депозит за служебно
изготвяне на преписи на документи, 400 лева – депозит за вещо лице и 150
лева юрисконсултско възнаграждение/ и 178.96 лева за заповедното
производство /от заплатената ДТ в размер на 28.96 лева и 150 лева определено
юрисконсултско възнаграждение./
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че Н. К. М. с ЕГН ********** от гр. Б.,
ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д.и М.М.,
СУМАТА 448.38 лева – непогасена сума за месечни абонаменти и
предоставени електронни съобщителни услуги съгласно Рамков договор № .....
по партида с № .... за периода 21.01.23 г. до 20.06.23 г., ведно със законната
лихва от 03.04.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, 42.67 лева - мораторна лихва за периода 11.03.23 г. до
26.03.24 г. върху непогасената сума за месечни абонаменти и предоставени
електронни съобщителни услуги; 891.58 лева – непогасена сума за устройства
на изплащане по договор за продажба на изплащане към Рамков договор № .....
по партида с № .... за периода 21.01.23 г. до 20.07.23 г., ведно със законната
лихва от 03.04.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и 65.67 лева мораторна лихва за периода 11.03.23 г. до
26.03.24 г. върху непогасената сума за устройства, за които е издадена Заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № ..... г. по описа на РС – Берковица.
ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН ********** от гр. Б., общ. Берковица, ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М.,
СУМАТА 813.58 лева - разноски за исковото производство и 178.96 лева -
разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________

9