№ 98
гр. Провадия, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200219 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба, подадена от М. Л. Дж., ЛНЧ ********** срещу наказателно
постановление № 8/01.06.2022г., издадено от Началника на група
„Криминална полиция“ при Районно управление гр. Провадия към ОД на
МВР гр. Варна с което за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, на
основание чл.218б, ал.1 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на
150/сто и петдесет/ лева.
Жалбоподателят счита, обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска от съда същото да бъде
отменено изцяло, като изтъква обширни доводи в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Производството по делото е водено, като ДП под №81/2021г. по
описа на РУ-Провадия за извършено престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от
НК, затова, че на 16.03.2021г. в с.Тутраканци, общ.Провадия, обл.Варна са
били отнети чужди движими вещи: женско куче, порода лабрадор ретривър
на стойност 700 лева, от владението на А.В.В., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да се присвоят, като деянието представлявало
маловажен случай.
Същото е приключило с постановление за прекратяване на ВРП-ТО-
Провадия, като на основание чл.424 от НК преписката е била изпратена на
Началника на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна за преценка за
реализиране на административно-наказателна отговорност на М.Л. Д..
1
На основание така съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 8/01.06.2022г., издадено от Началника на
група „Криминална полиция“ при Районно управление гр. Провадия към ОД
на МВР гр. Варна с което на въззивника за престъпление по чл.194, ал.3, вр.
ал.1 от НК, на основание чл.218б, ал.1 от НК й е наложено наказание „Глоба“
в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските
показания на Д.Х.Я. и Б.М.М., установи от фактическа страна следното:
В хода на досъдебното производство е било установено, че
пострадалата А.В. живеела в къща, находяща се в с. Тутраканци, общ.
Провадия, обл. Варна и същата притежавала -женско куче, порода лабрадор
ретривър, което отглеждала в дома си. Откакто кучето се било родило, М. Л.
Дж., гражданин на Великобритания, живуща в с. К., общ. Провадия,
многократно била ходила в дома на А. да иска кучето й, въпреки, че тя вече й
била дала четири кученца от същото котило.
По неустановено с точност време на 16.03.2021 г. пострадалата В. излязла
от дома си в с. Тутраканци. Докато пострадалата я нямало в дома й, и по
неустановено с точност време М. Л. Дж. отишла до дома на пострадалата в с
Тутраканци, взела кучето й порода лабрадор ретривър и го занесла в дома си
в с. К.. Около 8,30 часа на същата дата пострадалата Ат. В. се прибрала в
дома си и установила, че кучето й го няма
Впоследствие познати на пострадалата й казали, че най-вероятно кучето го е
взела англичанка на име М., която живее в с. К., общ. Провадия. На
18.03.2021 г. А.В. се обадила на своя приятелка- св. Ю.В. и с нейния
автомобил двете отишли в с. К.. След като пристигнали в селото били
упътени и намерили къщата, в която живеела М. Л. Дж.. Когато пристигнали
пред дома й, М. Л. Дж. излязла от къщата и започнала да крещи на английски
език, че нямала нищо при нея без пострадалата да й казва нещо. А.В.
поискала да влезе в имота на М. Л. Дж. и тя я пуснала в двора. Но преди да я
пусне да влезе А.В. видяла под вратата, че М. Л. Дж. изместила едно куче,
лапите, на което приличали на нейното. След като А. влязла в двора М. Л. Дж.
я оставила да надникне набързо, след което затворила вратата и започнала да
ги гони от имота. Тогава А. подала сигнал на тел. 112. Малко след това на
мястото пристигнали свидетелите Б.Л. и А.М., и двамата полицейските
служители в РУ-Провадия. Полицейските служители се легитимирали на М.
Л. Дж. и поискали да влязат в имота с цел извършване на проверка за
откраднатото куче. Първоначално М. Л. Дж. отказала да ги пусне в имота си,
но след това се съгласила да допусне в имота само полицейските служители.
След което М. Л. Дж. допуснала в имота си свидетелите Л. и М. и им показала
първо едно оградено място, където имало много кучета, в което полицейските
служители не разпознали търсеното куче. След това забелязали, че в имота
има и други места, където се държат кучета и поискали от М. Л. Дж. да ги
2
допусне до тях, но тя категорично отказала и започнала да ги гони навън.
Известно време след, като М. Л. Дж. ги извела навън, на място пристигнали и
други служители на РУ- Провадия. При последващ разговор М. Л. Дж.
заявила, че ще предаде кучето доброволно, след което влязла в двора си,
заедно с полицейските служители и А.В. и ги завела до мястото, където било
кучето. След това М. Л. Дж. предала с протокол за доброволно предаване
кучето, а след това то било върнато на А.В. срещу разписка.
От заключението на назначената Ветеринарно-медицинска експертиза, се
установява, че кучето е кръстоска на породата лабрадор ретривър. Пазарната
му цена към датата на деянието- 16.03.2021 г. е 700 (седемстотин) лева.
От събраните доказателства по делото прокуратурата е намерила, че М. Л.
Дж. е осъществила състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а
именно: за това, че на 16.03.2021 г. в с. Тутраканци, общ. Провадия, е отнела
чужди вещи: женско куче, порода лабрадор ретривър на стойност 700 лева, от
владението на А.В.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието представлява маловажен случай.
От доказателствата по делото, е установено, че стойността на
инкриминираното куче до размера на две минимални работни заплати за
страната – в случая 700 лева и вещта е възстановена на собственика.
От изготвената справка съдимост се установява, че М. Л. Дж. е
неосъждана, както и че в продължение на една година от извършване на
деянието, не е извършвала други деяния, общата стойност на предмета на
които да е над 150 лева.
От извършената справка в информационните масиви на МВР за
регистрирани АУАН и издадени НП по чл. 218б от НК срещу М. Л. Дж., се
установява, че в продължение на една година от извършването на деянието
не са й налагани такива наказания.
Предвид изложеното представителя на прокуатурата е преценил, че
наказателното производство следва да се прекрати, тъй като са налице
предпоставките за задължително прилагане на чл. 218б от НК, а делото да
бъде изпратено на Началника на РУ- Провадия при ОД на МВР- Варна, с
оглед преценката за реализиране на административно-наказателна
отговорност на М. Л. Дж., живуща в с. К., общ. Провадия, обл. Варна.
В хода на съдебното следствие до разпит бяха допуснати две лица-Д.Х.Я. и
Б.М.М..
Видно от показанията на св.Янчева, А.В. и мъжът й живеели в съседство с
нея. Били бедно семейство и в един момент пред дома им се появили група
кучета. Същите били безстопанствени. Семейството започнало да ги гледа,
като сутрин кучетата излизали от имота, изяждали по една кокошка или
юрдечка и се прибирали. След инцидента семейството се преместило да
живее на друго място, а кучетата останали и св.Янчева от съжаление
започнала да се грижи за тях. Дори взимала гранули от Д. за да ги храни. Св.
Янчева счита, че по финансови подбуди А. е изявила претенции към
въпросното куче, като е мислела че може по този начин да спечели някакви
3
пари от Д..
В хода на делото бе разпитана и св.Б. М.нова, от показанията на която
става ясно, че въпросното куче е било занесено от една жева от с.Тутраканци
на Д.. Първоначално се смятало, че кучето е болно, но се оказало, че то е
гладно. Д. разполагала с електронен четец с помощта на който тя установила,
че кучето няма собственик и го прибрала в дома си. За 2022г. същата заявява,
че ветеринарната аптека в която работи в гр.Провадия- „Провамед“ имала
договор с Община Провадия за кастриране на безстопанствени кучета. В тази
връзка ветеринарната аптека била потърсена от служител от Община
Провадия във връзка със сигнал за животни, които не са обгрижвани и са на
ръба на оцеляването. Това наложило селото да бъде посетено и въпросните
кучета да бъдат кастрирани. И трите кучета които били кастрирани, не били
идентифицирани.
Св.М.нова твърди, че е виждала въпросното куче и за него заявява, че няма
нищо общо с лабрадор ретривър, а по-скоро е смесица от кавказка овчарка и
друг вид куче. Кучето нямало поставен чип и от него имало много
оплаквания.
Съдът кредитира показанията на допуснатите до разпит две свидетелки.
Същите са изключително подробни. Едната от тях е съседка на Джейм и А.В.
и има достатъчно впечатления, както от последната, така и от въпросното
куче, а другата във връзка с работата си е имала достатъчно добри
впечатления от въпросното животно.
При така установените фактически положения, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното на базата на тези основания.
Отделно от това обаче съдът счита, че не се събраха безспорни и
категорични доказателства, които да доказват вината на М. Л. Дж..
На първо място, съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД-
Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на
регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска
практика във ветеринарномедицинско заведение за официална
идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на
идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на
4
наредбата по чл. 51, ал. 5 от ЗВМД.
Видно от събраните по делото доказателства, процесното животно не
е имало поставен инжектируем транспондер или идентификационен документ
(паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5 от ЗВМД, с
което собствеността му остава недоказана.
Това обстоятелство е било проверено първо от жалбоподателката, но
ако приемем, че този факт не следва да бъде кредитиран, само защото тя е
извършила тази проверка, то в подкрепа на нейните твърдения са и
показанията на св. Б.М.М., която работи във ветеринарна аптека - „Провамед“
в гр.Провадия и същата разполага със съответния четец за да установи
собствеността на животното.
По делото се доказа и факта, че А.В. не е полагала грижи за
животното и същото е било оставено да си набавя храна само, пуснато на
свобода извън имота й, като често се хранело с домашни птици. Дори и на
външен вид животното изглеждало слабо и недохранено, като именно
въззивницата е човекът, който е изразил желание да се грижи за него и да му
осигури необходимите условия за нормален живот. Установено е по делото,
че М. Л. Дж. се занимавала с такава дейност и имало няколко кучета, за които
се грижела.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. За да е
осъществен състава на това престъпление, то следва да са осъществени
неговите обективни и субективни признаци. От обективна страна бе
установено, че процесното куче е било донесено на въззивницата и няма
данни същата да го е присвоявала противозаконно. Безспорно е установено по
делото, че същото няма собственик, което се доказва по съответния ред
съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. От субективна страна
се установи, че Д. не е имала умисъла да извърши вмененото и престъпление,
като същата от добра воля е приютила животното за да му осигури нормални
условия за живот. Дори и при недоказано собственост, същата го е върнала,
за което по делото са налични доказателства.
Дори и да се приеме, че има извършено някакво престъпление, според
настоящият състав, осъщественото от въззивника нарушение е със значително
по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните от този
вид. Тоест, деятелността на жалбоподателя следва да се квалифицира, като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следното: легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК,
която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в
административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
5
При обсъждане на този въпрос, съдът взе предвид наличието на следните
смекчаващи обстоятелства: факта, че въззивницата се занимава с грижа за
бездомни животни и е изградила условия затова, което върши безвъзмездно,
липсата на доказателства за собствеността на кучето, липсата на други
нарушения от нейна страна, както и доброто и процесуално поведение и
оказано съдеййствие в хода на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина по делото. Всички тези факти представляват
многобройни, смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
Поради това, съдът счита, че наказателното постановление се явява и
неправилно.
По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено, като постановено в
нарушение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление
№8/01.06.2022г., издадено от Началника на група „Криминална полиция“ при
Районно управление гр. Провадия към ОД на МВР гр. Варна с което на М. Л.
Дж., ЛНЧ ********** за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, на
основание чл.218б, ал.1 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на
150/сто и петдесет/ лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6