Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 01.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито съдебно заседание
при закрити врата на петнадесети септември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря М. Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2000 по
описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърди, че е кредитор на
ответника - „Н.Ц.– И.ПО М.” АД /“ТЦ-И.“ АД/, тъй като има вземания към него, които
са възникнали от търговски сделки. Източниците на вземанията, с които молителя
се легитимира се заявява да са три договора за заем на финансови инструменти /ДКЦ,
емисия ISIN********/, сключени на 10.01.2013 г., 28.03.2013 г. и 17.12.2013 г., които договори
са били изменяни с по деветнадесет анекса, а трети с два. Съобразно волята на
страните по първия договор Б.та е предоставила в собственост на ответното
дружество финансови инструменти /ДЦК/ имащи номинал от 15 000 000
евро, като последното се е задължило да върне инструменти от същия вид, номинал
и емисия на датата – 10.08.2013 г., наред с възнаграждение в размер на 2 %
годишно от номиналната стойност на книжата на заетите инструменти, а при
евентуална забава в изпълнението на задължението за връщане на книжата в
рамките на уговорения срок от страна на /“ТЦ–И.“ АД възниква и задължение за
заплащане на неустойка в размер на 4 % годишно от номиналната стойност на
заетите инструменти. По вторият и третият договор уговорките между страните са
идентични, като единствената разлика е в предмета и падежа, а именно по
договора 28.03.2013 г. Б.та е предоставила в собственост на ответното дружество
финансови инструменти /ДЦК/ имащи номинал от 35 000 000 евро при
падеж за връщане 12.08.2014 г., респективно по договора 17.12.2013 г. Б.та е
предоставила в собственост на ответното дружество финансови инструменти /ДЦК/
имащи номинал от 30 000 000 евро при падеж за връщане 17.08.2014 г.
Изтъква се, че макар падежите и по трите финансови сделки да са настъпили, то
от задълженото лице - „ТЦ–И.“ АД
отсъства изпълнение на основното му договорно задължение, а именно да върне на Б.та
дължимите ДЦК. Отсъствало изпълнение и на производните задължение на „ТЦ–И.“ АД
да осъществи плащане на договорените с трите съглашения възнаграждения и
лихвени купонни плащания. За да постигне доброволно уреждане на станалите
изискуеми задължения Б.та предприела изпращане до неизправната страна на
нотариална покана, с която подканила същата да пристъпи към договореното и очаквано
изпълнение по договорите в рамките на едноседмичен срок. Въпреки това и при
изтичане на така дадения допълнителен срок за изпълнение „ТЦ-И.“ АД не
предприело такова, което създава за молителя материален интерес от това да
поддържа, че в правната му сфера са се породили вземания, съставляващи
обезщетения за неизпълнения на договорни задължения за връщане на предоставени
в собственост ДКЦ, чиито размер на паричните обезщетения възлиза на сумата от
общо 88 576 054,79 евро /16 608 010,27 евро – по договор от
10.01.2013 г.; 38 752 023,97 евро – по договор от 17.12.2013 г.; 33 216 020,55
евро – по договор от 28.03.2013 г. Конкретизирано е, че стойността на
потърсеното договорно обезщетение е съобразена с пазарната стойност отразяваща
цената на ДКЦ, които са подлежали на връщане към момента на затваряне на пазара
към датата на падежа по всеки един от трите договора, вкл. натрупаната към
съответната дата лихва по емисията. Успоредно с това Б.та заявява, че
възнагражденията, които и се следват по трите договора възлизат на сумата от
383 417,05 евро /73 972, 60 евро - по договор от 10.01.2013 г.;
171 111,11 евро - по договор от 28.03.2013 г.; 33 216 020,55
евро - по договор от 17.12.2013 г./, а лихвените купонни плащания по ДЦК с
падеж : 09.07.2014 г. възлизат на сумата от 3 400 000 евро /637 500 евро -
по договор от 10.01.2013 г.; 1 478 500 евро - по договор от
28.03.2013 г.; 1 275 000 евро - по договор от 17.12.2013 г./, като към
датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност -
13.03.2015 г. е натрупано и вземане за лихва за забава в размер на сумата от
59 433,89 евро. В заключения при отчитане на всички парични вземания
породени по изложените три договора „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност настоява да
е титуляр на изискуеми и непогасени вземания в общ размер от
92 418 905,73 евро. Изложеното мотивира Б.та да поиска от сезирания
съд постановяване на решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността на „ТЦ–И.“
АД, като това послужи, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо същото.
С молба от 03.04.2015 г. присъединеният кредитор – „И.П.С.“ АД е изложило
фактически твърдения, че също има качеството на титуляр на изискуеми парични
вземания произтичащи от сключена търговска сделка, като техен адресат е
ответника - „ТЦ–И.“ АД. Основанието, от което посоченото търговско дружество
извежда легитимацията си на кредитор е сключен между него и ответника договор
за заем от 16.04.2013 г. По силата на този договор от страна на присъединения
кредитор в полза на ответника било договорено предоставянето на паричен заем в
размер на сумата от 8 500 000 лв., като поетото от насрещната страна
задължение е било да върне заетата сума, заедно с дължимата лихва в сроковете и
според условията по заемната сделка. Допълва се, че договорът е претърпял
множество допълвания станали чрез подписване на анекси /общо 20 на брои/. Чрез
изменения били внесени промени в размера на заемната сума, а именно същия бил
неколкократно увеличаван до достигане на 106 749 213,11 лв., а с
последния анекс датиращ от 15.04.2014 г. било уговорено продължаване срока на
действие на заемното правоотношение с една година. Излага се, че договорените
заемни суми били предоставяни регулярно чрез банкови преводи от заемодателя на
заемателя, но последния въпреки изтичане срока на договора не изпълнил
задължението си да ги върне на кредитора, както и това да уведомява заемодателя
за целесъобразното разходване на дадения в заем ресурс. Предвид това неизправно
поведение демонстрирано от страна на „ТЦ–И.“ АД кредитора пристъпил към
отправяне на едностранно изявление за прекратяване на договора му за заем с длъжника,
като се позовал на това, че отсъствало изпълнение на редица задължения
основното от които да се върнат предоставените в заем парични средства. Ефектът
на прекратяването на договорната връзка довел до пораждане право на кредитора
да получи предсрочно цялата сума, която е дал в заем на „ТЦ–И.“ АД. Въпреки
това тази сума не е върната на „И.П.С.“ АД и до момента на подаване по делото
на молбата за присъединяване в производството /03.04.2015 г./. При тези
фактически твърдения от дружеството – присъединен кредитор се релевира искане
за постановяване на решение, с което да се обяви неплатежоспособността,
евентуално свръхзадължеността на ответника, да се открие производство по
несъстоятелнот по отношение на „ТЦ–И.“ АД, като на дружеството се назначи
временен синдик, както и да се постановят обща възбрана и запор върху
имуществото му и да се свика първо събрание на кредиторите. Желае се и
присъждане на разноски при позитивен съдебен акт.
С молба от 16.11.2015 г. присъединения кредитор – „О.Б.Б.“ АД е изложил
фактически твърдения, че и за него съществува качеството кредитор спрямо
ответното дружество - „ТЦ–И.“ АД и това
му качество се е породило от неизпълнение на сключена между страните
търговска сделка. „О.“ АД разкрива, че има качеството на довереник на
облигационери по облигационен заем от 29.09.2009 г., които е емитиран от „ТЦ–И.“
АД, съставляващ емисия от обикновенни, лихвоносни, безналични, поименни, свободно
прехвърляеми, неконвертируеми и обезпечени 15 000 облигации, всъка на
стойност от 1 000 евро срещу които на емитента е бил предоставен
облигационен заем в размер на сумата от 15 000 000 евро. Така
емитираните облигации обединени в емисия са регистрирани надлежно в „Централен
депозитар“ АД, като им е присвоен първоначален уникален идентификационен код ISIN ********, като същия
впоследствие е изменен на ********. Облигациите са били допуснати до борсова търговия
след одобрен Проспект, което е станало 29.03.2010 г. Облигационнията заем е бил
емитиран с цел да се придобият два конкретно описани недвижими имота /УПИ XV-1416 и XIV-1416/ , находящи се в гр.
София. Падежът на емитирания облигационен заем е определен на пет години,
считано от момента на сключването му. Според уговореното във връзка с
отпуснатия облигационен заем, емитента - „ТЦ-И.“ АД е приел да изплати
главницата по заема еднократно на датата на падежа /15 000 000 евро/, като
периодът на лихвените плащания е фиксиран, като 12-месечен при лихва в размер на
8 % годишно. Предназначението на издадената емисия е тя да може да се търгува
на регулиран пазар, което се е и случило чрез допускането й до търговия на БФБ
– София АД. Именно с оглед постигане на посочената цел емисията е била издадена
по правилата на ЗППЦК, а с оглед това, че същата е била и обезпечена, то се е
наложило емитентът да сключи договор с Б. – в случая „О.“ АД, която да
изпълнява функцията на довереник на облигационерите. Сочи се, че такъв договор
е бил сключен на 25.09.2009 г. Допълва се, че с цел да се постигне обезпечаване
на вземанията възникнали в полза на облигационерите и Б.та-довереник от страна
на дружеството емитент на облигационния заем са били учредени договорни ипотеки
върху притежавани от „ТЦ–И.“ АД
недвижими имоти в гр. София, а така също и особен залог върху вземания на „ТЦ–И.“
АД /налични и бъдещи/ по разплащателна сметка, открита и поддържана при „О.“ АД. Споменава се, че първоначално
падежната дата за издължаване на отпуснатия в полза на емитента облигационен
заем е била 29.09.2014 г., но впоследствие съобразно изрично решение на
Събранието на облигационерите тази дата е била изменена, като срокът за
изплащане на заема е удължен с една година, респективно падежната дата е
определна за 29.09.2015 г. От друга страна падежите на лихвените плащания по
отпуснатия заем са уговорени, като 1 – месечени и са както следва : 29.09.2010
г., 29.10.2011 г., 29.10.2012 г., 29.10.2013 г., 29.10.2014 г. и 29.09.2015 г. Изтъква
се, че емитентът не е изпълнил поетото от него задължение да върне на
29.09.2015 г. получения от него облигационен заем в размер на сумата от
15 000 000 евро и наред с това допуснал неизпълнение и по отношение
на задължението си да обслужи лихвени плащания по този заем с падежи 29.10.2014 г. и 29.09.2015 г. На 30.10.2015 г.
от страна на Събранието на облигационерите е било констатирано допуснатото
неизпълнение по заема от страна на емитента. Така „О.“ АД е пристъпила към
изпълнение на договорното и законово свое задължение да предприеме в качеството
й на довереник на облигационерите нужните действия за охраняване на техните
права. Обобщава се, че към 16.11.2015 г. общото изискуемо парично задължение на
емитента по заема - „ТЦ–И.“ АД към облигационерите и към Б.та възлиза на
34 535 925,64 лв. /17 657 935,50 евро/. От тях паричните
вземания на облигационерите се класифицират, както следва : главница –
15 000 000 евро с левова равностойност от 29 337 450 лв. и
лихви – 2 437 000 евро с левова равностойност от
4 766 357,71 лв. Вземанията на „О.“ АД произтичащи от обслужването на
този заем от страна на Б.та в качеството и на довереник на облигационерите
възлизат, както следва : 15 000 евро с левова равностойност от
29 337,45 лв. – дължимо възнаграждение
за календарната 2014 г. по договор за изпълнение функцията „Довереник на
облигационерите“ от 25.09.2009 г. Върху това главно вземане се претендира
да е възникнало и акцесорно такова за
забава продължила в периода от 26.12.2014 г. до 16.11.2015 г. възлизащо на
сумата от 1 360, 50 евро с левова равностойност от 2 660,56 лв. Плащането
на уговореното според обсъждания договор възнаграждение за дейността на
довереника е с падеж е 25 декември за календарна година от срока на действието
му. Освен това с оглед клаузата на чл. 9, ал. 5 от същия договор в полза на Б.та
било възникнало и правото на месечно възнаграждение от по 2 500 евро,
защото се е стигнало до хипотеза свързана със защита правата и интересите на
облигационерите, вкл. и изпълнение върху обезпечението на емисията. На следващо
място се поддържа, че ответното дружество - „ТЦ-И.“ АД е изпаднало в състояние
на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, защото то няма
възможност да обслужи изискуеми и установени по тяхното основание и размер свои
парични задължения, чиито титуляри са облигационерите по облигационния заем. Акцентира се върху това, че „ТЦ-И.“ АД е преустановило плащанията си по
емитирания от него облигационен заем, считано от 26.09.2013 г. Именно заради
това, считано от датата – 29.09.2014 г., когато е настъпил падеж за лихвени
плащания по отпуснатия заем и те не са били обслужени от задълженото лице
трябва да се приеме, че ответното дружество е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност. Споменава се и това, че облигационния заем се
характеризира, като абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 204,
ал. 1 ТЗ, защото облигации могат да се емитират само от търговско дружество създадено при
правно-организационна форма - АД. Настоява се и върху това, че от 29.09.2014 г.
дружеството е имало изискуеми и непогасени парични задължение, които са
последица от търговска сделка и длъжника се намира в състояние, което не му
позволява да ги изпълни. За пълнота се релевира и това, че според законовата
разпоредба на чл. 100а, ал. 2 ЗППЦК именно в задължение на „О.“ АД е възложено
да предприеме действия по охраняване интересите на облигационерите, вкл. и чрез
подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на емитента
на облигациите явяващ се „ТЦ–И.“ АД. С оглед на това се застъпва позиция, че „О.“
АД е снабдена с нужната процесуална легитимация да инициира искане за откриване
производство по несъстоятелност спрямо длъжника –емитент на облигациите.
От ответното дружество - „ТЦ–И.“ АД не е упражнен отговор в предвидения за
това срок по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ и по тези на присъединените
кредитори.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена
молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е
сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с
това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете установени в
закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1)
че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на
това, в случая настоящата инстанция намира, че следва в условията на
последвателност да разгледа кредиторовите качества на всеки един от субектите
/молителя и двамата присъединени кредитори/ и да прецени, дали същите са
носители на изискуеми и непогасени вземания, по които длъжник е „ТЦ-И.“ АД,
респективно дали пораждането на тези вземания има за източник търговска сделка.
По отношение кредиторовото качество
на молителя – „КТБ“ АД /н./.
Същият
основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на съществуващи в негова полза вземания срещу ответника, които
твърди да са възникнали от три различни юридически факта, а именно три договора
за за заем на финансови инструменти /ДКЦ, емисия ISIN********/, сключени на 10.01.2013 г., 28.03.2013 г. и
17.12.2013 г. Ето защо съдът ще разгледа последователно въпросите дали в
настоящото производство се доказва, че в тежест на „ТЦ–И.“ АД са възникнали
задължения по всеки един от сключените три договара. В случай, че съдът
установи, че такива задължения са възникнали /по всички или по някой от тези
съглашения/, то тогава трябва да се произнесе и по това дали те съществуват към
момента, както и дали биха могли да бъдат основание за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответното АД, като осъществи
преценката, дали са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От
представените в производството писмени доказателства се установява, че между
„КТБ” АД /н./, от една страна, и „ТЦ–И.“ АД, от друга, са валидно възникнали
облигационни отношения по сключени три договора за прехвърляне собственост
върху финансови инструменти /ДЦК/, както следва : от 10.01.2013 г.; от
28.03.2013 г.; и от 17.12.2013 г. С всяка една от тези сделки заемодателя е
поел задължение да прехвърли в собственост на заемателя финансови инструменти,
съставляващи ДЦК, а заемателят на свои ред се е задължил да върне финансови
инструменти от същия вид, номинал и емисия на определена бъдеща дата или при
поискване съобразно реда и условията очертани във всеки един от трите договора.
Номиналната стойност на ДЦК, за които е поето задължение за прехвърленяне
посредством цитираните три договора се установява да е както следва :
15 000 000 евро по първия договор, 35 000 000 евро по
втория договор и 30 000 000 евро по третия договор. По волята на
страните сред предвиденото договорно съдържание на всяка една от сделките е
заплащане на възнаграждение от страна на заемателя в полза на заемодателя
възлизащо на 2 % годишно от номиналната стойност на финансовите инструменти,
което се изчислява помесечно. Освен това е уредена и хипотеза на договорна
отговорност за заемателя, а именно възникване на вземане за неустойка в
размер на 4 % годишно от номиналната
стойност на заеманите инструменти за всеки просрочен ден, ако заемателя не
изпълни задължението си да върне на падежа финансови инструменти от същия вид,
количество и емисии. Отново от ангажираните писмени доказателсва – анекси към
договорите за прехвърляне собственост върху финансови инструменти еднозначно се
установява, че отново при съвместна воля на съдоговорителите е постигнато
съгласие за промяна относно първоначално определените дати за връщане от страна
на заемателя на собствеността върху финансовите инструменти от същия вид,
номинал и емисия. Анализът на анексите
показва, че падежите в изпълнението на това основно задължение по договорите са
претърпяли следната трансформация : по договора от 10.01.2013 г. е установен
падеж 10.08.2014 г. /така Анекс 20/09.06.2014 г./; по договора от 28.03.2013 г.
е установен падеж 12.08.2014 г. /така Анекс 19/10.06.2014 г./; и по договора от
17.12.2013 г. е установен падеж 17.08.2014 г. /така Анекс 2/12.05.2014 г./. В
чл. 2.1. възприет в съдържанието на всеки един от процесните договори е
прокламирано правилото, че заетите финансови инструменти се доставят по следния
начин : прехвърляне на дадените на заем финансови инструменти посредством
нареждане от заемодателя, по регистър посочен от заемателя. Предвидено е, че
срокът за доставяне е не по-късно от следващия работен ден, считано от датата
на подписване на договора. Иначе казано изпълнението на това задължение на
заемодателя по първия договор е било с падеж – 11.01.2013 г., по втория –
29.03.2013 г. и по третия – 18.12.2013 г. Сезираният съд намира, че договорното
задължение на Б.та –молител за извършване доставка на финансовите инструменти
/ДЦК/, съставляващи предмет на всеки от трите договора е било надлежно
изпълнено, като потвърждение за това са подписаните между страните по
договорите анекси за тяхното изменение, които уреждат реквизити свързани с
изпълнението на основното задължение на заемателя изразяващо се в това да върне
финансови инструменти от същия вид, номинал и емисия на конкретна предстояща
дата. Такова договаряне би било безпредметно ако заемодателя не е изпълнил
своето насрещно задължение за доставка на съответните ДЦК по всеки от трите
договора, защото именно това е предоставката за възникване на насрещното
корелативно правно задължение на „ТЦ-И.“ АД да върне книжа от същия вид на ясно
дефинирани предстоящи във времето падежни дати. Потвърждение за изпълнението на
задължението касаещо доставка на финансови инструменти, което има за адресат
„КТБ“ АД /н./ е и факта на осъщественото при длъжника - „ТЦ–И.“ АД
осчетоводяване на вземанията, за които „КТБ“ АД /н./ се легитимира, като кредитор.
Този извод съдът гради от заключението по СФИЕ изготвено от в.л. М. с дата –
15.03.2016 г. според което към 01.01.2014 г. /момент следващ сключването на
всеки един от трите договора/ е видно, че дружеството дължи на Б.та – молител
сума в размер на 180 015 509,50 лв., а към края на 2014 г. салдото по
счетоводната сметка показва, че дълга към този кредитор възлиза на сумата от
170 731 552, 13 лв. Така предвид установеното по делото възникване на
облигационните правоотношения базирани на трите договора подписани между
страните, както и факта на изпълнение на основното договорно задължение на
кредитора – „КТБ“ АД /н./, настоящата съдебна инстанция приема, че за „ТЦ–И.“
АД по всеки един от трите договора се е породило задължението да върне
доставените му в собственост финансови инструменти от същия вид, номинал и
емисия на фиксираните според съглашенията и анексите към тях падежни дати, за
които съда вече даде ясна конкретизация в настоящия си акт. Наред с това за
ответното дружество се е породило и задължението за осъществяване на
договорените годишни лихвени плащания, чиито падежи също се спомена да са
определени от страните и това е 25 декември на съответната година от действието
на всеки един от договорите, като размерът на тези лихвени плащания е уговорен
на 2 % от номиналната стойност на прехвърлената емисия ДЦК по всеки договор. При
така сложените между страните комплекс от права и задължения следващият въпрос
нуждаещ се от отговор за да се прецени, дали „КТБ“ АД /н./ има легитимацията на
кредитор по тези сделки е фокусиран върху това, дали „ТЦ-И.“ АД е изпълнило
ангажимента си на датите – 10.08.2014 г., 12.08.2014 г. и 17.08.2014 г. да
върне в собственост на заемателя /молителя/ финансови инструменти /ДЦК/ от
същия вид, номинал и емисия, каквито „КТБ“ АД /н./ надлежно му е прехвърлил
преди това, изпълнявайки добросъвестно поетото договорно задължение в този
смисъл. Естеството на задължението предполага доказването на неговото
изпълнение да се извърши от субекта адресат на същото, а именно - „ТЦ-И.“ АД.
По делото обаче не са събрани абсолютно никакви доказателства, които да
навеждат на подобно престациоонно поведение предприето от длъжника „ТЦ-И.“ АД.
Нещо повече в счетоводството на ответника към края на 2014 г., когато падежните
дати по всяка една от сдеките вече са натъпили присътва отразяване, че същия
има дълг към „КТБ“ АД /н./, чиито размер възлиза на сумата от
170 731 552, 13 лв. Това обстоятелество, както и липсата на успешно проведено
насрещно доказване от страна на „ТЦ-И.“ АД за осъществено договорно изпълнение
на обсъжданото задължение, било към падежните дати било към един следващ
момент, формира у настоящия решаващ орган убеждение, че „ТЦ-И.“ АД е допуснал
пълно неизпълнение и по трите договора за прехвърляне на ДЦК относно главното
си задължение, изразяващо се в това при настъпване на уговорените падежни дати
да върне в собственост на заемателя /молителя/ финансови инструменти /ДЦК/ от
същия вид, номинал и емисия, каквито са му били предоставени в собственост от
страна на притежателят им - „КТБ“ АД /н./. С цел да охрани правата си по тези
сделки от кредитора „КТБ“ АД /н./ се установява да е предприето действие по
отправяне на покана за изпълнение към
длъжника - „ТЦ-И.“ АД /изявлението е оформено като нотариална покана от
10.09.2014 г./, като същата е получена от представител на адресата й на датата
– 24.09.2014 г. С нея ясно е заявено пред длъжника, че е изпаднал в състояние
на неизпълнение по трите договора, в които участва като заемател на ДЦК,
изразяващо се в липса на връщане на предоставени му финансови инструменти от
същия вид, номинал и емисия на установените за това падежни дати, като е
подканен да го направи в 7-дневен срок, считано от получаване на поканата.
Анализът на тази покана показва, че в нея кредиторът изрично е заявил пред
длъжника, че ако последния не е в състояние да изпълни описаното по-горе негово
главно задължение /връщане на ДЦК/, то същия се кани да заплати на кредитора
обезщетение за неизпълнение на задължението тези ДЦК да бъдат върнати, като
тяхната стойност се определи въз основа на пазарната им оценка към датата на
поканата, а именно : за неизпълнението
на договора за заем на финансови инструменти от 10.01.2013 г. – обезщетение в размер на
16 328 291,10 евро; за
неизпълнението на договора за заем на
финансови инструменти от 28.03.2013 г. –
обезщетение в размер на 38 099 345,89 евро; и за неизпълнението на договора за заем на финансови
инструменти от 17.12.2013 г. –
обезщетение в размер на 32 656 582,19 евро. Както вече се посочи няма
действие, което да е свързано с връщане на ДЦК от заемателя на заемодателя. По
делото липсват и данни за плащане на договорно обезщетение от длъжника в полза
на кредитора за допуснатото неизпълнение в задължението да се върнат заетите
ДЦК при параметрите установени с всеки от договорите. Допуснатото от длъжника
отклонение от очаквания от кредитора договорен резултат – връщане на заетите
финансови инструменти в рамките на уговорените за това срокове в полза на
предоставилия ги кредитор създава за него правото да поиска или реалното
изпълнение на същите или ако подобно изпълнение вече е станало безполезно за
него да поиска парично обезщетение за еквивалента на вредите, които е понесъл
от неизпълнение на задължението поето с всеки един от договорите за заем на
финансови инструменти. Вече се спомена, че „ТЦ–И.“ АД не е върнал на своя
заемател предоставените му ДЦК в същия вид, номинал и емисия, което означава,
че в правната сфера на кредитора по това облигационно задължение е възникнало
правото да поиска да бъде обезщетен за понесените от него имуществени вреди. В
тежест на ищеца е да установи размрът на тези вреди, като доколкото
производството развиващо се по реда на чл. 625 ТЗ не се пллзва със сила на
пресъдено нещо относно вземанията, които са предмет на изследване при неговото
провеждане, а те единствено играят ролята на необходима предпоставка за
евентуално позитивно решение, то макар пред съда да няма събрани доказателства
за пазарната стойност на понесените вреди от неизпълнението следва да се
направи заключение, че такива са понесени от кредитора в номиналните размери на
емисиите ДЦК, които са били предмет на прехвърляне с трите договора за заем на
финансови инструменти, а именно 15 000 000 евро, 35 000 000
евро и 30 000 000 евро, или общо 80 000 000 евро. Разбира
се кредиторът ще разполага с възможността да проведе доказване по отношение
конкретния размер на това свое вземане в нарочните производства предвидени в ТЗ
/чл. 690, чл. 694 ТЗ/ в хипотезата, че съдът удовлетвори искането му за
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
длъжника. Наред с така посоченото вземане в патримониума на „КТБ“ АД /н./ са
възникнали и вземания с адресат длъжника основани на договорната клауза на чл.
3.1. съдържаща се във всеки един от трите процесни договора предвиждаща право
на възнаграждение в полза на заемодателя възлизащо в размер на 2 % годишно от
номиналната стойност на финансовите инструменти за периода на действие на
съответния договор. Изчислени по посочения механизъм тези възнаграждения към
датата 08.09.2014 г. са както следва : 73 972,60 евро по договор от
10.01.2013 г., 171 111, 11 евро по договор от 28.03.2013 г. и
138 333, 33 евро по договор от 17.12.2013 г. В чл. 7.3. от процесните
договори между страните по тях е уговорено и това, че заемателят след
настъпване на купонно плащане, дължи на заемодателя заплащане в същия ден на
цялата сума по лихвеното плащане на съответната емисия. Така към датата
09.07.2014 г. за „ТЦ-И.“ АД са възникнали задължения за лихвени купонни
плащания по всеки един от трите договора, а именно : 637 500 евро по
договор от 10.01.2013 г., 1 487 500 евро по договор от 28.03.2013 г.
и 1 275 000 евро по договор от 17.12.2013 г. Или общото парично
задължение произтичащо от това договорно основание възлиза на сумата от 3 400 000 евро., като към него
следва да се добави и акумулираната лихва за забава в размер на законната
такава в периода, считано от 09.07.2014 г. до изплащането му. При така
установените вземания породили се в полза на „КТБ“ АД /н./ имащи за длъжник - „ТЦ-И.“ АД в развилото се производство по
делото няма данни от ответника да са били извършени плащания насочени към
тяхното погасяване, респективно не са релевирани други способи имащи, като своя
последица погазяване на облигационни вземания. Аргументиран от това СГС приема,
че към настоящия момент молителя - „КТБ“ АД /н./ установява да има кредиторово качество спрямо
ответника - „ТЦ-И.“ АД, за който се иска откриване производство по
несъстоятелност. Що се касае до това, дали установените парични вземания
попадат в предметния обхват на чл. 608, ал. 1 ТЗ, а именно да са такива парични
задължения, които са породени от или се отнасят до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването, то настоящата
инстанция намира, че следва да даде положителен отговор и на този значим за
легитимацията на „КТБ“ АД /н./ въпрос. Обсъжданите три договора за заем на финансови
инструменти, от които „КТБ“ АД /н./
чепри своите права на кредитор еднозначно следва да се класифицират под
понятието абсолютни търговски сделки вложено в нормата на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, доколкото те съставляват банкови по своя характер сделки – така чл. 2, ал.
2, т. 9 ЗКИ и чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗПФИ. Изложеното налага по делото да се
приеме, че „ТЦ-И.“ АД има кредиторово качество, което го легитимира да поиска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо неизправния негов длъжник -
„ТЦ-И.“ АД, като относно въпроса за неплатежоспособността, евентуално за
свръхзадължеността на същото съдът ще изложи своите правни изводи след анализ
на кредиторовите качества на присъединените по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ други две търговски дружества също
изразили претенция за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
- „ТЦ-И.“ АД.
По отношение кредиторовото качество
на присъединения кредитор – „И.П.С.“ АД /за краткост „ИПС“ АД/. Същият
основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на съществуващи в негова полза вземания срещу ответника, които
твърди да са възникнали от сключен между него и „ТЦ-И.“ АД договор за заем от
16.04.2013 г. За да установи това си качество „ИПС“ АД ангажира по делото
договор, които е сключен на посочената дата именно между него в качеството на
заемодател и „ТЦ-И.“ АД в качеството на заемател. Този договор разкрива ясно
волята на страните по него, а именно „ИПС“ АД да предостави в полза на „ТЦ-И.“
АД заем под формата на паричен ресурс, като на свои ред „ТЦ-И.“ АД се е задължило да върне дадената
му в заем сума, ведно с възнаградителна лихва от 12,25 % годишно върху
предоставените му в заем средства за периода до момента на тяхното връщане в
полза на заемателя. В съглашението е предвидено, че заетата сума подлежи на
връщане в срок до 1 година, считано от сключване на сделката. Това означава до
16.04.2014 г. Сумата предоставена под формата на заем първоначално с договора е
8 500 000 лв. Заемното
правоотношение в рамките на неговото съществуване е претърпяло редица изменения
по отношение размера на предоставеня в заем паричен ресурс, както и по
отношение на крайния момент за връщане на дадения заем. Видно от приобщените
към делото за писмени доказателства съставляващи 20 броя анекси за изменение на
договора за заем 16.04.2013 г. еднопосочно се установява, че страните по
сделката са дали своето съгласие сумата по заема да бъде неколкократно
увеличавана достигайки краен размер от 106 749 213,11 лв. Постигнато
е и изменение и в крайния срок за изпълнение задължението за връщане на
дадените в заем парични средства, като същия е бил продължен с една година,
считано от 16.04.2014 г. Или ангажимента за връщане на заетата сума от „ТЦ–И.“
АД в полза на „ИПС“ АД е прието да бъде изпълнен в срок непо-късно от
16.04.2015 г. Предвид това, че в чл. 2.1. от договора за заем страните са
възприели, че заемната сума се предоставя от заемодателя на заемателя по банков
път, а и с оглед това, че договорът за заем се характеризира, като реален
договор – тоест за да възникне заемното правоотношение освен да се постигне
съгласие между съконтрагентите по него е нужно и обещаната в заем сума да бъде реално
предадена на заемателя, то важно за възникване правото на „ИПС“ АД да получи
връщане на сумата от 106 749 213,11 лв. е да докаже, че я е
предоставило по сметка на „ТЦ–И.“ АД.
Макар дружеството-заемодател да не е ангажирало по делото писмени доказателства
за нареждане на сумите по банкова сметка *** „ТЦ–И.“ АД, настоящата инстанция
кредитирайки приетото и неоспорено заключение на в.л. М. датиращо от 15.03.2016
г. възприема с оглед осчетоводяването осъществено при заемателя - „ТЦ-И.“ АД,
че към 01.01.2014 г. „ИПС“ АД е предоставило в полза на „ТЦ–И.“ АД съгласно
поет ангажимент по договор за заем от 16.04.2013 г. сумата възлизаща на
101 600 813,11 лв. Следователно е изпълнило задължението си по
заемната сделка да предостави в полза на „ТЦ–И.“ АД заем в размер до
101 600 813,11 лв. По отношение на горницата до пълния заявен от
„ИПС“ АД размер от 106 749 213,11 лв. няма данни обещаната в заем
сума да е била реално предадена на заемателя, но и тук съдът препраща към
казаното по отношение вземанията на молителя, а именно, че настоящото решение
не формира СПН относно основанието и размера на паричния дълг, което означава,
че при евентуално откриване на производство по несъстоятелност кредитора -
„ИПС“ АД ще разполага с изрично установената законова възможност да предяви и
установи конкретния размер на своите парични претенции към длъжника - „ТЦ-И.“
АД. При положение, че „ТЦ–И.“ АД е получило в заем сумата от
101 600 813,11 лв., то за него се поражда насрещното задължение да я
върне на заемодателя - „ИПС“ АД в срок до 16.04.2015 г. Доказване за изпълнение
на това задължение не е осъществено по делото, което означава, че единствения
възможен извод в случая е този, че вземането за връщане на заетите парични
средства продължава да съществува, като същото е станало изискуемо и няма данни
да е погасено към момента. Това означава, че „ИПС“ АД установява качеството си
на носител на парично притезание спрямо длъжника „ТЦ-И.“ АД. При това
положение съдът е длъжен да проведе анализ, дали договорът, от които „ИПС“ АД
чепри кредиторовите си права съставлява търговска сделка. За да бъде определена една сделка като търговска, тя следва да отговаря на
установените в чл. 286 ТЗ критерии - обективен или субективен. Обективният критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона за
търговски - чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ, а лицето
извършващо сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ се счита от закона за търговец.
Според субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, като търговска се
определя сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от
него занятие.
В конкретния случай, сключения договор за заем от 16.04.2013 г.
категорично няма как да бъде възприет, като търговска сделка при приложението
на описания обективен критерии и това е така защото договорът за заем не е от категорията на лимитативно изброените в чл.
1, ал. 1 ТЗ търговски сделки.
Един договор
за заем обаче може да бъде квалифициран, като търговска сделка при приложението
на субкетивния критерии на чл. 286, ал. 1 ТЗ и това би станало тогава когато
такъв договор е бил сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него
занятие. В случаят и двете страни по договора имат качеството на търговци /те
са търговски дружества/, а относно това, дали сключения заемен договор е
преследвал обслужване на упражняваното от заемателя „ТЦ-И.“ АД занятие,
приложение следва да намери въведената презумптивна норма на чл. 286, ал. 3 ТЗ,
тъй като пасивното поведение на ответника в развилия се процес несъмнено
обсулавя извод за липса на осъщесвено посредством насрещно доказване оборване
презумпцията на чл. 286 ал. 3 ТЗ. Ето защо сезираният съд прилагайки законовото
предположение на чл. 286, ал. 3 ТЗ е длъжен да приеме, че дадените от „ИПС“ АД
в заем на „ТЦ-И.“ АД парични суми при действието на договора от 16.04.2013 г.
са били предназначени да послужат за покриване на разходи или направа на
инвестиции, придобиван на активи и пр. преследвани цели свързани с
упражняваната от ответника по занятие търговска дейност. Още повече, че измежду
предмета на дейност регистриран по партидата на търговско дружество - „ТЦ–И.“ АД се наблюдава и такъв свързан с
придобиване и участие в управлението на търговски дружества, което изисква или
паричен ресурс за записване или закупуване на дялове или акции от търговски
дружества или недвижимо или движимо имущество, което да се ползва, като апротна
непарична вноска в капитала на дадено дружество за да се придобие съответно
дялово или акционерно участие в него. Тоест за да се осъществят сделки с такъв
характер дружеството, което ги предприема трябва да разполага с ликвидни
парични средства, като набавянето им чрез заем е от кръга на възможните
инструменти за тяхното акумулуране. С
това настоящата инстанция, намира „ИПС“ АД да е установил и последната
необходима предпоставка за да се признае качеството му на субект снабден с
легитимация да поиска откриване производство по несъстоятелност спрямо „ТЦ–И.“
АД, а именно, че вземанията му в размер на 101 600 813,11 лв. са
произтекли от допуснатоо страна на ответника
неизпълнение по търговска сделка – договор за заем.
По отношение кредиторовото качество
на присъединения кредитор – „О.Б.Б.“ АД /за краткост „О.“ АД/. Изложените
от посочения кредитор фактически твърдения в молбата му, а също така
ангажираните от него в подкрепа на тези твърдения писмени доказателства
изискват настоящата инстанция да диференцира легитимацията му в две
направления, а именно тази намираща проявление в осъществяваните от Б.та
функции на довереник на облигационерите по емитирания облигационен заем и тази
състояща се в пораждането в полза на Б.та на самостоятелни и изцяло в нейната
правна сфера правни последици от договора за облигационен заем и договора за
доверително управление. В чл. 100а от ЗППЦК е разписано правилото, че първично
публично предлагане на обезпечени облигации се допуска, ако емитентът е сключил
договор с довереник на облигационерите. Емитент на обезпечени облигации,
предложени не при условията на публично предлагане и за които е предвидено в
условията на емисията допускането им до търговия на регулиран пазар на ценни
книжа, е длъжен да сключи договор с довереник на облигационерите в 7-дневен
срок от провеждане на първото общо събрание на облигационерите. По делото
е безспорно, че емитента в лицето на „ТЦ–И.“ АД е сключил подобен договор с „О.“
АД, като същия е от дата – 25.09.2009 г. С него Б.та е поела задължение спрямо
емитента да осъществява функцията „Довереник на облигационерите“ по емисия
облигации издадена от „ТЦ–И.“ АД /наричано емитент/, като от емитента е поето
насрещно задължение да заплати на Б.та възнаграждението, което е уговорено по
така сключения договор. Конкретиката относно формирането на възнаграждението,
което емитента следва да плаща на Б.та – довереник е дадена в клаузата на чл. 9
от обсъждания договор, а именно заплащане на сума възлизаща на 15 000 евро
годишно за срока на облигационната емисия. Уговорен е плащането да се
осъщестява в срок до 25 декември на всяка съответна година с изключение на
първото плащане по договора, което е дължимо в срок от 7 дни, считано от датата
на подписването. Плащането следва да се извърши в левововата равностойност на
уговореното по размер възнаграждение, като при забава емитента дължи законна
лихва. В рамките на така учредено доверително правоотношение сред изричните
законови задължения на довереника на облигационерите е въведено и това
установено в нормата на чл. 100ж, ал. 2, т. 2, буква „д“ ЗППЦК, а именно - да
подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на емитента на
облигациите да представлява облигационерите и да защитава техните права в
производството по несъстоятелност на емитента. Касае се за въведено от
обективното ни право правилото, което се отличава, като специално по отношение на
общата разпоредба на чл.625 ТЗ, определяща кръга на лицата, които могат да
инициират производство по несъстоятелност, а именно дадена е възможност на
довереника на облигационерите да упражни такова искане и да участва в
инициираното производство, което е типична хипотеза на процесуална субституция
от вида на процесуалната суброгация. Следователно в настоящото производство „О.“
АД извежда легитимацията си на кредитор, както за вземания съставляващи такива
възникващи лично в неговата правна сфера, така и в качеството му на процесуален
субституент на облигационерите по емитирания от ответното дружество
облигационен заем.
Съдът
намира, че в хронологична последователност най-напред следва да се занимае с
разискване въпроса с възникването и изискуемостта на вземанията произтичащи от
облигационния заем емитиран от „ТЦ–И.“ АД изкупен от облигационери при
предлагането му на регулирания пазар при параметрите на предварително одобрен
проспект. Договорът за облигационен заем, като разновидност на сделката за
паричен заем, се сключва при осъществяване на следния фактически състав: 1)
приемане на решение от общото събрание на акционерно дружество или от съвета на
директорите на дружеството, когато този орган е изрично овластен да стори това,
за емитиране на облигации и за определяне на всички условия, при които заемът с
облигационерите се счита за сключен; 2) изготвяне от акционерното дружество на
предложение за записване на облигации, 3) записване на облигации от определени
правни субекти; 3) внасяне на емисионната стойност на облигациите от лицата,
които са ги записали, в определена от акционерното дружество Б. по набирателна
сметка.
Осъществяването
на всички посочени елементи от фактическия състав, при който договорът за
облигационен заем се счита за сключен, се установява от приетото като
доказателство съобщение за облигационен заем по чл. 206, ал. 6 ТЗ, намиращо се
в кориците на делото. Съгласно чл. 206, ал. 6 ТЗ обявяването в търговския
регистър на съобщение за сключения облигационен заем следва по време както приемането
на решение от компетентния според устава орган за издаване на облигации, така и
изготвянето на предложение за записване на облигации, записването на облигации
и внасянето на емисионната стойност на облигациите от лицата, които са ги
записали. Ето защо, след като в търговския регистър по партидата на „ТЦ - ИМЕ”
АД, на 02.10.2010 г., е обявено издаденото от дружеството съобщение по чл. 206, ал. 6 ТЗ, то
съдът намира, че всички факти, които го предхождат, са настъпили преди този
момент.
Без
противоречие от събраните по инициатива на „О.“ АД писмени доказателства се установява
това, че от страна на длъжника „ТЦ-И.“ АД е бил сключен облигационен заем
при размер възлизащ на 15 000 000 евро чрез издаването на емисия
обикновени, свободнопрехвърлими, безналични, лихвоносни, обезпечени
корпоративни облигации регистрирани при „Централен депозитар“ АД. Броят на
издадените облигации е 15 000, а номиналния размер на всяка една облигация
е определен на 1 000 евро. Срокът на облигационния заем е 5 години,
считано от датата на сключване на заема, при лихва от 8,00% годишно и 12
месечен период на лихвените плащания, които имат следните падежи – 29.09.2010
г., 29.09.2011 г., 29.09.2012 г., 29.09.2013 г. и 29.09.2014 г. Заемът е
отпуснат при дата на главничното плащане – 29.09.2014 г. Няма спор, че
емитирания облигационен заем е бил реализиран, като издадените 15 000
облигации са били предложени и изкупени на регулирания пазар, а „ТЦ-И.“ АД е
получил облигационен заем в размер на сумата от 15 000 000 евро от
лицата закупили емитираните облигации. По волята на облигационерите в рамките
на провело се на 04.11.2014 г. Общо събрание на облигационерите е взето решение
за изменение по условията на облигационната емисия, а именно крайния срок
определен за издължаване на главницата по заема е променен – удължен е с 12
месеца, считано до 29.09.2015 г., а относно начисленото вземане за договорна
лихва в размер на 8 % или сумата от 1 200 000 евро с падеж 29.09.2014
г. то същото остава дължимо от дружеството – емитирало облигационния заем
именно към датата на посочения падеж. Изложеното дотук мотивира настоящата
инстанция да приеме, че „ТЦ-И.“ АД валидно се е задължил по действителна сделка
– емитиран от него облигационен заем, като е получил насрещната престация по
него изразяваща се в стойността на издадените 15 000 облигации, а именно
сумата от 15 000 000 евро. Същевременно доколкото се касае за
правоотношение, чието действие е ограничено със срок, а именно до 29.09.2015 г., то за „ТЦ-И.“ АД е възникнало
задължението към тази дата да върне получения от него облигационен заем на
облигационерите, които са закупили издадените облигации. Подобно договорно
изпълнение обаче не се наблюдава при анализа на събраните по делото
доказателства, като именно в тежест на емитента е да установи евентуалното
плащане на тегления от него облигационен заем. Липсата на подобни твърдения за
плащане, респективно доказателства в тази насока мотивират сезирания съд да
приеме, че този факт със съществено правно значение за съществуването на
паричното вземане на облигационерите не се е реализирал в създалото се заемно
правоотношение. Следователно вземането по облигационния заем в размер на сумата
от 15 000 000 евро е изцяло изискуемо към настоящия момент, като
кредитори по него са облигационерите представлявани от „О.“ АД, а длъжник - „ТЦ-И.“
АД. Последното има качеството на длъжник и по други вземания на
облигационерите, а именно падежиралите лихвени плащания по издадената емисия
облигации с дати - 29.09.2014 г. и 29.09.2015 г., като размерът на всяко от
тези плащания възлиза на сумата от по 1 200 000 евро /8 % от размера
на емитирания облигационен заем/.
По отношение
на вземанията, които „О.“ АД заявява да притежава в собствено качество,
произтичащи от сключения между Б.та и „ТЦ-И.“ АД договор за изпълнение на функцията „Довереник
на облигационерите“ от 29.09.2009 г., то тяхното възникване, съществуване и
изискуемост също се установяват по категоричен начин от приобщения по делото
доказателствен материал. Касае се до договорено, но незаплатено възнаграждение
в размер на 15 000 евро, което Б.та има право да получи за осъщественото
от нея доверително управление по емитирания облигационен заем за 2014 г., като
падежът за заплащането на това възнаграждение е изрично уговорен в обсъдения
по-горе договор от 29.09.2009 г. и е 25 12.2014 г. Същият очевидно е настъпил,
а погашение от страна на длъжника - „ТЦ-И.“
АД не се установява да е било
предприето. Успоредно с това по смисъла на чл. 9, ал. 5 от договора между
емитент и довереник датиращ от 29.09.2009 г. е уговорено, че „ТЦ-И.“ АД се задължава да заплати на Б.та-довереник и
месечно възнаграждение възлизащо в размер на 2 500 евро в хипотезата ако
възникнат обстоятелствата по чл. 3, ал.4, т. 2, букви „в“, „г“, „д“ и „е“, като
сред тях е и случая при които Б.та трябва да предприеме действия за защита
правата и интересите на облигационерите, включително изпълнение върху
обезпечението на емисията. Именно защото такива действия са били предприети от
страна на Б.та- довереник, то за нея се е породило и вземане за заплащане на
цитираното възнаграждение в размер на 2 500 евро. На последно място
сезираният съд следва да посочи, че всички вземания, които са последица от
неизпълнения облигационен заем и договор за изпълнение на функцията „Довереник
на облигационерите“ са срочни, което означава, че след изтичане на уговорения
срок за тяхното плащане длъжника става адресат и на задължение за обезщетение
за забава в размер на законната лихва по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Сделките
от които б.та черпи правата си в настоящия спор могат да се определят, като
търговски по смисъла на чл. 286 ТЗ, като договор за изпълнение на функцията
„Довереник на облигационерите“ от 29.09.2009 г. е абсолютна търговска сделка, а
облигационния заем е търговска сделка по критериите заложени в нормата на чл.
286, ал. 2 ТЗ.
При
установените по делото кредиторови качества, както на молителя, така и на
двамата присъединени по производство кредитори , съдът трябва да се произнесе
дали търговецът „ТЦ-И.“ АД е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от
молителя и присъединените кредитори, като главно такова за откриване на
производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността
представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно
дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да
изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно
държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова,
което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност
по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се
прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието –
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно
текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на
средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и
в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични
средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при
формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни
задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице
състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този
за обща ликвидност.
Изложеното
означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното
дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както
така възникналите в негова тежест парични задължения по всяка от търговските
сделки сключени с молителя и двамата присъединени кредитори, а така също и
всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения, като съобрази
събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото
състояние на длъжника, които в случая са приетите заключения в различните им
варианти по допуснатата СФИЕ базиращи се на проведено задълбочено изследване на
водените при ответника счетоводни записвания.
От изводите
на вещото лице, изготвило приетите по делото заключения и най-вече тези
формирани в последното изготвено и изслушано по делото заключение, доколкото
отразява най-актуалното финансово състояние на ответника към момент близък до
даване ход на устните състезания се установява, че към 31.12.2015 г.
балансовата стойност на всички притежавани от „ТЦ-И.“ АД краткотрайни активи е
387 811 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че към посочената
дата длъжникът е имал краткосрочни задължения в размер на 328 933 000
лв., като при това съотношение на КА към КЗ се формират коефициенти за
ликвидност, както следва : КОЛ - 1,179; КБЛ – 1,178; КНЛ – 0,01 и КАЛ – 0,01.
Посочено е, че ако към текущите задължения на „ТЦ-И.“ АД отразени по баланс
представен в НАП се отразят и задълженията към „О.“ АД възлизащи в размер на 32 284 000
лв., които са посочени в баланса като дългосрочни, то тогава размерът на
текущите пасиви би достигнал цифрата от 361 217 000 лв. От вещото
лице са дадени и варианти на размерите на краткотрайните активи и на
краткосрочните задължения към датите – 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. при
съобразяване данните на
депозираните пред КФН и пред НАП финансови отчети, както и на вземанията на „О.“
АД произтичащи от облигационния заем, а така също и на разликите над осчетоводените
при длъжника вземания на „КТБ“ АД /н./, „ИПС“ АД и „О.“ АД и претендираните от
тези кредитори размери. Така според данните във финансовия отчет представен за
обслужване нуждите на КФН към 31.12.2014 г. се установява, че длъжникът е имал
краткосрочни активи в размер от 508 152 000 лв. и краткосрочни
задължения в размер на 449 766 000 лв., респективно към 31.12.2015 г.
длъжникът е имал краткосрочни активи в размер от 387 811 000
лв. и краткосрочни задължения в размер на 328 933 000 лв. Така стойностите
на коефициентите за ликвидност при посочените данни са както следва : към
31.12.2014 г. - КОЛ - 1,130; КБЛ –
1,129; КНЛ – 0,0074 и КАЛ – 0,0074, и към 31.12.2015 г. - КОЛ - 1,179; КБЛ – 1,178; КНЛ – 0,01 и КАЛ –
0,01. При съобразяване на данните фигуриращи в балансите ангажирани за нуждите
НАП изготвени от длъжника се наблюдават следните показатели към 31.12.2014 г.
се установява, че длъжникът е имал краткосрочни активи в размер от
587 243 000 лв. и краткосрочни задължения в размер на
449 766 000 лв., респективно към 31.12.2015 г. длъжникът е имал краткосрочни активи в размер
от 471 825 000 лв. и краткосрочни задължения в размер на 328 933 000
лв. Така стойностите на коефициентите за ликвидност при посочените данни са
както следва : към 31.12.2014 г. - КОЛ -
1,306; КБЛ – 1,304; КНЛ – 0,007 и КАЛ – 0,007, и към 31.12.2015 г. - КОЛ – 1,434; КБЛ – 1,433; КНЛ – 0,009 и КАЛ –
0,009. Когато към тези финансови параметри се ретлансират и данните за
съществуващия в полза на „О.“ АД паричен дълг /като краткосрочен пасив/
произтичащ от емитирания облигационен заем, то тогава стойностите на
коефициентите за ликвидност при съобразяване, както следва на ГФО даден пред
КФН, с добавяне дълга към „О.“ АД са както следва : към 31.12.2014 г. - КОЛ - 1,06; КБЛ – 1,06; КНЛ – 0,007 и КАЛ –
0,007, и към 31.12.2015 г. - КОЛ -
1,082; КБЛ – 1,082; КНЛ – 0,009 и КАЛ – 0,009, респективно на ГФО даден пред
НАП, с добавяне дълга към „О.“ АД са както следва : към 31.12.2014 г. - КОЛ - 1,226; КБЛ – 1,224; КНЛ – 0,007 и КАЛ –
0,007, и към 31.12.2015 г. - КОЛ - 1,31;
КБЛ – 1,31; КНЛ – 0,0063 и КАЛ – 0,0063. Стойностите на коефициентите за
ликвидност са определелни от вещото лице и при варианти, в които данните в ГФО
дадени пред КФН и НАП са кумулирани с данни за задълженията на длъжника към „О.“АД
при привеждането им като текущи задължения, както и с данните за задълженията
представляващи установените разлики между вписванията във финансовите отчети и
реалния размер на изискуемите вземанията
на кредиторите „КТБ“ АД /н./ и „ИПС“ АД към длъжника – „ТЦ - ИМЕ“ АД. ГФО.
Изражението им при този начин на компилиране на сведения за краткотрайни активи
и краткосрочни пасиви при отчитане сведенията в ГФО даден пред КФН е следното :
към 31.12.2014 г. - КОЛ - 1,0096; КБЛ –
1,0093; КНЛ – 0,0066 и КАЛ – 0,0066, и към 31.12.2015 г. - КОЛ – 0,727; КБЛ – 0,702; КНЛ – 0,0062 и КАЛ
– 0,0062, респективно на ГФО даден пред НАП резултатите са следните : към
31.12.2014 г. - КОЛ - 1,1668; КБЛ –
1,1657; КНЛ – 0,0066 и КАЛ – 0,0066, и към 31.12.2015 г. - КОЛ – 0,8842; КБЛ – 0,8832; КНЛ – 0,0062 и
КАЛ – 0,0062. Експертното заключение съдържа и отговори, при които освен
интервенцията в обема на краткосрочните /текущи/ задължения оповестени от
длъжника - „ТЦ – И.“ АД в изготвените от него ГФО предназначени за КФН и за НАП
се извършва такава и по отношение на краткотрайните активи, и то изключително от
вида на краткосрочните вземания включени от длъжника в тези отчети, а именно
изваждане на вземанията на „ТЦ – И.“ АД към трети дружества – негови длъжници –
„П.“ ЕООД /н./, ПФК „Б. 1912 – Пловдив“ АД /н./, „П.И.“ АД /н./, „КТБ“ АД /н./
и „У.Б.“ ЕООД. Изражението на коефициентите на ликвидност важащи за ответника
при този начин на компилиране на сведения за краткотрайни активи и краткосрочни
пасиви при отчитане показателите в ГФО даден пред КФН е следното : към
31.12.2014 г. - КОЛ – 0,984; КБЛ –
0,983; КНЛ – 0,0066 и КАЛ – 0,0066, и към 31.12.2015 г. - КОЛ – 0,702; КБЛ – 0,702; КНЛ – 0,0063 и КАЛ
– 0,0063, респективно на ГФО даден пред НАП резултатите са следните : към
31.12.2014 г. - КОЛ - 1,141; КБЛ – 1,140;
КНЛ – 0,0066 и КАЛ – 0,0066, и към 31.12.2015 г. - КОЛ – 0,86; КБЛ – 0,859; КНЛ – 0,0063 и КАЛ –
0,0063. Вариативност на коефициентите на ликвидност при длъжника е дадена и при
изключване от присъстващите в данните по ГФО краткосрочни активи на вземането
на длъжника спрямо дружеството – „К.М.“ ЕАД, като се наблюдават следните
стойности : при съблюдаване на показателите в ГФО даден пред КФН : към
31.12.2014 г. - КОЛ – 0,389; КБЛ –
0,388; КНЛ – 0,0066 и КАЛ – 0,0066, и към 31.12.2015 г. - КОЛ – 0,141; КБЛ – 0,141; КНЛ – 0,0063 и КАЛ
– 0,0063, респективно на ГФО даден пред НАП резултатите са следните : към
31.12.2014 г. - КОЛ – 0,546; КБЛ –
0,545; КНЛ – 0,0066 и КАЛ – 0,0066, и към 31.12.2015 г. - КОЛ – 0,2985; КБЛ – 0,2975; КНЛ – 0,0063 и
КАЛ – 0,0063. Допълнителното заключение
от 29.06.2017 г. по назначената СФИЕ дава сведения и за стойностите на
коефициентите за ликвидност при ответното дружество към 31.12.2016 г. отново
при всяка една от гореочертаните хипотези, като се забелязва незначителен ръст
в техните стойности, които не е достатъчен да въведе показателите в
референтните граници над 1. Наблюдава се стойност на КОЛ над 1 само при
варианта, че същия бива изчислен при включване в краткосрочните задължения на
„ТЦ –И.“ АД на дълга му към „О.“ АД. Ако обаче се добавят и реално установените
в процеса задължения към кредиторите „КТБ“ АД /н./ и „ИПС“ АД, то тогава
показателите на правно значимия за измерване платежоспособността на дружеството
КОЛ падат под 1. При редукция и в краткосрочните вземания, които длъжника
отчита в своя ГФО към края на 31.12.2016 г., а именно такива към трети лица - „П.“
ЕООД /н./, ПФК, „П.И.“ АД /н./, „КТБ“ АД /н./ и „У.Б.“ ЕООД, а еветнуално и
тези към „К.М.“ ЕАД, то показателите на КОЛ приемат драстично по-ниски
стойности от общоустановените референтни такива.
В рамките на последното си изслушване в
съдебно заседание в.л. М. е посочила, че няма промени в събираемостта на
вземанията през 2016 г. спрямо предходните такива. Отбелязано е това, че
търговската дейност при ответника отсъства,като не се открити сведения за
осъществени актуални погасявания на дългове от негова страна.
Предвид
горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и
готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни
финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел
- т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид,
се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го.
С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента
(показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения
(текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани
според тяхната ликвидност.
Така
коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към
краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и
коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи
се изключват материалните запаси. В настоящият случай констатираното финансово
положение при ответника – „ТЦ – И.“ АД безпротивречиво показва, че изключителен
почти 100 % дял от неговите краткотрайни активи се заема от краткосрочните
вземания, които има към различни търговски дружества, но най-вече към „П.“ ЕООД
/н./, ПФК, „П.И.“ АД /н./, „КТБ“ АД /н./, „У.Б.“ ЕООД и К.М.“ АД. Сам по себе си фактът на включване на тази категория
вземания в годишните финансови отчети съставяни от „ТЦ – ИМЕ“ АД през годините
не може да послужи, като основание сезирания съд при преценката си относно
евентуално състояние на неплатежоспособност да кредитира безкритично наличието
на подобни активи в патримониума на длъжниковото имущество. Напротив тъкмо
обртното в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ силно служебно
начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ , съдът
дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно
преизчисление на коефициентите за ликвидност , в качеството им на средство за
установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Така простото
съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за
ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на
платежоспособност . От значение е и реализируемостта на актива, неговата
ликвидност и събираемост. Наблюдението
по отношение на активите на „ТЦ – ИМЕ“ АД показва, че те са структурирани
преимуществено върху притежанието на краткосрочни вземания. Когато говорим за
краткосрочни вземания, то финансовата и юридическа характеристика на същите се
отличава с това, че те подлежат на събиране в рамките на текущата финансова
година, която следва годината, в която са оповестени в ГФО при този признак. Детайлният
анализ на проверените от вещото лице ГФО на ответния длъжник обаче показва
друго, а именно, че посочените парични вземания на „ТЦ – ИМЕ“ АД от трети лица
- „П.“ ЕООД /н./, ПФК, „П.И.“ АД /н./, „КТБ“ АД /н./, „У.Б.“ ЕООД и „К.М.“ АД
перманентно присъстват във финансовите му отчети за периода от 2014 до 2016 г.
и то все като краткосрочни вземания. Подобно записване очевидно издава
документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса и в частност
тези по актива, доколкото вземанията или са от категорията на дългосрочните или
пък са от категорията на несъбираемите. Каквато и от двете хипотези да се
допусне, то изчисленията на коефицентите за ликвидност измерващи степента на
платежоспособност на търговеца следва да пренебрегнат тези вземания, като
компонент от общия дял на активите. Разсъжденията във връзка с тези вземания
могат да бъдат продължени и в насока, че характеристиката им на дългосрочни по
отношение на „П.“ ЕООД /н./, ПФК, „П.И.“ АД /н./, „КТБ“ АД /н./ трябва да бъде
принципно изключена, защото тези дружества са с открити производства по
несъстоятелност, които факт прави всички техни парични задължения изискуеми,
респективно дори първоначално вземанията на „ТЦ – ИМЕ“ АД спрямо тези субекти
да са били дългосрочни, то те са се трансформирали в краткосрочни такива. Белезите
на обсъжданите вземания разкриват, че те са от категорията на несъбираемите
такива. Касае се до вземания със значителен паричен еквивалент, отнасящи се до
предоставени от дружеството търговски заеми и суми за получаване от свързани
лица. Няма данни изпълнението на тези задължения да е било обезпечено в полза
на предоставилия ги кредитор – ответник в настоящото производство, респективно
отсъстват и сведения от „ТЦ – ИМЕ“ АД да са били предприети действия по
принудителното им събиране. Още повече дружествата „П.“ ЕООД /н./, ПФК, „П.И.“
АД /н./, „КТБ“ АД /н./ са с открити
производства по несъстоятелност, като по отношение на „П.“ ЕООД, производството
по несъстоятелност е било прекратено, поради изчерпване на масата на
несъстоятелността, а самият правен субект заличен с решение по чл. 735 ТЗ. Що се касае до длъжника - „П.И.“ АД /н./, то
осъществената от натоварения с разрешаването на настоящия спор съд служебна
справка по партидата му в ТР при АВ показва, че се касае до търговец, които е
обявен в несъстоятелност, като сроковете за предявяване на вземания от
кредиторите му по чл. 685 и чл. 688 ТЗ са изтекли, а от съдържанието на
съставените, обявени и одобрени от съда списъци на приетите вземания е видно,
че „ТЦ – ИМЕ“ АД изобщо не фигурира, като кредитор с прието или неприето
вземане. Следователно се касае за непредявено в производството по
несъстоятелност вземане, което е погасено и в този контекст абсолютно
несъбираемо. Изложеното важи в пълна степен и по отношение вземането на „ТЦ –
ИМЕ“ АД към „КТБ“ АД /н./. Същевременно вземането, което „ТЦ – ИМЕ“ АД има към
дружеството - „К.М.“ АД /по отношение на което е открито производство по ликвидация/
е в изключително висок размер – над 299
мил. лв., като с оглед допусканата забава в изпълнението на това вземане и
обстоятелството, че няма данни то да е било реално обезпечено към момента на
възникването му, вкл. и данни за предприети действия по неговото събиране вкл.
отчитайки, че длъжника по този внушителен по своите размери дълг е пристъпил
към ликвидация, което означава преустановяване на дейност и липса на парични
постъпления, то заключението на настоящия състав и тук не е възможно да бъде в
различна насока от тази, че се касае до паричен дълг, които е несъбираем и няма
как да му се придаде значение при формиране на краткосрочния актив на
ответника. Така също събраните по делото доказателства не създават основание да
се приеме, че „ТЦ – ИМЕ“ АД може да получи изпълнение на вземането си от „У.Б.“
ЕООД, което възлиза на над 1 543 хил. лв. Проверката в ТР при АВ относно
търговско дружество - „У.Б.“ ЕООД
показва, че се касае до субкет учреден с капитал от 5000 лв., които е
представил за обявяване последния си ГФО през 2012 г., които два компонента са
достатъчни сами по себе си да наведат на извод, че дужеството макар и да
съществува като правен субект не извършва търговска дейност и няма откъде да
генерира паричен поток, с които да погаси дълга си към „ТЦ – ИМЕ“ АД, които както се спомена няма
данни да е обезпечен, респективно да е пристъпено към мерки за неговото
събиране. Всичко това мотивира настоящата инстанция да заключи, че визираните в
ГФО на „ТЦ – ИМЕ“ АД краткосрочни вземания в голямата си част са несъбираеми, а
оттам и не трябва да бъдат преценявани при претегляне степента на
платежоспособност на длъжника.
От друга
страна при анализиране стойностите на пасива на „ТЦ – ИМЕ“ АД, в частта му
относно обема на краткосрочните задължения, то към тях несъмнено с оглед
проведеното доказване трябва да се добавят вземанията на „О.“ АД произтичащи от
отпуснатия облигаионен заем и станали изискуеми през 2015 г., както и пълния
размер на вземанията кредиторите - „КТБ“ АД /н./ и „ИПС“ АД, които не е бил
отразен документално в счетоводните записвания водени при ответника, като
обосновка за това не е налице с оглед осъщественото в рамките на настоящия
процес доказване, че те са титуляри на парични притезания в по-високи размери от
възприетите в изготвените ГФО.
Тъй като при
осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен
капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в
парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на
неплатежоспособност. Съдът намира, че такова състояние на неплатежоспособност е
проявено при ответника - „ТЦ – И.“ АД още към 31.12.2014 г. Това е така, защото
измерването на възможността дружеството да покрие текущите си задължения с
краткотрайните си активи посредством коефицента за обща ликвидност базаиран
обаче на дефинираните по-горе данни, а именно изключване на част от
краткосрочните вземания, формиращи краткотрайните активи на предприятието и
добавяне на парични задължения към кредитори, които не са били отчетени, като
изискуеми към съответната финансова година измерва състояние на този коефицент в
интервала около 0,546, което е значително извън общоприетите референтни граници
и говори за знчителна липса на ликвидни средства при длъжника, която не му
позволява да обслужва текущите си задължения, без опасност за интересите на кредиторите.
Очевидно е,
че дори и да е имало воля у длъжника да ги погаси, обективно от същия не са
притежавани средства, които да покрият плащанията по изискуемите краткосрочни
задължения. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява
своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата
воля, в каквато и посока да е тя, а именно наличие или липса на желание да
плати.
Доколкото
състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни
задължения продължава значително дълъг период от време /от 2014 г. до 2016 г., а вероятно и през
текущата 2017 г./, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от
които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме,
че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че по
отношение на „ТЦ – И.“ АД са налице всички предпоставки, при които се приема,
че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, поради
което и по отношение на това юридическо лице трябва да се открие производство
по несъстоятелност, поради констатираната му неплатежоспособност. Предвид този
извод не се налага обсъждане на предпоставките касаещи наличието на другото
заявено в процеса основание за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо ответника, а именно такова на свръхзадълженост.
Предвид
направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по
молбата, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази
връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на
трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични
задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние.
В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната
дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че
длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към
всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните
решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013
г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д.
№ 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи
началната дата на неплатежоспособността на търговеца – „ТЦ – И.“ АД, то е нужно
да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер
изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и
влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна
невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с
наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между
тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това. В този контекст
настоящата инстанция приема за такъв момент датата – 31.12.2014 г., когато
ответника - „ТЦ – И.“ АД е натрупало необслужвани задължения с краткосрочен
характер, които са значителни по своя размер – 503 300 000 лв. и не е
било в състояние да ги покрие с притежаваните от него краткотрайни активи. Трябва
да се отбележи, че в рамките на изследвания период от време няма данни, които
да съдържат информация за осъществени погашения от страна на „ТЦ – И.“ АД по
така акумулирания дълг, а напротив същия продължава да расте в годините с
падежиране на нови необслужвани задължения имащи за носители различни кредитори
сред които и молителя и двамата присъединени кредитора. Без релевантно значение за определяне на
датата на неплатежоспособността на ответника е и момента, когато същия не е
изпълнил дадено свое задължение, било към молителя били към присъединения
кредитор.
Предвид
всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че „ТЦ – И.“ АД е
неплатежоспособен търговец, като по отношение на него съдът следва да открие
производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя
и от присъединениените в производството кредитори, като главно.
Изпълнението
на даденото от съда указания по чл. 629, буква „б“ ТЗ към заинтересованите лица
по чл. 625 ТЗ за привнасяне на разноски, които да спомогнат за протичането на
производството с оглед покриване на разходите във връзка с него, разкрива
хипотеза за постановяване на решение по смисъла на чл. 630 ТЗ. Тук е мястото да
се отбележи, че искането на присъединения кредитор – „О.“АД изразено чрез юрк. А.
за обявяване на „ТЦ – И.“ АД в несъстоятелност е необосновано, защото
фактическото състояние на липса на бързоликвидни активи при дружеството, които
да се конвертират в парични средства за покриване на разноски в производството
по несъстоятелност не е достатъчна предпоставка за постановяване на решение в
искания смисъл, а е необходимо след указания на съда такива разноски да не
бъдат привнесени от кредиторите, което в случая не е налице, защото с
представените по делото платежни документи от 29.09.2017 г. и от 02.02.2017 г.
се установява кредиторите – „КТБ“ АД /н./ и „О.“АД да са привнесли разноски в
размер на общо 10 500 лв., които са достатъчни за първоначалните действия
по движение на произодството по несъстоятелност на длъжника – „ТЦ – И.“ АД.
По
присъждане на направените по делото разноски:
С оглед
крайния изход на делото и това, че от страна на молителя и от присъединените кредитори е заявено своевременно искане за присъждане на
направените по делото разноски такива им се следват.
По делото се
доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от „КТБ” АД /н/ в общ
размер от 2 000 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ, и 1750 лв. – депозити за възнаграждение на вещото лице по
допуснатите СФИЕ.
Присъединеният
кредитор – „О.“ АД е направил разходи за водене на делото в размер на 3 000
лв., от които 250 лв. – държавна такса, дължима при подаване на молбата за
присъединяване, 2 450 лв. – депозити за възнаграждение на вещото лице по
допуснатите СФИЕ, както и 300 лв. –юрисконсултско възнаграждение относно
осъщественото процесуално представителство на тази страна в процеса от
юрисконсулт.
Присъединеният
кредитор „ИПС“ АД е направил разходи за водене на делото в размер на 250 лв. –
държавна такса, дължима при подаване на молбата за присъединяване,
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./ АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2014
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./
АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./ АД, с ЕИК: ********, А.Г.К.,
с адрес ***, като
определя месечно възнаграждение на синдика в размер на сумата от 1 300 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за
встъпване на синдика в длъжност – в 3-дневен срок от получаване на съобщението,
в който срок синдикът следва да представи и писмена
декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и
писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на
кредиторите на Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./ АД, с ЕИК: ********, което ще се проведе на 10.11.2017
г. от 13:20 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр.
София, бул. „********, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС,
Търговско отделение, VІ- 2 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно:
1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на
постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на
кредиторите.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./ АД, да
заплати на „К.т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 2 000 лв., представляваща направени разноски по
делото, които ще се съберат от масата на наесъстоятелността, на „О.Б.Б.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане, ул. „********,
сума в размер на 3 000 лв.,
представляваща направени разноски по делото, вкл. възнаграждение за
юрисконсулт, които ще се съберат от масата на наесъстоятелността, както и на „И.П.С.“
АД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, сума в размер на
250,00 лв., представляваща направени разноски по
делото, които ще се съберат от масата на наесъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за извършване на вписването
му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: